Шумово замърсяване

Ключови послания 

През 2010 г., е докладвана в ЕК шумова карта за 89,260 км основни пътни участъци в Р България (с трафик над 6 000 000 годишно) и План за действие към СШК на град Пловдив.

Резултатите от СШК на градовете на София и Пловдив, че хората изложени на наднормен денонощен шум в гр. София са 58,92 % и 73,98% в град Пловдив. Надграничният шум през нощта засяга 72,23% от жителите на гр. София и 73,40% от жителите на гр. Пловдив. Анализът на СШК за агломерациите показва, че основният причинител на наднормени нива на шум е интензивният автомобилен трафик.

Измерваните дневни шумови нива в градовете за периода 2000 – 2010 г., определят като преобладаващи диапазоните 68–72 dB(A) и 63–67 dB(A), при норма 55-60 dB(A). Неблагоприятното задържане на високите стойности на шумовите нива в големите градове на страната, където плътността на населението е висока, означава тежка акустична обстановка, свързана с възникване на здравен риск.

Връзка с политиките по околна среда – референции към нормативни

и стратегически документи

Директива 2002/49/ЕО за оценка и управление на шума в околната среда има за цел прилагането на общ подход от мерки и действия за избягване, предотвратяване или намаляване на вредните въздействия от излагането на шум в околната среда. Стратегическите шумови карти са изработени в съответствие с условията на директивата, са предназначени за оценка на нивата на шум в дадена територия, и се използват като основа за определяне на приоритетните проблеми при разработването на Плановете за действие за намаляване на шумовото натоварване. В Република България Законът за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) и прилежащата към него подзаконова нормативна уредба, осигуряват пълно съответствие на българското законодателство с изискванията на Директива 2002/49/ЕО. Нормирането на шума в страната се извършва с Наредба №6 от 26 юни 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението.

Дефиниция на индикаторите

Използваните индикатори за шумово замърсяване са измерените еквивалентни нива на шума и съответстващата им гранична стойност за различните територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях, които са:

Lден - дневно еквивалентно ниво на шума включващо времето от 7 до 19 ч. (с продължителност 12 часа)

Lвечер – вечерно еквивалентно ниво на шума включващо времето от 19 до 23 ч. (с продължителност 4 часа)

Lнощ – нощно еквивалентно ниво на шума – включва времето от 23 до 7 ч.

(с продължителност 8 часа)

L24 – денонощно еквивалентно ниво на шума за 24-часов период

Граничните стойности за еквивалентните нива на шума в различните територии и устройствени зони, съгласно Наредба №6 към ЗЗШОС са представени в Табл.1.

(L24се изчислява по формула, в която се отчитат конкретните гранични стойности за дневно, вечерно и нощно ниво на шума, като вечерното и нощното ниво са завишени с наказателни коефициенти съответно от 5 и 10 dB(А))

Табл. 1 Гранични стойности за еквивалентните нива на шума в [dB(А)]

Източник: Наредба № 6 към ЗЗШОС

ОЦЕНКА НА ИНДИКАТОРИТЕ

Стратегически шумови карти за населени места и основни пътни участъци

Обобщените резултати от шумовите карти на агломерациите София, Пловдив и Варна за общия брой на жителите и за броя на сградите, подлежащи на усилена защита от шум, които са изложени на надгранични нива на шум за показателите L24 и Lнощ са представени в Табл. 2 (включени са всички видове изследван шум – автомобилен, железопътен, авиационен и промишлен).

Табл. 2: Резултати от шумовите карти на агломерациите София и Пловдив за показателите L24 и Lнощ в децибели [dB(А)]

Източник: Общини София, Пловдив и Варна

Резултатите от създадената СШК за град София показват, че основният източник на шум за населението на агломерацията е автомобилният трафик. 58,92% от населението на София е изложено на надгранични стойности на шум за показателя L24, а 72,23% – на надгранични стойности за Lнощ. Много ограничено е влиянието на шума от железопътния трафик. Почти липсва население, изложено на надграничен шум за показателя L24, а 0,32% е изложено на наднормен шум за Lнощ. Ограничено е и влиянието на шума от въздухоплавателните средства, малка част от населението е изложено на нива на шум надграничните стойности за L24 и Lнощ.

Промишлените източници на шум също не оказват неблагоприятно влияние върху акустичната среда на град София. Няма жители, изложени на надгранични стойности на шум от тези източници. Този факт може да бъде обяснен с тяхното локално действие и разположението им предимно в промишлените зони на града.

Данните от СШК за град Пловдив сочат, че основният източник на шум за населението на агломерацията е автомобилният трафик. 73,98% от населението на Пловдив е изложено на нива на шум надграничните стойности за  показателя L24, а 73,40% – на надгранични стойности за Lнощ. Много по-малко е влиянието на шума от железопътния трафик. Само 0,13% от населението е изложено на надграничен шум за L24, а 0,47% на наднормени стойности за Lнощ. Направените изчисления за въздухоплавателните средства показват, че нивата на шум, които достигат до жилищните територии на агломерация Пловдив са в диапазона 0 – 20 dB(А), което е под граничните стойности за нива на шум в околната среда. Липсата на влияние от този вид източник може да бъде обяснено с отдалечеността на летище Пловдив от жилищните територии на града. Липсват жители, изложени на наднормени стойности на шум, излъчен от промишлени предприятия.

Графично онагледяване на показателя L24-денонощно ниво на шум от СШК за агломерация Пловдив, с включени всички видове изследван шум (автомобилен, железопътен, авиационен и промишлен) е представено на фиг.1.

Фиг. 1. Денонощно ниво на шум за град Пловдив в децибели [dB(А)]

Източник: Община Пловдив

В разработения План за действие към СШК на агломерация Пловдив, като конкретни мерки, които ще доведат до разрешаване на проблемите с акустичното натоварване на средата, са приети:

• Замяна на паважната настилка с асфалтова с ниско-шумови характеристики;

• Подобряване на пътните настилки на местата с най-високи измерени шумови нива. Своевременно провеждане на ремонтни работи и поддържане на пътната настилка на уличната мрежа в добро експлоатационно състояние;

• Залесяване на свободни площи и изграждане на озеленителни пояси;

• Изграждане на бариери от постройки с нежилищни функции – гаражи, магазини и др., или промяна на статута на съществуващи сгради в близост до основните булеварди;

• Изграждане на шумозащитни екраниращи съоръжения;

• Ограничаване на транзитния поток, особено на тежкотоварните автомобили през зоните с повишен пътен трафик;

• Ограничаване достъпа на автомобили до централните части на града и организиране на паркинги в близост до началните и крайни спирки на градския транспорт;

• Осигуряване на максималната пропускателна способност на основните улици;

• Подобряване на организацията на движение – оптимизация на режимите на светофарите, въвеждане на зелени вълни и др., с цел снижаване до минимум престоите, спиранията и тръгванията на транспортните потоци;

• Ограничаване скоростта на движение по отделни улици, където е установено значително превишение на граничните стойности на шума.

• Редукция на тежкотоварни транспортни средства в централната част на града;

• Ограничаване на движението на тежкотоварни транспортни средства през нощта в жилищните квартали и локални улици и др.

СШК на град Варна показва, че за показателя L24 броя на жителите изложени на шум от пътен трафик е 341 300, а 105 100 жители на агломерация Варна са изложени на шум породен от въздушен трафик. Шума създаван от железопътния транспорт засяга 2 400 души, а на въздействието на шума предизвикан от промишлени източници са изложени 2 700 граждани. За показателя Lнощ, са представени данни за броя на хората, изложени на нива на шум: за пътния трафик броят им е 323 300 жители, за шума предизвикан от въздушен трафик броят им е 48 100 души, за шума от железопътен трафик – 1 300, а за промишлен шум – 1 700 жители.

Данните от СШК за 89,260 км основни пътни участъци в Р България (с трафик над 6 000 000 годишно) показват, че повишеното ниво на шума причинено от автомобилния транспорт се характеризира със значителен локален обхват. 58,92% от населението в районите до картографираните пътни участъци е изложено на надгранични нива на шум за L24, а 72,23% на надгранични стойности за Lнощ. 99,78% от детски, лечебни, учебни, научноизследователски заведения и обществени сгради са изложени на наднормен шум за L24и 99,78% – за Lнощ.

Шумовото замърсяване в градските територии на Република България се проследява от1971 г. чрез Националната система за контрол, ограничаване и снижаване на шума в населените места на Министерство на здравеопазването. Шум в околната среда е всеки звук, който се оценява като нежелан, неприятен или вреден и който може да доведе до отрицателни въздействия върху човешкото здраве.

Национални оценки

С посочената обобщена информация от извършените проучвания за вредното влияние на шума върху човешкото здраве се илюстрира остротата на проблема по отношение опазване на околната среда от разпространението му. Шумът действа като стресов фактор, влошаващ качеството на живот и атакува почти всички органи и системи на човешкия организъм. Като замърсител на околната среда въздействието на шума се отличава с разнородното си влияние и възможните психологични и физиологични реакции върху човека могат да бъдат:

• от страна на централната нервна система – нервна преумора, психични смущения в паметта, раздразнителност;

• от страна на вегетативната нервна система – усилен тонус, който може да доведе до редица сърдечни, циркулаторни и други прояви;

• от страна на сърдечно–съдовата система – изменения в сърдечния ритъм и други промени, които водят до повишаване на артериалното налягане;

• от страна на дихателната система – изменение на респираторния ритъм;

• от страна на ендокринната система – изменение на количеството на кръвната захар, повишаване на основната обмяна, задържане на вода в организма и др.

Резултатите от измерванията на Националната система за контрол, ограничаване и снижаване на шума в населените места са представени на фиг. 2 като процентно разпределение по шумови диапазони. Измерванията на показателя Lден са извършени в областните и някои по-малки градове на страната за периода 2006 – 2010 г.

Фиг. 2. Разпределение на регистрираните стойности по шумови диапазони за периода 2006 – 2010 г., %

Източник: Министерство на здравеопазването

Анализът на съществуващите данни показва, че като цяло нивото на шума в населените места е с високи надгранични стойности. Действието на фактора шум е най-силно изразено в урбанизираните територии – градовете с население над 100 000 души. Най-силно въздействие оказва транспортният шум - неговият дял е 80-85% от общото шумово състояние на градовете.

За периода 2006 – 2010 г. преобладаващи са шумовите диапазони 68–72 dB(A) и 63–67 dB(A) при норма 55-60 dB(A).

Източници на данни:

Министерство на здравеопазването

Община София

Община Пловдив

Община Варна

Агенция пътна инфраструктура към Министерство на регионалното развитие и

благоустройство

Връзки към пълните текстове на стратегическите шумови карти и плановете за действие към тях:

- СШК на град София

http://gis-sofia.bg/index.php?id=127&lang=bg

- СШК на град Варна

http://www.varna.bg/bg/articles/83/Стратегии.html