ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Характеристика на водните ресурси и водоползването

Характеристика на водните ресурси и водоползването[1]

Ключов въпрос

Колко са пресните водни ресурси2 на страната, как се формират, има ли риск от недостиг на вода?

 Ключови послания

state-good.jpg България се отличава с относително значими пресни водни ресурси в сравнение с други европейски страни, както по абсолютен обем, така и на човек от населението.
state-moderate.jpg През 2020 г. наличните възобновяеми пресни водни ресурси се оценяват на 79 877 млн.м³, което е с 20% по-малко спрямо средномногогодишната норма (1981 – 2020 г.). Външият приток от р. Дунав за 2020 г. е 69 753 млн.м³ и е с 17% по-малко спрямо средномногогодишната норма (1981 – 2020 г.). Вътрешният отток е намалял с 37%, но общото намаляване не е толкова голямо, предвид приноса на река Дунав, която формира 87,3% от възобновяемите пресни ресурси на страната (табл. 1).
state-moderate.jpg Недостиг на вода може да възникне в регионите със слаби валежи, голяма гъстота нанаселението, водоемки промишлени производства, съчетани със специфични природо-географски особености.
state-bad.jpg Водните ресурси в България се формират предимно от външен приток и са неравномерно разпределени на територията на страната.

  

Налични възобновими пресни водни ресурси

Дефиниция на показателя

Водните ресурси се отнасят до наличната за използване вода в дадена територия и включват пресните повърхностни и подземни води. Изчисляват се като сума от вътрешния отток (валежите минус действителната евапотранспирация) и външния приток. Външният приток отразява притока на води от съседни територии. С цел да се вземат предвид годишните колебания на валежите и изпаренията, възобновимите пресни водни ресурси се изчисляват от годишни данни, осреднени за период от поне 30 последователни години.

Оценка на показателя

Наличните водни ресурси се определят от климатичните условия, геоморфологията, земеползването и трансграничните водни потоци. България се отличава с относително значими пресни водни ресурси в сравнение с други европейски страни. През 2020 г. пресните водни ресурси на България се оценяват на 79 877,00 млн м³, или с 20% по-малко спрямо средномногогодишния обем (99 853,00 млн.м3, 1981-2020 г.). Намаляването се дължи на по-малкия вътрешен отток, но е толкова значимо порди намаления приток от р.Дунав, който представлява 87,3% от възобновимите пресни ресурси на страната. Съществен спад се наблюдава при вътрешния отток - 37%. 

Табл. 1. Налични възобновими пресни водни ресурси на България (млн.м³)

показатели

средномногодишен отток                 (1981-2020)

2015

2016

2017

2018

2019

2020

Валежи

72930,00

82073

74713

84411

85254

63437

67783

Действителна евапотранспирация

57141,00

52052

56314

70207

61106,6

51916,50

57902

Вътрешен отток

15789,00

30021

18399

14204

24147,4

11520,50

9881

Действителен външен приток

84064,00

75961

83684

67891

75944,5

73349,20

69996

в т.ч. р. Дунав

83703,00

75276

83255

67582

75466,6

73068,90

69753

Общ действителен отток

102402,00

118826

103696

84511

105460,5

88469,10

80945

в т.ч.  в морето

1710,00

2696

1492

2104

3373,7

1062,4

511

в т.ч. към съседни територии

100692,00

116130

102204

82407

102086,80

87406,70

80434

в т.ч. р. Дунав

86252,00

88805

84868

69998

80835,2

76668,30

70821

Общо възобновяеми пресни водни ресурси

99853,00

105982

102083

82095

100091,9

84869,70

 

79877

Подхранване във водоносния слой

5846,00

5543

5451

5849

5872,00

5847,00

5846

Налични подземни води, достъпни  за годишно използване

5392,00

4793

5137

5393

5418,00

5391,00

5392

Постоянни ресурси от прясна вода (95% обезпеченост)

70865,00

 

70865

 

Фиг. 1. Налични възобновяеми пресни водни ресурси за някои европейски страни
(последни налични данни, средномногогодишни) 

 ИзточникЕвростат 

 Фиг. 2. Пресни водни ресурси средно на човек от населението за някои европейски
страни (средномногогодишни, последни налични данни)

Данни: Евростат 

Ключов въпрос

Какви са нуждите от вода в България, структурата на водоползването и основните тенденции? Какъв е натискът на водовземането върху водните ресурси в страната?

 Ключови послания

state-good.jpg Иззети пресни води за икономиката и домакинствата в страната през 2020 г. се оценяват 5,08 млрд.м3или 6,4% по-малко спрямо 2019 година.
state-good.jpg Отчита се спад на иззетите води за охлаждане в енергетиката - със 7,2%, като достигат 3 288 млн.м3 и делът им е 64,8% от иззетата прясна вода.
state-good.jpg Характерно за страната са значимите води, необходими за охлаждащи процеси в енергетиката, които съставляват средногодишно 62% от иззетите пресни води (2010-2020 г.).
state-good.jpg Черпенето на вода от сектор „Селско, горско и рибно стопанство“ през 2020 г. намалява с 5% до 758,9 млн.м3, спрямо 2019 г.
state-good.jpg Съотношението между водочерпенията от повърхностни и подземни водоизточници е относително постоянно, като повърхностните води осигуряват средногодишно около 90% от необходимата прясна вода за икономиката.
state-good.jpg Въпреки намаляващото водоползване, България е сред европейските страни с високи равнища на иззетата вода средно на човек поради значимите водни обеми за охлаждащи процеси в енергетиката.
state-good.jpg Индексът на експлоатация на водни ресурси показва, че в периода 2000 – 2020 г. няма стрес върху водната екосистема на България. Недостиг на вода може да се наблюдава в определени райони с недостатъчни ресурси, висока гъстота на населението и интензивни промишлени дейности, както и други фактори.
 

Иззети пресни води по основни икономически дейности в България

 Дефиниция на показателя

Към пресните повърхностни води са отнесени водите на сушата, а към подземните - всички води, намиращи се под повърхността на земята във водонаситената зона, в пряк контакт със земните пластове. Към тези води не се включват морските и преходните води. Иззетите пресни води (бруто) са изчислени чрез сумарното количество води, иззети за собствено снабдяване на предприятията и за водоснабдяване (ВиК и напоителни системи). Не е включена водата за хидроенергия и за собствено снабдяване на домакинствата. 

Източници на информация

Информацията се осигурява, чрез провеждането на следните годишни статистически наблюдения:

  • „Водоснабдяване, канализация и пречистване” - изчерпателно наблюдение. Данните се събират от дружествата за събиране, пречистване, доставяне на води (ВиК и напоителни системи).
  • „Водопотребление” - частично статистическо наблюдение, съсредоточено върху по-големите водоползватели. Критерий за обхват - предприятия, за чиято дейност постъпват над 36 хил.м3 вода годишно. Доброволно представят данни и предприятия под този критерий. Водоползването за производство на хидроенергия е самостоятелно изследване и обхваща изчерпателно ВЕЦ/ПАВЕЦ. Не се наблюдава водовземането от физически лица.

Респондентите отчитат водните обеми чрез водомери, а при липса на такива - чрез капацитета на помпите, умножен по времето на тяхната работа; потребление на енергия от помпите, специфичен фактор и др. Резултатите са изчислени на база отчетените статистически данни, пропорции и оценки. 

Оценка на показателя

Тенденцията на намаление на количество на пресните води, иззети за икономиката и домакинствата в страната продължава и през 2020 г. общият обем е 5,08 млрд.м3. В абсолютен обем иззетите пресни води в периода 2010-2020 г. са средногодишно около 5,62 млрд.м3 (без водоползването във ВЕЦ) като максимумът е отбелязан през сухата 2011 година (6,4 млрд.м3).

През 2020 г. водовземането от повърхностни източници се оценява на 4,5 млрд.м3, което е с 11,7% по-малко от средногодишното за периода 2010-2019 година. Язовирните води през 2020 г. намаляват до 1,69 млрд.м3, или с 25,05% по-малко спрямо тези за средногодишния период. Количеството на добитите подземни води през 2020 г. (561 млн.м3) са близо до средногодишното равнище и до равнището през 2019 година.

Въпреки намалението на абсолютните обеми, съотношението между водочерпенията от повърхностни и подземни водоизточници е относително постоянно, като повърхностните води осигуряват средногодишно около 90% от иззетата прясна вода за икономиката.

Колебанията в равнището на водовземането в страната се определят от значимите водни обеми, необходими за охлаждащи процеси в енергийния сектор (предимно повърхностни), които след преработка обикновено се връщат обратно във водоизточниците. Техният обем в периода 2010-2020 г. варира между 3,2 и 3,8 млрд.м3, което съставлява средногодишно около 70% от иззетите пресни води. През 2020 г. иззети за охлаждащи процеси в енергийния сектор се понижават с 7,2% до 3,29 млрд.м3 спрямо 3,54 млрд.м3 през 2019 година.

Данните по сектори показват спад на водите, иззети от сектор „Селско, горско и рибно стопанство“(вкл. напоителни системи), които се подават основно за напояване и аквакултури. През 2020 г. количеството се понижава до 758.9 млн.м3, спрямо 2019г. – 798,5 млн.м3. Добитата вода от ВиК сектора достига до 815 млн.м3 или с 3.3% по-малко спрямо 2019 г. Ръст с 1% във водовземането в сравнение с 2019 г. се регистрира в сектора на добивната промишленост, като през 2020г. достига стойност- 27,1 млн. м3.

  Фиг. 3. Иззети пресни води, общо за страната(без ВЕЦ)

 ИзточникНСИ

За производството на хидроенергия (ВЕЦ) през 2020 г. са преработени допълнително около 17 млрд.м3 сурови води или с 2,6% по-вече спрямо 2019 година, като равнищата се определят в основно от годишните колебания на валежите, водния приток и капацитета на инсталираните мощности. 

Фиг. 4. Преработена сурова вода за производството на хидроенергия

Източник: НСИ 

Регионалните различия в страната се определят от териториалното разположение на водоползващите дейности и други природо-географски особености. Водещо място заемат районите с голям дял на енергийно водоползване - Дунавски и Източнобеломорски басейнов район. 

Европейските страни с високо равнище на водовземане средно на човек от населението са Гърция (764 м3/чов., 2019 г.), Сърбия (757 м3/чов., 2019 г.) и България (673 м3/чов., 2019 г.).

Фиг. 5. Иззети пресни води средно на човек за някои европейски страни

    Източник: Евростат

Индекс на експлоатация на водните ресурси (ИЕВ)

 Дефиниция на показателя

Индексът на експлоатация на водите (ИЕВ) служи за оценка на натиска върху водните ресурси. Изчислява се като процент на количеството на иззетите прясни води от наличните средномногогодишни възобновими пресни водни ресурси (повърхностни и подземни). Счита се, че предупредителният праг, който отличава районите без стрес от тези с недостиг на вода е 20%, а над 40% - означава силен стрес върху ресурсите и неустойчиво водоползване. При праг, по-малък от 10%, няма стрес на водната екосистема, а при стойности между 10% и 20% - нисък стрес. Показателят съдържа известни ограничения, например: не отчита върнатите води след употреба, които също могат да бъдат използвани като ресурс; не отчита сезонни различия (напр. засушаване през лятото). Въпреки че показателят е в процес на усъвършенстване, чрез него може да се илюстрират тенденции.

Източници на информация

НСИ - статистически изследвания за водите
МОСВ - налични възобновими пресни водни ресурси 


Оценка на показателя

Фиг.6. Индекс на експлоатация на пресните водни ресурси в Република България
 

Източник: МОСВ, НСИ

Индексът за страната е изчислен като процент на иззетите пресни води (без тези за хидроенергия) и средномногогодишния обем на наличните възобновими пресни водни ресурси за периода 1981-2020 г. е 99 853 млн.м3. Общият индекс на експлоатация на водните ресурси в периода 1991- 2020 г. е под 10%, което означава, че няма стрес върху възобновимите пресни водни ресурси на България според показателя. Най-висок индекс е регистриран през 1991г. (8,1%) и 1990г. (10,2%). Натиск върху подземните ресурси е регистриран в периода 1990 – 1994 г., след което намалява и през последните години се доближава до граничния минимален праг (2020 г. – 10,4%). Въпреки че няма натиск върху водните ресурси на национално равнище, недостиг на вода може да се наблюдава в определени райони с недостатъчни ресурси, висока гъстота на населението и интензивни промишлени дейности, както и други фактори. Река Дунав  формира 84% от средномногогодишните възобновими ресурси (1981-2020 г.), но използваемостта им е съсредоточена в близост до брега на реката.

Наличните данни за някои европейските страни сочат недостиг на вода в Испания и силен стрес върху пресните водни ресурси в Кипър и Малта.

Фиг .7. Индекс на експлоатация на пресните водни ресурси през 2019 г., за някои европейски страни

Фиг. 8. Изменение индекс на експлоатация 2019 г. спрямо 2001 г. в проценти пункта, за някои европейски страни

Източник фиг. 7 и 8: Евростат

Друг измерител на устойчивост е годишния обем на пресните възобновими водни ресурси на човек от населението. Според "Световния доклад за развитието на водите" на Обединените нации една страна изпитва "воден стрес", когато годишните водни ресурси спадат под 1 700 м³ на жител. През 2020 г. пресните водни ресурси[2] средно на човек в България се оценяват на 11 520 м3, включително дунавските води и друг външен приток, а без тях – 1 460 м3.

 

Ключов въпрос

Каква е структурата, какви са тенденциите на водоползването? Устойчиво ли е използването на водата в различни сектори от икономиката?

Ключови послания

 

state-good.jpg Потреблението на вода от домакинствата в страната е относително устойчиво - фактурираната от ВиК питейна вода през 2020 г. е 257 млн.м3, или 102 л средно на човек на ден.
state-moderate.jpg Използваните пресни и непресни води от крайните потребители в страната следват равнищата на иззетите води. През 2020 г. общото количество се оценява на 4,31 млрд.м3, което с 5,9% по-малко спрямо 2019 г.
state-moderate.jpg Относителният дял на използваната вода за индустрията от общо използваната за 2020 г е 84,7%, при 86,1% спрямо средногодишното за периода 2010-2019 г. - от общо използваната вода.
state-moderate.jpg Най-големи количества се ползват за охлаждащи процеси в енергетиката, 78% от общо използваните води за 2020 г., при средно 75% за периода (2010 - 2019 г.).
state-moderate.jpg Използваната вода за напояване на земеделски култури през 2020 г. се оценява на 314 млн.м3при 306 млн.м3 2019 година.
state-moderate.jpg През 2020 г. делът на общите загуби на вода от подадената вода от ВиК е 57,36% при 57,26% - 2019 г. В абсолютен размер загубите се оценяват на 492,5 млн.м3.

 

Използване на водите

Дефиниция на показателя

Използваната вода е сума от използваните пресни и непресни води от собствено водоснабдяване и доставената вода от ВиК, напоителни системи и други предприятия (напр. сурова и отпадъчна вода, получена от съседни предприятия). Информацията по индустриални дейности се основава на отчетените данни, пропорции и оценки.

Източници на данни

НСИ - статистически изследвания за водите 

Оценка на показателя

Използваните пресни и непресни води от икономиката и домакинствата в страната следват равнищата на иззетите води. През 2020 г. количеството на използваната вода се оценява на 4,3 млрд.м3, което е близо до средногодишното потребление в периода 2010-2019 г. (4,7 млрд.м3). Най-значими са водните количества, използвани през относително сухата 2011 г. (5,2 млрд.м3).

С най-голям дял е водата, използвана в индустриалния сектор – средногодишно 86% от общия използван обем (2010-2020 г.). През 2020 г. количеството на промишлената вода се оценява на 3650 млн.м3, от които 91% са води за охлаждане в енергетиката. На второ място по потребление е преработващата промишленост. През 2020 г. използваните води се оценяват на 2134 млн.м3, което е с 10% по-малко спрямо 2019 г., и близо до средногодишния обем -217 млн.м3 (2010-2019 г.). С по-значими обеми в преработващата промишленост са дейностите: производството на кокс, рафинирани нефтопродукти, химични продукти, лекарствени вещества и продукти, производството на хранителни продукти, напитки и производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон. Преобладаващата част от индустриалните води се осигуряват чрез самостоятелно снабдяване, а от ВиК – 1,8% от общото потребление (2010-2020 г.). За същия период преработващата индустрия разчита в по-голяма степен на водоподаване - средно около 14,4% от използваната вода е доставена от ВиК.

Използваната вода от сектор селско, горско и рибно стопанство съставлява средногодишно около 6,9% от общото водоползване (2010-2020 г.). През 2020 г. количествата се оценяват на 336 млн.м3, като най-значими са през 2015 г. (360 млн.м3), а най-малки - през относително многоводната 2014 г. (289 млн.м3). Равнището се определя основно от търсенето на вода за напояване, което зависи от вида на културите, засетите площи, както и от климатичните фактори. През 2020 г. използваната вода за напояване в сектора се оценява на 274 млн.м3, основно за оризища. Най-голям обем за напояване е регистриран през относително сухата 2011 г. (322 млн.м3), а най-малък – през 2017 г. (255 млн.м3). Вода за напояване на земеделски култури се използва и от други икономически сектори, с което общото количество за напояване през 2020 г. достига 314 млн.м3(306 млн.м3- 2019 година)

Консумацията на вода в сектора на услугите през 2020 г. намалява до 66,5 млн.м3, спрямо 2019 г. – 73 млн.м3. По-голямата част от водите се осигуряват от ВиК (54%, 2010-2020 г.).

Потреблението на вода от домакинствата в страната е относително устойчиво. Общото количество фактурираната от ВиК питейна вода през 2020 г. е 257 млн.м3, което се равнява на 102 л/чов./ден, при средногодишното потребление - 99л/ден средно на човек (2010-2020 г.). По-висока е консумацията през 2012 и 2020 г. (102 л/чов./ден.), а по-ниска - през 2014 г. (96 л/чов./ден.). Регионалните данни сочат, че водещо място по потребление през 2020 г. са областите София-столица (127 л/чов./ден.) и Благоевград (113 л/чов./ден.), Бургас (108 л/чов./ден.) а на последно място са Търговище (68 л/чов./ден.) и Сливен (71 л/чов./ден.) и Шумен (76 л/чов./ден.). Сравнението по басейнови райони за управление на водите сочи, че през 2020 г. най-високо е потреблението на вода от домакинствата в Дунавския район (108 л/чов./ден), следван от Западнобеломорския район (107 л/чов./ден.), Черноморския район (98л/чов./ден.), а с най-ниско - Източнобеломорския район (94 л/чов./ден.).

Фиг. 9Използвана вода по основни дейности общо за страната

Източник:НСИ

Загуби на вода

Загубите се формират основно във водоснабдителните сектори (ВиК и напоителни системи), като техният абсолютен обем не се отчита чрез пряко измерване, а е резултат от изчисления. Общите загуби се разпределят на загуби при транспорта на водата (реални загуби – от течове и изпарения) и търговски загуби. Статистическите данни сочат, че в абсолютен обем сумарните загуби във водоснабдителния сектор намаляват като през 2020 г. са 783,7млн.м3. В периода 2010-2020 г. най-значими загуби са отчетени през 2011 г. и през 2012 г. (над 1 млрд.м3). Колебанията в годишните равнища се определят основно при преноса на вода чрез откритите канали на хидромелиоративните системи. 

Подадената вода от ВиК сектора се осигурява чрез самостоятелното водовземане от повърхностни и подземни води и прехвърлянето на води между водоснабдителните дружества, включително от напоителни системи. По този начин се компенсира неравномерното разпределение на водните ресурси в страната. Измерването на водните количества е все по-прецизно през годините. Историческите статистически данни сочат тенденция на намаление на подадената вода от ВиК сектора – от 1200 млн.м3 (2000 г.) до 859 млн.м3 (2020 г.). Делът на общите загуби от подадената вода във ВиК сектора бавно намалява – от 61,0% (2000 г.) до 57,4% (2020 г.), като преобладаващи са загубите при транспорта на водата (2020 г.-86% от общите загуби). 

Дял на населението, свързано с обществено водоснабдяване (ВиК)

 Дефиниция на показателя

Съотношение на населението, свързано с обществено водоснабдяване (ВиК) и общото население на дадена територия (средногодишно).  

Източници на данни

НСИ - годишно статистическо наблюдение „Водоснабдяване, канализация и пречистване” 

Оценка на показателя

Посредством групови селищни водоснабдителни системи е осигурен достъп до питейна вода на 99,4% от населението на страната (2020 г.). По този показател България е в благоприятно положение спрямо някои други европейски страни. В някои райони на страната водоподаването е ограничено поради недостиг на вода. През 2020 г. 3,9% от населението на страната е било на режим на водоснабдяване поради недостиг на вода при 6% през 2019 година. Затрудненията във водоподаването през 2020 г. са основно от сезонен характер (до 180 дни, годишно). Най-засегнати от режим на водоснабдяване са областите Перник (83,3%), Търговище (24,3%), Шумен (12,5%), Ямбол (12,2%) и Сливен (11,8%). Пикови стойности на национално равнище са отчетени през 2000 г. (21,8%) и 2001г. (21,5%), а най ниски - през 2014 г. (0,6%).

Фиг. 10. Дял на населението, свързано с обществено водоснабдяване за някои европейски страни

Източник: Евростат 

Общата дължина на водопроводната мрежа (експлоатирана от ВиК) през 2020 г. е 76 175  км. По материал на тръбите към края на 2020 г. основен дял имат етернитовите тръби – 65,3%, стоманените тръби - 14%, и полиетиленовите тръби – 13,8%. Преобладаващата част от експлоатираната водопроводната мрежа (83.1%) е въведена в експлоатация преди 1991 година (по данни към края на 2020 г.).

 

Ключов въпрос

Какви са основните тенденции, свързани с образуването, отвеждането и пречистването на отпадъчните води от бита и индустрията?

Ключови послания

 

state-good.jpg През 2020 г. от икономиката и домакинствата са образувани около 415 млн.м3 отпадъчни води и 3 263 млн. м3 отработени води от охлаждащи процеси.
state-good.jpg В периода 2010-2020 г. не се регистрира определена тенденция на количествата отпадъчни води, отведени във водните обекти от икономическите дейности, домакинствата и обществената канализация. Нараства делът на пречистените отпадъчните води преди отвеждането и се подобрява технологията на пречистване.
state-good.jpg Увеличава се броят на действащите селищни пречиствателни станции за отпадъчни води от 78 бр. (2010 г.) на 174 бр. (2020 г.). 
state-good.jpg Нараства делът на населението свързано, с пречиствателни станции за отпадъчни води от 47,8% (2010 г.) на 66,7% (2020 г.).

 

Отпадъчни води и пречистване

Дефиниция на показателя

Образувани води от точкови източници са водите, които след употреба се отвеждат в обществената канализация и водните обекти. Разграничени са две категории - отпадъчни води и води от охлаждащи процеси. Пречистването на генерираните отпадъчни води включва третиране на място или в селищни станции (СПСОВ). Общото количество на водите, отведени във водни обекти е изчислено като сума от заустените от наблюдаваните предприятия, обществената канализация/СПСОВ и домакинствата със собствено/независимо третиране. Събраните отпадъчни води в обществената канализация включват и тези от неточкови източници (дъждовни, дренажни и други неразпределени води).

Източници на информация

НСИ - статистически изследвания за водите 

Оценка на показателя

През 2020 г. от икономиката и домакинствата са образувани около 415 млн.м3 отпадъчни води и 3 263 млн.м3 отработени води от охлаждащи процеси - общо те съставляват 85,3% от използваните води.

Общото количество на отпадъчните води отведени във водни обекти през 2020 г. от икономиката, домакинствата, обществената канализация и СПСОВ (вкл. дъждовни и други неточкови източници) се оценява на 712 млн.м3, което е с 0,4% по-малко спрямо миналогодишния обем 715 млн.м3 (2019 г.). Нараства делът на пречистените отпадъчните води преди заустване - от 75,2% (2010г.) на 82,5% (2020 г.). Подобряват се и методите на пречистване – 82,5% от пречистените отпадъчни води през 2020 г. се пречистват както с вторично така и с третично пречистване с отстраняване на азот и фосфор (76,7% за 2010 година).

Неточковите източници (дъждовни, дренажни и др.) формират средно около 52% от събраните в канализационната система отпадъчни води. Нараства делът на отпадъчните води, пречистени в СПСОВ – през 2010 г. количеството съставлява 81,9% от канализационните води, при 93,2% през 2020 година.

Регистрира се тенденция на намаление на количеството на отпадъчните води, образувани от сектора на индустрията (без преработените охлаждащи води) – от 172 млн.м3 (2010 г.) на 93 млн.м3 (2020 г.). Преобладаващата част от индустриалните отпадъчни води се отвеждат във водни обекти през 2020 г. – 81,1% от образуваните. Делът на пречистените съставлява около 62% през 2020 г.

Образуваните отпадъчни води от битовия сектор (домакинства и услуги) през 2020 г. са оценени на 269,5 млн.м3, като през годините запазват относително устойчиво равнище. Преобладаващата част от отпадъчните води се отвеждат в обществената канализация и селищните пречиствателни станции за отпадъчни води (СПСОВ).

Фиг.11. Дял на пречистените отпадъчни води, отведени във водни обекти
(от точкови и от неточкови източници, без отработени охлаждащи води)

Източник: НСИ

През 2020 г. в страната са регистрирани 174 бр. действащи селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (2010 г. - 79 бр.), от които 115 бр. с капацитет над 2 000 еквивалент жители. От тях 30 бр. са с вторично пречистване и 82 бр. – с вторично и с допречистване след вторичното (с отстраняване на азот и /или фосфор).

Общата дължина на канализационната мрежа (експлоатирана от ВиК и общините с организирано отвеждане на отпадъчните води в селищна пречиствателна станция) през 2020 г. е с дължина 12639 км. Дължината на новоизградената и реконструираната  канализационна мрежа през 2020 г. е около 56 км, а за целия период от 2010 г. до 2020 г. - 1398 км. Преобладаващата част и канализационната мрежа (71,5%) е въведена в експлоатация преди 1991 година (по данни към края на 2020 г.).

Дял на населението, свързано с обществената канализация и селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (СПСОВ)

Дефиниция на показателя

Показателят се изчислява чрез съотношението на населението в селищата с обществена канализация/СПСОВ и средногодишното население. Възможно е делът на населението да бъде надценен поради наличието на селища с частично изградена канализационна мрежа. Не е включено населението, чиито води се извозват с цистерни в канализационна система или СПСОВ.

Източници на информация

НСИ – статистическо наблюдение „Водоснабдяване и канализация“, обхващащо изчерпателно ВиК операторите и общините, експлоатиращи СПСОВ. 

Оценка на показателя

Нараства населението, обхванато с услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчните води. През 2020 г. делът на населението, свързано с пречиствателни станции за отпадъчни води достига 66,7% при 47,8% за 2010 година. С вторично и допречистване след вторичното е обхванато 65,1% от населението на страната през 2020 г. (45,1% през 2010 г.). Регионалните данни показват относително висок дял на населението, обхванато с услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчните води в областите: София-столица (96,3%), Варна (86,1%), Пловдив (74,0%) и Перник (73,8%). В най-малка степен с тези услуги е обхванато населението в областите Монтана и Благоевград.

Намалява населението с услуги по отвеждане на отпадъчните води в обществената канализация без пречистване – от 22,9% (2010 г.) на 9,6% (2020 г.).

Фиг. 12.  Относителен дял на населението, свързано с обществена канализация
и пречистване на отпадъчните води в Република България
 

 Източник: НСИ  

Най-висок е делът на населението, обхванато със СПСОВ с вторично и с допречистване след вторичното в Черноморския и Дунавския басейнов район – съответно 76,6% и 67,5%.

Фиг. 13.  Дял на населението, свързано с обществена канализация и СПСОВ

по басейнови райони за управление на водите през 2020 г.


Източник: НСИ 

Фиг. 14. Дял на населението, свързано с обществена канализация за някои европейски страни

Фиг. 15. Дял на населението, свързано със селищни пречиствателни
станции за отпадъчни води за някои европейски страни

Източник:  Фиг. 14 и 15: Евростат

Подробни данни могат да бъдат намерени на страницата на НСИ - Статистика на водите

 


[1] Темата е разработена от Националния статистически институт и МОСВ

[2] Водните ресурси в България се формират предимно от външен приток и са неравномерно разпределени на територията на страната. Неравномерно разпределено е и потреблението на водния ресурс. Това създава възможност за възникване на периоди с недостиг на вода, в регионите със слаби валежи, голяма гъстота на населението, водоемки промишлени производства, съчетани със специфични природо-географски особености. Въпреки че ресурсът от р. Дунав е голям (средномногогодишна норма 83703,00 млн. м3), то използваемостта му е ограничена. Независимо от това, при бъдещи големи засушавания, р. Дунав си остава потенциален водоизточник за Дунавския и Черноморския район на басейново управление (МОСВ)

 













Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС