Въведение

Националният доклад за състоянието и опазването на околната среда е разработен в съответствие с чл. 22, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда. 

Тази година докладът е изготвен с нова структура, включваща основно екологични индикатори и методологии, прилагани в оценъчните доклади на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), в съответствие с препоръките за усъвършенстване на оценките за състоянието на околната среда и ясно идентифициране на тенденциите. Целта, от една страна, е ясно формулиране на въпросите, свързани с  взаимодействието между обществото и околната среда, а от друга - представяне на информация за околната среда в България, съпоставима с оценките на общоевропейско ниво. Направен е опит да бъде обхванат комплексът от връзки между Източници на въздействие върху околната среда; Фактори на въздействие - емисии във въздуха, водите и почвите, отпадъци, шумово въздействие, йонизираща радиация; Състояние на околната среда; Въздействие върху екосистемите и Мерки за опазване на околната среда.

Докладът включва 16 раздела, които обхващат основни екологични направления. Формулирани са „ключови въпроси” от обществен интерес, описани са използваните индикатори и методологии за оценка, източниците на информация и референтните документи, чрез които се търсят отговорите. Оценката на индикаторите е направена за подходящи времеви периоди и са изведени тенденции и заключения, които формират „ключови послания” по съответните екологични теми.    

С оглед по-добра достъпност и по-лесно възприемане, анализите са придружени с множество фигури, диаграми, графики и карти. Ключовите послания са подсилени със символика, отразяваща тенденциите в екологичните процеси: положителни (); отрицателни () и без промяна ().

 Основната работа по изготвяне на доклада е извършена в Изпълнителната агенция по околна среда и Министерството на околната среда и водите. Със заповед на министъра на околната среда и водите е създадена междуведомствена група, с представители на МИЕТ, МТИТС, МЗХ, МЗ, МРРБ, НСИ, НИМХ, която допринесе за улесняване на обмена на данни и информация и за адекватно формулиране на секторните ключови послания. 

Най-значителните източници на неблагоприятно въздействие върху околната среда са потреблението на енергия и природни ресурси от икономическите сектори и емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух, водите, почвите, депонирането на отпадъци. През периода 2000–2010г. крайното енергийно потребление нараства с 5,0 % в резултат от повишаване на потреблението в сектор „Транспорт” и „Домакинства” и намаляване в сектор „Индустрия”.  Независимо, че крайната енергийна интензивност на икономиката продължава да намалява, тя остава най-висока сред страните от Европейския съюз. Целта на България за постигане до 2010г. на 11 % дял на произведената електроенергия от ВЕИ в брутното вътрешно потребление на електроенергия е преизпълнена. По данни на МИЕТ, през 2010г. делът на произведената електроенергия от ВЕИ в брутното потребление на електрическа енергия в страната е 15,1 %. Независимо, че през 2010г. в сероочистващите инсталации са уловени 642,6 хил. тона серен диоксид, енергетиката остава най-големият източник на емисии на серен диоксид и основен източник на емисии на азотни оксиди. Сектор „Енергия” има ключова позиция и във формиране на парникови газове (ПГ) - източник е на 88% от агрегираните емисии на ПГ за последната година на инвентаризация – 2010г. България изпълнява ангажиментите по Директива 2001/81/ЕО относно националните тавани за емисиите на определени атмосферни замърсители, които включват постигане към 2010г. и поддържане впоследствие на общи годишни емисии (национални тавани) за серен диоксид (SO₂) – 836 хил. тона/годишно (kt/y); за азотни оксиди (NO_x) – 247 kt/y; за летливи органични съединения (NMVOC) – 175 kt/y; за амоняк (NH₃) – 108 kt/y. През 2010г. нивата на емисиите на NO₂, NH₃, NMVOC и SO₂ са по-ниски от ангажиментите на страната за 2010г., по Приложение І на Директива 2001/81/ЕО. Изпълнени са и задълженията за постигане на определени тавани на изброените замърсители, записани в Гьотеборгския протокол към Конвенцията по трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (КТЗВДР), както и са постигнати заложените в Националната програма за ограничаване на общите годишни национални емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк стойности за 2010г. чрез прилагане на мерки за привеждане на големите горивни инсталации в съответствие с изискванията на Директива 2001/80/ЕО – превишение, под 2%, има единствено по отношение на емисиите на серни оксиди – отчетените за 2010г. емисии възлизат на 387 kt, при заложени в Програмата 380 kt.

Доминирането и непрекъснатото нарастване на дела на автомобилния транспорт в структурата на транспорта е свързано с увеличена консумация на горива и емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, в т.ч. емисии на парникови газове, озонови прекурсори, фини прахови частици (ФПЧ). Автомобилният транспорт потребява 91,4% от общото енергийно потребление на сектора. Делът на биогоривата е 0,97% и не е постигната заложената национална индикативна цел за 5,75% дял на биогоривата в общото потребление на енергия в транспорта за 2010г. За периода 2001 – 2010г. емисиите на вредни вещества от пътния транспорт имат ясно изразена тенденция към намаляване, която се дължи основно на подновяване на автомобилния парк. Изчислените като прекурсори на озон количества на емисиите на азотен диоксид, въглероден оксид и неметанови летливи органични съединения намаляват с 40,5%. През 2010г. транспортът емитира 14, 4 % от националните емисии на парникови газове.  

Основните атмосферни замърсители, емитирани от селското стопанство са амоняк (72%) и неметанови летливи органични съединения, съответно 72% и 12% от националните емисии. Селското стопанство е източник и на парникови газове. Основните парникови газове, които се отделят от селскостопанските дейности, са  метан и двуазотен оксид. През 2010г. емисиите от сектор "Селско стопанство" представляват 10,4%[1] от общите емисии на парникови газове на България. Емисиите на метан са 28% от общите емисии на CH₄, а на двуазотния оксид 84% от общите емисии на N₂O  през 2010г.

Замърсители като серен диоксид, азотни оксиди, амоняк, неметанови летливи органични съединения и ФПЧ създават най-сериозните проблеми за човешкото здраве  и са главната причина за влошаване на състоянието на екосистемите. И през 2010г. замърсяването с  ФПЧ₁₀  продължава да бъде основен проблем за качеството на въздуха във всички райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух. Остава висок процентът на населението, живеещо при нива на ФПЧ₁₀ над допустимите концентрации, като достига 57% засегнато население. Най-високи концентрации за страната са измерени във Перник, Враца и Пловдив. През 2010г. МОСВ стартира процес по преразглеждане на действащите към момента общински програми по чл.27 ЗЧАВ и предприемане на спешни действия за актуализация или приемане на нови програми. Причината са както рисковите нива на ФПЧ в населените места, така и полученото официално уведомление от Европейската комисия от 30.09.2010г., за открита процедура срещу България по нарушение на Общностното право за неспазване на нормите за ФПЧ₁₀. По отношение на азотните оксиди в България, продължава да е висок процентът на населението, което живее при нива на замърсяване над допустимите норми, като достига 22%, при ниво за Европа от 5,9%. През 2010г. е намален спрямо 2009г. процентът на засегнатото население от наднормени нива на серен диоксид от 3% на 0,57% и на озон от 4% на 0,84%.  Продължават проблемите с нивата на замърсяване с олово в Кърджали и с кадмий в Пловдив и Кърджали. Източник на замърсяванията е дейността на предприятията от цветната металургия ОЦК „Кърджали” и КЦМ „Пловдив”.

Продължава тенденцията към затопляне, започнала от края на седемдесетте години на ХХ век.  2010г. е между 10-те най-топли години, а последното десетилетие е по-топло от предходното, което е по-топло, в сравнение с десетгодишния период преди него. Преобладаващият извод на световната наука е, че изменението на климата в глобален мащаб се дължи на емисиите на парникови газове. Като страна по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК), България има задължението да провежда ежегодни инвентаризации на емисиите на парникови газове по източници и поглътители, съгласно утвърдената от РКОНИК методология. Извършената инвентаризация за 2010г. показва, че България изпълнява изискванията на РКОНИК и Протокола от Киото за  намаляване на емисиите от парникови газове с 8% за периода 2008-2012г. спрямо 1988г. Намалението през 2010г. спрямо базовата 1988г. е 47,8%. Емитираните общи емисии на ПГ на страната са 61472,06 Gg CO₂-екв., а за човек от населението намаляват от 14,3 тона  СО₂- екв. през 1988г. до 8,2 тона СО₂- екв. през 2010г. По този показател България се доближава до средния за Европейския съюз. В България се осъществяват два от „гъвкавите“ механизми на Протокола от Киото,  международната търговия с емисии, съгласно чл. 17 и проектите „съвместно изпълнение“, съгласно чл. 6 от него.

Спрямо други европейски страни България се отличава с относително значими пресни водни ресурси, както по абсолютен обем, така и на човек от населението. Посредством групови селищни водоснабдителни системи се осигурява достъп до питейна вода на 99 % от населението. Намалява населението с режим на водоснабдяване – от 22% за 2000г. на 1% за 2010г. Натискът върху водните ресурси, измерен чрез индекса на експлоатация на национално ниво, e под 10%, т.е. водовземането в България не предизвиква стрес на водната екосистема. Същевременно България заема едно от водещите места по иззета вода средно на човек и е сред европейските страни, които разчитат главно на повърхностни водоизточници - поради значимите водни обеми за охлаждане в енергетиката. Средногодишно около 60% от иззетите води в страната се използват за охлаждащи процеси при енергопроизводството, които след употреба се връщат обратно във водоизточниците. След 2000г. се отбелязва относително стабилизиране на използваните водни количества и  на количеството на образуваните отпадъчни води. Средногодишно, в периода2000-2010г., 58% от генерираните индустриални води и 72% от битовите отпадъчни води се пречистват на място или в селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (СПСОВ). Нараства относителният дял на третираните отпадъчни води с вторични методи и методи за допречистване. Макар и с бавни темпове, нараства делът на населението, свързано с обществена канализация и СПСОВ.  

През периода 1996-2010г. се запазва тенденцията, наблюдавана през последните години за подобряване на качеството на повърхностните води. По данни от хидробиологичния мониторинг, в  периода 2009–2010г.,  80% от наблюдаваните речни пунктове от главните речни поречия в България са в диапазона „много добро – умерено състояние”. Все още има водни тела в риск и за тези тела са изготвени програми от мерки с цел достигане на добро екологично състояние до 2015г.

В периода 1996–2010г. се наблюдава постепенно подобряване на качеството на подземните води за по-голяма част от показателите. Средните концентрации на амониеви и нитритни йони, перманганатна окисляемост, сулфати и хлориди слабо се понижават; съществено е понижението на средните концентрации на общо желязо и манган.

Почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на запасеност с биогенни елементи/органично вещество. 2010 година показва сравнително добра запасеност на почвите с биогенни елементи, оценена чрез измерени концентрации на общ азот, органичен въглерод и общ фосфор, а съотношението C/N показва благоприятни условия за разграждане/ минерализиране на органичното вещество.

Проследявайки водоплощните ерозионни процеси за последните години в страната се наблюдава тенденция към ограничаване на процеса, както по отношение на площното разпространение, така и по отношение на средногодишните почвени загуби. Ветровата ерозия запазва относително постоянна площ на разпространение и загуби на почва. През последните години има тенденция към увеличаване на свлачищните процеси. Увеличава се броят на свлачищата, а също и площта на засегнатите територии. За периода 2005-2010г. в 2,77 %(обработваеми земеделски земи) и в 3,27%(пасища и ливади) от общия брой пунктове в страната са регистрирани съдържания над пределно допустимите концентрации на тежки метали. Наблюденията потвърждават стабилни положителни тенденции в управлението на складовете за забранени и негодни за употреба продукти за растителна защита - намалява броят на необезопасените складове и на количествата на забранени и негодни за употреба пестициди, които се съхраняват в тях.

Загубата на биологично разнообразие е една от най-критичните заплахи за околната среда както в глобален мащаб, така и за България. За оценка на степента на загуба на биологичното разнообразие се прилагат сложни индикатори за популационни тенденции, къкъвто е индексът на обикновените видове птици. Намаляването на индекса за състоянието на популациите на птиците в България е признак за влошеното състояние на тези видове и на средата, която те обитават.  Общата тенденция за периода 2005–2010г. показва намаление на числеността на оценените 38 вида птици със 17%, което е с 3% повече спрямо предходната оценка за периода 2005–2009г.

Броят на определените защитени зони от мрежата “Натура 2000” в България, съгласно Директивата за птиците, е 114, с обща площ 2 267 624 ha (20,4 % от територията на страната), а броят на определените защитени зони съгласно Директивата за местообитанията е 231, с обща площ 3 330 101 ha (30 % от територията на страната). Предложените зони за България се оценяват като достатъчни по отношение на представителността на видовете и местообитанията. Индексът на достатъчност е 94,3%.

Кумулативният брой на чуждите за България видове нараства постоянно от 1900 г.  Като чужди инвазивни и потенциално инвазивни за България са определени общо 50 вида папратови и семенни растения, 30 вида животни и 20 вида гъби. На най-силна инвазия от безгръбначни животни е подложена Черноморската екосистема. Най-уязвими за навлизането и натурализирането на чужди растителни видове са създадените от човека местообитания, следвани от крайречните местообитания.

За периода 1997–2010г. се наблюдава спад наполовина на числеността на водолюбивите птици. Въпреки, че в краткосрочен план броят на зимуващите птици у нас за последните 5 години се променя в тесни граници и остава сравнително постоянен, в дългосрочен план за последните 10 години се забелязва намаляване на птиците с повече от 50%.

За последните 10 години се наблюдава устойчива тенденция в увеличаването на горската площ. Територията, попадаща в горския фонд на страната, през 2010г. е 4,138 млн. ха, от които 3,761 млн. ха - залесени територии, представляващи 34% от територията на страната. В сравнение с 2000г., когато горската площ е оценена на 3,914 млн. ха, България, както и останалите европейски страни, докладва за стабилно увеличаване на общата горска площ. За периода 1960-2010г. площта на горите със специално предназначение (в.т.ч. защитни гори, рекреационни и гори в защитени територии) нараства от 10,3% на 38,3% от общата площ на горските територии. През 2010г. обследването на 2396 иглолистни и 3173 широколистни пробни дървета от 159 пробни площи, показва, че преобладават тези, оценени като здрави и слабо увредени по отношение на обезлистване. В международен аспект, състоянието на горите в България не се различава съществено от средното за Европа (39 страни). При 19,5% увредени дървета в Европа (от втора до четвърта степен), в България са установени 23,8%, като по-съществена е разликата при широколистните (21,9% в Европа, 31,1% в България), докато при иглолистните разликата е по-малко от 1% (17,6% в Европа, 18,2% в България).

През годината не са наблюдавани повишавания на специфичната активност на естествени и техногенни радионуклиди в атмосферен въздух, почви и повърхностни води.  Оценката на годишната ефективна доза надфоново облъчване на населението от дейността на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД и на населението в района на ПХРАО – Нови хан и близките населени места (селата Нови хан, Крушовица и Габра) не показва отклонение от нормалния радиационен статус, характерен за страната и  е под 0,01 mSv (границата, под която не са необходими допълнителни мерки за радиационна защита на населението).

Измерваните дневни шумови нива в градовете за периода 2000–2010г., определят като преобладаващи диапазоните 68–72 dB(A) и 63–67 dB(A), при норма 55-60 dB(A). Неблагоприятното задържане на високите стойности на шумовите нива в големите  градове на страната, където плътността на населението е висока, означава тежка акустична обстановка, свързана с възникване на здравен риск. През 2010г. В Европейската комисия  е докладвана стратегическа шумова карта (СШК) за 89,260 км основни пътни участъци в България (с трафик над 6 000 000 годишно) и План за действие към СШК на гр. Пловдив. Резултатите от СШК на гр. София и гр. Пловдив показват, че хората, изложени на наднормен денонощен шум  в гр. София са 58,92 %  и 73,98% - в гр. Пловдив. Надграничният шум през нощта засяга 72,23% от жителите на гр. София и 73,40% от жителите на гр. Пловдив. Анализът на СШК за агломерациите показва, че основният причинител на наднормени нива на шум е интензивният автомобилен трафик.

През последните 3 години количеството на образуваните в страната отпадъци намалява.  Образуваните отпадъци за 2010г. са 15,241 млн. тона и са с 2,430 млн. тона  по-малко, в сравнение с 2009г. През последните 10 години количеството на образуваните в страната битови отпадъци намалява. Образуваните битови отпадъци за 2010г. са 3,091 млн.тона, за рециклиране са предадени 26 хил. тона битови отпадъци, депонирани са 3,041 млн.тона или 98,38% от образуваните битови отпадъци. През 2010г. е разработен и утвърден от министъра на околната среда и водите Национален стратегически план за поетапно намаляване на количествата на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране за периода 2010-2020г. Планът трябва да осигури изпълнение на изискванията за поетапно намаляване на количеството на биоразградимите битови отпадъци, подлежащи на депониране, като определя цели за 2010г., 2013г. и 2020г. Продължава изграждането на 23 регионални системи за управление на отпадъците на територията на страната, финансирани по Оперативна програма (ОП) „Околна среда 2007 -2013г.”. Системите за разделно събиране на отпадъци от опаковки обхващат 5 743 963 жители. Наблюдава се значителен спад в потреблението на стъклени опаковки.  Нараства  делът на рециклираните отпадъци от опаковки. През 2010г. България е постигнала общо 62% материално рециклиране и 62% оползотворяване на образуваните отпадъци от опаковки. През годината са постигнати заложените цели за рециклиране на всеки вид отпадъци от опаковки, т. е постигнати са общите цели по рециклиране на отпадъци от опаковки, както и общите цели за оползотворяване или изгаряне в инсталации с  оползотворяване на енергия.

През 2010г. разходите за опазване и възстановяване на околната среда на национално ниво се оценяват на 1 273, 8 млн. лв., като относителният им дял от брутния вътрешен продукт на страната е 1,8 %. Консолидираните разходи, обхванати в бюджета на МОСВ по програми в областта на околната среда, са в размер на 557, 084 млн. лв.,  които са с около 84,929 млн. лв. повече от 2009г. В края на 2010г. усвоените от бенефициентите средства по ОП “Околна среда 2007-2013 г.” са 243 206 511 лв., което е почти два и половина пъти повече от усвоените суми от старта на Програмата до края на 2009г. В края на 2009г. няма завършени проекти, докато към 31 декември 2010г. има общо 9 приключили проекта, в рамките на които са изградени и пуснати в експлоатация 7 обекта.

 [1] Изчислени като CO₂ – еквивалент