Политики и мерки по опазване на биологичното разнообразие и НЕМ

Най-голямото събитие, свързано с определяне на политиката за биологичното разнообразие, подготовката на което бе през цялата 2016 г., включващо много заседания на държавите-членки на ЕС, семинари по региони и изготвяне на общи позиции, бе Тринадесетата среща на Страните по Конвенцията за биологично разнообразие (CBD), проведена едновременно в двуседмичен срок с Осмата среща по Протокола от Картахена за биобезопасност и Втората среща по Протокола от Нагоя (COP 13, COP-MOP 8, COP-MOP 2) в гр. Канкун, Мексико.

България е страна - член на Конвенцията по биологично разнообразие (КБР) от 1996 г. и представители на МОСВ участват активно в регулярните срещи на Конвенцията, във връзка с осъществяването на нейните три цели - опазване и устойчиво ползване на биологичното разнообразие, и достъп и разпределение на ползите от генетичните ресурси.

Конференцията се проведе под мотото „Приоритетно интегриране на биологичното разнообразие в другите секторни политики - земеделие, горско стопанство, рибарство и туризъм“. Бе приета от Висшия министерски сегмент вече известната „Декларация от Канкун“ по тази тема.

СОР реши, в многогодишната си програма за работа до 2020 г., че е необходимо да адресира стратегическите действия за подобряване и национално изпълнение на целите чрез приоритетно интегриране на биологичното разнообразие в другите секторни политики - земеделие, горско стопанство, рибарство и туризъм. Тази идея на домакините от Мексико намери широка подкрепа от страните.

Предвид поетите ангажименти, след междинния преглед по напредъка на Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие 2020 и във връзка с приетите заключения на Съвета на министрите по околна среда през м. декември 2015 г., на Конференцията в Мексико ЕС и ДЧ подкрепиха:

възможностите, които интеграцията на биоразнообразието ще предостави на икономическия сектор (напр. ефикасност, инструментален, финансов доход от туризма и др.);
възможностите за учене от примерите за добри практики в различни сектори, включително кампании за отпадъците от храна, насърчаване на устойчивото потребление и производство, промоция на безплатни селскостопански стоки; спиране изсичането на горите, устойчиво снабдяване с дървесина и биомаса, и др.;
желанието и необходимостта, освен земеделието, горите и рибарството, да се разгледат и други свързани сектори като туризма, градоустройството, регионалното планиране и изграждане;
по отношение на въздействието на селскостопанските мерки върху опрашителите, насърчаване на дейностите на ФАО и ползване резултатите от оценките на Междуправителствената научно-политическа платформа по биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) до сега и в бъдеще;
насърчаване на подходи, базирани на екосистеми в областта на земеделието и по-специално подхода на "екологична интензификация" на производството, както е определено от ФАО;
ясни препратки към Програмата за развитие 2030 и нейните Цели за устойчиво развитие (приоритетната интеграция е неделим елемент в много от целите), включително и на множество стойности и ползи от екосистемните услуги;
важността от управлението на многото ползи от земята по интегриран начин на ниво ландшафт;
стойността на средства и инструменти, като например остойностяване на природния капитал, и картиране и оценка на екосистемите и услугите, които те предоставят;
стойността на правни инструменти за прилагане на достатъчно ниво на загриженост за биологичното разнообразие във всички съответни сектори и по този начин, създаване на равни условия за производителите в една и съща линия на бизнеса;
устойчив риболов, дейности по създаване на аквакултури, бъдещо развитие на сектора, щадящи природата практики;
постепенното преустановяване на субсидиите, опасни за околната среда; осигуряване на научно-базирано управление на рибарството, нуждата да се проектира и изпълнява политиката по рибарство и мерките за управление (не само капацитета за риболов е важен, но и техниките на риболов);
необходимостта от между-секторно сътрудничество и между съответните институционални структури

и много други.

Делегатите на CBD COP 13 приеха 33 решения по темите от дневния ред. Решенията, на шестте официални езика на ООН са достъпни на интернет адрес: https://www.cbd.int/decisions/cop/?m=cop-13.

Най-същественият документ бе свързан с прилагане на Конвенцията и на Стратегическия план на биологичното разнообразие 2011-2020 и постигнатият напредък по отношение на целите от Аичи за опазване и устойчиво ползване на биологичното разнообразие, CBD/COP/DEC/XIII/1; както и Биологично разнообразие и климат, CBD/COP/DEC/XIII/4; Биологично разнообразие в горите, CBD/COP/DEC/XIII/7; Възстановяване на екосистемите: краткосрочен план за действие, CBD/COP/DEC/XIII/5; Морско пространствено планиране и инициативи за обучение, CBD/COP/DEC/XIII/9, 10, 11, 12 - За България се очаква участие, с другите ДЧ от региона, в процеса на определяне на EBSAs в Черно море, като се изисква за областите, отговарящи на критериите за екологично или биологично значими територии (EBSAs) или други подобни критерии, да се събират данни и информация, и да се направят достъпни чрез механизма за обмен на информация (chm.moew.government,bg); Инвазивни чужди видове, CBD/COP/DEC/XIII/13; Опрашители, CBD/COP/DEC/XIII/15; Устойчиво използване на биологичното разнообразие: дивечово месо и устойчиво управление на дивата природа, CBD/COP/DEC/XIII/8; Методи по геоинжинерство за управление на климата, CBD/COP/DEC/XIII/14; Синтетична биология, CBD/COP/DEC/XIII/16, 17; Укрепване на интеграцията между Конвенцията и двата Протокола и организирането на срещи, CBD/COP/DEC/XIII/26 и др.

В рамките на COP-MOP 2 на Протокола от Нагоя за достъп до генетичните ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите от тяхното използване бяха приети 14 решения, които са достъпни на адрес https://www.cbd.int/conferences/2016/np-mop-2/documents. Най-дискусионни са Глобален многостранен механизъм за разпределение на ползите; Повишаване на информираността CBD/NP/MOP/DEC/2/9; Доклад на Комитета по съответсвието (чл. 30 от ПН) и оценка на съответствието CBD/NP/MOP/DEC/2/3 и 4; Достъп до цифрова информация, получена от секвенирането на гени и др.

Най-голямо внимание бе обърнато на ратификацията на Протокола, подкрепата към ДЧ, които още не са го направили и засилване на усилията по неговото прилагане.

България е Страна по Протокола от Нагоя от 09.11.2016 г. Страната ни предприема стъпки за отразяване и прилагане на нормите му на национално ниво. МОСВ работи в тясно сътрудничество с МЗХГ, което е компетентно ведомство по прилагането на ITPGRFA и в същото време споделя с МОСВ част от компетенциите по Протокола от Нагоя.

Източник на информация:

Министерство на околната среда и водите