Води за къпане

Води за къпане[1]

Изискванията към качеството на водите за къпане (това са водите в открити водни площи, използвани масово от хората за къпане – море, язовири, реки, езера) и мониторинга, който се извършва, са регламентирани в Наредба № 5 за управление на качеството на водите за къпане (обн., ДВ, бр. 53 от 2008 г., посл. изм. и доп., бр. 5 от 18.01.2013 г.), наричана по-надолу „Наредба № 5“, с която са въведени в националното законодателство изискванията на Директива 2006/7/ЕО за управление качеството на водите за къпане.

В съответствие със задълженията си на контролен компетентен орган по прилагане на европейското законодателство в тази област, Министерство на здравеопазването чрез своите териториални органи – Регионалните здравни инспекции планира и извършва регулярен контрол и мониторинг на качеството на водите за къпане през сезона за къпане, чрез пробонабиране и анализ на водата най-малко веднъж на две седмици във всяка зона за къпане. Пробите се изследват по два микробиологични показателя – „ешерихия коли“ и „чревни ентерококи“.

През сезон 2020 г. е извършван мониторинг на водите за къпане в 96 официално определени зони за къпане (92 по Черноморското крайбрежие и 4 във вътрешността на страната). Спрямо 2019 г. техния брой е увеличен с една нова зона – Плаж „Росенец-север“, в област Бургас. Общо през сезона е извършено пробонабиране и изследване на 846 проби.

За категоризирането на водите за къпане за сезон 2020 г. са използвани резултатите от всички анализи за съответната зона извършени за периода 2017-2020 г. Съгласно изискванията на горепосоченото европейско и национално законодателство, водите за къпане са класифицирани в следните категории – с „отлично“, „добро“, „задоволително“ и „лошо“ качество. Новообособени зони, при които все още няма достатъчен брой проби необходими за категоризацията им се отчитат като зони „без класификация“

През сезон 2020 г. разпределението на водите за къпане, според тяхната категоризация е както следва:

- с „отлично“ качество са 60,4% от зоните – 58 зони за къпане (при 62 за 2019 г.);

- с „добро“ качество са 38,5% от зоните – 37 зони за къпане (при 28 през 2019 г.);

- няма зони с „лошо“ и „задоволително“ качество (при 4 зони за къпане със „задоволително“ качество през 2019 г.);

- зона „без класификация“ – 1 новооткрита зона в област Бургас.

През сезон 2020 г. за първи път няма зони, в които водите за къпане се класифицират с „лошо“ и „незадоволително“ качество. Процентът на водите с „отлично“ качество обаче, е по-нисък в сравнение с предходната година, и като цяло остава значително под средноевропейския, който за сезон 2020 г. е 82,9%. Зоните за къпане, които подобряват класификацията си спрямо 2019 г. са 7 (четири зони от „задоволително“ преминават в „добро“ качество, а три – от „добро“ в „отлично“)

Влошаване на качеството на водата от „отлично“ в „добро“ се отчита в 7 зони за къпане: „Язовир „Пчелина“ 2“, „Тузлата“, „Робинзон-2“, „Балчик – Централен“, „Каварна – Централен“, „Иканталъка“ и „СБА“.

Важно е да се отбележи, че шест от тези зони са в област Добрич, което следва да покаже, че е необходимо от страна на компетентните институции – Басейнова дирекция „Черноморски район“ и областната и общински администрации да се идентифицират причините и предприемат съответни мерки за недопускане по-нататъшно влошаване на качеството на водите в областта.

За първи път се отчита влошаване на качеството на водата в зона „Язовир „Пчелина 2“, област Разград, което също налага идентифициране на причините и предприемане на мерки по отношение зоната за къпане.

При установени отклонения в качеството на водите за къпане, представляващи непосредствен риск за човешкото здраве, органите на държавния здравен контрол своевременно уведомяват другите компетентни органи – МОСВ или регионалните му структури – РИОСВ и Басейнови дирекции, областни управители и кметовете на съответната община за идентифициране на причините и предприемане на необходимите мерки. При опасност от възникване на здравен риск за хората се налага временна или постоянна забрана за къпане. През сезон 2020 г. такива ограничени не са налагани.

Актуална информация по време на сезона за къпане за качеството на водите за къпане се публикува на интернет-страниците на Регионалните здравни инспекции – Бургас, Варна, Добрич, Кърджали и Разград.

Най-често причините за влошаване качеството на водите за къпане са свързани с недостатъчен брой и капацитет на станциите и съоръжения за пречистване на отпадъчни води, нерегламентирано изпускане на непречистени отпадъчни води, или заустване на отпадъчни води в дъждовни канализации, изливащи се в или в близост до зоните за къпане и др.

Като цяло е необходимо по-нататъшно подобряване качеството на водите за къпане в страната, с оглед постигне на максимално голям брой зони за къпане с „отлично“ качество и достигане поне на средноевропейския процент на води с „отлично“ качество, за което трябва да продължи осъществяването на мерки, от общинските и областните администрации, подпомагани от компетентните институции за възможно най-бързо установяване и ликвидиране на причините, водещи до замърсяване на водите за къпане и за изпълнение на устойчиви и трайни решения за опазването им.