English
Контакти
Състояние на повърхностните води
Състояние на повърхностните води4
|
Ключов въпрос Подобрява ли се качеството на повърхностните води, което засяга, от една страна използването им като източници за питейно водоснабдяване и от друга страна - за местообитание на много видове водни организми? |
Ключови послания
През 2020 г. се наблюдава запазване на тенденцията за подобряване качеството на повърхностните води в България по отношение на основните физико-химични показатели, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.
През 2020 г. направената оценка на индикативните основни физико-химични показатели, поддържащи биологичните елементи за качество, показва, че по-голяма част от обследваните пунктове попадат в категорията отлично-добро състояние. За периода 1996-2020 г. концентрациите на O2 (разтворен кислород), NH4-N (Амониев азот), N-NO3 (Нитратен азот), БПК5 (Биохимична потребност от кислород) и PO4-P (Ортофосфати) показват намаляване на нивата си от предходни години.
През периода 1996-2020 г. се запазва тенденцията, наблюдавана през последните години за подобряване на качеството на водите. Въпреки тази тенденция все още има водни тела определени в риск, като за подобряване на състоянието им са предвидени мерски в програмите на ПУРБ за достигане на добро екологично състояние.|
Физико-химично състояние на повърхностните води |
Дефиниция на индикаторите
Основните физико-химични елементи, които се прилагат за оценка на качеството на повърхностните води на национално и европейско ниво са средногодишните концентрации на следните основни показатели – разтворен кислород (DO), БПК5 (BOD5), амониев (NH4- N) и нитратен (NO3- N) азот, фосфати (PO4- P).
Оценката на основните физико-химични показатели, подкрепящи биологичните елементи за качество е направена на базата на средни годишни стойности, които са оценени по Наредба Н-4 за характеризиране на повърхностните води от 14.09.2012 г. (публ. в ДВ, бр. 22/05.03.2013 г., в сила от 05.03.2013 г., изм. и доп., бр. 79 от 23.09.2014 г., в сила от 23.09.2014 г.). Оценката е типово специфична, за всеки тип водно тяло, категоризирана в три основни категории на състоянието – отлично, добро и умерено.
Източници на информация
Използвани са данни от мониторинговите мрежи за физико-химично състояние на повърхностните води, които са част от Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС).
Оценка на индикаторите
За оценка на индикаторите са използвани средни годишни стойности на основните индикатори за периода 1996-2020 г.
Оценката на индикаторите е показана на двете карти – фиг.16, разделена в основните категории повърхностни води - категория езеро и категория река.
Източник:ИАОС
За Басейнова дирекция Дунавски район са обследвани 26 пункта за контролен и 95 пункта за оперативен мониторинг. Оценката на основните индикатори е както следва:
- Разтворен кислород О2 - 60% в отлично състояние, 20% в добро и 20% в умерено.
- Азот амониев NH4-N - 50% в отлично състояние, 27% са в добро и 23% в умерено.
- Нитратен азот NO3-N- 25% в отлично състояние, 42% са в добро и 33% са в умерено.
- Ортофосфати PO4-P - 40% в отлично състояние, 21% са в добро и 39% са в умерено.
- БПК5 - 32% са в отлично състояние, 44% са в добро, а 24% са в умерено.
За Басейнова дирекция Черноморски район са обследвани 16 пункта за контролен мониторинг, 115 пункта за оперативен мониторинг.
- Разтворен кислород О2 - 54% в отлично състояние, 20% в добро и 26% в умерено.
- Азот амониев NH4-N - 59% в отлично състояние, 20% са в добро и 21% в умерено.
- Нитратен азот NO3-N- 55% в отлично състояние, 20% са в добро и 25% са в умерено.
- Ортофосфати PO4-P - 47% в отлично състояние, 17% са в добро и 36% са в умерено.
- БПК5 - 29% са в отлично състояние, 46% са в добро, а 25% са в умерено.
За Басейнова дирекция Източно-беломорски район - 29 пункта за контролен мониторинг и 114 пункта за оперативен мониторинг.
- Разтворен кислород О2 - 59% в отлично състояние, 22% в добро и 19% в умерено.
- Азот амониев NH4-N - 33% в отлично състояние, 34% са в добро и 33% в умерено.
- Нитратен азот NO3-N- 35% в отлично състояние, 33% са в добро и 32% са в умерено.
- Ортофосфати PO4-P - 29% в отлично състояние, 16% са в добро и 56% са в умерено.
- БПК5 - 26% са в отлично състояние, 40% са в добро, а 31% са в умерено.
За Басейнова дирекция Западнобеломорски район са обследвани 6 пункта за контролен мониторинг и 114 пункта оперативен мониторинг.
- Разтворен кислород О2 - 73% в отлично състояние, 22% в добро и 5% в умерено.
- Азот амониев NH4-N - 48% в отлично състояние, 34% са в добро и 18% в умерено.
- Нитратен азот NO3-N- 58% в отлично състояние, 27% са в добро и 15% са в умерено.
- Ортофосфати PO4-P - 34% в отлично състояние, 9% са в добро и 57% са в умерено.
- БПК5 - 17% са в отлично състояние, 40% са в добро, а 43% са в умерено.
На фиг. 17 е изобразено изменението на концентрациите на основните индикатори за периода 1996-2020 г. От нея се вижда запазване на тенденцията за подобряване на качеството на водите.
На фиг. 18 е показано изменението на средногодишните стойности на индикаторите за периода 1996-2020 г., преизчислено в % (проценти) спрямо 1996 г., която е избрана като базова. От графиката ясно личи изменението и динамиката на показателите за дълъг период от време. Чрез този подход ясно се вижда запазване на тенденцията за подобряване на качеството на водите, което е и основна цел на управлението на водите.
|
Биологични елементи за качество на повърхностните води |
По отношение на биологичните елементи за качество за повърхностни води от категория „реки” при 74% от наблюдаваните пунктове не се постигат целите за добро състояние и за категория „езеро“ при 63 % от наблюдаваните пунктове не се постигат целите за добро състояние.
Дефиниция на индикатора
Изменение в биомасата на фитопланкона (концентрация на хлорофил-а, µg/l) във водни обекти от категория „езеро“– езера и язовири. Индикаторът е чувствителен към замърсяване с биогени (еутрофикация).
Източници на информация
Използвани са данни от проведен мониторинг на повърхностни води и хидробиологичен мониторинг за 2020 г., които са част от Националната система за мониторинг на околната среда.
Оценка на индикатора
Оценката по биологичния елемент за качество за езерните типове е извършена на базата на средно-годишни стоиности от пробовземания в пунктовете за национален мониторинг през 2020 г. по методика утвърдена с Наредба № Н-4 от 14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води. Оценката е представена в 5 класа (отлично, добро, умерено, лошо, много лошо състояние) със съответен цвят (фиг.19).
Източник:ИАОС
Представени са данните от 68 пункта във водни обекти от категория „езеро“. Обобщено за територията на страната 37% от наблюдаваните пунктове са в интервала отлично - добро състояние, 10% са в умерено състояние и 53% попадат в интервала лошо - много лошо състояние или при 63 % от наблюдаваните пунктове не се постигат целите за добро състояние.
Дефиниция на индикатора
Изменение в числеността и разнообразието на индикаторни групи макрозообентос в реки, оценено чрез биотичен индекс[3]. Индексът е чувствителен към органично и токсично замърсяване.
Източници на информация
Използвани са данни от Програмата за хидробиологичен мониторинг на повърхностни води за 2020 г., която е част от Националната система за мониторинг на околната среда.
Оценка на индикатора
Оценката по биологичния елемент за качество за речните типове е извършена на базата на еднократни пробовземания през оптималния период (лято – есен) по методика утвърдена с Наредба № Н-4 от 14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води. Оценката е представена в 5 класа (отлично, добро, умерено, лошо, много лошо състояние) със съответен цвят (фиг.20).
Фиг. 20. Оценка по биологичния елементи за качество макрозообентос за речни типове за 2020 г. - процент на водите (пунктовете) в пет класа
През 2020 г. оценката е направена на базата на данните от 459 пункта. За територията на страната 26% от пунктовете за категория река попадат в интервала отлично - добро състояние, 57% са в умерено състояние и 17% попадат в интервала лошо - много лошо състояние или 74% от наблюдаваните пунктове не постигат целите за добро и отлично състояние.
|
Количествено състояние на повърхностните води |
|---|
Годишна ресурсна оценка на регистрирания отток за 2020 г.
Общият обем на регистрирания повърхностен отток за страната през 2020 г. е 10124*106м3. Сравнен със средномногогодишните норми за периодите 1961-1990 г., 1971-2000 г. и 1981-2010 г., е намалял съответно с 45,2%, 37,7% и с 35,0%. Спрямо предходната 2019 г. е с 14,2% по-маловодна.
Фиг. 21. Годишен обем на повърхностния отток за периода 2010-2020 г.
Участието на отделните водосборни басейни в сформирането на оттока през 2020 г. е както следва: 38,2% от реките в Дунавския водосборен басейн, 37,6% е формиран от реките в Източнобеломорския водосбор, 19,1% от реките в Западнобеломорския басейн, 5% от реките в Черноморския водосбор.
Таблица 2
|
Териториална единица за |
Годишен |
Спрямо 2019 г. |
Спрямо периода |
Спрямо периода |
Спрямо периода |
|
Дунавски |
3871.7 |
-17.0 |
-37.7 |
-30.3 |
-26.8 |
|
Черноморски |
511.1 |
-51.9 |
-71.7 |
-69.0 |
-69.0 |
|
Източнобеломорски |
3809.7 |
-7.9 |
-42.1 |
-34.2 |
-32.4 |
|
Западнобеломорски |
1931.5 |
-0.4 |
-50.0 |
-40.7 |
-35.7 |
Източник НИМХ
Годишният обем на оттока в Дунавския водосборен басейн е 3871,7*106м3, което сравнено със средномногогодишните стойности за периодите 1961-1990 г., 1971-2000 г. и 1981-2010 г. е съответно с 37,7%, 30,3% и 26,8% по-малко. Спрямо 2019 г. обемът на оттока във водосбора е намалял с 17%. Като цяло годината беше с изразено маловодие.
Фиг. 22. Хидрограф на среднодневния отток към ХМС № 21800
Годишният обем на оттока в Черноморския водосборен басейн е 511,1*106 м3, което сравнено със средномногогодишните норми за периодите 1961-1990 г., 1971-2000 г. и 1981-2010 г. е намалял съответно с 71,7 %, 69,0% и 69,0%. Спрямо 2019 г. обемът на оттока във водосбора е намалял с 51,9%.
Източник НИМХ
Годината се характеризира с изразено маловодие спрямо нормите на оттока и 2019 г. Годишният обем на оттока в Източнобеломорския водосборен басейн е 3809,7*106м3, което сравнено със средномногогодишните норми за периодите 1961-1990 г., 1971-2000 г. и 1981-2010 г. е намалял съответно с 42,1%, 34,2% и 32,4%.Спрямо 2018 г. обемът на оттока във водосбора се е намалял с 7,9%. Като цяло годината беше с изразено пролетно-лятно пълноводие и есенно-зимно маловодие.
Фиг. 26. Хидрограф на среднодневния отток към ХМС № 72460
Източник НИМХ
Фиг. 27. Сравнение на вътрешногодишното разпределение на оттока за ХМС № 72460
Източник НИМХ
Годишният обем на оттока в Западнобеломорския водосборен басейн е 1931,5*106м3, което сравнено със средномногогодишните норми за периодите 1961-1990 г., 1971-2000 г. и 1981-2010 г. е намалял съответно с 50%, 40,7% и 35,7%. Спрямо 2019 г. обема на оттока във водосбора е намалял съответно с 0,4%. Годината се характеризира с изразено маловодие спрямо нормите на оттока и е почти еднаква с 2019 г.
Фиг. 28. Хидрограф на среднодневния отток към ХМС № 51750
Източник НИМХ
Фиг. 29. Сравнение на вътрешногодишното разпределение на оттока за ХМС №51750
Източник НИМХ
Годишният воден обем на повърхностния оттока в България за 2020 г. има най-ниска стойност за периода 2010-2020 г. Спрямо 2019 г. годишния воден обем е намалял 14,2%.
Информация за краткосрочните колебания на ежедневния и месечния отток се публикуват на сайта на НИМХ (http://hydro.bg/, Ежедневни данни за отток на реките за 08:00 ч. местно време и Ежемесечна информация за оттока на вътрешните реки по БД).