Ежегодните национални доклади за инвентаризация на емисиите на парникови газове се издават във връзка с ангажиментите на България с подписването на Рамковата Конвенция на ООН по изменение на климата (РКОНИК) и включват ивентаризация на емисиите на парникови газове за страната по източници и поглътители съгласно утвърдената от РКОНИК методология.

Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата е първият и главен международен юридически инструмент засягащ изменението на климата на глобално ниво. Основната цел на Конвенцията е "Да се стабилизират концентрациите на ПГ в атмосферата на ниво, което би предотвратило опасната антропогенна намеса в климатичната система". През 1995 г. България ратифицира Рамковата Конвенция на ООН по изменение на климата.

На третата Конференция на Страните по РКОНИК, състояла се през 1997 г. в гр. Киото, Япония, се подписва "Протокол от Киото". Основната му цел е "Да се намалят емисиите на ПГ в целия свят, общо с 5%". С ратифицирането на Протокола от Киото през юли 2002 г., България пое задължение да намали емисиите на парникови газове с 8% спрямо нивата на емисиите през 1988 г., избрана за базова. България изпълнява задълженията си по РКОНИК да изготвя и периодично да актуализира инвентаризациите на емисиите на парникови газове за страната по източници и поглъщането им по поглътители. В съответствие с тези задължения България представя ежегодно тези инвентаризации, започвайки с базисната 1988 г.

Инвентаризациите обхващат емисиите на преки парникови газове: въглероден диоксид (СО₂), метан (CH₄), двуазотен оксид (N₂O); прекурсори на парниковите газове (NOx, CO и NMVOCs) и серен диоксид (SO₂). Емисиите на хидрофлуоркарбоните (HFCs), перфлуоркарбоните (PFCs) и серния хексафлуорид (SF₆) са обект на проучванията в България от 1995 г.

Всички инвентаризации са извършени при спазване на разработените от Междуправителствения комитет по изменението на климата "Ръководни насоки по националните емисии на парникови газове по източници и поглътители", като се започне от изготвения през 1994 г. проект на документа и се стигне до окончателния "Ревизиран вариант на насоките на Междуправителствения комитет по изменението на климата" от 1996 г. и издаденото Ръководство "по-добри" практики.

Преизчисляване на емисиите е извършено в два определени момента:
1) преизчисляване по отношение на емисиите, включени в Първото национално съобщение, като са направени някои уточнения в предишните оценки – въз основа на придобития опит и получените нови данни;
2) преизчисляване през 2000 г., което обхваща всички години от наблюдавания период. Причината за това е прилагането на "Ревизираните указания", които изискват оценка на някои нови източници, както и изменение на неточните методи за някои източници (например емисиите на N₂O от земеделските земи). Същевременно се появяват данни за нови дейности, което налага прецизиране на оценките.

Национален план за управление на качеството на данните от националните инвентаризации на емисии на вредни вещества и парникови газове в атмосферата

Национални доклади по инвентаризация на парниковите газове за България

• за 2000 г. и 2001 г.
• за 2002 г.
• за 2003 г.
• за 2004 г.
• за 2005 г.
• за 2006 г. (на английски език)
• за 2007 г. (на английски език)
• за 2008 г. (на английски език)
• за 2009 г. (на английски език)
• ANNEX 8
• за 2010 г. (на английски език)
• за 2011 г. (на английски език)
• за 2012 г. (на английски език)
• за 2013 г. (на английски език)
• за 2014 г. (на английски език)
• за 2015 г. (на английски език)
• за 2016 г. (на английски език)
• за 2017 г. (на английски език)
• за 2018 г. (на английски език)
• за 2019 г. (на английски език)
• за 2020 г. (на английски език)