Проект КОРИНЕ Земно покритие 1990

Проектът е изпълнен с финансовата подкрепа на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) и Министерство на околната среда и водите (МОСВ)  

Корине земно покритие 1990 г. 

На европейско ниво са проследени промените в земното покритие в периода 1975 г. - 1990 г., които (промени) са приведени във векторен формат (полигони) с мащаб 1:100 000. Поради това, че този мащаб не изисква много високо пространствено решение - за изготвяне на базовите изображения по проекта са използвани всички сензори монтирани на спътниците LANDSAT 1,2,3, 4 и 5 и SPOT 1 и 2.

Минималният размер на полигоните е 25 хектара. Земното покритие е организирано в 44 различни класове, които са разпределени в 5 категории: урбанизирани територии, земеделски площи, естествени и полуестествени райони, влажни зони, и водни обекти) и има три нива на подробности (Номенклатура „Корине земно покритие“). 

След продължителни обсъждания между Български институции от една страна и представители на Европейската комисия през 1995 г., е взето решение за изпълнение на проекта и в България. 

Координатор на проекта е МОСВ, а Техническия екип се състои от експерти представители на ИКИ-БАН и „Геоплан проект“ АД. 

Интерпретацията продължава малко повече от година. Това е кратък срок за изпълнение на такава мащабна и уникална по своето значение задача. Получените оценки от европейските одитори за качество и достоверност на получените картни материали, носещи информация  за земното покритие на цялата територия на България бяха много високи.

Допълнителна информация 

В работния процес по проекта „Корине земно покритие 1990“ е извършена интерпретация на сателитни изображения от Landsat 5 ТМ върху цветни хартиени фотокопия (hard copy технология). Те са в М 1:100 000 с разграфката на топографската карта в същия мащаб. Интерпретацията на изображенията върху хартиените фотокопия се състои в определяне границите на площни единици (полигони), съответстващи на класовете земно покритие, съгласно номенклатурата на проекта. Едновременно се прави визуална справка със спомагателни материали. Един полигон не може да бъде с площ по-малка 25 hа и ширина по-малка от 100 m. Полигоните се изчертават върху прозрачен материал, наложен върху хартиеното фотокопие на изображението, след което се дигитализират и въвеждат в ГИС. Тази методология е наложена от нивото на информационните технологии през 90^-те в България. Система за обработка на изображения е използвана само първоначално за подготовка на сателитните снимки. При геометричната корекция не е използван цифров модел на релефа.