Новини

Екип на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) се включи в тазгодишната кампания за отбелязването на Световния ден на безопасност и здраве при работа –28 април.

Служители на агенцията, сред които директорът на Главна дирекция “Лабораторно аналитична дейност”, г-жа Радослава Шоевска, г-жа Елисавета Попчева, главен експерт в отдел “Лаборатория за качество на водите”, която е и председател на комитета по условия на труд в ИАОС и Георги Лазаров експерт в „Лаборатория за радиационни измервания“ засадиха японска вишна в парка намиращ се в непосредствена близост до музея на „Земята и хората“ в град София и с едноминутно мълчание почетоха паметта на всички загинали в трудови злополуки.

На събитието по повод отбелязване на световния ден на безопасност и здраве при работа,  присъстваха и представители на Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на независимите синдикати в България, БДЖ, Главна инспекция по труда, Електроенергийният системен оператор, Медицински университет  Българска асоциация – „Труд, Здраве, Безопасност“,   Столична община и представители на бизнеса ангажиран с разработване на предпазни облекла и лични предпазни средства. 

Изпълнителна агенция по околна среда се гордее с нулеви показатели на трудови злополуки и професионални болести през последните пет години и работи активно за поддържане на здравословни и безопасни условия на труд.

Ученици от клуб „Експериментална химия“ и техният ръководител г-жа Дафинка Юрчиева  наблюдаваха вземане на проби от повърхностни води от представител на регионална лаборатория към ИАОС, гр. Смолян по време на мониторинг при пункт „Аламовска река“.

На 07. 05. 2024 г. младите експериментатори от СОУ „Антим I“ в гр. Златоград, направиха и свои изследвания на водата с помощта на „Мобилна лаборатория за изследване на околната среда“. Резултатите показаха липса на нитрати, нитрити, фосфати и амониеви йони, рН - около 7, а резултата за обща твърдост – мека вода.

Проведените изследвания от учениците са в изпълнение на дейности по програма „Екоучилища“, в изпълнение на проект „ЕНЕРГО-ПРО ЗА ОБЩЕСТВОТО“.

Учениците изказаха сърдечни благодарности за съдействието, ангажираността и приятелското отношение на г-жа Мария Кацарова, ръководител на регионална лаборатория към ИАОС в гр. Смолян, на г-жа Жулиета Вълканова и на г-жа Кристина Красимирова, възпитаник на СОУ „Антим I“ работеща в РЛ – Смолян.

На днешния ден заявяваме своята ангажираност в опазване и съхранение на дивата природа чрез отбелязването на Международния ден на птиците. 

Решението за отбелязването му със специална дата е взето през 1906 г. по силата на Конвенцията за защита на редките птици. 

Изпълнителна агенция по околна среда отбеляза празника с деца от ОДЗ „Ласка“ в гр. София. На пъстрия празник децата разказаха за птичките, които познават и научиха имената на много други пернати. В организирано ателие заедно изработиха хранилки за птици само с подръчни материали. Така те разбраха как с малко усилия могат да помогнат в оцеляването на птиците в градска среда. Хранилките бяха поставени в двора на детското заведение.

Световният ден на водата, се отбелязва всяка година на 22 март. Целта е да се повиши осведомеността и да насочи вниманието на обществеността към предприемане на действия за справяне с кризата с водата и канализацията.

Инициативата се координира от механизма на ООН за достъп до вода (UN-Water).

През 2024 г. темата на Световния ден на водата е „Използвайте водата за мир“.

Темата е предложена предварително от координационния механизъм на ООН за достъп до вода и е съобразена с годишната публикация на Докладът за развитието на световните води на ООН, публикуван от ЮНЕСКО от името на механизма на ООН за достъп до вода.

Ключови факти:

• 2,2 милиарда души все още живеят без безопасно управлявана питейна вода (СЗО/УНИЦЕФ, 2023 г.).
• Приблизително половината от населението на света изпитва сериозен недостиг на вода поне през част от годината (Междуправителственият панел за климатични промени (МПКП) (IPCC, 2022 г.)). Очаква се тези числа да се увеличат, влошени от изменението на климата и нарастването на населението (Световна метеорологична организация (СМО, 2022 г.).
• Само 0,5 % от водата на Земята е използваема и налична прясна вода, като климатичните промени сериозно засягат това предлагане. През последните двадесет години земните запасите от вода  – включително влага в почвата, сняг и лед – намаляват с 1 см годишно, с големи последици за сигурността на водата (СМО, 2021 г.).
• Изменението на климата, нарастването на населението и нарастващият недостиг на вода ще окажат натиск върху хранително снабдяване (МПКП, 2014), тъй като по-голямата част от използваната прясна вода, около 72 % средно, се използва за селското стопанство (UN-Water, 2023).
• Бедствията, свързани с водата, доминират в списъка на бедствията през последните 50 години и представляват 70 % от всички смъртни случаи, свързани с природни катаклизми (Световна банка, 2022).
• Почти три пъти по-вероятно е деца под 15-годишна възраст, живеещи в страни, засегнати от продължителни конфликти, да умрат от диарийни заболявания, причинени от липса на безопасна питейна вода, канализация и хигиена, отколкото чрез пряко насилие (УНИЦЕФ, 2019 г.).
• Само 24 държави съобщават, че всичките им трансгранични басейни са обхванати от споразумения за сътрудничество (UN-Water, 2021 г.).
• Ползите от инвестирането във вода и канализация надвишават разходите, като това може да доведе до подобряване на здравето, производителността, състоянието на околната среда и социалните резултати. Всеки инвестиран 1 щатски долар във вода и канализация дава възвръщаемост от 4,3 щатски долара. (UN-Water, 2014 г.) При трансгранични реки и водоносни хоризонти, това е особено свързано с производството на енергия, управление на наводнения и суши, качество на водата и опазване на екосистемите.

Приносът на ИАОС:

Опазването на качеството на природните и питейните води е първостепенна задача на цялото общество, за да се гарантират здравословни и безопасни условия за живот на всеки един от нас и е съществена предпоставка за запазване на човешкото здраве.

Р. България като част от ЕС прилага европейското законодателство по отношение на водите и Плановете за управление на речните басейни са част от предизвикателствата за устойчиво управление на водните ресурси. 

Предизвикателствата по отношение на устойчивото управление на водните ресурси са разписани в множество директиви, конвенции и декларации за сътрудничество между държавите членки. 

Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)  провежда национален мониторинг на водите за целите на Плановете за управление на речните басейни, на база на който се разработват програми от мерки, подпомагащи политиките за намаляване на замърсяването и запазване на качеството и количеството на водите. 

ИАОС осъществява ръководство на Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС). Мониторингът на водите е част от  НСМОС. ИАОС провежда мониторинга на водите на национално ниво и извършва лабораторни и полеви изследвания за определяне на състоянието на водите.

Изпълнителна агенция по околна среда поддържа географска информационна система за водите на национално ниво, както и специализирани бази данни, карти, регистри и информационна система за водите. Данните от проведения мониторинг на водите се използват за оценка за екологичното и химичното състояние на водите, както и за състоянието на водните ресурси на Република България. 

Повече информация може да намерите тук:

https://www.unwater.org/our-work/world-water-day

https://eea.government.bg/

21-ви март е обявен от Общото събрание на Организацията на обединените нации за Международен ден на горите през 2012 г. Всяка година Съвместното партньорство за горите (CPF), в което влизат организации и институции, като FAO, UNDP, IUCN, IUFRO, THE WORLD BANK, CBD, UN environment programme и др. избират темата на годината.

През 2024 г. темата е „Гори и иновации – нови решения за един по-добър свят“.

Иновациите и технологиите извършиха революция в мониторинга на горите, позволявайки на страните да проследяват и докладват състоянието на своите гори по-ефективно. Общо 13,7 милиарда тона намаления на емисиите на въглероден диоксид от горите са докладвани към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК), чрез прозрачен и иновативен мониторинг на горите.

Битката срещу обезлесяването изисква нови технологични постижения. С 10 милиона хектара, които се губят годишно поради обезлесяване и приблизително 70 милиона хектара, засегнати от пожари, тези иновации са от съществено значение за системите за ранно предупреждение, устойчивото производство на стоки, картографиране на земята и достъпа до финансиране за климата.

Освен това възстановяването на екосистемите, включително усилията насочени към възобновяване на горите, може значително да допринесе за смекчаване на климата и да подобри продоволствената сигурност, като същевременно разширява обхвата и насърчава производството на устойчиви продукти от дървесина.

Изпълнителна агенция по околна среда е национален координационен център на Международната кооперативна програма за оценка и мониторинг на въздействието на атмосферното замърсяване върху състоянието на горските екосистеми – МКП Гори (ICP Forests). Програмата е една от шесте международни коопертивни програми на Работната група по ефектите (WGE) към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (CLRTAP). Година след създаването на програмата, Европейският съюз (ЕС) приема схема за защита на горите от атмосферно замърсяване и с Регламент (ЕИО) № 3528/86 предоставя правната основа за съфинансиране на съответния мониторинг и оценки, заменен по-късно от Регламент (ЕО) № 2152/2003 (Forest Focus), приет от Европейския парламент и от Съвета  за периода 2003-2006 г. Програмите се ръководят от Координационни центрове, изградени под егидата на Икономическата комисия на Обединените нации за Европа (UN/ECE). ICP Forests се изпълнява в България от 1986 г.

Повече информация и материали по темата:

https://www.fao.org/international-day-of-forests/en/

https://trello.com/b/26pMfQ71/international-day-of-forests-21-march

https://www.youtube.com/watch?v=niS8cmuBqPs

https://eea.government.bg/bg/nsmos/forest

Рециклирането или преработката на отпадъци е дейност, която включва обработка на отпадъци с цел повторното им използване или получаване на суровини, енергия, продукти и материали.

Това е екологична алтернатива, чрез която може да се предотврати депонирането на потенциално полезни материали и да се намали потреблението на необработени суровини, като по този начин се намали потреблението на енергия, замърсяването на въздуха (от горене), замърсяването на водата и замърсяването на почвата (от депонирането).

Рециклирането има ключова роля в постигането на целите на кръговата икономика. Част е от Екологичното възстановяване и една от основните практики за опазване на ресурсите на планетата. Годишно рециклирането спестява над 700 милиона тона емисии на CO2 и се предвижда това да се увеличи до 1 милиард тона до 2030 г.

В национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария, изготвен от ИАОС са направени изводи относно състоянието на управлението на отпадъците, именно: 

Докато количеството на образуваните битови отпадъци остава относително постоянно, то предадените за предварително третиране и за рециклиране отпадъци, се наблюдава увеличение, като в петгодишен период степента на рециклиране на битовите отпадъци плавно нараства от 35% през 2017 г. до 45% през 2021 г.

Запазва се стабилната тенденцията през последните години за постигане на нормативно заложената степен на рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци, от опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, отработени масла, негодни за употреба батерии и акумулатори, излезли от употреба моторни превозни средства. 

	Повече информация за отпадъците можете да намерите на страницата на ИАОС  - https://eea.government.bg/bg/soer/2023/7Waste.pdf

Полезни съвети как да подпомогнете рециклирането:

1. Пийте вода от стъклена бутилка – голяма част от пластмасовите бутилки не се рециклират и замърсяват околната среда;
2. Носете текстилна торбичка, когато пазарувате – тя може да се ползва с години, ще ви спести пари, а найлоновите торбички изхвърлени в боклука не се разграждат с десетилетия;
3. Намерете алтернатива на опаковъчната хартия – ако опаковате подаръка си със стар вестник, карта или рисунка, ще помогнете за опазването на природата, а и подаръкът ви ще бъде уникален. Всеки тон рециклирана хартия спасява от отсичане 13 дървета.
4. Изхвърлайте отпадъците си разделно – не изгаряйте отпадъци, особено химикали и пластмаса - това допринася за замърсяването на въздуха;
5. Предавайте старите си вещи за рециклиране – дрехи, батерии, електроуреди;
6. Купувайте само това, което ви е необходимо, за да сведете до минимум образуването на отпадъци

Изпълнителна агенция по околна среда се включи в инициативата Дни на Национален парк „Рила“, организирана във връзка с отбелязването на 32 години от обявяването на парка за защитена територия.

Експерти от Изпълнителна агенция по околна среда презентираха пред студенти, експерти от парковата дирекция и уредници от отдел „Природа“ на музея в Благоевград видовете и природните местообитания, обект на мониторинг в рамките на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМСБР).

Събитието се състоя на 20.02.2024 г. в Регионален исторически музей – Благоевград в рамките на инициативата Дни на Национален парк „Рила“.

* НСМСБР представлява комплексен механизъм за проследяване и обобщаване на промените в биологичното разнообразие на Република България в дългосрочен план. Системата осигурява своевременна и достоверна информация за състоянието на елементите на околната среда и факторите, въздействащи върху нея, въз основа на която да се правят анализи, оценки и прогнози за обосноваване на дейностите по опазване и защита на околната среда. ИАОС поддържа информационни бази данни на национално и регионално ниво. Повече информация за НСМСБР можете да намерите на страницата на ИАОС: https://eea.government.bg/bg/bio/nsmbr 

Световният ден на влажните зони се чества всяка година на 2-ри февруари като целта е повишаване на глобалната осведоменост за значението на влажните зони. С темата всяка година се акцентира на разнообразните ползи на влажните зони за човечеството и природата. През 2024 г. денят се отбелязва под надслов: „Влажните зони и благополучието на човека“. 

Какво представляват влажните зони? 

• Влажните зони са екосистеми, в които водата е основният фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения.  Те съхраняват незаменими местообитания на редки животински и растителни видове. 

• Влажните зони имат изключително важна роля за кръговрата на водата като възстановяват водните запаси и подхранват подпочвените води. Особено ценна е способността им да пречистват преминаващите през тях води. 

• Влажните зони играят съществена роля в предпазването от наводнения, като поемат и задържат голяма част от повърхностните води. Всеки декар влажна зона поглъща до 1,5 милиона галона вода от наводнения; 

• Влажните зони съхраняват големи количества въглерод. Торфищата складират два пъти повече въглерод от горите. Солените блата, мангровите гори и леглата от морска трева, са също складове на огромни количества въглерод. Това прави влажните зони изключително  важни за предотвратяване на промените в климата. 

• Влажните зони имат важно значение за живота на местното население като водоизточник, място за риболов, събиране на билки, дърводобив и др. Те предлагат добри условия за развитие на туризъм. 

България е сред първите страни, присъединили се към Рамсарската конвенция за влажните зони (приета на 02.02.1971 г. в гр. Рамсар, Иран). В списъка на Конвенцията за влажните зони с международно значение, България е представена с 11 влажни зони, с обща площ 49912,43 ха, това са: Атанасовско езеро, Комплекс Беленски острови, Дуранкулашко езеро, Остров Ибиша, Шабленско езеро, Местността Пода, Поморийско езеро, Комплекс Ропотамо, Езеро Сребърна, Езеро Вая и Карстов извор Драгоманско блато. Общата им площ е 49 912, 43 ха, което е 0.45% от територията на страната.   

Влажните зони са изключителни уязвими екосистеми – силно чувствителни към замърсяване, промени във водните течения и други. През XX век у нас, а и в световен мащаб голяма част от тях са били пресушени или силно изменени.  

Днес тези екосистеми са сред най-приоритетните за опазване обекти. Голяма част от организмите, които разчитат за своето оцеляване основно на влажните зони са редки или застрашени от изчезване. Такива са например: растителните видове Жлезиста алдрованда (Aldrovanda vesiculosa) и Жълта водна роза (Nuphar lutea) и животинските видове Северен гребенест тритон (Triturus cristatus), Южна блатна костенурка (Mauremys rivulata), Ръждива чапла (Ardea purpurea), Лопатарка (Platalea leucorodia), Видра (Lutra lutra) и др. 

Днес 18 януари 2024 г. Изпълнителната агенция по околна среда представи Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда за 2021 г., в рамките на информационното събитие, което се проведе в зала „Европа“ на Министерството на околната среда и водите бяха представени основни екологични индикатори, тенденции и заключения, формиращи „ключови послания” по екологични теми.

 „През призмата на Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда за 2021 г. са изведени приоритетни посоки, към които са насочени усилията в националните и местни политики. Сред по-важните от тях са плавното нарастване на степента на рециклиране на битовите отпадъци, намаляване на въглеродните емисии, като част от екологичната отговорност в енергетиката и съсредоточеност върху местните политики за качество на въздуха“ с тези думи г-жа Росалина Инджиева, изпълнителен директор на ИАОС, откри информационното събитие и използва случая да благодари на експертите от различни ведомства, включени в работната група за изготвяне на националния доклад.

При представянето на доклада, директорът на дирекция „Мониторинг и оценка на околната среда“, г-жа Мадлена Станимирова и главният директор на главна дирекция „Лабораторно аналитична дейност“, г-жа Радослава Шоевска изведоха тенденции и заключения, които формират „ключови послания” по важни екологични теми. Дискутираха състоянието и рисковете за околната среда и природните ресурси, както и ефективността и целесъобразността на провежданата природозащитна политика в Р България.

По време на събитието бяха откроени основни тенденции за състоянието на околната среда в Р България, съпоставими с оценките и тенденциите на общоевропейско ниво, а именно:

• България е изпълнила ангажиментите си по Директива (ЕС) 2016/2284 и поизменения Гьотеборгския протокол към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (КТЗВДР) за нивата на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения и фини прахови частици (ФПЧ2,5) за 2021 г.
• В сравнение с предходни години измерените концентрации на фини прахови частици (ФПЧ10) намаляват и са регистрирани по-малко превишения на нормата.
• За периода 1988–2021 г., емисиите на основните парникови газове имат тенденция към намаляване.
• Около два пъти повече се увеличава  броят на действащите селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (от 78 бр. (2010 г.) на 176 бр. (2021 г.).
• През 2021 г. са публикувани три нови за науката вида растения, ендемити за България от Рила, Пирин и Витоша, които  свидетелстват за важната роля на високите планини, като активни формообразувателни огнища в българската флора.
• Установена е тенденция за увеличаване на общата площ на горските територии.
• През 2021 г. количеството на образуваните битови отпадъци намалява с 25% спрямо 2010 г. Десетгодишният тренд показва, че на национално ниво степента на рециклиране на битовите отпадъци плавно нараства.
• Оползотворените в икономиката на страната рециклирани материали се повишават от 1,80% през 2011 г. до 4,90% през 2021 г.
• Оценката на годишната ефективна доза надфоново облъчване на населението от дейността на АЕЦ “Козлодуй” ЕАД и на населението в района на Постоянното хранилище за радиоактивни отпадъци ПХРАО – Нови хан и близките населени места – Нови хан, Крушовица и Габра не показва отклонение от нормалния радиационен статус, характерен за страната.
• В периода 2008-2021 г. потреблението на енергия от възобновяеми източници в сектор „Транспорт“ е нараснало значително, като се потребяват основно биодизел и биобензин. Делът на биодизела в общо потребените дизелови горива в автомобилния транспорт през 2021 г. възлиза на 7,3%, докато през 2011 г. е бил едва 1,3%.

• Емисиите на въглероден оксид и азотни оксиди в атмосферния въздух от транспорта за 2021 г. намаляват близо трикратно спрямо емисиите от 2000 г. 

Министър Юлиян Попов оцени като положителни тенденциите за чистотата на околната среда в дългосрочен план, акцентира върху усилията за превръщане на отпадъците в ресурс. Относно подобряване на качеството на въздуха той се обяви за електрификация на градския транспорт, включително на такситата и куриерските автомобили. Министърът изтъкна две цели за напредък по отношение на отпадъците – въвеждане на депозитна система и на принципа „замърсителят плаща“.

Резюме на Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда за 2021 г. можете да видите ТУК.

Пълният текст на доклада можете да намерите ТУК. 

Успешно приключи 48-мото среднозимно преброяване на зимуващите водолюбиви птици в България, организирано от Изпълнителна агенция по околна среда. 

В инициативата участваха служители на ИАОС, специалисти и доброволци от Българско дружество за защита на птиците, СНЦ „Зелени Балкани“, Природозащитна общност "Дивият Свят на Струма" – Благоевград, експерти от РИОСВ, национални и природни паркове, учени от ИБЕИ при БАН, членове на Съюза на ловците и риболовците, студенти и преподаватели от Биологически факултет на СУ и др. 

Специалистите от ИАОС посетиха следните водоеми: рибарниците в с. Труд, язовир Калояново, язовир Пъстрен, язовир Априлово, язовир Любимец, рибарници Николаево, язовир Жребчево, река Тунджа и язовир Копринка. 

По време на преброяването нашите експерти са забелязали в района на язовир Калояново редкия за страната вид - тундров лебед. Видът (Cygnus columbianus) е включен в Червената книга на България като критично застрашен.