English
Контакти
Характеристика на водните ресурси и водоползването
|
Ключов въпрос Колко са пресните водни ресурси на страната, как се формират, има ли риск от недостиг на вода? |
Ключови послания
През многоводната 2014 г. наличните възобновими пресни водни ресурси са с около 8,3% повече спрямо 2013 г., и с над 17,3% спрямо средномногогодишната норма (1981-2014 г.). България се отличава с относително значими пресни водни ресурси спрямо други европейски страни, както по абсолютен обем, така и на човек от населението.
Водните ресурси в България се формират предимно от външен приток и са неравномерно разпределени на територията на страната.
Недостиг на вода може да възникне в регионите със слаби валежи, голяма гъстота на населението, водоемки промишлени производства, съчетани със специфични природо-географски особености.
|
Възобновими пресни водни ресурси |
Дефиниция на индикатора
Възобновими пресни водни ресурси за страната са сума от вътрешния отток и действителния външен приток. Вътрешният отток е обемът на валежите минус изпаренията. Действителният външен приток отразява притока на води от съседни територии. С цел да се вземат предвид годишните колебания на валежите и изпаренията, пресните водни ресурси се изчисляват от годишни данни, осреднени за период от поне 30 последователни години.
Оценка на индикатора
Наличните възобновими пресни водни ресурси на България за периода 1981-2014 г. се оценяват средногодишно на 101187 млн. m3 (включително ресурса на р. Дунав). През 2014 г. пресните ресурси се увеличават с 8,3% спрямо 2013 г. и с 17,3% спрямо средномногогодишната норма (1981-2014 г.). Прирастът се формира предимно от вътрешния отток (2014 г. - 24830 млн.m3), който нараства с 57,5% спрямо средномногогодишната стойност. Преобладаващата част от възобновимите пресни ресурси на България се определят от външен приток, както в повечето страни от Дунавския басейн.
След приспадане на притока от р. Дунав средномногогодишните пресни водни ресурси се оценяват на 16122 млн.m3, които са неравномерно разпределени на територията на страната.
Източник: Евростат
Източник: МОСВ, Национален институт по метеорология и хидрология (БАН), Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" (ИАППД) към Министерство на транспорта.
Съотношението на пресните водни ресурси и броят на населението разкриват различията между регионите в зависимост от гъстотата на населението, хидроложките и географските особености. Пресните водни ресурси средно на човек се оценяват на 14 хил.m3 (включително ресурса на р. Дунав, 1981-2014 г.), което поставя страната сред първите 10 европейски страни. Ако се приспадне притокът от р. Дунав, ресурсите средно на човек са 2232 m3. На първото място е Западнобеломорският басейнов район (5730 m3/чов..), а на последно – Черноморският (1489 m3/чов.).
Източник: Евростат
|
Ключов въпрос Какви са нуждите от вода в България, структурата на водоползването и основните тенденции? Какъв е натискът на водовземането върху водните ресурси в страната? |
|---|
Ключови послания
В периода 1990 - 1995 г. иззетите пресни води в България намаляват с бързи темпове, поради цялостното преструктуриране на икономиката. В следващите години се отбелязва плавна тенденция на намаление с краткосрочни колебания, а през 2014 г. спада до най-ниско равнище.
Равнището на водовземане в страната се определя основно от необходимите води за охлаждащи процеси в енергетиката (предимно повърхностни), които съставляват значим дял във водоползването. Обикновено, след преработка тези води се връщат обратно във водоизточниците.
Добитата вода от подземни източници намалява, но делът от общото водовземане е относително стабилен.
България е сред европейските страни с високи равнища на иззетата вода средно на човек поради значимите водни обеми за охлаждащи процеси за енергетиката.
Общият индекс на експлоатация на пресните водни ресурси показва, че след 1990 г. няма стрес върху водната екосистема на България.
|
Иззети пресни води по основни икономически дейности в България |
|---|
Дефиниция на индикатора
Към пресните повърхностни води са отнесени водите на сушата, а към подземните – всички води, намиращи се под повърхността на земята във водонаситената зона, в пряк контакт със земните пластове. Към тези води не се включват морските и преходните води. Иззетите пресни води (бруто) са изчислени чрез сумарното количество води, иззети за собствено снабдяване на предприятията и за водоснабдяване (ВиК и напоителни системи). Не е включена водата за хидроенергия и за собствено снабдяване на домакинствата.
Източници на информация
Информацията се осигурява чрез провеждането на следните годишни статистически наблюдения:
- „Водоснабдяване, канализация и пречистване” – изчерпателно наблюдение. Данните се събират от дружествата за събиране, пречистване, доставяне на води (ВиК и напоителни системи).
- „Водопотребление” – частично статистическо наблюдение, съсредоточено върху по-големите водоползватели. Критерий за обхват - предприятия, за чиято дейност постъпват над 36 хил. m3 вода годишно. Доброволно представят данни и предприятия под този критерий. Водоползването за производство на хидроенергия е самостоятелно изследване и обхваща изчерпателно ВЕЦ/ПАВЕЦ. Не се наблюдава водовземането от физически лица.
Респондентите отчитат водните обеми чрез водомери, а при липса на такива - чрез капацитета на помпите, умножен по времето на тяхната работа; потребление на енергия от помпите, специфичен фактор и др. Резултатите са изчислени на база отчетените статистически данни, пропорции и оценки.
Оценка на индикатора
Равнището на водовземане в страната се определя основно от структурата и интензивността на икономиката. От 1990 г. се отбелязва трайна тенденция на намаление на иззетите води с краткосрочни колебания. Темповете на намаление са най-бързи до 1995, след което темповете се забавят. През 2014 г. общо иззетите пресни води за водоснабдяване и собствени нужди спадат до най-ниското равнище.
Преобладаващата част от необходимия ресурс е за енергийно водоползване. Водите за охлаждане, добити от енергийния сектор, съставляват средногодишно около 58% от иззетите пресни води (1990 – 2014 г.). След 1998 г. водите за охлаждане намаляват, но нараства техният дял спрямо сумарното водочерпене, поради намаленото търсене на вода в другите сектори на икономиката. Преструктурирането на енергийния сектор в периода след 2007 г. довежда до нарастване на значимостта на язовирите и други вътрешни води.
През последните пет години най - голямо водовземане е отчетено през 2011 г. (6 385 млн. m3), а най-ниско - през 2014 г. (5 376 млн. m3 ). Намалението се формира основно от водите, за селското стопанство (с около 12% спрямо 2013 г.), но се увеличава черпенето на вода за охлаждане в енергетиката. Добитата вода от подземни източници намалява, но делът от общото водовземане е относително стабилен (10%).
Въпреки годишните колебания, не се отчитат значими различия в структурата на водовземането по икономически сектори. Средногодишно около 31,0% от сумарния обем е за водоснабдяване (ВиК и напоителни системи), 59,4% - за охлаждащи процеси в енергетиката, 9% - за други индустриални дейности (2000-2014 г.).
Фиг.4 Иззети пресни води, общо за страната
Източник: НСИ
Допълнително се отчита водоползването за производството на хидроенергия, което зависи от водната обезпеченост и инсталираните мощности. Спрямо 2011 г. брутната електрическа мощност на ВЕЦ нараства с 3,6%, но преработените сурови води през относително многоводната 2014 г. (24,5 млрд. m3) са 2 пъти повече.
Регионалните различия в страната се определят от териториалното разположение на водоползващите дейности и други природо-географски особености. Водещо място заемат районите с голям дял на енергийно водоползване - Дунавски и Източнобеломорски басейнов район. Значимите обеми на водите за охлаждане поставят България сред страните с високо равнище на водовземане средно на човек от населението.
Източник: Евростат
|
Индекс на експлоатация на водните ресурси |
|---|
Дефиниция на индикатора
Индексът на експлоатация на водите (ИЕВ) служи за оценка на натиска върху водните ресурси. Изчислява се чрез съотношението между количеството на иззетите води и наличните водни ресурси (дългосрочни средни или годишни ресурси). Индексът за страната е изчислен чрез иззетите пресни води (без тези за хидроенергия) и наличните възобновими пресни водни ресурси - 101187 млн. m3 (средномногогодишна 1981-2014 г.). Счита се, че предупредителният праг, който отличава районите без стрес от тези с недостиг на вода е 20%, а над 40% - означава силен стрес върху ресурсите и неустойчиво водоползване. При праг по-малък от 10%, няма стрес на водната екосистема, а при стойности между 10% и 20% - нисък стрес. Въпреки че показателят е в процес на усъвършенстване, чрез него може да се илюстрират тенденциите и регионалните различия.
Източници на информация
Оценка на индикатора
Индексът на експлоатация на пресните водни ресурси в страната (вкл. р. Дунав) бележи устойчива тенденция на намаление - от 10.1% (1990 г.) на 5.3% (2014 г.). Съгласно приетите прагове общият индекс на експлоатация след 1991 г. не показва стрес върху възобновяемите пресни водни ресурси в България. Не се установяват определени различия между общия индекс на експлоатация през сухите и многоводните години.
Натиск върху подземните ресурси е регистриран в периода 1990 – 1994 г., след което намалява и през последните години се доближава до минималния праг (2014 г. - 11.4%).Фиг.6. Индекс на експлоатация на пресните водни ресурси в България
Източник: НСИ
Наличните данни за европейските страни сочат недостиг на вода в Испания (2012 г.) и силен стрес върху пресните водни ресурси в Малта (2013 г.).
Източник: Евростат
|
Ключов въпрос Каква е структурата, какви са тенденциите на водоползването? Устойчиво ли е използването на водата в различни сектори от икономиката? |
Ключови послания
Използваните води в страната намаляват с темповете на иззетите води. След 1990 г. се регистрира трайна тенденция на намаление и през 2014 г. използваната вода е 2,2 пъти по-малко спрямо базовата 1990 г. Анализът показва, че измененията в годишните равнища на потребление за периода 1990 - 2014 г. зависят по-скоро от структурните промени в икономиката, отколкото от климатичните фактори.
Средногодишното потребление на вода за периода 2010 – 2014 г. е с 10,3% по-малко спрямо периода 2000 - 2009 г. и с 33,2% по-малко спрямо средногодишното за периода 1990-1999 г. Най-големи количества се ползват за охлаждащи процеси в енергетиката, въпреки преструктурирането на икономиката (средногодишно 71% от общо използваните води, 1990 – 2014 г.).
Годишното водопотребление в сектор индустрия (без водите за охлаждане в енергетиката) в периода 2000 - 2014 г. запазва относително устойчиви равнища, въпреки колебанията в отделните промишлени дейности.
Консумацията на вода в сектора на услугите намалява значимо в периода 1990 - 1999 г. (средногодишен спад с 12%). Бавен темп на намаление се регистрира и през следващите години. Потреблението на питейна вода от домакинствата е устойчиво въпреки нарастващите цени на ВиК услугите.
Намалява населението на режим на водоснабдяване поради недостиг на вода и през 2014 г. спада до 0,6%.
|
Използване на водите |
|---|
Дефиниция на индикатора
Използваната вода е сума от използваните пресни и непресни води от собствено водоснабдяване и доставената вода от ВиК, напоителни системи и други предприятия (напр. сурова и отпадъчна вода, получена от съседни предприятия). Информацията по индустриални дейности се основава на отчетените данни, пропорции и оценки.
Източници на данни
НСИ - статистически изследвания за водите
Оценка на индикатора
Една част от иззетите води се използват за крайно потребление, а останалата част са загуби на вода (течове, изпарения, неточности при измерването и др. физически загуби). Изчислените загуби във водоснабдителния сектор (ВиК и хидромелиоративните системи) за периода 2005 - 2013 г. са средногодишно 18% от нетно иззетите пресни води в страната, а през 2014 г. спадат до 16%. Абслютният обем на загубите през 2014 г. намалява с около 13% спрямо 2013 г., основно при водоподаването чрез напоителни системи. ВиК сектора през 2014 г. не отчита изменение спрямо 2013 г. – делът на общите загуби от подадената вода е около 58% при 61% средногодишно за периода 2005 - 2012 г.
Използваните води в страната намаляват с темповете на иззетите води. Най-големи количества се ползват в енергетиката, въпреки преструктурирането на икономиката. В абсолютен обем водите за охлаждащи процеси са между 3,2 млрд. m3/год. (2013 и 2014 г.) и 5,7 млрд. m3/год. (1998 г.) или средногодишно 71% от общо използваните води (1990-2014 г.).
Изключването на водите за охлаждащи процеси в енергетиката дава възможност да се разкрият някои тенденции в другите икономически дейности. След 1990 г. се регистрира рязък спад и през 1995 г. количеството на използваната вода (1,8 млрд. m3) е 3 пъти по-малко. Най-бързо намаляват водите, използвани за напояване – 15 пъти, а за индустрия – 1,7 пъти.
В периода 2000 - 2009 г. равнището на потреблението в страната варира в тесни граници – между 1,0 и 1,4 млрд. m3 или средногодишно 1,2 млрд. m3. Регистрира се известно увеличение на водите, използвани в битовия сектор и за напояване в селското стопанство. Отчита се спад на използваната вода за добивната и преработващата индустрия (производство на основни метали, хранителни продукти, производство на кокс, рафинирани нефтопродукти, химични продукти, лекарствени вещества), но индустриалното потребление запазва устойчиви равнища.
В периода 2010 - 2014 г. средногодишното потребление на вода се оценява на 1,3 млн. m3 (с 4% повече спрямо средното за 2000 - 2009 г.). С около 6% над средното потребление е отчетено през сухата 2011 г., а през многоводната 2014 г. - с 2% под средното. Използваната вода за напояване през 2014 г. спада с 4% спрямо равнището на 2013 г. и с 19,9% спрямо 2011 година. Въпреки колебанията, структурата на годишното потребление по икономически сектори в периодите 2000 - 2009 г. и 2010 – 2014 г. е относително еднородна. През 2014 г. водата за индустрията съставлява 51% от използваните води (без тези за охлаждане в енергетиката), за битовия сектор – 25,9% и за напояване - 20,4%. Анализът на сумарното водопотребление за икономиката на национално ниво не показва значима зависимост между количествата на използваните води и климатичните фактори.
Потреблението на питейна вода от домакинствата (от ВиК) е относително устойчиво. През 2014 г. средната консумация на човек (96 л/ден) е на равнището на средногодишната за периода 2000 - 2013 г. (97л/чов./ден). Водещо място по потребление през 2014 г. са домакинствата от Дунавския и Западнобеломорския басейнов район (около 102 л/чов./ден.), а на последно място - Източнобеломорския район (85 л/чов./ден.). Анализът на статистическите данни показва, че търсенето на питейна вода от домакинствата не е чувствително по отношение на цената на услугата, вероятно поради ценовата регулация.
Намалява делът на населението с режим на водоснабдяване поради недостиг на вода - от 2.9% (2013 г.) на 0,6% (2014 г.). Сезонни затруднения при водоподаването през 2014 г. са отчетени на територията на поречията Янтра (4,6%) и Вит (3,3%).
|
Дял на населението, свързано с обществено водоснабдяване (ВиК) |
Дефиниция на индикатора
Съотношение на населението, свързано с обществено водоснабдяване (ВиК) и общото население на дадена територия (средногодишно).
Източници на данни
НСИ – годишно статистическо наблюдение „Водоснабдяване, канализация и пречистване”
Оценка на индикатора
Посредством групови селищни водоснабдителни системи е осигурен достъп до питейна вода на 99.3 % от населението на страната (2014 г.). По този показател България е в благоприятно положение спрямо някои други европейски страни.
Фиг. 9. Дял на населението, свързано с обществено водоснабдяване за някои европейски страни, (последни налични данни)
Източник: Евростат
|
Ключов въпрос Какви са основните тенденции, свързани с образуването, отвеждането и пречистването на отпадъчните води от бита и индустрията, какви са разходите за опазване на водите и екосистемите? |
Ключови послания
Средногодишно около 79% от общо използваните води за икономиката (2000-2014 г.) се отвеждат във водните обекти или обществената канализация.
Около 57% от образуваните индустриални отпадъчни води се пречистват на място или в СПСОВ, а 73% от образуваните битови води се отвеждат в обществената канализация и СПСОВ. Подобряват се технологиите на пречистване на отпадъчните води.
В периода 2009 г. – 2014 г. са въведени в експлоатация 28 бр. нови и модернизирани СПСОВ с общ капацитет 1269 хил. еквивалент жители.
Нараства делът на населението, свързано със селищни пречиствателни станции за отпадъчни води – от 41% през 2005 г. на 56.8% през 2014 г.
От друга страна, към края на 2014 г. без пречиствателни станции са 32 града с над 10 хил. реален брой жители и 117 града от 2 хил. до 10 хил. реален брой жители.
|
Отпадъчни води и пречистване |
Дефиниция на индикатора
Образувани води от точкови източници са водите, които след употреба се отвеждат в обществената канализация и водните обекти. Разграничени са две категории - отпадъчни води и води от охлаждащи процеси. Пречистването на генерираните отпадъчни води включва третиране на място или в селищни пречиствателни станции за отпадни води (СПСОВ). Общото количество на водите, отведени във водни обекти е изчислено като сума от заустените от наблюдаваните предприятия, обществената канализация/СПСОВ и домакинствата със собствено/независимо третиране. Събраните отпадъчни води в обществената канализация включват и тези от неточкови източници (дъждовни, дренажни и други неразпределени води).
Източници на информация
НСИ - статистически изследвания за водите. Информацията е резултат от отчетените данни и оценки.
Оценка на индикатора
Във водните обекти и обществената канализация се отвеждат средногодишно около 79% от общо използваните води за икономиката (2000 - 2014 г.).
За периода 2005 - 2014 г. количеството на образуваните отпадъчни води (без преработените охлаждащи води) се оценява между 442 млн.m3 и 503 млн.m3 или средногодишно 465 млн.m3. Половината от тях се отвеждат във водните обекти, а останалата част постъпва в обществената канализация или СПСОВ. С най-голям дял са отпадъчните води, образувани от битовия сектор (домакинства и услуги). Преобладаващата част от тях постъпват в селищни пречиствателни станции (51%) и обществената канализация (22%). Близо 57% от отведените индустриални води се пречистват на място или в СПСОВ.
Около 74% от заустените във водни обекти отпадъчни води са третирани в пречиствателни станции. Подобряват се технологиите на пречистване - през 2005 г. с вторични и третични методи (допречистване) са обработени 56% от отведените отпадъчни води, а през 2014 г. - 64%. В периода 2009 г. – 2014 г. са въведени в действие 28 бр. нови и модернизирани СПСОВ с общ капацитет 1269 хил. еквивалент жители. Преобладаващата част от действащите 89 СПСОВ през 2014 г. са с вторично пречистване и допречистване след вторичното (80 бр.).
Обществената канализация в страната е изградена основно преди 1990 г. и е преобладаващо смесена - събира едновременно промишлени, битови и дъждовни води. За периода 2010 - 2014 новоизградената и реконструираната канализационна мрежа е с дължина 393 км или с 52% повече спрямо предходните пет години.
|
Дял на населението, свързано с обществената канализация и селищни пречиствателни станции за отпадъчни води |
Дефиниция на индикатора
Показателят се изчислява чрез съотношението на населението в селищата с обществена канализация/СПСОВ и средногодишното население. Възможно е делът на населението да бъде надценен поради наличието на селища с частично изградена канализационна мрежа. Не е включено населението, чиито води се извозват с цистерни в канализационна система или СПСОВ.
Източници на информация
НСИ – статистическо наблюдение „Водоснабдяване и канализация“, обхващащо изчерпателно ВиК операторите и общините, експлоатиращи СПСОВ.
Оценка на индикатора
Източник: НСИ
Към края на 2014 г. без пречиствателни станции за отпадъчни води са 32 града с над 10 хил. реален брой жители и 117 града от 2 хил. до 10 хил. реален брой жители.
