Биологично разнообразие. Национална екологична мрежа

Индикаторите за популационни тенденции, какъвто е Индексът на обикновените видове птици, осигуряват реална основа за оценка на степента на загуба на биологично разнообразие. Общата тенденция за периода 2005-2020 г. за 50-те вида, съставляващи индикатора е за стабилно състояние.

В резултат от среднозимното преброяване през 2020 г. са установени 276 658 индивида зимуващи водолюбиви птици, което е приблизително междинна стойност, спрямо флуктуациите през предходните три години.

Мониторингът в рамките на Националната система за мониторинг на състоянито на биологичното разнообразие на два знакови вида от българската фауна – дива коза и мечка, показва, че за дивата коза се установява сравнително постоянна тенденция, с леко увеличение на наблюдаваните индивиди през 2020 г., спрямо предишни години, докато за мечката в периода 2011-2020 г. се наблюдава намаляване на числеността на вида.

За периода 2004-2020 г. площта на защитените територии се е увеличила. В края на 2020 г. броят на защитените територии в България е 1 023 с обща площ 583 582.2 ha или 5.27 % от територията на страната.

В България до края на 2020 г., са приети от Министерски съвет 341 защитени зони от мрежата „Натура 2000”, покриващи общо 34.9% от територията на страната.

През 2020 г. в процес на разработване и/или процедиране са били 11 плана за управление на защитени територии по реда на Закона за защитените територии.

До 2020 г. са в сила утвърдени от министъра на околната среда и водите 57 Плана за действие за опазване на видове в България.