ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Промяна в числеността на дивата коза (Rupicapra rupicapra) за периода 2009-2020 г.

 

Ключов въпрос:

Как се променя числеността на дивата коза (Rupicapra rupicapra) на национално ниво и на територията на основните географски райони на разпространение? Каква е възрастовата и половата структура на българската популация?

Ключово послание

state-good.jpg  Съгласно данните, постъпили в Информационната система към Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР), числеността на наблюдаваните диви кози възлиза на 982 индивида, наблюдавани през пролетта и 1 328 индивида, наблюдавани през есента на 2020 г. Съпоставени с данните от предишни години, се установява положителна тенденция на увеличение на наблюдаваните индивиди.

 

Дефиниция на индикатора

Индикаторът представлява численост на наблюдаваните диви кози от пролетния и есенния мониторинг, т.е. численост на реално преброените, по време на мониторинга, индивиди, а не на цялата популация.

Мониторингът на дивите кози се изпълнява в рамките на одобрена методика към НСМСБР. Съгласно методиката, мониторингът се провежда през пролетта и есента на всяка година, в основните географски територии на разпространение на вида. Основният метод на мониторинг е маршрутния метод, като маршрутите са предварително определени и постоянни за всяка територия. Дивите кози обитават предимно скалисти местообитания, по високите и алпийските части на планините в страната. На територията на Западни Родопи, преобладаващите местообитания са горски територии, смесени със скални местообитания. Основният параметър на наблюдение е числеността, като се събират и данни за полова и възрастова структура.

Оценка на индикатора

Мониторингът на дивата коза през 2020 г. е проведен на територията на планините Витоша, Средна Стара планина, Рила, Пирин и Западни Родопи. Посетените места за мониторинг са изобразени на фиг. 8.

Фиг.8. Места за мониторинг на дивата коза (Rupicapra rupicapra) през 2020 г.

Източник: ИАОС - НСМСБР

Оценката на индикатора включва три компонента:

  1. 1. Тенденция на числеността по географски територии за периода 2009–2020 г.

Основните географски територии на разпространение, в които се провежда мониторинг на диви кози, са териториите на планините: Рила – включващи Национален парк „Рила“ и природен парк „Рилски манастир“; Пирин – включващи Национален парк „Пирин“; Средна Стара планина – включващи Национален парк „Централен Балкан“ и природен парк „Българка“; Западни Родопи – територии в областите Пазарджик, Смолян и Пловдив  и природен парк „Витоша“.

През 2020 година, на територията на Рила планина, е регистриран най-голям среден брой диви кози (427 индивиди). Увеличение в числеността на наблюдаваните диви кози, спрямо 2019 година е регистрирано на територията на Средна Стара планина, като са наблюдавани средно 294 индивида. Намаляване, спрямо 2019 година е установено на територията Пирин планина, като са наблюдавани средно 275 индивида. На територията на природен парк „Витоша“, през есента на 2020 година са регистрирани 21 диви кози.

Промените в числеността на дивите кози варира през различните години. Това може да се проследи на фиг. 9, на която е илюстрирана динамиката на средната численост на наблюдаваните диви кози, регистрирани през пролетния и есенния сезон за периода 2009-2020 г. Увеличение в числеността на вида е регистрирано на териториите на Средна Стара планина, Рила и Западни Родопи

Фиг. 9. Средна численост на дивата коза (Rupicapra rupicapra), в основните
географски територии на разпространение на вида, за периода 2009-2020 г., бр.

Източник: ИАОС – НСМСБР 

Тенденцията в числеността, за цялата популация на вида в страната, е изчислена и чрез лог-линейна регресия (линейна Поасонова регресия), при прилагането на софтуерен пакет rtrim на статистическия софтуерен продукт R. На фиг. 10 са изобразени доверителните интервали при 0.95. 

Фиг. 10. Тенденция в числеността на дивата козата в периода 2009-2020 г.

Източник: ИАОС (rtrim, статистически софтуер R, Rstudio) 

Графиката показва изразена положителна тенденция за числеността на наблюдаваните диви кози, през последните години на периода 2009-2020 г.

Индексът на тенденцията на числеността (TRIM index) за периода 2009-2020 г. потвърждава увеличение на популацията на наблюдаваните диви кози, спрямо базовата 2009 година. (Фиг.11). 

Фиг. 11. TRIM Index - тенденция в числеността на дивата козата на национално ниво, спрямо базовата година 2009 г.

Източник: ИАОС (rtrim, статистически софтуер R, RStudio) 

  1. 2. Численост на дивата коза, установена от пролетния и есенния мониторинг, проведен в периода 2009-2020 г.

В изследвания период, числеността на дивите кози е сравнително постоянна. През есенния сезон на 2020 г. е регистриран по-голям брой диви кози (1 328 индивида), спрямо наблюдаваните през пролетта (982 индивида). Средната численост на дивите кози през 2020 г. е 1 155 индивида, която е по-ниска спрямо данните от 2019 г., поради липса на посещение на маршрутите на територията на Западни Родопи, през пролетния сезон.

Фиг. 12. Числености от пролетния и есенния мониторинг, и средна
численост на дивата коза (Rupicapra rupicapra) по години, през периода 2009-2020 г.

Източник: ИАОС – НСМСБР

 

 

Сравнителният анализ на данните, събрани през пролетния и есенния сезон, показва, че през пролетта има по-голяма вариация в числеността на вида. Основна причина за това е наличието на снежна покривка, по типичните за вида места, което от една страна прави трудно достъпни местата за мониторинг, а от друга затруднява миграцията на вида към по-благоприятни условия. През есенния сезон, дивите кози се придържат в по-компактни групи, съответно данните от есенния мониторинг, по местата на наблюдение, са по-близки до реалната численост на вида. Поради тази причина, числеността е представена като средна стойност от наблюденията през двата периода. 

  1. 3. Възрастова и полова структура на българската популация на дива коза (Rupicapra rupicapra).

Полова структура: съгласно данните от проведения мониторинг през пролетта и есента на 2020 г. са регистрирани средно 89 (7.7%) мъжки индивида и 328 (28.35%) женски индивида. Най-голям е броят на неопределените диви кози – 485 индивида (42%). През 2020 г. броят на регистрираните новородени (ярета) е средно 171 индивида (14.8%) Едногодишните диви кози са с най-ниска численост – средно 83 индивида (7.15%).

Фиг. 13. Възрастова и полова структура на дивата коза (Rupicara rupicapra)  през пролетният
и есенният мониторинг на вида през 2020 г., в абсолютна численост

Източник: ИАОС - НСМСБР

Фиг. 14. Възрастова и полова структура на дивата коза (Rupicara rupicapra)
в периода 2009 - 2020 г., в проценти (%)

Източник: ИАОС - НСМСБР 

При анализ на данните, за целия период 2009–2020 г., се установява, че най-нисък е процентът на новородените (ярета – минимум = 7.7%, максимум = 14.2%, средна стойност = 10.91%) и на едногодишните индивиди (минимум = 3.21%, максимум = 9.72%, средна стойност = 6.47% ), съответно най-висок е процентът на неопределените по пол и възраст индивиди (минимум = 18.06%, максимум = 42.92%, средна стойност = 30.49%). Числеността на мъжките (минимум = 7.7%, максимум = 14.12%, средна стойност = 10.91%) и женските индивиди през отделните години е сравнително постоянна, като по-висока е тази на женските диви кози (минимум = 20.72%, максимум = 48.79%, средна стойност = 34.76%).

Източници на информация:

ИАОС, Национална система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие. http://eea.government.bg/bg/bio/nsmbr

Мониторингът на дивата коза е ежегоден, през пролетния и есенен сезон на годината, и се провежда от служители на ИАОС, РИОСВ Смолян, РИОСВ Пловдив, РИОСВ Пазарджик, ДНП „Рила“, ДНП „Пирин“, ДНП „Централен Балкан“, съвместно със служители на ДПП “Рилски манастир, ДПП „Витоша“, ДПП Българка и на ДГС и ДЛС от Южно-централно горско предприятие град Смолян и СЛР „Девин“ на територията на Западни Родопи,.

 













Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС