Характеристика на водните ресурси и водоползването
Характеристика на водните ресурси и водоползването[1]
Ключов въпрос Колко са пресните водни ресурси2 на страната, как се формират, има ли риск от недостиг на вода? |
Ключови послания
Налични възобновими пресни водни ресурси |
Дефиниция на показателя
Водните ресурси се отнасят до наличната за използване вода в дадена територия и включват пресните повърхностни и подземни води. Изчисляват се като сума от вътрешния отток (валежите минус действителната евапотранспирация) и външния приток. Външният приток отразява притока на води от съседни територии. С цел да се вземат предвид годишните колебания на валежите и изпаренията, възобновимите пресни водни ресурси се изчисляват от годишни данни, осреднени за период от поне 30 последователни години.
Оценка на показателя
Наличните водни ресурси се определят от климатичните условия, геоморфологията, земеползването и трансграничните водни потоци. България се отличава с относително значими пресни водни ресурси в сравнение с други европейски страни. През 2020 г. пресните водни ресурси на България се оценяват на 79 877,00 млн м³, или с 20% по-малко спрямо средномногогодишния обем (99 853,00 млн.м3, 1981-2020 г.). Намаляването се дължи на по-малкия вътрешен отток, но е толкова значимо порди намаления приток от р.Дунав, който представлява 87,3% от възобновимите пресни ресурси на страната. Съществен спад се наблюдава при вътрешния отток - 37%.
Табл. 1. Налични възобновими пресни водни ресурси на България (млн.м³)
показатели |
средномногодишен отток (1981-2020) |
2015 |
2016 |
2017 |
2018 |
2019 |
2020 |
Валежи |
72930,00 |
82073 |
74713 |
84411 |
85254 |
63437 |
67783 |
Действителна евапотранспирация |
57141,00 |
52052 |
56314 |
70207 |
61106,6 |
51916,50 |
57902 |
Вътрешен отток |
15789,00 |
30021 |
18399 |
14204 |
24147,4 |
11520,50 |
9881 |
Действителен външен приток |
84064,00 |
75961 |
83684 |
67891 |
75944,5 |
73349,20 |
69996 |
в т.ч. р. Дунав |
83703,00 |
75276 |
83255 |
67582 |
75466,6 |
73068,90 |
69753 |
Общ действителен отток |
102402,00 |
118826 |
103696 |
84511 |
105460,5 |
88469,10 |
80945 |
в т.ч. в морето |
1710,00 |
2696 |
1492 |
2104 |
3373,7 |
1062,4 |
511 |
в т.ч. към съседни територии |
100692,00 |
116130 |
102204 |
82407 |
102086,80 |
87406,70 |
80434 |
в т.ч. р. Дунав |
86252,00 |
88805 |
84868 |
69998 |
80835,2 |
76668,30 |
70821 |
Общо възобновяеми пресни водни ресурси |
99853,00 |
105982 |
102083 |
82095 |
100091,9 |
84869,70 |
79877 |
Подхранване във водоносния слой |
5846,00 |
5543 |
5451 |
5849 |
5872,00 |
5847,00 |
5846 |
Налични подземни води, достъпни за годишно използване |
5392,00 |
4793 |
5137 |
5393 |
5418,00 |
5391,00 |
5392 |
Постоянни ресурси от прясна вода (95% обезпеченост) |
70865,00 |
|
70865 |
Фиг. 1. Налични възобновяеми пресни водни ресурси за някои европейски страни
Източник: Евростат
Данни: Евростат
Ключов въпрос Какви са нуждите от вода в България, структурата на водоползването и основните тенденции? Какъв е натискът на водовземането върху водните ресурси в страната? |
Ключови послания
Иззети пресни води по основни икономически дейности в България |
---|
Дефиниция на показателя
Към пресните повърхностни води са отнесени водите на сушата, а към подземните - всички води, намиращи се под повърхността на земята във водонаситената зона, в пряк контакт със земните пластове. Към тези води не се включват морските и преходните води. Иззетите пресни води (бруто) са изчислени чрез сумарното количество води, иззети за собствено снабдяване на предприятията и за водоснабдяване (ВиК и напоителни системи). Не е включена водата за хидроенергия и за собствено снабдяване на домакинствата.
Източници на информация
Информацията се осигурява, чрез провеждането на следните годишни статистически наблюдения:
- „Водоснабдяване, канализация и пречистване” - изчерпателно наблюдение. Данните се събират от дружествата за събиране, пречистване, доставяне на води (ВиК и напоителни системи).
- „Водопотребление” - частично статистическо наблюдение, съсредоточено върху по-големите водоползватели. Критерий за обхват - предприятия, за чиято дейност постъпват над 36 хил.м3 вода годишно. Доброволно представят данни и предприятия под този критерий. Водоползването за производство на хидроенергия е самостоятелно изследване и обхваща изчерпателно ВЕЦ/ПАВЕЦ. Не се наблюдава водовземането от физически лица.
Респондентите отчитат водните обеми чрез водомери, а при липса на такива - чрез капацитета на помпите, умножен по времето на тяхната работа; потребление на енергия от помпите, специфичен фактор и др. Резултатите са изчислени на база отчетените статистически данни, пропорции и оценки.
Оценка на показателя
Тенденцията на намаление на количество на пресните води, иззети за икономиката и домакинствата в страната продължава и през 2020 г. общият обем е 5,08 млрд.м3. В абсолютен обем иззетите пресни води в периода 2010-2020 г. са средногодишно около 5,62 млрд.м3 (без водоползването във ВЕЦ) като максимумът е отбелязан през сухата 2011 година (6,4 млрд.м3).
През 2020 г. водовземането от повърхностни източници се оценява на 4,5 млрд.м3, което е с 11,7% по-малко от средногодишното за периода 2010-2019 година. Язовирните води през 2020 г. намаляват до 1,69 млрд.м3, или с 25,05% по-малко спрямо тези за средногодишния период. Количеството на добитите подземни води през 2020 г. (561 млн.м3) са близо до средногодишното равнище и до равнището през 2019 година.
Въпреки намалението на абсолютните обеми, съотношението между водочерпенията от повърхностни и подземни водоизточници е относително постоянно, като повърхностните води осигуряват средногодишно около 90% от иззетата прясна вода за икономиката.
Колебанията в равнището на водовземането в страната се определят от значимите водни обеми, необходими за охлаждащи процеси в енергийния сектор (предимно повърхностни), които след преработка обикновено се връщат обратно във водоизточниците. Техният обем в периода 2010-2020 г. варира между 3,2 и 3,8 млрд.м3, което съставлява средногодишно около 70% от иззетите пресни води. През 2020 г. иззети за охлаждащи процеси в енергийния сектор се понижават с 7,2% до 3,29 млрд.м3 спрямо 3,54 млрд.м3 през 2019 година.
Данните по сектори показват спад на водите, иззети от сектор „Селско, горско и рибно стопанство“(вкл. напоителни системи), които се подават основно за напояване и аквакултури. През 2020 г. количеството се понижава до 758.9 млн.м3, спрямо 2019г. – 798,5 млн.м3. Добитата вода от ВиК сектора достига до 815 млн.м3 или с 3.3% по-малко спрямо 2019 г. Ръст с 1% във водовземането в сравнение с 2019 г. се регистрира в сектора на добивната промишленост, като през 2020г. достига стойност- 27,1 млн. м3.
Източник: НСИ
За производството на хидроенергия (ВЕЦ) през 2020 г. са преработени допълнително около 17 млрд.м3 сурови води или с 2,6% по-вече спрямо 2019 година, като равнищата се определят в основно от годишните колебания на валежите, водния приток и капацитета на инсталираните мощности.
Фиг. 4. Преработена сурова вода за производството на хидроенергия
Източник: НСИ
Регионалните различия в страната се определят от териториалното разположение на водоползващите дейности и други природо-географски особености. Водещо място заемат районите с голям дял на енергийно водоползване - Дунавски и Източнобеломорски басейнов район.
Европейските страни с високо равнище на водовземане средно на човек от населението са Гърция (764 м3/чов., 2019 г.), Сърбия (757 м3/чов., 2019 г.) и България (673 м3/чов., 2019 г.).
Фиг. 5. Иззети пресни води средно на човек за някои европейски страни
Източник: Евростат
Индекс на експлоатация на водните ресурси (ИЕВ) |
---|
Дефиниция на показателя
Индексът на експлоатация на водите (ИЕВ) служи за оценка на натиска върху водните ресурси. Изчислява се като процент на количеството на иззетите прясни води от наличните средномногогодишни възобновими пресни водни ресурси (повърхностни и подземни). Счита се, че предупредителният праг, който отличава районите без стрес от тези с недостиг на вода е 20%, а над 40% - означава силен стрес върху ресурсите и неустойчиво водоползване. При праг, по-малък от 10%, няма стрес на водната екосистема, а при стойности между 10% и 20% - нисък стрес. Показателят съдържа известни ограничения, например: не отчита върнатите води след употреба, които също могат да бъдат използвани като ресурс; не отчита сезонни различия (напр. засушаване през лятото). Въпреки че показателят е в процес на усъвършенстване, чрез него може да се илюстрират тенденции.
Източници на информация
Оценка на показателя
Източник: МОСВ, НСИ
Индексът за страната е изчислен като процент на иззетите пресни води (без тези за хидроенергия) и средномногогодишния обем на наличните възобновими пресни водни ресурси за периода 1981-2020 г. е 99 853 млн.м3. Общият индекс на експлоатация на водните ресурси в периода 1991- 2020 г. е под 10%, което означава, че няма стрес върху възобновимите пресни водни ресурси на България според показателя. Най-висок индекс е регистриран през 1991г. (8,1%) и 1990г. (10,2%). Натиск върху подземните ресурси е регистриран в периода 1990 – 1994 г., след което намалява и през последните години се доближава до граничния минимален праг (2020 г. – 10,4%). Въпреки че няма натиск върху водните ресурси на национално равнище, недостиг на вода може да се наблюдава в определени райони с недостатъчни ресурси, висока гъстота на населението и интензивни промишлени дейности, както и други фактори. Река Дунав формира 84% от средномногогодишните възобновими ресурси (1981-2020 г.), но използваемостта им е съсредоточена в близост до брега на реката.
Наличните данни за някои европейските страни сочат недостиг на вода в Испания и силен стрес върху пресните водни ресурси в Кипър и Малта.
Фиг .7. Индекс на експлоатация на пресните водни ресурси през 2019 г., за някои европейски страни
Източник фиг. 7 и 8: Евростат
Друг измерител на устойчивост е годишния обем на пресните възобновими водни ресурси на човек от населението. Според "Световния доклад за развитието на водите" на Обединените нации една страна изпитва "воден стрес", когато годишните водни ресурси спадат под 1 700 м³ на жител. През 2020 г. пресните водни ресурси[2] средно на човек в България се оценяват на 11 520 м3, включително дунавските води и друг външен приток, а без тях – 1 460 м3.
Ключов въпрос Каква е структурата, какви са тенденциите на водоползването? Устойчиво ли е използването на водата в различни сектори от икономиката? |
Ключови послания
Използване на водите |
---|
Дефиниция на показателя
Използваната вода е сума от използваните пресни и непресни води от собствено водоснабдяване и доставената вода от ВиК, напоителни системи и други предприятия (напр. сурова и отпадъчна вода, получена от съседни предприятия). Информацията по индустриални дейности се основава на отчетените данни, пропорции и оценки.
Източници на данни
НСИ - статистически изследвания за водите
Оценка на показателя
Използваните пресни и непресни води от икономиката и домакинствата в страната следват равнищата на иззетите води. През 2020 г. количеството на използваната вода се оценява на 4,3 млрд.м3, което е близо до средногодишното потребление в периода 2010-2019 г. (4,7 млрд.м3). Най-значими са водните количества, използвани през относително сухата 2011 г. (5,2 млрд.м3).
С най-голям дял е водата, използвана в индустриалния сектор – средногодишно 86% от общия използван обем (2010-2020 г.). През 2020 г. количеството на промишлената вода се оценява на 3650 млн.м3, от които 91% са води за охлаждане в енергетиката. На второ място по потребление е преработващата промишленост. През 2020 г. използваните води се оценяват на 2134 млн.м3, което е с 10% по-малко спрямо 2019 г., и близо до средногодишния обем -217 млн.м3 (2010-2019 г.). С по-значими обеми в преработващата промишленост са дейностите: производството на кокс, рафинирани нефтопродукти, химични продукти, лекарствени вещества и продукти, производството на хранителни продукти, напитки и производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон. Преобладаващата част от индустриалните води се осигуряват чрез самостоятелно снабдяване, а от ВиК – 1,8% от общото потребление (2010-2020 г.). За същия период преработващата индустрия разчита в по-голяма степен на водоподаване - средно около 14,4% от използваната вода е доставена от ВиК.
Използваната вода от сектор селско, горско и рибно стопанство съставлява средногодишно около 6,9% от общото водоползване (2010-2020 г.). През 2020 г. количествата се оценяват на 336 млн.м3, като най-значими са през 2015 г. (360 млн.м3), а най-малки - през относително многоводната 2014 г. (289 млн.м3). Равнището се определя основно от търсенето на вода за напояване, което зависи от вида на културите, засетите площи, както и от климатичните фактори. През 2020 г. използваната вода за напояване в сектора се оценява на 274 млн.м3, основно за оризища. Най-голям обем за напояване е регистриран през относително сухата 2011 г. (322 млн.м3), а най-малък – през 2017 г. (255 млн.м3). Вода за напояване на земеделски култури се използва и от други икономически сектори, с което общото количество за напояване през 2020 г. достига 314 млн.м3(306 млн.м3- 2019 година)
Консумацията на вода в сектора на услугите през 2020 г. намалява до 66,5 млн.м3, спрямо 2019 г. – 73 млн.м3. По-голямата част от водите се осигуряват от ВиК (54%, 2010-2020 г.).
Потреблението на вода от домакинствата в страната е относително устойчиво. Общото количество фактурираната от ВиК питейна вода през 2020 г. е 257 млн.м3, което се равнява на 102 л/чов./ден, при средногодишното потребление - 99л/ден средно на човек (2010-2020 г.). По-висока е консумацията през 2012 и 2020 г. (102 л/чов./ден.), а по-ниска - през 2014 г. (96 л/чов./ден.). Регионалните данни сочат, че водещо място по потребление през 2020 г. са областите София-столица (127 л/чов./ден.) и Благоевград (113 л/чов./ден.), Бургас (108 л/чов./ден.) а на последно място са Търговище (68 л/чов./ден.) и Сливен (71 л/чов./ден.) и Шумен (76 л/чов./ден.). Сравнението по басейнови райони за управление на водите сочи, че през 2020 г. най-високо е потреблението на вода от домакинствата в Дунавския район (108 л/чов./ден), следван от Западнобеломорския район (107 л/чов./ден.), Черноморския район (98л/чов./ден.), а с най-ниско - Източнобеломорския район (94 л/чов./ден.).
Фиг. 9. Използвана вода по основни дейности общо за страната
Източник:НСИ
Загуби на вода
Загубите се формират основно във водоснабдителните сектори (ВиК и напоителни системи), като техният абсолютен обем не се отчита чрез пряко измерване, а е резултат от изчисления. Общите загуби се разпределят на загуби при транспорта на водата (реални загуби – от течове и изпарения) и търговски загуби. Статистическите данни сочат, че в абсолютен обем сумарните загуби във водоснабдителния сектор намаляват като през 2020 г. са 783,7млн.м3. В периода 2010-2020 г. най-значими загуби са отчетени през 2011 г. и през 2012 г. (над 1 млрд.м3). Колебанията в годишните равнища се определят основно при преноса на вода чрез откритите канали на хидромелиоративните системи.
Подадената вода от ВиК сектора се осигурява чрез самостоятелното водовземане от повърхностни и подземни води и прехвърлянето на води между водоснабдителните дружества, включително от напоителни системи. По този начин се компенсира неравномерното разпределение на водните ресурси в страната. Измерването на водните количества е все по-прецизно през годините. Историческите статистически данни сочат тенденция на намаление на подадената вода от ВиК сектора – от 1200 млн.м3 (2000 г.) до 859 млн.м3 (2020 г.). Делът на общите загуби от подадената вода във ВиК сектора бавно намалява – от 61,0% (2000 г.) до 57,4% (2020 г.), като преобладаващи са загубите при транспорта на водата (2020 г.-86% от общите загуби).
Дял на населението, свързано с обществено водоснабдяване (ВиК) |
---|
Дефиниция на показателя
Съотношение на населението, свързано с обществено водоснабдяване (ВиК) и общото население на дадена територия (средногодишно).
Източници на данни
НСИ - годишно статистическо наблюдение „Водоснабдяване, канализация и пречистване”
Оценка на показателя
Посредством групови селищни водоснабдителни системи е осигурен достъп до питейна вода на 99,4% от населението на страната (2020 г.). По този показател България е в благоприятно положение спрямо някои други европейски страни. В някои райони на страната водоподаването е ограничено поради недостиг на вода. През 2020 г. 3,9% от населението на страната е било на режим на водоснабдяване поради недостиг на вода при 6% през 2019 година. Затрудненията във водоподаването през 2020 г. са основно от сезонен характер (до 180 дни, годишно). Най-засегнати от режим на водоснабдяване са областите Перник (83,3%), Търговище (24,3%), Шумен (12,5%), Ямбол (12,2%) и Сливен (11,8%). Пикови стойности на национално равнище са отчетени през 2000 г. (21,8%) и 2001г. (21,5%), а най ниски - през 2014 г. (0,6%).
Източник: Евростат
Общата дължина на водопроводната мрежа (експлоатирана от ВиК) през 2020 г. е 76 175 км. По материал на тръбите към края на 2020 г. основен дял имат етернитовите тръби – 65,3%, стоманените тръби - 14%, и полиетиленовите тръби – 13,8%. Преобладаващата част от експлоатираната водопроводната мрежа (83.1%) е въведена в експлоатация преди 1991 година (по данни към края на 2020 г.).
Ключов въпрос Какви са основните тенденции, свързани с образуването, отвеждането и пречистването на отпадъчните води от бита и индустрията? |
Ключови послания
Отпадъчни води и пречистване |
Дефиниция на показателя
Образувани води от точкови източници са водите, които след употреба се отвеждат в обществената канализация и водните обекти. Разграничени са две категории - отпадъчни води и води от охлаждащи процеси. Пречистването на генерираните отпадъчни води включва третиране на място или в селищни станции (СПСОВ). Общото количество на водите, отведени във водни обекти е изчислено като сума от заустените от наблюдаваните предприятия, обществената канализация/СПСОВ и домакинствата със собствено/независимо третиране. Събраните отпадъчни води в обществената канализация включват и тези от неточкови източници (дъждовни, дренажни и други неразпределени води).
Източници на информация
НСИ - статистически изследвания за водите
Оценка на показателя
През 2020 г. от икономиката и домакинствата са образувани около 415 млн.м3 отпадъчни води и 3 263 млн.м3 отработени води от охлаждащи процеси - общо те съставляват 85,3% от използваните води.
Общото количество на отпадъчните води отведени във водни обекти през 2020 г. от икономиката, домакинствата, обществената канализация и СПСОВ (вкл. дъждовни и други неточкови източници) се оценява на 712 млн.м3, което е с 0,4% по-малко спрямо миналогодишния обем 715 млн.м3 (2019 г.). Нараства делът на пречистените отпадъчните води преди заустване - от 75,2% (2010г.) на 82,5% (2020 г.). Подобряват се и методите на пречистване – 82,5% от пречистените отпадъчни води през 2020 г. се пречистват както с вторично така и с третично пречистване с отстраняване на азот и фосфор (76,7% за 2010 година).
Неточковите източници (дъждовни, дренажни и др.) формират средно около 52% от събраните в канализационната система отпадъчни води. Нараства делът на отпадъчните води, пречистени в СПСОВ – през 2010 г. количеството съставлява 81,9% от канализационните води, при 93,2% през 2020 година.
Регистрира се тенденция на намаление на количеството на отпадъчните води, образувани от сектора на индустрията (без преработените охлаждащи води) – от 172 млн.м3 (2010 г.) на 93 млн.м3 (2020 г.). Преобладаващата част от индустриалните отпадъчни води се отвеждат във водни обекти през 2020 г. – 81,1% от образуваните. Делът на пречистените съставлява около 62% през 2020 г.
Образуваните отпадъчни води от битовия сектор (домакинства и услуги) през 2020 г. са оценени на 269,5 млн.м3, като през годините запазват относително устойчиво равнище. Преобладаващата част от отпадъчните води се отвеждат в обществената канализация и селищните пречиствателни станции за отпадъчни води (СПСОВ).
Източник: НСИ
През 2020 г. в страната са регистрирани 174 бр. действащи селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (2010 г. - 79 бр.), от които 115 бр. с капацитет над 2 000 еквивалент жители. От тях 30 бр. са с вторично пречистване и 82 бр. – с вторично и с допречистване след вторичното (с отстраняване на азот и /или фосфор).
Общата дължина на канализационната мрежа (експлоатирана от ВиК и общините с организирано отвеждане на отпадъчните води в селищна пречиствателна станция) през 2020 г. е с дължина 12639 км. Дължината на новоизградената и реконструираната канализационна мрежа през 2020 г. е около 56 км, а за целия период от 2010 г. до 2020 г. - 1398 км. Преобладаващата част и канализационната мрежа (71,5%) е въведена в експлоатация преди 1991 година (по данни към края на 2020 г.).
Дял на населението, свързано с обществената канализация и селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (СПСОВ) |
Дефиниция на показателя
Показателят се изчислява чрез съотношението на населението в селищата с обществена канализация/СПСОВ и средногодишното население. Възможно е делът на населението да бъде надценен поради наличието на селища с частично изградена канализационна мрежа. Не е включено населението, чиито води се извозват с цистерни в канализационна система или СПСОВ.
Източници на информация
НСИ – статистическо наблюдение „Водоснабдяване и канализация“, обхващащо изчерпателно ВиК операторите и общините, експлоатиращи СПСОВ.
Оценка на показателя
Нараства населението, обхванато с услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчните води. През 2020 г. делът на населението, свързано с пречиствателни станции за отпадъчни води достига 66,7% при 47,8% за 2010 година. С вторично и допречистване след вторичното е обхванато 65,1% от населението на страната през 2020 г. (45,1% през 2010 г.). Регионалните данни показват относително висок дял на населението, обхванато с услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчните води в областите: София-столица (96,3%), Варна (86,1%), Пловдив (74,0%) и Перник (73,8%). В най-малка степен с тези услуги е обхванато населението в областите Монтана и Благоевград.
Намалява населението с услуги по отвеждане на отпадъчните води в обществената канализация без пречистване – от 22,9% (2010 г.) на 9,6% (2020 г.).
Източник: НСИ
Най-висок е делът на населението, обхванато със СПСОВ с вторично и с допречистване след вторичното в Черноморския и Дунавския басейнов район – съответно 76,6% и 67,5%.
по басейнови райони за управление на водите през 2020 г.
Източник: НСИ
Източник: Фиг. 14 и 15: Евростат
Подробни данни могат да бъдат намерени на страницата на НСИ - Статистика на водите
[1] Темата е разработена от Националния статистически институт и МОСВ
[2] Водните ресурси в България се формират предимно от външен приток и са неравномерно разпределени на територията на страната. Неравномерно разпределено е и потреблението на водния ресурс. Това създава възможност за възникване на периоди с недостиг на вода, в регионите със слаби валежи, голяма гъстота на населението, водоемки промишлени производства, съчетани със специфични природо-географски особености. Въпреки че ресурсът от р. Дунав е голям (средномногогодишна норма 83703,00 млн. м3), то използваемостта му е ограничена. Независимо от това, при бъдещи големи засушавания, р. Дунав си остава потенциален водоизточник за Дунавския и Черноморския район на басейново управление (МОСВ)