Оценка на числеността на кафявата мечка (Ursus arctos) в България за периода 2011-2020 г.

Ключово послание

 За 2020 г. изчислената численост на кафявата мечка (Ursus arctos) в Република България възлиза на 321 индивида. Оценката е направена въз основа на данни от проведен мониторинг в представителните географски територии на вида в Република България. Общо за периода 2011-2020 г. се наблюдава слабо намаляване на числеността на вида. Изчисленият брой кафяви мечки през 2020 г. в сравнение с предходната 2019 г. е намалял с 8 индивида.

Дефиниция на индикатора

Индикаторът представлява оценка на числеността на кафявата мечка по географски територии, съгласно данните от проведения мониторинг на вида в рамките на НСМСБР, в периода 2011-2020 г. Числеността на кафявата мечка се оценява статистически, като се използва Bootstrap метода, интегриран в софтуерен продукт, разработен по проект „Оценка на състоянието на популацията на кафява мечка в Република България на база на математически, статистически и биологични анализи на данни от мониторинги”, финансиран от ПУДООС. Този метод позволява оценката на популацията да се прави на базата на  данни (основно уникални следи) от фиксирана територия и да се изчислят статистически, като се използват повторни данни от нови уникални следи при повторен мониторинг от същата територия.

Оценка на индикатора

Анализ на данните от проведения мониторинг на кафявата мечка през 2020 г.

Съгласно методиката за мониторинг на кафявата мечка (Ursus arctos) от Практическото ръководство към НСМСБР, са определени 126 квадрата 10х10 km (ETRS grid), в местата за мониторинг, обхващащи основните географски територии, на разпространение на вида в Република България – Средна Стара планина, Витоша, Верила, Плана, Рила, Пирин и Западни Родопи и Котленска планина (фиг. 15). Във всеки квадрат са определени максимум по два маршрута за мониторинг. Общият брой на посетените територии през 2020 година е 109 ETRS квадрата, с размер 100 km².

Източник: ИАОС - НСМСБР  

През 2020 г. на територията на Република България е проведен пролетен мониторинг, на територията на Националните паркове „Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“ и есенен мониторинг във всички географски територии, включени в методиката към НСМСБР, включително ПП „Рилски Манастир“, ПП „Витоша“, Западни Родопи и трите национални парка. Анализът на числеността е направен, въз основа на данните от есенния мониторинг. За двата сезона общо са посетени 109 ETRS квадрата с площ 10х10 km. През пролетта са посетени 69 маршрута,  а през есента – 171 маршрута. На територията на ПП „Витоша“, ПП „Българка“ и Западни Родопи, мониторинг е провеждан само през есента. Разпределението на маршрутите по брой, сезони и географски територии е изобразено в таблица 5. Географските територии за мониторинг включват съответно: Пирин - територията на Национален парк „Пирин“, прилежащите територии около парка в планина Пирин, включително южен Пирин; Рила - територията на Национален парк „Рила“, Природен парк „Рилски манастир“ и прилежащите територии в Рила планина; Средна стара планина - територията на Национален парк „Централен Балкан“, Природен парк „Българка“ и прилежащите територии извън тях. 

Табл. 5. Разпределение на маршрутите по брой, сезони и географски територии

Източник: ИАОС – НСМСБР 

Численост и плътност на кафявата мечка през 2020 г.

Данните за числеността и плътността на кафявата мечка (Ursus arctos) през 2020 г. са изчислени, въз основа на данните от есенния мониторинг. Чрез метода bootstrap е направена оценка на числеността на вида по географски територии и биогеографски региони. Резултатът е показан в табл. 6. 

Табл. 6. Численост и плътност на кафявата мечка (Ursus arctos), през есента на 2020г.

Източник: ИАОС - НСМСБР 

По отношение на типовете местообитания, на база класификацията на Корине земно покритие, са определени следните класове: широколистни гори (311), иглолистни гори (312), смесени гори (313), растителни съобщества на храсти и треви (322), преходно-дървесно храстова растителност (324) и всички други типове местообитания, в които са установени следи от лапи, или следи от жизнена дейност на кафявата мечка. Обобщената информация е представена в таблица 7. От регистрираните общо 102 следи, 101 са уникални следи от лапи и са идентифицирани до отделни индивиди. 

Източник: ИАОС - НСМСБР 

Възрастова структура

На база, корелационна таблица за размера на следите и възрастта на мечките, е направена оценка на разпределението, по отделните възрастови категории (фиг. 16).

Фиг. 16. Възрастово-полова структура на регистираните следи от лапи през 2020 г.

Източник: ИАОС - НСМСБР 

Табл. 8. Разпределение на възрастово-половата структура по биогеографски региони

Хранителната дейност

Анализът на състава на храната е направен, въз основа на данни от пролетния и есенния мониторинг на кафявата мечка, чрез обобщаване на информацията от два параметъра: съдържание в екскременти и хранително поведение (табл. 9).

През пролетта са установени 32 екскремента, с преобладаване на растителната храна (87%), 3 с животинската храна (8%) и 2 с неопределен състав (5%). През есента са регистрирани 101 екскремента с преобладаване на растителната храна (86%), 5 с животински остатъци  (5%) и 11 екскремента с неопределения състав (9%). 

Табл. 9. Състав на храната определен в екскременти на кафява мечка (Ursus arctos)

Източник: ИАОС - НСМСБР  

Обобщено за двата сезона, данните показват, че в установените екскременти, най-голям е процентът на растителната храна (94,94%) и в по-малка степен са установените храна от животински произход (2,53%) и с неопределен състав (2.53%). По отношение на хранителното поведение са регистрирани 5 типа поведение, представени в таблица 10. 

Табл. 10. Хранително поведение на кафявата мечка по сезони и обобщено за 2020г.

Източник: ИАОС - НСМСБР  

Най-голям е процентът на разровените мравуняци (54.16%), следвани от обърнатите камъни (20.83%) Най-голям брой екскременти и хранителни дейности са регистрирани на територията на Западни Родопи, Рила планина и Средна Стара планина. 

Заплахи за вида

През есента на 2020 г. са регистрирани общо 15 заплахи за кафявата мечката. Заплахите са регистрирани на територията на Западни Родопи, Средна Стара планина, Рила и Витоша. Най-много са регистрираните заплахи, свързани с безпокойството на вида – над 60%, като най-голям е делът на дейностите свързани с дърводобива и изнасянето на дървесина от горските местообитания – 7 регистрации (46.7%), следват дейностите свързани с лова на дивеч и управление на дивечовите запаси и незаконният лов – 3 регистрации (20%). На второ място са заплахите свързани с конфликти с фермери, стопани и местно население, които възлизат на 13.3% от основните типове заплахи.

Основните типове заплахи са обобщени в 4 категории, като е посочен техният абсолютен брой от въведените полеви формуляри и процентното съотношение (табл. 11). 

Табл. 11. Основни типове заплахи, регистрирани през есенния мониторинг на кафява мечка през 2020 г.

* Тип заплаха – заплахите според методиката за статистическа оценка на числеността на кафявата мечка

**Вид заплаха – заплахи, съгласно класификацията на „Заплахи и въздействия“ към докладването по Директивата за местообитанията (92/43/EEC).

Източник: ИАОС - НСМСБР 

Оценка на тенденцията в числеността на кафявата мечка

Съгласно направените изчисления, оценката на числеността на кафявата мечка за 2020 г. възлиза на 321 индивида, 311 индивида за Алпийския биогеографски регион и 10 индивида за Континенталния биогеографски регион. След най-ниската стойност, за периода 2011–2020 г., регистрирана през 2018 г. (313 индивида), през 2020 г. числеността на вида слабо се увеличава. Слабо увеличение в числеността на кафявата мечка се наблюдава за територията на Западни Родопи и Рила планина. Намаление в броя на регистрираните следи е установено на територията на Средна стара планина. Тенденцията в числеността на кафявата мечка, в основните географски територии за мониторинг, в периода 2011-2020 г. е представена на фиг. 17.

Източник: ИАОС – НСМСБР 

В табл. 12 са посочени средните числености на кафявата мечка, за периода 2011-2020 г., по географските територии, включващи местата за мониторинг от Приложение 1 към НСМСБР. 

Табл. 12. Числености на кафява мечка за периода 2011-2020 г. по географски територии.

Източник: ИАОС – НСМСБР 

На фиг. 18 е представена общата тенденцията в числеността на кафявата мечка, обобщена за всички места за мониторинг, за периода 2011-2020 г.

Фиг. 18. Численост на кафявата мечка за периода 2011–2020 г.

Източник: ИАОС – НСМСБР

В периода 2011-2020 г., най-голяма численост на вида, общо за всички места за мониторинг, е регистрирана през 2013 г. (523 индивида), а най-ниска през 2018 г. (313 индивида). 

Заключение

За периода 2011-2020 г. се наблюдава тенденция на намаляване на числеността на кафявата мечка в Република България. Като причини за това, могат да се посочат урбанизацията в някои райони, увеличаване на горскостопанските дейности, което води до повишено безпокойството на вида и създаване на потенциален конфликт с него. Друга причина е бракониерството, което води до намаляване на индивидите в популацията. В някои случаи, е възможно условията на терен да не позволят регистрирането на всички уникални следи по маршрутите за мониториг, което би довело до отчитане на по-ниска численост на вида, в резултат на приложения метод.

Източници на информация

ИАОС, Национална система за мониторинг на състоянието биологичното разнообразие

http://eea.government.bg/bg/bio/nsmbr

Ежегоден мониторинг на кафявата мечка, който се изпълнява от служители на МОСВ, ИАОС, РИОСВ, ДНП „Рила“, ДНП „Пирин“, ДНП „Централен Балкан“, ДПП „Рилски манастир“, ДПП „Витоша“, ДПП „Българка“, съвместно със служители на ДГС и ДЛС на територията на Западни Родопи, Средна Страна планина, Рила, Пирин и Витоша.