Актуална информация за видове от различни биологични групи.

Растения

Към 2020 г. в България са установени 785 вида мъхове. От тях 590 са листнатите (Bryophyta), 192 са чернодробните (Marchantiophyta) и 3 вида са рогоплодните мъхове (Anthocerotophyta) (Р. Начева, непубл. данни). За сравнение, по последните обобщени данни за мъховете от 2003–2005 г., общият брой видове е бил 712 (Ganeva, A. & Natcheva, R. 2003. Cryptogamie, Bryologie 24(3): 229-239; Natcheva, R. & Ganeva, A. 2005. Cryptogamie, Bryologie 26: 209-232).

Съгласно последните обобщаващи разработки в България се срещат 4064 вида папратовидни и семенни растения (Petrova, A. & Vladimirov, V. 2018. Botanica Serbica 42(1): 35-59). Проучванията, върху флората на страната през 2020 г., които имат отношение към оценката на състоянието на околната среда и по-специално, оценката на състоянието на растителното разнообразие в България, са насочени в следните основни посоки: установяване на нови за науката таксони, установяване на нови за страната видове и установяване на нови данни за разпространението на важни групи растения (видове с природозащитна стойност и чужди видове).

През 2020 г. са публикувани два нови за науката вида върху материали с български произход. Pilosella bulgarica Szeląg & Vladimirov, сем. Asteraceae (Szeląg, Z. & Vladimirov, V. 2020. Phytotaxa 428(3): 290-294) e вид с хибридогенен произход (фиг. 19). Има междинни морфологични белези между предполагаемите родителски видове – P. pavichii и P. rhodopea. Описан е от субалпийските части на Курудере в Средна Стара планина. Популацията на вида се намира на територията на национален парк „Централен Балкан“. Thymus jalasianus Stoyanov & Marinov, сем. Lamiaceae (Stoyanov, S. & Marinov, Y. 2020. Annales Botanici Fennici 57(1–3): 163-172) е описан от Източни Родопи (фиг. 20). Морфологично се отличава добре, от останалите български представители на рода, по кълбовидните си съцветия, неудължаващи се при плодоносене и керемидообразно подредените, ромбовидни до почти закръглени прицветници. До момента не са установени популации и на двата вида, извън пределите на страната, поради което и двата се отнасят към групата на българските ендемити. И двата таксона свидетелстват за важната роля на Родопите и Стара планина, като активни формообразувателни огнища, в българската флора. Двете територии се отнасят към най-богатите на ендемични растения в България флористични райони. 

Фиг. 19. Снимка на Pilosella bulgarica

   Снимка: В. Владимиров

Фиг. 20 Снимка на Thymus jalasianus

Снимка: Ю. Маринов

През 2020 г. са съобщени пет нови за флората на страната естествено-разпространени вида. Ballota hispanica (L.) Benth. е съобщен от брега на р. Дунав, флористичен район Дунавска равнина (Dimitrov, D. 2020. Phytol. Balcan. 26(2): 192-193). Crocus randjeloviciorum Kernd., Pasche, Harpke & Raca е наскоро описан от Сърбия нов за науката вид, който се съобщава за първи път за България от Западна Стара планина (Stoyanov, K. & al. 2020. Phytol. Balcan. 26(2): 204-206). Fumana aciphila Boiss. и F. bonapartei Maire & Petitm. са съобщени от Източни Родопи (Kunev, G. 2020. Fl. Medit. 30: 339-345). Българските популации и на двата вида се намират на границата на световния им ареал и вероятно имат природозащитна стойност, поради изолацията им и малката им площ и численост. Papaver nigrotinctum Fedde е съобщен от Струмска долина (Южна) и Тунджанска хълмиста равнина (Stoyanov, S. & Barzov, Zh. 2020. Phytol. Balcan. 26(1): 35-42). Видът е средиземноморски елемент и у нас е установен по песъчливи и рудерални местообитания. Всичките тези находки свидетелстват за това, че трудни в таксономично отношение групи от българската флора, както и малко изследвани територии, като граничните райони, заслужават да бъдат по-задълбочено проучвани.

През годината са установени нови данни за разпространението на 10 вида с природозащитна стойност. От тях 7 вида са с категория „Застрашен“ – Epipactis purpurata Sm., Goodyera repens (L.) R. Br., Micromeria juliana (L.) Rchb., Pulsatilla halleri subsp. rhodopaea (Stoj. & Stef.) K. Krause, Trifolium globosum L., Verbascum lagurus Fisch. & C.A. Mey., Verbascum spathulisepalum Greuter & Rech. f. и 3 вида са с категория „Уязвим“ – Crocus tommasinianus Herb., Himantoglossum jankae Somlyay & al., Potamogeton trichoides Cham. & Schlecht. Всичките новорегистрирани популации са малочислени – от няколко до малко над 100 индивиди. По-голяма част от находищата са извън границите на защитени територии.

През 2020 г. са публикувани 6 нови за българската флора чужди (неместни) видове растения: Cytisus scoparius (L.) (Fabaceae), Rubus phoenicolasius Maxim. (Rosaceae), Geranium sibiricum L. (Geraniaceae), Heteranthera reniformis Ruiz & Pav. (Pontederiaceae), Rotala ramosior (L.) Koehne (Lythraceae) и Ipomoea purpurea (L.) Roth (Convolvulaceae). От тях три вида са с произход от Америка, два – от Азия и един – от Европа, извън пределите на България. Почти всички видове са натурализирани в българската флора. Изключение е единствено Ipomoea purpurea, за който до сега не са намирани и съобщавани самоподдържащи се популации за дълъг период от време (напр. над 10–20 години). По отношение на пътищата на въвеждане, три вида са отглеждани като декоративни растения – Cytisus scoparius, Rubus phoenicolasius и Ipomoea purpurea. Попадането им в природни местообитания е резултат от случайно и непреднамерено изхвърляне заедно с органични градински отпадъци, на жизнеспособни части от растенията (семена, части от стъбла и др.). Това е един от приоритетните пътища за непреднамерено въвеждане на чужди видове растения в българската флора. Два от видовете са строго специализирани плевели в оризовите култури и разпространението им се дължи на мероприятия, свързани с отглеждането на ориза.

През 2020 г. са публикувани и нови данни за разпространението на 13 чужди вида растения в българската флора: Azolla filiculoides, Commelina communis, Euphorbia prostrata, Fallopia ×bohemica, Lepidium virginicum, Buddleja davidii, Impatiens balfourii, Gypsophila perfoliata, Lupinus polyphyllus, Narcissus pseudonarcissus, Sternbergia lutea, Solanum elaeagnifolium и Mollugo verticillata. Находищата на почти всички видове са установени в създадени или силно повлияни от човека местообитания, както и в местообитания с естествен режим на нарушеност, напр. крайречни местообитания. Най-голям брой видове са установени в градски екосистеми – Commelina communis, Euphorbia prostrata, Fallopia ×bohemica, Lepidium virginicum, следвани от тези в крайречни местообитания – Buddleja davidii, Impatiens balfourii и Mollugo verticillata. В по-голяма част от установените находища чуждите видове са натурализирани. Най-голям брой нови хорологични данни са установени в места с интензивна човешка дейност, каквито са селищата и курортите във флористичен район Черноморско крайбрежие (Южно). При повече от 50% от видовете, новоустановените находища са свързани с отглеждането на видовете за декоративни цели и непреднамерено и случайно изхвърляне на жизнеспособни части (семена, фрагменти от коренища, стъбла и др.) в природни условия с градински отпадъци, напр. при Buddleja davidii, Commelina communis, Fallopia ×bohemica, Impatiens balfourii, Lupinus polyphyllus, Narcissus pseudonarcissus и Sternbergia lutea.

Специално внимание заслужават новите хорологични данни за Gypsophila perfoliata (syn. G. trichotoma). Видът е естествено разпространен в България по крайбрежни влажни глинести и песъчливи места, засолени места и по крайбрежни скали в районите Черноморско крайбрежие и Североизточна България. Видът е с природозащитна стойност, с национална категория на застрашеност „Застрашен (EN)“ и защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. В последните десетилетия е регистрирано навлизане на вида по каменните настилки на железопътната мрежа в съседство с естествените находища. В последното десетилетие се наблюдава експанзия на вида в Западна България край новопостроената магистрала „Струма“, край магистрала Хемус и по Северната тангента край гр. София. Засега остава неясен произхода на тези популации, но със сигурност става въпрос за вторично, подпомогнато от човека разпространение на вида. По тази причина, всички установени край пътната мрежа в Западна България популации, следва да не се приемат за част от естествения ареал на вида в страната. Най-вероятно, въвеждането на Gypsophila perfoliata в тези райони става чрез техниката и солите, използвани за предпазване на пътната настилка от заледяване.

Анализът на новопубликуваните данни за разпространението на чуждите видове показва, че най-уязвими са местообитанията с висок режим на нарушеност (градски и крайградски условия, крайречни местообитания, изкуствени канали и водоеми), както и места с интензивна човешка дейност (селища, курорти, инфраструктурни обекти – пътища, канали).

Източник на информация:

ИБЕИ-БАН 

Гъби

През 2020 г. са получени данни за шест, новоустановени за микотата на България, местни таксони. Това са видовете: Megalocystidium luridum, Peniophora junipericola, Peniophora meridionalis, Radulomyces rickii, Xylodon asperus и Xylodon juniperi. Те са открити във флористичен район Струмска долина. Шестте вида са намерени върху вид растение с консервационна значимост – Juniperus excelsa (Lambevska-Hristova, A., Bancheva, S., Karadelev, M. & Hristov, G.: New data on the diversity of lignicolous fungi in communities of Juniperus excelsa (Cupressaceae) in Bulgaria. — Fl. Medit. 30: 167-183. 2020.).

През 2020 г. са получени данни за наличие на нови находища на два вида гъби, включени в „Червения списък на гъбите в България“ и в „Червената книга на Република България“ (в категория застрашени видове), а именно Antrodia juniperina (Хвойнова антродия) и Pyrofomes demidoffii (Демидов пирофомес). Находищата на двата вида са локализирани в района на Струмската долина в и извън защитени територии (Lambevska-Hristova, A., Bancheva, S., Karadelev, M. & Hristov, G.: New data on the diversity of lignicolous fungi in communities of Juniperus excelsa (Cupressaceae) in Bulgaria. — Fl. Medit. 30: 167-183. 2020.). 

Източник на информация:

ИБЕИ-БАН 

Инвазивни местни и чужди видове

През 2020 г. са съобщени за първи път общо 9 чужди вида животни за фауната на България – 4 вида сухоземни безгръбначни животни, 2 вида водни безгръбначни, едно водно гръбначно животно и два паразитни плоски червеи. Трипсът Microcephalothrips abdominalis, с произход от Централна Америка, е установен в района на гр. Петрич по цветовете на невена (Calendula officinalis L.). Видът представлява потенциална заплаха за оранжериите в района, поради способността си да пренася опасни вируси, напр. по тютюна (Popov et al. 2020). Видът Японска цикада Arboridia kakogawana, който е фитофаг по лозята, е съобщен от 16 находища предимно в Северна България (Tomov 2000a). Северноамериканският молец Coptodisca lucifluella, монофаг по ореха, е установен с широко разпространение в България (Tomov 2000b). Един женски екземпляр на бръмбара сечко Xylotrechus stebbingi с произход от Централна и Южна Азия е намерен в Пирин над гр. Сандански. Видът е полифаг по широколистни дървета, като ларвите му се развиват в дървесината, поради което е възможно отрицателно въздействие върху широколистни (включително дъбови) гори (Gradinarov & Sivilov 2020). Северноамериканският вид великолепна бриозоа Pectinatella magnifica се съобщава за първи път от крайбрежната част на българския сектор на р. Дунав и за България. Това е сладководен вид, който образува желатинообразни колонии, съставени от множество микроскопични ресничести индивиди, прикрепени към твърди повърхности, като камъни и клони на дървета (Фиг. 21 А и Б). Тези колонии биха могли да запушат и повредят рибарски мрежи и техника, решетки и отводнителни канали и по този начин да окажат влияние върху различни промишлени дейности (Todorov 2000a). Американският шипобузест прав рак (Faxonius limosus) е съобщен за първи път от три дунавски притока в Северозападна България (Фиг. 21 В и Г). Поради значителното отрицателно въздействие на вида (конкуренция с местните видове раци, преносител на рачата чума и др.) той е включен в списъка на инвазивните чужди видове, засягащи Европейския съюз (ЕС), съгласно Регламент (ЕС) № 1143/2014. По-нататъшното му навлизане във вътрешните водоеми в България представлява сериозна заплаха за популациите на местните видове прави раци (Todorov 2000b). Представени са съвременни данни за морфологията и таксономията на вида риба от р. Coregonus, внесен в България през 60–70 години на миналия век и зарибен в яз. Искър. Видът е определен като чудски сиг (Coregonus maraenoides) и резултатите показват, че успешно се е аклиматизирал в яз. Искър, поддържайки стабилна самовъзпроизвеждаща се популация (Uzunova et al. 2000a,b). При инвазивния чужд вид риба Американски черен бодлив сом Ameiurus melas от ез. Сребърна са съобщени 2 чужди вида паразитни плоски червеи: моногенеите Ligictaluridus pricei (Ancyrocephalidae), регистриран за първи път от България, и Gyrodactylus nebulosus (Gyrodactylidae), регистриран за първи път от Европа и Палеарктика (Vancheva et al. 2020). 

 Снимки: Т. Тричкова и М. Тодоров 

Съобщени са данни за разширяване на ареала на местни инвазивни видове и нови транслокации на риби. За първи път за долното течение на р. Искър (Дунавски басейн) се съобщават видовете стронгил Neogobius melanostomus (Pallas, 1814) – инвазивен вид попче с Понто-Каспийски произход, и струмски гулеш Oxynoemacheilus bureschi (Dresky, 1928) – местен вид за Егейския басейн (Kenderov & Trichkova 2020). Публикувани са сравнителни морфометрични данни и данни за храненето на стронгила от различни популации в дунавските притоци, където видът разширява ареала си нагоре по течението на реките (Dashinov et al. 2020, Dashinov & Uzunova 2020).  

При изследване на генетичната структура на популациите на инвазивния чужд вид риба с произход от Азия – китайски поспаланко Perccottus glenii Dybowski, 1877, са установени пътищата на въвеждане на вида в Европа, вкл. България. Предполага се наличието на три независими въвеждания от различни части на местния ареал, т.е. три основаващи популации. Популациите, които понастоящем са широко разпространени в Централна Европа, вкл. в р. Дунав и България, вероятно произхождат от индивиди, въведени непреднамерено с азиатски шаранови риби в района на Лвов в Украйна (Grabowska et al. 2020). Видът е включен в списъка на инвазивните чужди видове, засягащи ЕС.

Установени са данни за силно отрицателно въздействие на някои чужди инвазивни видове в България. С помощта на комбинация от методи за наблюдение (трансекти, фото проучвания) и експерименти е проследена динамиката на взаимоотношенията хищник – жертва между инвазивния вид морски охлюв рапана, Rapana venosa (Valenciennes, 1846), и черната морска мида, Mytilus galloprovincialis Lamarck, 1819, в крайбрежната зона на Черно море. Резултатите показват бързо нарастване на числеността на популацията на рапана и унищожаване на инфралиторалните мидени съобщества. Възстановяване на популациите на мидите е регистрирано само в експерименталните участъци без достъп на рапана за разлика от откритите участъци, където нови обраствания от миди не се образуват. Обсъжда се значението на добива на рапана от леководолази, като средство за локален контрол на популациите (Berov et al. 2020). Понастоящем видът има стопанско значение, като доминира в уловите, заедно с някои видове черноморски риби, напр. през 2019 г. по данни на ИАРА уловът на рапана е почти 50% от общия улов в Черно море или 4222 т. 

Друг инвазивен чужд вид, засягащ ЕС, енотовидното куче (Nyctereutes procyonoides Gray, 1834) оказва силно отрицателно въздействие върху популациите на дивите птици на територията на биосферен резерват „Сребърна“. Чрез дистанционно управлявана система за видеонаблюдение за първи път е регистрирано унищожаване на яйцата на къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus Bruch, 1832), от енотовидни кучета. В резултат на редовни посещения на енотовидни кучета, около 25 гнездящи двойки (30% от българската размножаваща се популация) са обезпокоени и напускат местата за размножаване в търсене на нови места за гнездене (Koshev et al. 2020). Освен това видът може да оказва въздействие и чрез пренасяне на болести и паразити, като бяс, Echinococcus multilocularis и Trichinella spp. 

Продължава разработването и тестването на методи за борба с чужди видове насекоми вредители. Проведено е изследване на инсектицидния потенциал на гъбен биопрепарат върху западния царевичен коренов червей Diabrotica virgifera virgifera LeConte, 1868 (Coleoptera) с произход от Централна Америка. През 2020 г. са изпитани пет концентрации на биоинсектицида Naturalis^Ò върху възрастни индивиди в лабораторни условия.  Биопрепаратът показва относително умерена ефективност, като само чистият гъбен препарат предизвиква висока смъртност (92 %) на третираните бръмбари (Тошева и кол. 2020 и непубл. данни). Подобно изследване е проведено и върху възрастни индивиди на инвазивния чужд вид многоцветна азиатска калинка Harmonia axyridis (Pallas, 1773). От тестваните шест концентрации на същия препарат най-висока средна смъртност (89–100%) при калинките е отчетена при най-високите концентрации (Toshova et al. 2020). 

През 2020 г. са изпълнявани над 10 проекта и задачи, свързани с инвазивни чужди видове животни. Освен към изпълнение на научните цели, усилията са насочени и към съвместна работа с различни заинтересовани страни, както и към развитие на гражданската наука. Резултатите от научните изследвания и провежданите дейности, по проектите за инвазивните чужди видове животни, са публикувани в над 20 научни статии. 

Източник на информация:

ИБЕИ-БАН 

Вековни дървета

През 2020 г. са обявени 7 бр. вековни дървета по реда на Закона за биологичното разнообразие и са заличени други 244, поради изсъхване или невъзстановимо увреждане.

Обявените вековни дървета се вписват в Държавния регистър на вековните и забележителни дървета на МОСВ и в публичен регистър на интернет страницата на ИАОС. 

Източници на информация:

МОСВ/ИАОС: http://eea.government.bg/v-trees/bg/