Промяна в числеността и състояние на зимуващите водолюбиви птици в България

Ключово послание

 В резултат от среднозимното преброяване през 2016 г. са установени 288 128 индивида от 7 разреда зимуващи водолюбиви птици, което е повече от наблюдаваните  237 656 индивида през 2015 г. и наблюдаваните 221 133 индивида през от 2014 г. За последните 5 години само през 2013 г. числеността е била по-висока – 531 087 индивида.

Дефиниция на индикатора

Индикаторът представлява определяне на численост и видов състав на зимуващите в България популации от водолюбиви птици. 

Среднозимното преброяване на водолюбивите птици се координира от Wetlands International и се осъществява в цяла Европа с цел да се определи размерът на евро­пейските популации на тези видове птици и да се оцени състоянието на влажните зони, където те зимуват. У нас то се провежда всяка година в средата на януари с три основни цели:

Оценка на индикатора

Среднозимното преброяване на зимуващите водолюбиви птици в България е проведено в периода 14-17.01.2016 г. В резултат са установени общо 288 128 индивида от 7 разреда зимуващи водолюбиви птици (табл. 2).

Таблица 2. Числености на зимуващите водолюбиви птици в периода 14-17.01.2016 г.

* Броят индивиди за разред е сбор от индивидите от всички видове и родове от съответния разред.

Разред Гъскопобни (Anseriformes)

Гъскопобните са групата зимуващи водолюбиви птици с най-висока численост и брой видове през зимния сезон. В периода на среднозимното преброяване са регистрирани 164 729 индивида от 29 вида гъскооподобни птици. Най-многочисленият зимуващ вид е зеленоглавата патица (Anser platyrhynchos) – 79 079 индивида, следвана от голямата белочела гъска (Anser albifrons) – 43 693 индивида и кафявоглавата потапница (Aythya ferina) – 15 333 индивида. Птиците с най-ниска численост са представителите на видовете планинска потапница (Aythya marila) – 1 индивид, обикновена гага (Somateria mollissima) – 1 индивид и малка белочела гъска (Anser erythropus) – 2 индивида.

Разред Жеравоподни (Gruiformes)

Това е втората по численост група зимуващи водолюбиви птици, като са наблюдавани 74 915 индивида от 3 вида. Най-многочислен вид е лиската (Fulica atra) – 74 819 индивида, видът с най-ниска численост е водният дърдавец (Rallus aquaticus) – 11 индивида. Малкият брой наблюдавани индивиди се дължи основно на скрития  начин на живот и обитаването на трудно достъпни тръстикови масиви.

Разред Пеликаноподобни (Pelecaniformes)

По време на среднозимното преброяване са установени зимуващи петте вида пеликаноподобни установени в България, като са наблюдавани общо 22 478 индивида, съответно техните числености по видове са: голям корморан (Phalacrocorax carbo) – 17 815 индивида, малък корморан (Microcarbo pygmaeus) – 3 447 индивида, къдроглав пеликан (Pelеcanus crispus) – 842 индивида, среден корморан (Phalacrocorax aristotelis) – 368 индивида, розов пеликан (Pelеcanus onocrotalus) – 6 индивида.

Разред Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)

Това е втората по брой видове група зимуващи водолюбиви птици в България. Установени 19 090 индивида от 21 вида. Видът с най-голяма численост е средиземноморската жълтонога чайка (Larus michahellis) – 11 358 индивида, следвана от речната чайка (Larus ridibundus) – 5 712 индивида и каспийска чайка (Larus cachinnans) – 1 380 индивида. С най-ниска численост са видовете късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos) и видовете трипръст брегобегач (Calidris alba), речен дъждосвирец (Charadrius dubius) и малка черноглава чайка (Larus melanocephalus) – по 3 индивида, както и голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia) – по 5 индивида.

Разред Гмурецопобни (Podicipediformes)

Установени са 4 835 индивида от 5 вида. Числеността по видове е както следва: голям гмурец (Podiceps cristatus) – 2 389 индивида, черноврат гмурец  (Podiceps nigricollis) – 1 446 индивида, малък гмурец (Tachybaptus ruficollis) – 987 индивида, ушат гмурец (Podiceps auritus) – 8 индивида и среден гмурец (Podiceps grisegena) - 5 индивида.

Разред Щъркелоподобни (Ciconiiformes)

По време на среднозимното преброяване са регистрирани 2 007 индивида щъркелопободни птици от 8 вида. Видовете с най-висока численост са голямата бяла чапла (Ardea alba) – 1 155 индивида и сивата чапла (Ardea cinerea) – 816 индивида, видовете с най-малка численост са лопатарката (Platalea leucorodia) и бял щъркел (Ciconia ciconia).

Разред Гмуркачопобдни  (Gaviiformes)

По време на среднозимното преброяване са регистрирани 74 индивида гмуркачоподобни от 2 вида, съответно това са: Черногуш гмуркач (Gavia arctica)  - 69 индивида и червеногуш гмуркач (Gavia stelatta) – 5 индивида.

Други зимуващи птици обитаващи влажни зони, установени по време на среднозимното преброяване: земеродно рибарче (Alcedo atthis) – 23 индивида, морски орел (Haliaeetus albicilla) – 23 индивида, тръстиков блатар (Circus aeruginosus) – 76 индивида, тръстикова овесарка (Emberiza shoeniclus) – 215 индивида.

Места на концентрация на водолюбиви птици (фиг. 5)

Зимуващи водолюбиви птици в периода на среднозимното преброяване са регистрирани в 165 водоема и маршрута на територията на цяла България. Най-големи струпвания са набюдавани по черноморското крайбрежие и река Дунав.

По българското черноморско крайбрежие най-многочислени са птиците на територията на Комплекс “Атанасовско езеро” – 37 820 индивида от 40 вида, Комплекс „Вая“ – 23 986 индивида от 32 вида и Комплекс „Дуранкулак“  - 21 012 индивида от 32 вида зимуващи водолюбиви птици.

В българският участък на река Дунав, най-многочислени са птиците в участъците: град Тутракан – град Силистра – 14 227 индивида от 14 вида, град Свищов – град Русе – 13 602 индивида от 26 вида.

Във вътрешността на страната най-големи концентрации са регистрирани на територията на язовир Пясъчник – 10 509 индивида от  15 вида, язовир Розов кладенец – 6 742 индивида от  29 вида и язовир Ивайловград – 6 727 индивида от  21 вида зимуващи водолюбиви птици.

От високопланинските язовири най-голямо значение има язовир Батак, като са регистрирани 6 073 индивида от  13 вида водолюбиви птици.

Източник: БДЗП, ИАОС, РИОСВ, ДНП „Централен Балкан“, СНЦ “Зелени Балкани”, ИБЕИ-БАН, НПМ - БАН, СДП „Балкани“, ФДФФ

На фиг. 6 е представена промяната в числеността на зимуващите водолюбиви птици в периода 1998-2016 г.

Фиг. 6. Численост на зимуващите водолюбиви птици в периода 1998-2016 г., бр.