English
Контакти
Състояние на подземните води
|
Ключов въпрос Подобрява ли се качеството на подземните води, което засяга от една страна използването им като източници за питейно водоснабдяване и от друга страна – за подхранване на водни и сухоземни екосистеми? |
Ключови послания
В периода 1994 – 2014 г. се наблюдава постепенно подобряване на качеството на подземните води за по-голяма част от показателите. Процентът на пунктове, в които средногодишните стойности надвишават стандартите за качество (СК) на подземните води, показва тенденции на намаляване за всички показатели. За показателите манган и общо желязо се наблюдава значителни тенденции към понижаване на процента пунктове с превишения на СК, а при сулфатите и хлоридите понижението е слабо. При нитрати и фосфати не се наблюдава ясно изразена тенденция за 21 - годишния период. За нитратите се наблюдава намаление на процента (15.44%) на превишаващите пунктове след 2012 г., като съответно за 2013 г. процентът на превишаващите пунктове е 12.57%, а за 2014 г. е 12.06 %.
За периода 1994 - 2014 г. средногодишните концентрации на индикаторите, изчислени спрямо средните им концентрации през 1994 г. (базова година) имат стойности под средните на базовата година и показват тенденции на понижаване, с изключение на фосфатите, където стойностите през годините са били над базовата 1994 г. но след 2005 г., също показват снижаване.
Трендовете на изменение на нитратното съдържание в подземните води за двата четиригодишни периода 2007 – 2010 г. и 2011 – 2014 г., показват различно съотношение на преобладаващите пунктове в разкритите подземни води според дълбочината на водното ниво. В най-плитките (с ниво 0-5 m) – се наблюдава преобладаване на липса на тенденция; при водно ниво 5-15 m – преобладават пунктовете със силно намаление; при водно ниво 15-30 m – пребладават пунктовете със силно намаление и липса на тенденция за нитрати, докато при най-дълбоките разкрити подземни води (с ниво > 30 m) – процентът на пунктовете със силно нарастване и силно намаление на концентрацията на нитрати е изравнен (24%). При закритите подземни води преобладава силно намаление на концентрацията на нитрати, а при карстовите извори най-висок е делът на пунктовете с тенденция на силно и слабо намаление, както и липса на тенденция.
От анализа на данните за периода 2005 г. – 2014 г. от измерени водни нива в кладенци и дебити на извори се наблюдават добре изразени положителни и отрицателни тенденции в изменението им. Отрицателните тенденциите се установяват при спадане на нивата в кладенците и дебита на изворите и обратно, положителните тенденции са при покачване на нивата в кладенците и дебита на изворите. За десетгодишния период, по-добре изразени са тенденциите на спадане на дебита на изворите (в около 46% от наблюдаваните басейни с подземни води) и спадане в нивата на кладенците (70% от наблюдаваните случаи). Положителни тенденций в дебита на изворите се наблюдават в 26% от басейните с подземни води, докато при водните нива добре изразена е тенденцията на покачване в 20% от наблюдаваните случаи.
|
Химично състояние на подземните води |
Дефиниция на индикаторите
Индикаторите представляват средногодишните стойности на концентрациите на замърсителите, определени с Наредба №1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води: активна реакция (рН), eлектропроводимост, обща твърдост, перманганатна окисляемост, амониеви йони, нитрати, нитрити, сулфати, хлориди, фосфати, натрий, калций, магнезий, цинк, живак, кадмий, мед, никел, олово, хром общ, желязо, манган, арсен, тетрахлоретилен и трихлоретилен и пестициди.
Източници на информация
Използвани са данни от мониторинговите мрежи за химично състояние на подземните води от базата данни на ИАОС, за интервала 1994 - 2014 г.
Оценка на индикаторите
Процентът на пунктове от националната мониторингова мрежа за химичното състояние на подземните води, в които средните годишни стойности надвишават стандартите за качество (СК) на подземните води, съгласно Наредба №1, определени за последните 21 години са представени на фиг. 27. Стандартите за качество за отделните индикатори са изброени в легендата и са използвани за всички години, които са показани на фигурата.
Фиг. 27. Брой пунктове с превишаване на стандартите за качество на нsкои показатели, анализирани в подземните води, спрямо общия брой пунктове, %
Източник: ИАОС
След анализ на данните от мониторинга на подземните води, както и резултатите от статистическите обработки се установява, че по-значим е процентът на пунктове с превишения на СК при показателите: общо желязо, манган и нитрати. За показателите манган и общо желязо се наблюдава значителни тенденции към понижаване на процента пунктове с превишения на СК. При нитратите не се наблюдава ясно изразена тенденция за 21-годишния период – снижаване за периода 1994 - 2004 г. и слабо повишаване за периода 2005 - 2012 г., след 2012 г. (15.44%) се наблюдава отново снижаване – съответно за 2013 г. процентът на превишаващите пунктове е 12.57%, а за 2014 г. е 12.06 %. Относно фосфатите не се наблюдава тенденция за целия 21 – годишен период, като след 2006 г. има тенденция на снижаване на процентът на пунктовете с превишение на стандарта. Не е налична тенденция в съдържанието на калций в подземните води. За сулфатите и хлоридите се наблюдава тенденция на понижение.
Индексите за индивидуалните индикатори, определени спрямо една базова година – 1994 г. (21-годишен период) са изчислени като средноаритметични за страната от средногодишните стойности във всички мониторингови пунктове от националната мрежа за мониторинг на химичното състояние на подземните води. След анализ на средните концентрации на индикаторите по години за страната, изчислени спрямо средните им концентрации през 1994 г.(базова година) се констатира, че всички показатели варират под или с незначителен процент над базовата 1994 г. Изключение правят показателите общо желязо и фосфати, както и превишения на средните стойности за нитрати и натрий през отделни години. Динамиката на установеното изменение на тези индикаторите е представена на фиг. 28.
Източник: ИАОС
Основен замърсител на подземните води за страната са нитратите
Това е причината, поради която представяме на отделна карта състоянието на подземните водни тела в страната и на отделните мониторингови пунктове по съдържание на нитрати за 2014 г. (фиг. 29), а всички останали задължителни параметри, представяме на една обща карта (фиг. 30).
Подземните водни тела са определени в лошо състояние по съдържание на нитрати, когато средногодишното съдържание на нитрати в поне един от мониторинговите пунктове превишава СК - 50 mg/l.
Източник: ИАОС
През 2014 г. процента на пунктовете, в които се установяват наднормени стойности на средногодишните концентрациите на нитрати е 12.13 % от общия брой пунктове за страната. Установените превишения на стандарта за нитрати са главно в пунктове, привързани към най-плитките подземни води – кватернерни, неогенски и палеогенски отложения, както и отделни пунктове на 5 карстови подземни водни тела, които в отделни свои участъци са уязвими на замърсяване.
За останалите 14 на брой показатели – рН, амониеви йони, електропроводимост, калций, магнезий, натрий, обща твърдост, перманганатна окисляемост, сулфати, хлориди, манган, желязо, нитритни йони и фосфати е съставена отделна карта с подземните водни тела в добро и лошо състояние. Подземните водни тела, са определени в лошо състояние, когато съдържат поне един мониторингов пункт, в който средногодишните стойности за 2014 г. за поне един от горепосочените показатели превишават съответните им стандарти за качество. Основните превишения са открити в плитки порови подземни води. В осем от карстовите подземни водни тела са регистрирани отделни пунктове с превишения на амоний, а в някои от тях също фосфати, общо желязо и манган. В три пукнатинни водни тела са установени амоний и в част от тях общо желязо и единични случаи – на рН. В поровите води в палеоген-неогенските отложения на Марица-Изток са установени превишения за сулфати, амониеви йони, манган, калций и обща твърдост.
Фиг. 30. Подземни водни тела и мониторингови пунктове с показатели над стандартите за качество на подземните води през 2014 г.
Източник: ИАОС
Трендове на индикатора, връзка с други индикатори в схемата DPSIR
Направено е изчисление на трендове за индикатора нитрати, като основен замърсител на подземните води. Трендовете са определени според изискванията на Ръководството за докладване на състояние и трендове на водна околна среда и земеделски практики по Директива 91/676/CEE (Нитратна директива), февруари 2008 г. Изготвена е карта (фиг. 31) с класове на трендовете на изменение на нитратното съдържание в подземни води, като съотношение между средните стойности на концентрациите за два четиригодишни периода 2007 - 2010 г. и 2011 - 2014 г. Използвани са съответни цветове и символи. Трендовете за изменение са анализирани за всички пунктове в страната, където са били налични данни за двата четиригодишни периода.
Фиг. 31. Тенденции в изменението на нитратното съдържание в подземни води за два четиригодишни периода 2007-2010 г./2011-2014 г.
Източник:ИАОС
Анализиран е тренда на изменението на нитратното съдържание в подземните води за двата горепосочени периода за страната според типа на мониторинговите пунктове – фиг. 32.
Фиг. 32. Тренд на изменение на нитратното съдържание в подземните води за два четиригодишни периода 2007-2010 г./2011-2014 г за страната според типа на мониторинговите пунктове
Източник:ИАОС
Резултатите показват, че при водите от Тип 0 - най-плитките разкрити подземни води (29 % от пунктовете) преобладава липсата на тенденция. Процентът на пунктовете с тренд на силно нарастване и силно намаляване на концентрацията на нитрати е изравнен (24 % от пунктовете). При подземни води от Тип 1a се наблюдава висок процент (27 %) на пунктове с тенденция на силно намаление на концентрацията на нитрати. При водите от Тип 1b с ниво на подземните води 15-30 m, преобладават тенденциите на силно намаляване на концентрацията на нитрати (27 % от пунктовете) и липсата на тенденции в 25 % от пунктовете. При най-дълбоко залягащите разкрити подземни води процента на пунктовете с тенденция на силно нарастване и на силно намаление на концентрацията на нитрати (в 24 % от пунктовете) е изравнен. При закритите подземни води от Тип 2 преобладава тренд на силно намаляване на концентрациите (в 31 % от пунктовете), а при карстовите извори в равен процент от пунктовете (26 %) се наблюдава липса на тенденция, тенденция на силно и слабо намаление.
Тежки метали
Направеният анализ на съдържанието на тежки метали за 21 годишен период (1994 – 2014 г.) показва наличие на единични превишения на СК или превишения, които в повечето случаи не са постоянни във времето.
Установени са малки превишения през годините на стандарта за качество (СК 0.05 mg/l ) за общ хром от 0.054 mg/l до 0.1 mg/l в кватернерните подземни водни тела: Порови води в Кватернера - Цибърска низина и Порови води в Кватернера - Карабоазка низина.
Превишения на арсен през годините - от 0.013 до 0.018 mg/l (при СК 0.01 mg/l ) - установени са в един от пунктовете на подземно водно тяло. Карстови води в Предбалкана (карстов извор Кобиляк), докато останалите мониторингови пунктове от това подземно водно тяло (ПВТ) са чисти. Единични превишения на арсен през годините са установени в отделни мониторингови пунктове на ПВТ: Порови води в неоген – Бургас; Порови води в кватернера на р. Батова; Порови води в кватернера на р. Двойница (от 0.011 до 0.05 mg/l)
Превишения на СК за кадмий (от 0.006 до 0.059 mg/l) са установени в ПВТ Порови води в Неогена - Софийска котловина, Порови води в Кватернера - Карабоазка низина, Порови води в Кватернер - Пирдоп - Златишка котловина, Порови води в Неоген - Кватернер- Пазарджик - Пловдивския район.
Единични превишения на никела(СК 0.02 mg/l) се наблюдават през 2013 г. и през 2014 г. в пункт Оброчище, сондаж - „Автотранс Албена” ООД, привързан към ПВТ Порови води в кватернера на р. Батова.
Наблюдава се значително намаление на пунктовете с превишение на (СК 0.01 mg/l) за оловото, като за 2013 г. е регистрирано едно превишение в пункт привързан към Пукнатинни води - Източно Родопски комплекс, а за 2014 г. в един пункт в ПВТ Порови води в Неоген – Кватернер - Пазарджик - Пловдивския район.
През 2013 г. и 2014 г. са регистрирани две превишения на Уран в пункта Първомай, Сондаж, привързан към Порови води в Неоген – Кватернер - Пазарджик - Пловдивския район.
Единични превишения на цинк са установени в един мониторингов пункт в района на Пловдив в ПВТ Порови води в Неоген – Кватернер - Пазарджик – Пловдивския – от 1.9 mg/l през 2011 г. до 1.35 mg/l през 2014 г.
Малки превишения на СК за обща алфа активност са установени в 3 пункта на ПВТ Порови води в Неоген – Кватернер - Пазарджик - Пловдивския район – при Първомай, Православен и Белозем и в един пункт при Окоп, привързан към Порови води в Кватернер - Ямбол – Елхово.
Пестициди и органични замърсители
Анализът на пестициди стартира през 1997 г. и именно затова анализираният период е 1997 - 2014 г. Резултатите от анализите показват наличие на триазинови пестициди (атразин, пропазин и симазин) от 1998 г. до 2006 г., но след 2006 г. се забелязва изчистване на подземните води. През 2014 г. са отчетени единични превишения на атразина, пропазина и симазина, регистрирани в пункт в Сава, ШК "Водно строителство", привързан към ПВТ Порови води в кватернера на р. Камчия.
За периода 1997 - 1999 г. се установяват единични наднормени стойности за n,n/4.4/ - ДДД, n,n/4.4/ - ДДЕ, n,n/4.4/ - ДДТ, o,n/2.4/ - ДДЕ, метоксихлор и диелдрин. След 2000 г. се наблюдава изчистване на подземните води от тези пестициди. Превишение на алдрина е установено през 2012 г. в един пункт, привързан към ПВТ Порови води в Кватернера - Брегово-Новоселска низина.
От 2006 г. се извършват анализи на тетрахлоретилен и трихролетилен и за деветгодишния период се установяват единични превишения на СК (10 ug/l) за тетрахлоретилен, съответно две превишения през 2006 г. три през 2013 г. и четири през 2014 г. а за трихлоретилен превишенията са в два пункта, съответно през 2013 г. и 2014 г.
Референции към нормативни и стратегически документи
Наредба №1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, с изменение и допълнение, ДВ, бр. 15 от 21.02.2012 г., в сила от 21.02.2012 г., бр. 28 от 19.03.2013 г., в сила от 19.03.2013 г., доп., бр. 90 от 31.10.2014 г., в сила от 31.10.2014 г.)
|
Количествено състояние на подземните води |
Дефиниция на индикаторите
Индикатори за количествено състояние на подземните води са измерените нива в кладенци и дебити на извори.
Източници на информация
Оценката на количественото състояние на подземните води за 2014 г. е направена на базата на оперативната хидрогеоложка информация от хидрогеоложките наблюдателни пунктове и станции, включени в месечния хидрометеорологичен бюлетин на НИМХ.
Тенденции в изменението на дебита на изворите
В изменението на дебита на изворите в периода 2005 - 2014г. са установени добре изразени тенденции на спадане в дебита в около 46% от наблюдаваните басейни с подземни води, по-често разположени в Северна България. Отрицателните тенденции на дебита са най-добре изразени в басейните на северното бедро на Белоградчишка (ПВТ BG1G0000TJK044) и Тетевенска (ПВТ BG1G0000TJK045) антиклинали, на масива Голо бърдо (ПВТ BG4G1T1T2T3037) и на карстово-пукнатинни води в Североизточна България (ПВТ BG2G00K1hb036). Подобни са тенденциите на дебита в Градешнишко-Владимировски (ПВТ BG1G0000K2S037), Нишавски, Искрецки и Милановски (ПВТ BG1G0000TJK046), Ловешко-Търновски (ПВТ BG1G00000K1040) и Гоцеделчевски (ПВТ BG4G0001Pt1036) карстови басейни и басейна на студени пукнатинни води в Рило-Пирински район (ПВТ BG4G001PzC2021) (Фиг. 33).
Фиг. 33. Отрицателни тенденции на дебита на изворите (период 2005 – 2014 г.)
За същия годишен период в 26% от наблюдаваните басейни с подземни води са установени добре изразени тенденции на покачване на дебита. Положителните тенденции на дебита са най-добре изразени в Етрополски (ПВТ BG1G0000TJK045), Чепински (ПВТ BG3G0000Pt038), Перущица-Огняновски (ПВТ BG3G0000Pt041) и Куклен-Добростански (ПВТ BG3G0000Pt041) карстови басейни. Подобни са тенденциите в басейните на Преславска антиклинала (ПВТ BG2G000J3K1040), барем-аптски водоносен комплекс (ПВТ BG1G0000K1b041) и сарматски водоносен хоризонт (ПВТ BG2G000000N044) на Североизточна България, както и в Башдерменска синклинала (ПВТ BG2G0000TJ042) и студени пукнатинни води в Източнородопски район (ПВТ BG3G0000Pg028) (Фиг. 34).
Фиг. 34. Положителни тенденции на дебита на изворите (период 2005 – 2014 г.)
Без добре изразени тенденции на изменение за периода 2005 – 2014 години е дебитът на изворите в около 28% от наблюдаваните басейни с подземни води, по-често разположени в Южна България. Това са част от Бистрец-Мътнишки (ПВТ BG1G0000TJK044), Котленски (ПВТ BG2G0000K2033), Скакавишки (ПВТ BG4G000T2T3028), Бобошево-Мърводолски (ПВТ BG4G00001T2035), части от Разложки (ПВТ BG4G0000Pt3031) и Настан-Триградски (ПВТ BG3G0000Pt039) карстови басейни, а също басейните Златна Панега (ПВТ BG1G0000TJK045) и на Стойловска синклинала (ПВТ BG2G0000TJ042).
Тенденции в изменението на водните нива
В изменението на нивата на подземните води в периода 2005г. – 2014г. са установени добре изразени тенденции на спадане в 70% от наблюдаваните случаи. Най-добре изразени са отрицателните тенденции на водните нива, установени на места в Карабоазка (ПВТ BG1G0000QAL007) и Айдемирска (ПВТ BG1G0000QAL012) низини, а също на места в терасите на реките Скът (ПВТ BG1G0000QAL016), Искър (ПВТ BG1G00000NQ030), Русенски Лом (ПВТ BG1G0000QAL021), Камчия (ПВТ BG2G00000Q005) и Места (BG4G000000Q008), в Карловска (ПВТ BG3G00000NQ002) и Кюстендилска (ПВТ BG4G00000QN006) котловини. За този период преобладаващо отрицателни са тенденциите в терасата на Марица (ПВТ BG3G000000Q013), Горнотракийска низина (ПВТ BG3G000000Q013), Софийска (ПВТ BG1G00000NQ030) и Казанлъшка (ПВТ BG3G00000NQ003) котловини и Хасковски басейн (ПВТ BG3G00000NQ009). В барем-аптски водоносен комплекс на Североизточна България (ПВТ BG1G0000K1b041) водните нива предимно са понижени (Фиг. 35).
Фиг. 35. Отрицателни тенденции на водните нива в кладенците (период 2005 - 2014 г.)
За същия годишен период в 20% от наблюдаваните случаи са установени добре изразени тенденции на покачване на водните нива. Положителни тенденции са установени във Видинска (ПВТ BG1G0000QAL002) и Арчар-Орсойска (ПВТ BG1G0000QAL003) низини, на места в терасата на Янтра (ПВТ BG1G0000QAL020), а също в Карловска (ПВТ BG3G00000NQ002) и Сливенска (ПВТ BG3G00000NQ015) котловини. По-слабо изразени са положителните тенденции на места в терасите на Тунджа (ПВТ BG3G00000NQ015). В малм-валанжски водоносен комплекс на Североизточна България тенденциите са преобладаващо положителни (ПВТ BG1G0000J3K051) (Фиг. 36).
Без добре изразени тенденции, в периода 2005 – 2014 години, са нивата на подземните води в около 10% от наблюдаваните случаи, установени на места в Карабоазка низина (ПВТ BG1G0000QAL007) и терасите на реките Огоста (ПВТ BG1G0000QAL015) и Струма (ПВТ BG4G00000QN006), а също на места в Сливенска котловина (ПВТ BG3G00000NQ015) и в сарматски водоносен хоризон (ПВТ BG2G000000N044) на Североизточна България.
Фиг. 36. Положителни тенденции на водните нива в кладенците (период 2005–2014 г.)
