ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2010 г. (издание 2012 г.)

Лични средства

Транспорт

 

Ключов въпрос

Какви са тенденциите в характеристиките на пътническия и товарния транспорт в България с оглед въздействието им върху околната среда?

 Ключови послания

state-moderate.jpg През 2010 г. се наблюдава леко съживяване на превоза на пътници с обществен транспорт, изразяващи се в увеличение на извършената работа при превоз на пътници при въздушния транспорт и електротранспорта.

state-bad.jpg Почти 100% от вътрешния превоз на товари се извършва със сухопътен транспорт. Структурата на товарните превози се променя, като относителният дял на автомобилния транспорт нараства от 51,9% през 2000 г. до 80% през 2010 г., за сметка на дела на железопътния транспорт, който намалява от 44,9% на 12,6% през 2010 г.1

Извършена работа при превоз на пътници

Дефиниция на индикатора

Извършена работа при превоз на пътници (изпълнени пътникокилометри при превоз на пътници) и разпределение по вид на използвания транспорт

Оценка на индикатора

Поради липса на данни за частните пътувания с леки автомобили, не може да се направи точна оценка на общия обем на пътнически транспортни услуги, а само на частта на превозите с обществен транспорт. На фиг.1 са представени изпълнените пътниккилометри в периода 2000 – 2010 г. по видове транспорт. 

Фиг. 1. Извършена работа при превоз на пътници, по видове транспорт, млн. пътникокилометри

Източник: НСИ

* включва градски, междуселищни и международни платени превози
** включва превози с трамваи, тролейбуси и метро
 
Както e видно от фиг. 1 за периода 2000 – 2010 г. е налице тенденция на намаляване на извършената работа при превоз на пътници за всички видове обществен транспорт, с изключение на въздушния и градския електротранспорт. Причината за това очевидно е повишаване на ползването на лични моторни превозни средства, като най-чувствително това се отразява на ползването на автомобилен транспорт и ж.п.транспорт.

През 2010 г. се наблюдават признаци на леко съживяване, изразяващи се в увеличение на извършената работа при превоз на пътници. Общо при сухопътния транспорт е отчетено повишение от 0,94% спрямо предходната година, при въздушния – с 15,1%, а при превозите с градски електротранспорт – с 15,5%. При метрополитена извършената работа е нараснала 1,59 пъти през 2010 г. в сравнение с предходната 2009 г.

Извършена работа при превоз на товари

Дефиниция на индикатора

Извършена работа при превоз на товари (изпълнени тонкилометри при превоз на товари) и разпределение по вид на използвания транспорт.

Оценка на индикатора

Тенденцията на нарастване на превозната дейност със сухопътен транспорт за периода 2000 – 2010 г., много по-ясно се демонстрира чрез индикатора за извършената работа, както е показано на Фиг. 2. Положителният тренд е прекъснат през 2009 г., когато се забелязват първите признаци на навлизането на икономиката в условия на тежка рецесия. Засегнат е основно водния транспорт. С 42,2% намалява извършената работа при превоз на товари от водния транспорт през 2010 г. спрямо предходната година.

 Фиг. 2. Извършена работа при превоз на товари от сухопътен и воден транспорт, млн. тонкилиметри

 

Източник: НСИ

* включва платен превоз с железопътен и автомобилен транспорт и тръбопроводен транспорт
** включва речен и морски транспорт


Разпределение на товарните превози по видове транспорт

Почти 100% от вътрешния превоз на товари се извършва със сухопътен транспорт.

По данни на НСИ, през последните десет години разпределението на товарните превози по видове транспорт се променя – като относителното тегло на автомобилния транспорт чувствително нараства (от 51,9% през 2000 г. на 80% през 2010 г.) за сметка на железопътния транспорт, чиито дял от 44,9% спада до 12,6% от вътрешните товарни превози. Делът на превозите с вътрешноводен транспорт нараства от 3,2% през 2000 г. до 7,4% през 2010 г.

Чрез показателя „разпределение на товарните превози по видове транспорт” се следи дали се реализира преходът към екологосъобразните видове транспорт, и по-специално, преминаването от автомобилен към железопътен и воден транспорт, както и намаляването на интензивността на транспортните потоци чрез промени в производството, логистичните процеси и режима на работа и осигуряването на по-добра връзка между отделните видове транспорт. От фиг. 3 е видна особено неблагоприятна тенденция на нарастване на дела на автомобилния транспорт, основен източник на замърсяване на околната среда при превоза на товари. 

Фиг. 3. Разпределение на товарните превози по видове транспорт   (% от общо изпълнени тонкилометри)

 

Източник: НСИ 

Ключов въпрос

Потреблението на горива от транспорта продължава ли да увеличава натиска върху околната среда?

Ключови послания

state-bad.jpg В периода 2000 – 2010 г. делът на транспорта в крайното потребление на горива и енергия нараства от 22,2% до 31,4%. Основен консуматор е автомобилният транспорт, който потребява 91,4% от общо употребеното количество енергия в сектора.

state-bad.jpg През 2010 г.потреблението на биогорива продължава да бъде незначително, като се запазва порядъка от предходните години. Делът на биогоривата в общото потребление на горива в транспортния сектор през 2010 г. възлиза на 0,97%.

state-bad.jpg Не е постигната заложената национална индикативна цел за 5,75% дял на биогоривата в общото потребление на енергия в сектора през 2010 г.

Потребление на горива от транспорта

Дефиниция на индикаторите

  • Крайно енергийно потребление от транспорта (хил.т н.е., 1000 toe);
  • Дял от крайното енергийно потребление на страната (%)
  • Разпределение на потреблението по видове транспорт и видове горива (%)

Оценка на индикатора

По данни на НСИ употребата общо от транспорта на дизелови горива нараства от 759 хиляди тона нефтен еквивалент през 2000 г. до 1438 хиляди тона нефтен еквивалент през 2010 г. – 2 пъти. Употребата на бензини за периода запазва нива около 650 хиляди тона нефтен еквивалент средногодишно (употребата на оловен бензин е преустановена от 2004 г.), а употребата на горива за реактивни двигатели е почти удвоена (спрямо 2000 г.), като през 2010 г. достига 182 хиляди тона нефтен еквивалент. През 2010 г. количеството на потребените за транспорт пропан-бутанови смеси е 374 хиляди тона нефтен еквивалент и в сравнение с 2000 г. нараства приблизително 1,5 пъти. През 2010 г. употребата на природен газ в транспорта възлиза на 66 хиляди тона нефтен еквивалент. 

Фиг. 4. Крайно енергийно потребление общо* и по видове транспорт** в периода 2000 – 2010 г. (1000 toe)

Източник: НСИ

*общото крайно потребление в транспорта включва освен горивата и електроенергията за БДЖ/градски транспорт и природния газ за автомобилите
**с изключение на морския и тръбопроводния
 

В потреблението на горивата, основен е приносът на автомобилния транспорт, който през 2010 г. потребява 91,6% от общо употребеното количество енергия в сектора.

Развитието на автомобилния транспорт в периода 2000 – 2010 г. е свързано с нарастващо потребление на безоловен бензин, дизелово гориво и сравнително постоянно потребление на енергия от пропан-бутанови смеси. През 2007 г. се наблюдава временен спад в потреблението на всички горива от автомобилния транспорт, като това се отнася най-много за дизеловите горива поради значителното повишение на цените на горивата. 

Фиг. 5. Потребление на горива от автомобилния транспорт, в периода 2000 – 2010 г., 1000 toe

Източник : НСИ

Емисии на вредни вещества и парникови газове от транспорта

Ключови послания

state-good.jpg Емисиите на въглероден оксид в атмосферния въздух от автомобилния транспорт за десет годишен период намаляват с 54%

state-good.jpg Емисиите на азотни оксиди в атмосферния въздух от автомобилния транспорт за десет годишен период намаляват с 25%

state-bad.jpg Транспортът емитира 26,63% от общото количество на азотните оксиди и 13,33% от емисиите на въглероден оксид.

Дефиниция на индикаторите

  • Емисии на вещества, прекурсори на озона (азотен диоксид, въглероден оксид и неметанови летливи органични съединения) за периода;

  • Други емисии от транспорта.

Оценка на индикатора

Транспортът е основен източник на емисиите на азотни оксиди, като количеството им достига до 26,63% от националните емисии.

По отношение на другите вещества, прекурсори на озона транспортът се явява по-незначителен източник, като само емисиите на въглероден оксид представляват 13,33% от националните емисии.

След преминаването към използването на безоловни бензини делът на емисиите на олово от транспорта са под 1% от националните емисии. 

Табл.1. Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух от пътен и друг транспорт през 2010 г. , t/y 

Групи източницина емисии

SОx *
(x 1000 t/y)

NOx**
(x 1000 t/y)

NMVOC
(x 1000 t/y)

CO
(x 1000 t/y)

Pb
t/y

РАН
t/y

Пътен транспорт

0,13

28,4

5,06

42,21

0,97

0,14

Друг транспорт

0,10

2,43

0,1

0,65

-

0,001

Дял на транспорта от националните емисии (%)

0,06

26,63

1,84

13,33

0,9

0,22

Източник : ИАОС, НСИ

В пътен транспорт са включени всички моторни превозни средства движещи се по пътната транспортна мрежа, а в друг транспорт са включени въздушен транспорт, речен, морски и железопътен транспорт. 

Фиг. 6. Изменение на емисиите на азотен диоксид, неметанови летливи органични съединения, въглероден оксид и озонови прекурсори* (общо) от пътния транспорт в периода 2001 – 2010 г., kt 

*изчислени като NMVOC- екв.

Източник : ИАОС, НСИ 

Ясно изразената тенденция към намаляване на емисиите на вредни вещества от пътния транспорт се дължи основно на подобряването на автомобилния парк, т.е. подмяната на остарелите автомобили с такива, отговарящи на изискванията на по-висок евро стандарт.

За 10 годишен период (от 2001 г. до 2010 г.) емисиите на веществата, прекурсори на озона (NO2, CO, CH4 и NMVOCs) са намалели с 40,5%.

Емисии на парникови газове от транспорта

Транспортът е ключов източник на парникови газове от сектор „Енергия”. Подсекторът емитира 7624 GgСО2 – екв., което представлява 14,4% или 12,4% от националните емисии на парникови газове, в зависимост от това дали се отчита или не се отчита поглъщането от сектор “Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство”. 

Фиг. 7. Емисии на парникови газове от подсектор „Транспорт”, по вид на горивата Gg CO2 – екв., в периода 1988 – 2010 г.  

Най-голям източник на парникови газове от пътния транспорт е използването на дизелово гориво, емитирайки 4585Gg СО2 – екв. От използването на бензин се емитират 1829 Gg СО2 – екв.

Връзка с политиките по околна среда – нормативни и стратегически документи на национално, европейско и глобално ниво; мерки и програми за достигане на стратегически и оперативни цели

В сектор „Транспорт” действащи са няколко стратегии и програми, които са насочени към повишаване на енергийната ефективност в сектора, намаляване на енергоемкостта на транспортната продукция. Намаляването на потреблението на енергия в сектора е ключов елемент за намаляване на емисиите на парникови газове, озонови прекурсори и фини прахови частици (РМ10).

Основна цел на приетата Стратегия за развитие на транспортната система на Република България до 2020 г. е да очертае най-важните задачи за сектора в следващия десетгодишен период, решаването на които ще направи възможно интегрирането на българската транспортна система в общоевропейската.

В документа са определени три стратегически цели на политиката в транспортния сектор:

- постигане на икономическа ефективност

- развитие на устойчив транспортен сектор

- подобряване на регионалното и социално развитие и обвързаност

Трите хоризонтални стратегически цели намират своето по-конкретно измерение в осем специфични вертикални стратегически приоритети, между които и ”Ограничаване негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората”, за постигането на който са предвидени две мерки:

  • ограничаване на вредните емисии и замърсяването от транспортния сектор, както и неблагоприятното влияние върху климата

  • създаване на благоприятна среда и предпоставки за съществен ръст на превозите с интермодален транспорт.

През 2010 г. е приет План за действие за развитие на Ро-Ла превозите в Република България за насърчаване на комбинирания транспорт. Чрез ро-ла технологията (вътрешен превоз на транзитно преминаващи през страната тежкотоварни автомобили с влакови композиции) се търси възможност да се намали вредното въздействие на един от основните замърсители на околната среда – автомобилния товарен транспорт.

Оперативна програма Транспорт 2007 – 2013, която вече се изпълнява, и с чиято реализация ще се осигури модернизация на пътната и железопътна инфраструктура, ще позволи оптимизация на скоростите на движение при автомобилния и железопътния транспорт. Това, от своя страна, ще доведе и до абсолютно намаляване на вредните газови емисии на единица транспортна продукция. Разработен е проект на Общ генерален план за транспорта, явяващ се база за програмиране на всички бъдещи инфраструктурни транспортни проекти, които ще бъдат финансирани чрез различни източници – европейски фондове, държавен бюджет и публично-частни партньорства. 

През 2010 г. започна разработването на Стратегия за внедряване на ERTMS – Европейска железопътна система за управление на трафика, чиито приоритети са постигането на устойчиво развитие, повишаването на конкурентоспособността, ефективността и транспортната сигурност на националния железопътния сектор.

Изпълняват се и Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници 2005 – 2015 г. и Национална дългосрочна програма за насърчаване на потреблението на биогорива в транспортния сектор 2008 – 2020 г.

През 2010 г.потреблението на биогорива продължава да бъде незначително, като се запазва порядъка от предходните години. Делът на биогоривата в общото потребление на горива в транспортния сектор през 2010 г. възлиза на 0,97% (по данни на НСИ). Не е постигната заложената цел за 2010 г. от 5,75%-ен дял на биогоривата в общото потребление на енергия в сектора.

В приетия през юни 2010 г. Национален план за действие за енергията от въобновяеми източници е предвидено изпълнението на четири мерки, насърчаващи използването на въобновяеми източници в транспорта. Три от мерките са регулаторни и касаят:

  • разработването на програма за ускорено преминаване на държавния и общинския транспорт на горива

  • въвеждане на система за контрол на качеството на горивата

  • задължаване на разпространителите и крайните разпространители на течни горива от нефтен произход да поддържат колонки за зареждане с чисти горива.

Четвъртата мярка е свързана с разработване на програма за възможностите за въвеждане на електрически автомобили в държавния, общинския и частния сектор, изграждане на станции за зареждане при строеж на нови или реконструкция на съществуващи паркинги, в населени места и промишлени зони, изграждане на инфраструктура за зареждане извън населените места.

1 Данни на НСИ

 







Профил на купувача - обществени поръчки


Такси за предоставяне на административни услуги по разрешителни режими


Тарифа за таксите, които се събират в системата на МОСВ


Достъп до обществена информация


Защита на личните данни


Сигнали по ЗЗЛПСПОИН


Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда


Годишен бюлетин за качество на атмосферен въздух (КАВ)


Тримесечен бюлетин

 


Ежедневен бюлетин за качеството на въздуха


Последни регистрирани превишения на алармените прагове за NO2, SO2 и O3


Достъп на общини до данни за качество на въздуха в реално време


Ежедневен бюлетин за радиационната обстановка


EURDEP-widget (Европейска платформа за обмен на радиологични данни)


Националeн регистър за квоти за емисии на парникови газове


Национална информационна система за докладване по ЕРИПЗ


Мониторинг на отпадъците (информационна система, публични регистри)


Национална система за мониторинг на биологично разнообразие


Червена книга на Република България


Оперативна програма „Добро управление”


Проекти по Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г.


"Проект „Корине земно покритие 2018 - България”


Проект по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г.


Програма "Хоризонт 2020" на ЕС за научни изследвания и иновации


Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж"


Проект по Оперативна програма "Административен капацитет"


Програма за Консултантска Помощ (ААР)


BG02.PDP1 „Надграждане на геоинформационната система за управление на водите и докладване“


BG03.PDP1 Проект "Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (IBBIS)"


Регистър на защитените територии в България


Регистър на вековните дървета в България


Бюлетин за климатичната адаптация в Европа (ADAPT)

Вход


Забравена парола?







Профил на купувача - обществени поръчки


Такси за предоставяне на административни услуги по разрешителни режими


Тарифа за таксите, които се събират в системата на МОСВ


Достъп до обществена информация


Защита на личните данни


Сигнали по ЗЗЛПСПОИН


Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда


Годишен бюлетин за качество на атмосферен въздух (КАВ)


Тримесечен бюлетин

 


Ежедневен бюлетин за качеството на въздуха


Последни регистрирани превишения на алармените прагове за NO2, SO2 и O3


Достъп на общини до данни за качество на въздуха в реално време


Ежедневен бюлетин за радиационната обстановка


EURDEP-widget (Европейска платформа за обмен на радиологични данни)


Националeн регистър за квоти за емисии на парникови газове


Национална информационна система за докладване по ЕРИПЗ


Мониторинг на отпадъците (информационна система, публични регистри)


Национална система за мониторинг на биологично разнообразие


Червена книга на Република България


Оперативна програма „Добро управление”


Проекти по Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г.


"Проект „Корине земно покритие 2018 - България”


Проект по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г.


Програма "Хоризонт 2020" на ЕС за научни изследвания и иновации


Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж"


Проект по Оперативна програма "Административен капацитет"


Програма за Консултантска Помощ (ААР)


BG02.PDP1 „Надграждане на геоинформационната система за управление на водите и докладване“


BG03.PDP1 Проект "Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (IBBIS)"


Регистър на защитените територии в България


Регистър на вековните дървета в България


Бюлетин за климатичната адаптация в Европа (ADAPT)

Вход


Забравена парола?

Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС