Въведение

Докладът е разработен в съответствие с чл. 22, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда.

За подготовката на националния доклад със Заповед № РД – 969/15.11.2010 г. на Министъра на околната среда и водите е създадена Междуведомствена работна група. Основната работа по изработване на доклада е извършена в Изпълнителната Агенция по околна среда, която поддържа националната база данни за околната среда и Министерството на околната среда и водите. В доклада е включена и информация и анализи предоставени от Министерството на околната среда и водите, Националния статистически институт, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на земеделието и храните, Министерство на здравеопазването, Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Изпълнителна агенция по горите, Агенция за ядрено регулиране, Национален институт по метеорология и хидрология.

Докладът се състои от четири части:

• Икономическо развитие и въздействие върху околната среда;
• Качество на околната среда и състояние на природните ресурси;
• Околна среда и здраве;
• Управление на околната среда.

В доклада са представени данни за развитието на икономическите сектори енергетика, промишленост, транспорт и селско стопанство за периода 2000 – 2009 г. и свързаните с това развитие емисии на вредни вещества във въздуха, водите, замърсяването на почвите; генерираните отпадъци; потреблението на енергия и природни ресурси; нарушени терени, шумови и йонизиращи въздействия. Описано е качественото състояние на компонентите на околната среда и са изведени тенденции, като са използвани основни индикатори, прилагани в публикациите на Европейската агенция по околна среда. С оглед отчитане на влиянието на замърсяването върху околната среда, отделно са групирани разделите, свързани със здравни аспекти на замърсянето. Разгледани са основните направления на екологичната политика и държавното регулиране на ползването и опазването на околната среда. Включена е информация за изпълнение на целите, поставени в редица национални и международни документи, в т.ч. европейски директиви и национални програми. Представена е информация за нерешени проблеми и неизпълнени ангажименти по отношение на изискванията на националното и европейско законодателство в областта на околната среда.

Основните източници на неблагоприятно въздействие върху околната среда са потреблението на енергия и природни ресурси от икономическите сектори и емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух, водите, почвите, депонирането на отпадъци.

През 2009 г. брутното вътрешно потребление (БВП) на горива и енергия в страната възлиза на 17 482 ktoe и сравнено с 2000 г. намалява с 9,0%. Това е най ниската стойност на БВП в периода 2000 – 2009 г. През 2009 г. потреблението на ВЕИ възлиза на 1112 ktoe и спрямо 2000 г. е нараснало с 42,3 % - основен принос за това има увеличеното потребление на електроенергията от ВЕИ. Целта на България е постигането до 2010 г. на 11 % дял на произведената електроенергия от ВЕИ в брутното вътрешно потребление на електроенергия, при условие, че климатичните фактори са благоприятни. По данни на МИЕТ, през 2009 г. делът на произведената електроенергия от ВЕИ в брутното потребление на електрическа енергия в страната е 9,8 %. И през 2009 г. българската икономика се характеризира с най-висока енергийна интензивност в рамките на ЕС – 27, независимо, че за периода 2000 – 2009 г. тя намалява с над 39,1 %.

Енергетиката е най-големият източник на емисии на серен диоксид и основен източник на емисии на азотни оксиди. Сектор „Енергия” има ключова позиция и съгласно инвентаризацията на парникови газове (ПГ) - източник е на 76% от агрегираните емисии на ПГ за последната година на инвентаризация - 2009г. Най-голям дял от агрегираните емисии на ПГ в сектора заемат емисиите на въглероден диоксид (CO₂) – до 96%. Най-голям принос за емисиите на ПГ имат горивните процеси за производство на енергия – 68,0% от общите емисии на сектора. Ангажиментите на страната по Директива 2001/81/ЕО относно националните тавани за емисиите на определени атмосферни замърсители включват постигане към 2010 г. и поддържане впоследствие на общи годишни емисии (национални тавани) за серен диоксид (SO₂) – 836 хиляди тона годишно (kt/y); за азотни оксиди (NO_x) – 247 kt/y; за летливи органични съединения (NMVOC) – 175 kt/y; за амоняк (NH₃) – 108 kt/y. През 2009 г. нивата на емисиите на NO₂, NH₃, NMVOC и SO₂ са по-ниски от ангажиментите на страната за 2010 г., по Приложение І на Директива 2001/81/ЕО и прогнозите са, че те ще бъдат изпълнени. Отделно от посочените по-горе ангажименти, в Националната програма за ограничаване на общите годишни национални емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк, приета с Решение № 261/2007 г. на МС, се предвижда допълнително намаляване на нивата на емисиите на SO_x, NO_x, NH₃, NMVOC. Това намаление е в резултат на прилагането на мерки за привеждане на големите горивни инсталации (ГГИ) в съответствие с изискванията на Директива 2001/80/ЕО. Може да се направи заключение, че предприетите през 2009 г. мерки за намаляване на емисиите на серни оксиди са недостатъчни. В програмата за 2010 г. са заложени общи емисии на серни оксиди от 380 kt, което при отчетеното през 2009 г. ниво от 657 kt е трудно достижимо.

Доминирането и непрекъснатото нарастване на дела на автомобилния транспорт в структурата на транспорта е свързано с увеличена консумация на горива и емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, в т.ч. емисии на парникови газове, озонови прекурсори, фини прахови частици. През 2009 г. крайното енергийно потребление от транспорта леко намалява спрямо 2008 г., но делът му в крайното енергийно потребление на страната продължава да е висок - 32,7%. И през 2009 г. потреблението на биогорива продължава да бъде незначително, като се запазва порядъка от предходните години - 0,3% - в общото потребление на горива и енергия. Не е постигната заложената в Националната дългосрочна програма за насърчаване на потреблението на биогорива в транспортния сектор 2008 – 2020 г. цел за 2009 г. от 3,5%-ен дял на биогоривата в общото потребление на енергия в сектора. Транспортът е най-големият източник в България на азотни оксиди, емитирайки през 2009 г. над 50% от националните емисии; най-значим източник на въглероден оксид с над 56% от всички емисии и втори по значимост източник на неметанови летливи органични съединения - 19,1% от националните емисии.

Въпреки, че за периода 2000 – 2009 г. делът на Брутната добавена стойност от аграрния сектор в икономиката на страната постепенно спада от 13,6 % до 4,8 %, той е значително по-висок в сравнение с останалите страни-членки на ЕС. През 2009 г. стойността на продукцията от селското стопанство по текущи цени възлиза на 8010,3 млн.лева и е по-ниска от тази през 2008г. с около 1,6 млрд.лева. Основните атмосферни замърсители, емитирани от селското стопанство са амоняк (84%) и неметанови летливи органични съединения, съответно 84% и 9% от националните емисии. Селското стопанство е източник и на парникови газове. Основните парникови газове, които се отделят от селскостопанските дейности са метан и двуазотен оксид. През 2009 г. емисиите от сектор "Селско стопанство" представляват 10,5% от общите емисии на парникови газове на България. Емисиите на метан са 36% от общите емисии на сектора през 2009 г. След 2002 г. се наблюдава стабилна тенденция към намаляването им, поради намаляване на броя селскостопански животни в страната. Анализът на данните показва намаление на общите емисии от селското стопанство с 67,4% спрямо базовата 1988 г.

Замърсители като серен диоксид, азотни оксиди, амоняк, неметанови летливи органични съединения и фините прахови частици (ФПЧ) създават най-сериозните проблеми за човешкото здраве и са главната причина за влошаване на състоянието на екосистемите. Нивото на ФПЧ₁₀ е значително над средното за Европа, като достига 57% засегнато население. През 2009 г. е регистрирано превишение на средноденонощната и средногодишната норма за ФПЧ₁₀ във всички Райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ). Най-високи концентрации за страната са измерени във Видин, Перник и Пловдив. Рреализираните конкретни дейности през 2009 г. във връзка с чл.27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух са крайно недостатъчни за постигането на установените със законодателството норми за качество на атмосферния въздух. Във връзка с установените превишения на нормите за ФПЧ₁₀ в шестте РОУКАВ в страната, на основание чл.22 на Директива 2008/50/ЕО за качество на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа, през месец април 2009 г., МОСВ подготви и изпрати в Европейската комисия (ЕК) нотификационна документация за удължаване на крайните срокове за постигане на съответствие с нормите за нивата на ФПЧ₁₀ за 23 общини. През месец декември 2009 г., ЕК се произнесе отрицателно по искането на България за удължаване на крайните срокове за постигане на съответствие с нормите за ФПЧ₁₀. Сред мотивите за взетото решение като основен е посочено отсъствието на оценка за всеки конкретен случай за приноса на отделните източници на емисии към нивата на замърсяване с ФПЧ₁₀, т.е. съответните общински програми не съдържат въпросната оценка.

По отношение на азотните оксиди в България се е увеличил процентът на населението през 2009 г. спрямо 2008 г., което живее при нива на замърсяване над допустимите норми, като достига 22% при ниво за Европа от 5,9%. За разлика от предходните години, когато проблем за качеството на атмосферния въздух по отношение замърсяването с азотен диоксид се наблюдава само в РОУКАВ София, през годината са регистрирани превишения на средночасовата норма в РОУКАВ Пловдив и Югоизточен РОУКАВ. Три процента от населението на страната живее при нива на замърсяване със серен диоксид над допустимата норма, докато за Европа този процент е под 0,3%.

По данни на НИМХ, от края на 1970-те в България се наблюдава тенденция към затопляне. 2009 г. е между 10-те най-топли години, а десетилетието 2000-2009 г. е по-топло от предходното (1990 – 1999 г.), което, от своя страна, е по-топло от десетгодишния период преди него (1980-1989 г.). Преобладаващият извод на световната наука, е че изменението на климата в глобален мащаб се дължи на емисиите на парникови газове. Като страна по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК), България има задължението да провежда ежегодни инвентаризации на емисиите на парникови газове по източници и поглътители, съгласно утвърдената от РКОНИК методология. През м. октомври 2009 г. втора проверка на Секретариата на Рамковата конвенция по изменение на климата на ООН установява, че докладваната инвентаризация през април 2009 г. не отговаря на изискванията за “прозрачност, последователност, сравнимост, пълнота и точност”. Новото правителство започва усилена работа по изграждане, организация и цялостно подобряване на функционирането на Националната система за оценка на емисиите на парникови газове. Извършената инвентаризация за 2009 г. показва, че България изпълнява изискванията на РКОНИК и Протокола от Киото за намаляване на емисиите от парникови газове с 8% за периода 2008-2012 г. спрямо 1988 г. Намалението през 2009 г. спрямо базовата 1988 г. е 47,72%.

В периода септември - декември 2009 г. е изготвен и одобрен от Министерски съвет актуализиран Национален план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове за периода 2008-2012 г. Планът включва 132 инсталации, които попадат в обхвата на Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове

Въз основа на данните, получени от физико химичния мониторинг на повърхностните води, провеждан в периода 1990-2009 г., е направена оценка за устойчиво подобряване качеството на водите в България. Анализът на качеството на повърхностните води по райони за басейново управление за 2009 г. показва тенденция за запазване на доброто качество на водите по отношение на основните показатели – разтворен кислород, биологична потребност от кислород, химична потребност от кислород, азот амониев, азот нитратен, фосфати. Независимо от тази тенденция обаче в страната ни се срещат и водни тела в риск, за които продължава работата за достигане на добро екологично състояние до 2015 година. За тях в публикуваните през 2009 г. Планове за управление на водните басейни са заложени редица програми от мерки, чрез които да се достигнат целите на Рамковата директива за водите - достигане на добро екологично състояние до 2015 г. Според биологичната оценка за качество на речните води в България през 2009 г. се запазва състоянието на водните тела със средно до слабо замърсени води и замърсени до средно замърсени води, установена през последните две години. На този етап биологичната оценка се прави на базата на елемента макрозообентос, предстои въвеждането в системата на ИАОС на методики за оценка на състоянието на повърхностните води според останалите биологични елементи за качество, заложени в Рамковата директива.

Основен замърсител на подземните води в страната са нитратите. От направения статистически анализ на данните за съдържание на нитрати за периода 1994-2009 г. се установява, че определените стойности на медианите за нитрати в подземните води на четирите басейнови райони са значително под стандарта за качество – 50 mg/l, което определя състоянието им като добро.

В областта на управление на водите по програмата за прилагане на Директива 91/271/ЕЕС относно пречистване на отпадъчни води от населени места, транспонирана в националното законодателство в Наредба № 6 от 9 ноември 2000 г. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти към 31.12.2009 г. в страната 928 агломерации попадат в обхвата на Директивата. От тях 124 агломерации са с над 10 000 екв. ж., от които:

• 14 агломерации имат 100 % изградена канализационна мрежа;
• 110 агломерации имат частично изградена канализационна мрежа;
• за 9 агломерации отпадъчните води се пречистват до необходимата степен на пречистване;
• за 49 агломерации се пречистват, но не до необходимата степен на пречистване;
• за 66 агломерации отпадъчните води не се пречистват.

Почвите в страната са в добро екологично състояние, както по отношение на запасеност с биогенни елементи/органично вещество, така и по отношение замърсяване с тежки метали и металоиди. Стойностите на медианата са изцяло над приетите стойности за средна запасеност и под регламентираните максимално допустими концентрации. Регистрирани са превишения на максимално допустимите концентрации (МДК) на тежки метали и металоиди в по-малко от 6% от общия брой пунктове. Липсват превишения на МДК за живак. Около половината от пунктовете с регистрирани стойности над МДК попадат на териториите на обработваеми земеделски площи, а останалите се намират на постоянно затревени терени. В някои пунктове са регистрирани превишения на МДК на повече от един елемент.

Засегнати са над 60% от земеделските земи в различна степен на проявление на водоплощната ерозия. С висок риск от проява на водоплощна ерозия на почвата е 1,7% от територията на страната (среден интензитет 5 до 10 t/ha/y); с умерен - 9,2% (среден интензитет 5 до 10 t/ha/y). За периода 2000-2009 г. в страната са регистрирани около 1 533 свлачища на обща площ от 20 529 ha. Свлачищните райони са преди всичко в населените места и по-малко по общинската пътна мрежа. Тенденцията и през 2009 г. е увеличаване броя на свлачищата и засегнатата територия.

Понастоящем липсват мерки на Общностно ниво за опазване на почвите. Това е основната причина, поради която предприетите мерки за опазване на почвите през 2009г. са повече индиректни, отколкото директно ориентирани и последователни, както се изисква от Закона за почвите. Действията, предприети през 2009 г., са свързани предимно с превантивния контрол чрез процедурите за екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда по глава шеста на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), както и чрез издаваните комплексни разрешителни по чл. 117 на ЗООС.

Националната екологична мрежа включва защитени територии, обявени съгласно българското специално законодателство и защитени зони като част от Европейската екологична мрежа "НАТУРА 2000". Приетият от Министерски съвет списък със защитени зони включва 114 защитени зони за опазване на дивите птици и 228 защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, покриващи 33,8% от територията на страната. През 2009г. са обявени 11 защитени зони за опазване на дивите птици. Обнародвана в Държавен вестник е Наредбата за условията и реда за разработване и утвърждаване на планове за управление на защитени зони.

През 2009г. за шеста поредна година се изпълнява Схемата за мониторинг на обикновените видове птици, които се определят като най-широко разпространените гнездящи видове птици в България. Индексът на птиците, обитаващи горски местообитания, бележи обща положителна тенденция за нарастване с 8% в сравнение с 2005 г., докато индексът на птиците, обитаващи земеделските земи и индексът на птиците, които не са привързани към определено местообитание, показват негативна тенденция, като са намалели съответно с 10% и близо 40%. Изготвен е обобщен индекс на всички оценени обикновени видове птици, който показва, че тенденцията им за периода 2005-2009 г. е за намаление с близо 10%.

Проследени са тенденциите в промяната в числеността на ловните видове птици и бозайници. През 2009 г. като цяло здравословният статус на дивеча е добър.

През 2009 г. не са издавани разрешения за освобождаване на ГМО на територията на страната, не са издавани разрешения за работа с ГМО в контролирани условия и не са регистрирани помещения за работа с ГМО в контролирани условия.

През 2009г. продължава изпълнението на дейностите по Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР), като според капацитета на регионалните структури (РИОСВ, ДНП и ДПП) се прилагат някои от методиките за мониторинг на видове. Проведен е мониторинг на 80 вида гъби, растения и гръбначни животни от 7 систематични групи и на 147 вида птици – по една от методиките – Среднозимно преброяване. Получени са 597 попълнени полеви формуляра.

В изпълнение на плана за действие на дива коза и кафява мечка и дейностите по НСМБР за първи път се проведе национален мониторинг на двата вида, който обхвана всички основни места за мониторинг, според методиките на НСМБР.

През последните години общата площ на горския фонд непрекъснато се увеличава като към 2009 г. тя се равнява на 4,130 млн. хектара. Горският фонд в България покрива 37,20 % от общата територия на страната, като с гори са покрити 3749,12 млн. хектара или 33,70 %. Общият дървесен запас на страната, изчислен през 2005 г., възлиза на 591 млн.m³. Годишният прираст възлиза на 14 млн. m³, което прави около 4 m³ на 1 ha.

Като едно от най-важните постижения на дългогодишния мониторинг на горите в България и Европа, е разработването на хармонизирана система от индикатори и критерии за здравословното състояние на горите, така също и съответните методи за наблюдение. Прилагането на тези методи позволява добра сравнимост на резултатите получени от мониторинговите дейности. През 2009 г. стартира проект FutMon – LIFE 07 ENV/DE/000218 “Бъдещо развитие и изграждане на единна мониторингова система на горите на ниво Европейски съюз” с цел ревизиране на съществуващите и залагане на нови постоянни пробни площи (ПП) за наблюдение на горските екосистеми на ниво – I. През 2009г. са обследвани 159 пробни площи (149 ПП ревизирани и 10 от старата мрежа за мониторинг). Комплексната оценка за състоянието на насажденията показва, че 88,31 % са в групата са в добро състояние. Само 0,26 % са „силно” засегнатите дървета. Обобщените резултати за всички наблюдавани дървета показват, че за този период, влошаване в състоянието се отчита при 42,40% от наблюдаваните дървета, без изявен тренд са 11,80% и при 45,80% е регистрирано подобрение.

По параметри на пожарния риск в горите, България се приобщава към традиционно опасния в пожарно отношение район на Средиземноморието. Статистиката на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) за възникналите горски пожари в страната през 2009г. показва спад на броя и площта на засегнатите територии, в сравнение с 2008 г. По данни на ИАГ през 2009 г. са възникнали 314 горски пожара, разпространили се върху площ от 2 276 ha, като от тях 3,7%- 83,2 ha са засегнати от т.н. върхови пожара. През 2009 г. на територията на НП “Централен Балкан” са възникнали пожари върху 0,8 ha, докато в НП “Пирин” и НП “Рила” пожари не са възниквали. Горските пожари са от най-големите източници на CO₂ в атмосферата, оказващ влияние върху изменението на климата.

През годината не са наблюдавани повишавания на специфичната активност на естествени и техногенни радионуклиди в атмосферен въздух, почви и повърхностни води. Радиационният статус в 30-km зона на АЕЦ “Козлодуй” показват липса на влияние от експлоатацията на атомната централа върху компонентите на околната среда.

През 2009 г. са приети от общинските съвети и докладвани пред Европейската Комисия от министъра на околната среда и водите първите разработени за РБългария Стратегически шумови карти за трите най-големи града на страната – София, Пловдив и Варна. Общата оценка на шумовото състояние на градовете показва, че най-слабо въздействие върху шумовите нива имат железопътният трафик и промишлените предприятия, а основните причинители на наднормени нива на шум са интензивният автомобилен трафик и въздушният транспорт.

Данните от стратегическата шумова карта на гр. София показва, че основен източник на шум за населението е автомобилният трафик. 58,92% от населението на София е изложено на над гранични стойности за показателя „денонощно ниво на шум”, а 72,23% – на над гранични стойности за показателя „нощно ниво на шум”. Промишлените източници на шум не оказват неблагоприятно влияние върху акустичната среда на град София. Липсват жители, изложени на нива на шум над граничните стойности от тези източници. Този факт може да бъде обяснен с тяхното локално действие и разположението им предимно в промишлените зони на града. Проведените непрекъснати измервания на авиационен шум за 2009г. показват, че в жилищните квартали, западно от летище София, денонощните 24-часови еквивалентни нива на шума при наличие на полети са в границите на нормите (66 dB(A)), съгласно българското законодателство.

Образуваните количества отпадъци през периода 2000 – 2009 г. са средно около 15 197 kt годишно¹. През 2009 г. общото количество образувани отпадъци е 18 110 kt. (в т.ч. 706 kt опасни, 3 561 kt битови и 13 843 kt производствени). Намалението е около 2 030 kt спрямо 2008 г. От 1999 г. насам средните количества образувани битови отпадъци на човек от населението за България са по-ниски от тези за страните-членки на (ЕС-27².). Нормата на натрупване за ЕС–27 за 2009 г. е 513 kg/capita/year, като за България тя е 470 kg/capita/year. За 2009 г. от всички страни-членки на ЕС България е с най-висок дял на депонираните битови отпадъци спрямо събраните битови отпадъци от обслужваните населени места. Продължава да нараства делът на населението, обхванато от системите за организирано сметосъбиране и транспортиране на битовите отпадъци - от 78,6% през 2000 г. до 96,6% през 2009 г. Целите за повторно използване и оползотворяване и целите за повторно използване и рециклиране на отпадъци от моторни превозни средства, оловно-кисели негодни за употреба батерии и акумулатори, както и целите по събиране на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), образувано от бита и целите по рециклиране на ИУЕЕО за 2009 г. са изпълнени. За първа година са постигнати целите за оползотворяване на отработени масла.

1 Отпадъците, образувани от разкриването, добива и преработването на подземни природни богатства (с код на групата 01 от Списъка на отпадъците, съгласно Приложение 1 към Наредба 3 от 01.04.2004) са изключени от анализа.

2 Устойчиво развитие на България 2007, НСИ