Eнергетика

Ключови послания

През периода 2000 – 2010 г. крайното енергийно потребление нараства с 5,0%, в резултат от повишаване на потреблението в сектор „Транспорт” и „Домакинства” и намаляване в сектор „Индустрия”. 

През 2010 г. брутното вътрешно потребление на горива и енергия в страната възлиза на 17 829 ktoe и сравнено с 2000 г. намалява с 7,2%.

Дефиниция на индикатора

Енергия, доставена на краен потребител – общ обем и обем по икономически сектори.

Крайното енергийно потребление е индикатор за движеща сила, който характеризира динамиката на изменение на потреблението на доставената до краен потребител енергия. Тази динамика като цяло показва какъв напредък е постигнат в процеса на намаляване на енергийното потребление и намаляване на въздействието върху околната среда на отделните крайни потребители : транспорт, промишленост, селско стопанство, домакинства и др.. Този индикатор може да се използва както за целите на мониторинга, така и при оценка на ефективността на различни политически мерки, свързани с енергийното потребление и енергийната ефективност.

Оценка на индикатора

По данни на НСИ в периода 2000 – 2010 г. крайното енергийно потребление е нараснало с 5,0 %, като това е резултат от повишаване на потреблението в сектор Транспорт и Домакинствата и намаляване в сектор Индустрия. С най-съществено значение е нарастването на потреблението в сектор Транспорт с 48,3%, дължащо се на увеличеното потребление на горива в автомобилния транспорт.

Като цяло потреблението в сектор „Домакинства, търговия, обществени организации”се е увеличило с 9,2%, като потреблението в Домакинства се е увеличило с 3,3%, но потреблението в сектор „Селско, горско стопанство и риболов” е намаляло с 40,1%.

Фиг.1. Крайно енергийно потребление по икономически сектори, ktoe

Източник: НСИ

Енергийното потребление в индустрията намалява с около 22,6% за периода 2001 – 2010 г. Това значително намаление се дължи на два фактора:

• Спад на промишленото производство в резултат на икономическата криза през 2009 до 86% от нивото на 2007 г.;

• Намаляване на енергийното потребление с 739 ktoe в резултат на намаляване енергийната интензивност на сектора като цяло.

Табл.1. Индекс на промишленото производство в периода 2000 – 2010 г.

Източник: МИЕТ

Дефиниция на индикатора

Общо годишно потребление на енергийни ресурси в страната и разпределение на потреблението по вид на енергийните източници

Брутното вътрешно потребление представлява ключов фактор за развитието на индустрията и обезпечаване на развитието на обществото. Традиционно енергията се оценява като основен елемент на икономическото развитие, но практиката за производство и потребление на енергия оказва значително негативно въздействие върху околната среда. Индикаторът „брутно вътрешно потребление” отразява спецификата на въздействието в зависимост от вида на използваното гориво, например използването на въглища като гориво обуславя изключително високи нива на замърсители - основна част от емисиите на парниковия газ CO₂ са резултат от изгарянето на въглища; едно от екологично най-приемливите горива е природният газ, но при добива и транспортирането му се изхвърлят значителни количества парникови газове (напр.метан). Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) оказват най-малки въздействия върху околната среда. Дългосрочна цел е изпреварващ ръст на енергийната ефективност спрямо ръста на енергопотреблението и увеличаване на дела на електроенергията от ВЕИ. Индикаторът е свързан с оценка на първичните енергоносители и широко се използва за измерване на обемите на използваните енергийни ресурси.

Оценка на индикатора

По данни на НСИ през 2010 г. брутното вътрешно потребление в страната възлиза на 17 829 ktoe и сравнено с 2000 г. намалява с 7,2%. Причината за спада в брутното вътрешно потребление е свързана с намаляване на потреблението на природен газ с 21,6% и на ядрената енергия с 21,8%.

 Фиг. 2. Брутно вътрешно потребление на горива и енергия в периода 2000 – 2010 г., ktoe

Източник: НСИ

Табл. 2. Брутно вътрешно потребление на горива и енергия в периода 2000 – 2010г., кtoe

Източник:НСИ

Въпреки, че в периода 2000 – 2010 г. е увеличено потреблението на суров нефт (11,8%), нарасналият с 79,8% износ (нетният износ е 51,7%) на нефтопродукти е довел до спад в потреблението насуров нефт и нефтопродукти с 5% в страната. Като положителна тенденция може да се отчете отбелязаният през 2010 г. ръст от 82,4% при потреблението на енергия от възобновяеми източници, в сравнение с 2000 г. Основен принос за това има увеличеното използване на този ресурс за производство на електрическа енергия с 115,2% и нарастването на използването на биогорива с 61,1%. Постигнатият дял на ВЕИ в брутното вътрешно потребление през 2010 г. е 8,1% или с 4,0% повече в сравнение с 2000 г.

 Ключово послание

Крайната енергийна интензивност намалява с над 5% средно годишно. Общото спестяване на енергия към 2009 г. в рамките на Директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги е не по-малко от 444,46 ktoe (5 168 GWh), което значително надхвърля индикативната цел от 209 ktoe за първия междинен период (до 2010 г.) и представлява близо 71% от цялата индикативна цел до 2016 г. (627 ktoe).

Все още крайната енергийна интензивност на България остава най висока сред страните – членки на ЕС

Енергийна интензивност

Дефиниция на индикатора

Отношение между потреблението на енергия и брутния вътрешен продукт за година в постоянни цени¹

Енергийната интензивност на икономиката като цяло и на секторите създаващи добавена стойност, е основен индикатор за нивото на енергийна ефективност. Тя е ключов индикатор за устойчивото развитие. Динамиката й характеризира нивото на ефективността на енергийното потребление в страната. Енергийната интензивност зависи, както от структурата на икономиката (сектори с високо и ниско потребление на енергия), така и от географски фактори (страни, разположени в студени климатични пояси, могат да потребяват за отопление повече енергия, а в страни с горещ климат индикаторът може да нарасне поради климатизация на въздуха). Целта на политиката е подобряване на енергийната ефективност и отслабване на връзката между икономическия ръст и енергийното потребление; осигуряване на икономически растеж, който в малка степен зависи от използване на енергия, особено изкопаеми горива.  

Оценка на индикатора

• Първична и крайна енергийна интензивност

Изменението на енергийната интензивност при първичното и крайното потребление на енергия за периода 2000 г. – 2009 г.², по данни на МИЕТ е показано на фиг.3

 Фиг. 3 Първична и крайна енергийна интензивност за периода 2000 – 2009 г., kgoe/лв00

Източник: МИЕТ, Отчет за изпълнение на Първи Национален план за действие по енергийна ефективност 2008-2010 г.

Крайната енергийна интензивност, която е главният индикатор за ефективността на използване на енергията при крайните консуматори, намалява с над 5% средно годишно. Малко по-бързото намаляване на първичната енергийна интензивност показва подобряване на ефективността при преобразуването, преноса и разпределението на енергия.

Само за последните две години крайната енергийна интензивност намалява от 0,235 kgoe/лв.00 (килограма нефтен еквивалент за един лев по съпоставими цени от 2000 г.) през 2007 г. до 0,208 kgoe/лв00 през 2009 г. Това намаляване на енергийната интензивност отговаря на годишно спестяване на енергия при крайното потребление от 1,1 Mtoe. Енергийната интензивност намалява и през 2009 г., когато икономиката отбеляза спад поради кризата.

Изменението на енергийната интензивност на главните сектори, създаващи добавена стойност – Услуги и Индустрия е показано на фиг.4.

Фиг. 4. Крайна енергийна интензивност на секторите Индустрия и Услуги, 2000 – 2009 г.

Източник: МИЕТ, Отчет за изпълнение на Първи Национален план за действие по енергийна ефективност 2008-2010 г.

Само за две години, през 2009 г. в сравнение с 2007 г., енергийната интензивност на индустрията намалява от 0,367 до 0,256 kgoe/лв00, което означава годишно спестяване на енергия в сектора от около 1 Mtoe. Основният фактор за това стремително намаляване на енергийната интензивност през последните две години, наред с подобряването на енергийната ефективност е и преструктурирането в сектора свързано със значително намаляване дела на енергоинтензивни отрасли, като например черната металургия.

В следващата фигура са представени данни на Евростат за динамиката в стойностите на енергийната интензивност на страните от ЕС 

Фиг. 5 Енергийна интензивност на икономиката, (Брутно вътрешно потребление на енергия, разделено на БВП (килограма нефтен еквивалент на 1000 за 2010 г.Евро, на страните – членки на ЕС

Източник: Евростат

http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/energy/data/main_tables

Ключово послание

През 2010 г. заложената национална индикативна цел за 2010 г. за 11% дял на електрическата енергия от ВЕИ в брутното вътрешно потребление на електрическа енергия, не само е изпълнена, но и е преизпълнение с 4%. 

Дефиниция на индикаторите

• Брутното вътрешно потребление от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) - общо и като дял от общото брутно вътрешно потребление на енергия в страната през годината;
• Произведената електрическа енергия от ВЕИ – общо и като дял от брутното производство на електрическа енергия в страната

Делът на потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници в общия обем на енергийното потребление на страната, представлява индикатор за предприетите политически мерки за насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници, с цел от една страна да се намали негативното въздействие на енергийния сектор върху околната среда, а от друга за постигане на диверсификация на енергийните доставки. Доколкото природните изкопаеми ресурси са ограничени, зависимостта на икономиката от тях не следва да се разглежда като дългосрочна переспектива, докато с помощта на ВЕИ може да се осигури постоянно енергоснабдяване.

В съответствие с Директива 2001/77/ЕО за насърчаване на производството и потреблението на електрическа енергия от ВЕИ на вътрешния електроенергиен пазар за Р България е определена индикативна цел от 11% дял на електрическата енергия произведена от ВЕИ в брутното вътрешно потребление на електрическа енергия в страната, при благоприятни климатични условия.

Оценка на индикаторите

През 2010 г. за производство на електрическа енергия от ВЕИ се използва водна, вятърна и слънчева енергия и биогаз.

Значителна част от електрическа енергия от ВЕИ се произвежда в големи водноелектрически централи (ВЕЦ) с обща инсталирана мощност от 1 918,9 MW. В последните години се изграждат предимно малки ВЕЦ с инсталирана мощност под 5 MW, като през 2010 г. тяхната мощност е 241 MW или с 12,6% по-голяма в сравнение с 2009 г.

През 2010 г. продължава изграждането на вятърни електрически централи (ВтЕЦ) като тяхната инсталирана мощност достига 465 MW. В сравнение с 2009 г. мощностите от този вид енергийни източници са се увеличили с 38,4%.

За трите години, в които активно се изграждат фотоволтаични електрически централи (начало през 2007 г.), през 2010 г. общата инсталирана мощност достига 21,4 MW. При този вид централи е отчетено и най-голямо увеличение в мощността през 2010 г., спрямо предходната 2009 г. – близо четири пъти.

В страната са в експлоатация и две малки централи за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от биогаз, произведен от канализационни утайки, с обща инсталирана електрическа мощност от 3,5 MW. Произведената от тях енергия се използва за задоволяване на технологичните и собствените им нужди, като останалата част от електрическата енергия се изкупува от операторите на мрежите. 

Табл. 3. Инсталирани мощности за производство на електрическа енергия от ВЕИ

Източник: МИЕТ, Доклад за постигане на националните индикативни цели за потребление на електрическа енергия от ВЕИ през 2010 г.

През 2010 г. е произведено най-голямото количество електрическа енергия от възобновяеми източници, което възлиза на 5 509 GWh и се дължи на увеличено производство от всички централи на ВЕИ.

През 2010 г. производството на електрическа енергия от ВЕЦ остава доминиращо, но в сравнение с предходните години делът на този вид централи намалява до 72%, като през 2009 г. той е бил 77%. Основна причина за тази промяна е въвеждането на нови вятърни генератори, чието производство през 2010 г. представлява 12,5% от производството на електрическа енергия от ВЕИ. Нарастване на количеството произведена електрическа енергия се наблюдава и при фотоволтаичните централи, които са увеличили своето производство близо четири пъти.

Табл.4. Производство на електрическа енергия от ВЕИ, 2005 - 2010 г., GWh

Източник: МИЕТ, Доклад за постигане на националните индикативни цели за потребление на електрическа енергия от ВЕИ през 2010 г.

Дял на електрическата енергия от ВЕИ в брутното потребление на електрическа енергия в страната

През 2010 г. производството на електрическа енергия от ВЕИ надвишава очакваните количества с 21%, с което не само е изпълнена заложената национална индикативна цел за 2010 г. от 11% дял на електрическата енергия от ВЕИ в брутното вътрешно потребление на електрическа енергия, но е и преизпълна с 4%.

Нарастването на дела на електрическата енергия, произведена от ВЕИ в брутното вътрешно потребление на електрическа енергия е представено в табл.5.

Табл.5. Дял на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници в брутното потребление на електрическа енергия,%

Източник: НСИ, Енергиен Баланс 2010 г. 

В табл.6 са съпоставени данни за дела на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници в брутното потребление на електрическа енергия през 2009 г. на страните – членки на ЕС. 

Фиг.6 Дял на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници в брутното потребление на електрическа енергия в страните от ЕС за 2009 г.(%)

Източник: Евростат

Стратегически документи и стратегически цели на европейско и национално ниво, национални програми, изпълнение на поставени в официалните документи национални цели по отношение на енергийната интензивност/ефективност и възобновяемите енергийни източници

Широкото използване на ВЕИ и въвеждането на мерките за енергийна ефективност са сред приоритетите в новата енергийна политика на Европа. Тези приоритети са заели водещо място при формулирането на приоритетите за развитието на страната ни през следващото десетилетие.

България прие съгласуваните от ЕС цели за постигането на:

• намаляване на емисиите на ПГ с 20% спрямо 1990 г., а в по- дългосрочен план до 2050 г. с 60-80% спрямо 1990 г.

• 20% дял на възобновявемите енергийни източници в Общностното енергийно потребление до 2020 г.;

• подобряване на енергийната ефективност с 20% до 2020;

• 10% задължителна цел във всяка държава-членка за дела на биогоривата при наличие на определени условия до 2020 г.

Широкото използване на ВЕИ и въвеждането на мерките за енергийна ефективност са сред предлаганите от Европейската комисия приоритети в новата енергийна политика на Европа.

Националните цели на България, които произтичат от Европейската политическа рамка са:

• Намаляване на емисиите на парникови газове;

• 16% дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г.;

• 50% намаляване на енергийната интензивност, на БВП до 2020 г., спрямо равнището през 2005 г.

Директива 2009/28/ЕС за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници определя задължителна национална цел на България за 16% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г. Изразена в количество енергия при сценарий с допълнителна енергийна ефективност тази цел съответства на 1 718 ktoe енергия от възобновяеми източници (ВИ).

Националните цели за 2020 г. в секторите на енергията за топлинни и охладителни цели, електрическата енергия и транспорта са:

• дял на енергия за отопление и охлаждане от ВИ в брутното крайно потребление на енергията за отопление и охлаждане в страната – 23,8%;
• дял на електрическа енергия от ВИ в брутното крайно потребление на електрическа енергия в страната – 20,8%;
• потребление на енергия от ВИ в транспорта – 10,8%.

Проучванията показват, че съществуващият технически потенциал от ВИ в страната е достатъчен и изпълнението на националната цел е напълно реалистично и постижимо.

Националната индикативна цел за 2010 г. е в съответствие с Директива 2001/77/ЕО за насърчаване на производството и потреблението на електрическа енергия от ВЕИ на вътрешния електроенергиен пазар и възлиза на 11% дял на електрическата енергия произведена от ВЕИ в брутното вътрешно потребление на електрическа енергия в страната, при благоприятни климатични условия.

• Национални документи, осигуряващи изпълнението на политиката в областта на енергията от възобновяеми източници

Към 2010 г. Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата(ЗВАЕИБ) еосновният национален документ, с който е регламентирана политиката за насърчаване производството и потреблението на енергия от ВИ в България.

• Енергийна стратегия на България до 2020 г. 

Определена е амбициозна национална цел първичната енергийна интензивност през 2020 г. да бъде намалена два пъти в сравнение с 2005 г. Идентифицирани са четири приоритетни действия за достигане на националните цели в областта на енергийната ефективност, а именно:

• Оползотворяване на пълния потенциал за икономия на енергия с акцент върху сградния сектор и транспорта;
• Укрепване на конкурентноспособността на промишлеността чрез повишаване на ефективността, включително чрез въвеждане на по-строги стандарти и по-добро етикетиране на уредите и устройствата и прилагане на схеми за управление на енергията (енергийни одити, планове, енергийни мениджъри и др.);
• Увеличаване ефективността на енергийните доставки, включваща повишаване на енергийната ефективност по веригата от производство, през пренос до разпределение на енергията до крайните потребители;
• Максимално използване на националните планове за действие в областта на енергийната ефективност.

• Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници

Националният план за действие е представен в ЕК и включва националните цели за производството на електрическа енергия, топлинна енергия, енергия за охлаждане и енергия от ВИ в транспорта до 2020 г. За постигане на целите са предвидени подходящи политики и мерки за насърчаване производството на енергия от ВИ, при отчитане на въздействието от подобряване на енергийната ефективност и въвеждането на енергоефективни технологии, с оглед постигането на националните цели.

Оползотворяването на потенциала на ВИ може да се финансира по три оперативни програми:

• Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007 – 2013 г. Програмата се управлява от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. През 2009 г. и 2010 г. в рамките на отделни операции на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” са подкрепяни някои дейности в малки, средни и ограничено в големи предприятия, свързани с използването на ВЕИ и подобряване на енергийната ефективност.

• Оперативна програма „Регионално развитие” 2007 – 2013 г.

Програмата се управлява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и ограничено подкрепя проекти за ВИ най-вече в рамките на Приоритетна ос 1: „Устойчиво и интегрирано градско развитие“. В тази приоритетна ос инвестициите във ВИ са хоризонтална мярка в проектите по обновяване на публични сгради и многофамилни жилищни сгради, където бенефициенти са съответно публични институции и сдружения на собствениците на жилища.

• Национални документи, осигуряващи изпълнението на политиката в областта на енергийната ефективност

• Закон за енергийната ефективност

Законът за енергийна ефективност урежда обществените отношения, свързани с провеждането на държавната политика за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и предоставянето на енергоефективни услуги. Законът има за цел насърчаване на енергийната ефективност чрез система от мерки и дейности на национално, отраслово, областно и общинско равнище като основен фактор за повишаване конкурентоспособността на икономиката, сигурността на енергоснабдяването и опазването на околната среда.

• Първи Национален план за действие по енергийна ефективност (2008 – 2010 г.)

България е приела национална индикативна цел за енергийно спестяване до 2016 г. в размер не по-малко от 9% от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001-2005 г. (81024 ГВтч)., т.е. за 9 години (средно по 1% годишно). Тази цел се равнява на 7 291 ГВтч годишни спестявания или 627 ктне/год. общо за периода.

В изпълнение на изискванията на Директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги е разработен и реализиран Първият тригодишен план за действие в областта на енергийната ефективност за периода 2008 – 2010 г., формулиращ междинна индикативна цел от 3% (209 ктне или 2 430 ГВтч) за спестяване на горива и енергия от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001 – 2005 г.

С цел постигане на националната цел за енергийни спестявания от 7 291 ГВтч до 2016 г. са въведени следните основни мерки:

• Направено разпределение на общата национална цел като индивидуални цели за енергийни спестявания между отделните задължени лица, които са: търговците с енергия, собственици на публични сгради с над 1000 кв.м разгъната застроена площ и собственици на промишлени системи с годишно потребление над 3000 МВтч. Определении са списъците със задължените лица и полагаемите им се цели.

• Въведена е нормативната база, която напълно транспонира европейските норми в областта на енергийната ефективност, в т.ч. изисквания за:

• Енергийно паспортизиране на сгради;

• Обследване и сертифициране на всички сгради в експлоатация с разгъната застроена площ над 1 000 кв.м. и промишлени системи с капацитет над 3 000 МВтч/г.;

• Проверка за ЕЕ на водогрейни котли и климатични инсталации в сгради;

• Управление по ЕЕ в сгради и промишлени системи, чрез изготвяне на планове и програми за повишаване на ЕЕ, изпълнение на мерките, предоставяне на информация за ефекта от изпълнените мерки;

• Изпълнение на услуги по договори с гарантиран резултат – ЕСКО услуги;

• За постигане на целта са предвидени мерки, които са разпределени в три насоки:

• Мерки при производството на енергия.:

• Мерки при преноса и разпределение на енергията::

• Мерки при крайното потребление на енергията в секторите Индустрия, Транспорт, Домакинства, Услуги, Селско стопанство.

Финансирането на мерки по енергийна ефективност се извършва със:

• средства от структурните фондове на ЕС, Международен фонд „Козлодуй”, - кредитни линии, предоставени от международни финансови институции (Европейска банка за възстановяване и реконструкции) и търговски банки;

• средства от фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници”, създаден по силата на Закона за ЕЕ като специален финансов механизъм за повишаване на ЕЕ;

• собствени средства на задължените лица.

1 МИЕТ измерва енергийната интензивност в килограма нефтен еквивалент за един лев по съпоставими цени от 2000 г.(kgoe/лв00)