Индекс на обикновените видове птици за Република България

(SEBI 1 – Обилие и разпространение на избрани видове)

Ключово послание 

 Индексът на обикновeните видове птици за периода 2005–2020 г. показва тенденция за стабилно състояние. От всички, оценени през 2020 г. 74 вида птици, тези с тенденция към намаляване на числеността са 19%, с тенденция на увеличаване са 26%, стабилните са 24%, а тези с неопределена категория на тенденцията са 31%.

Дефиниция на индикатора

Индексът на обикновените видове птици показва тенденциите, в числеността на широкоразпространените видове птици в България, за фиксиран период от време и осигурява реална основа, за оценка на степента на загуба на биологично разнообразие. В оценката на индикатора са включени индексът на птиците от селскостопанските местообитани, индексът на птиците в горите и „други“ видове птици, които са генералисти и не са привързани към определен тип местообитание. Индексът на птиците, обитаващи селскостопанските местообитания, показва устойчивостта в управлението на земеделските земи.

Оценка на индикатора

За шестнадесетгодишния период 2005–2020 г. в оценката на индикатора са включени 50 вида птици. Резултатите се основават на реални наблюдения в 216 пробни площадки с размер 1х1 кm. В резултат, на проведените през 2020 г. наблюдения, са регистрирани 160 вида птици. Според класификацията на Общоевропейската схема за мониторинг на обикновените видове птици, оценяваните видове се разделят на три групи според обитаваната среда: земеделски земи/селскостопански местообитания, гори и „други“ типове местообитания. От включените 50 вида птици в индекса (Фиг. 1), 38% обитават селскостопански местообитания, 24% са горски видове и 38% обитават други типове местообитания.

 Източник: Българско дружество за защита на птиците/BirdLife Bulgaria

Индексът на птиците, обитаващи земеделски земи се базира на 19 вида птици и намалява с 34% за периода 2005-2020 г. Сред видовете, обитаващи земеделските земи, с най-значителни отрицателни тенденции са посевната врана (-96%) и обикновеното конопарче (-99%), с негативна тенденция са също така пъдпъдъкът, щиглецът, сивата овесарка, жълтата стърчиопашка и селската лястовица. Стабилна тенденция има черношипата ветрушка, гургулицата, качулата чучулига и черноглавата овесарка. Силно увеличаваща се численост има единствено голямото белогушо коприварче (+373%), а със слабо увеличение на числеността е полското врабче.

Индексът на птиците обитаващи гори се базира на 12 вида. От тях, с най-ясно изразена положителна тенденция на популацията са еловият певец, голямото черноглаво коприварче и гривякът. Със стабилна тенденция са четири вида: кос, сойка, обикновената чинка и голям пъстър кълвач. Единственият силно намаляващ горски вид е горската бъбрица (-89%).

В третата категория видове, обитаващи „други” типове местообитания (19 вида), със силно нарастваща численост е единствено фазанът (+411%). Други пет вида, като червенокръстата лястовица, ястребогушото коприварче, южният славей, малкото белогушо коприварче и големият синигер са с умерено нарастваща численост. Със стабилни тенденции, са шест вида: домашното врабче, гугутката, свраката, авлигата, градската лястовица и зелениката. Чавката, обикновената кукувица, сивата врана, обикновеният мишелов и сирийският кълвач са с умерено намаляваща тенденция.

Общата тенденция за периода 2005–2020 г. за 50-те вида, съставляващи индекса на обикновените видове птици е за стабилно състояние. От всички 74 вида птици, чието състояние е оценено, тези с намаляваща численост са 19%, увеличаващите са 26%, стабилните са 24%, а тези с неопределена категория на тенденцията са 31% (Фиг.2). Разпределението на тенденциите по тяхната категория е показано на Фиг. 2: