English
Контакти
Промяна в числеността на дивата коза (rupicapra rupicapra) за периода 2009-2016 г.
|
Ключов въпрос: Как се променя числеността на дивата коза (Rupicapra rupicapra) на национално ниво и на територията на основните географски райони на разпространение? Каква е възрастовата и половата структура на българската популация? |
Ключово послание
Съгласно данните, постъпили в Информационната система към Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР), числеността на дивите кози възлиза на 911 индивида, наблюдавани през пролетта и 966 индивида наблюдавани през есента на 2016 г. от петте основни географски територии на разпространение. Съпоставени с данните от предишни години се установява сравнително постоянна тенденция без рязко понижаване или увеличаване на броя на установените индивиди.
Дефиниция на индикатора
Индикаторът представлява численост на наблюдаваните диви кози от пролетния и есенния мониторинг.
Мониторингът на дивите кози се изпълнява в рамките на одобрена методика към НСМСБР. Съгласно методиката, мониторингът се провежда през пролетта и есента на всяка година в основните географски територии на разпространение на вида. Основният метод на мониторинг е маршрутният метод, като маршрутите са предварително определени и постоянни за всяка територия. Дивите кози обитават предимно скалисти местообитания по високите и алпийските части на планините в страната. На територията на Западни Родопи преобладаващите местообитанията са горски територии и скални местообитания. Основният параметър на наблюдение е числеността, като се събират и данни за полова и възрастова структура за съответната географска територия.
Оценка на индикатора
Оценката на индикатора включва три компонента:
- 1. Тенденция на числеността по географски територии за периода 2010 – 2016 г.
Основните географски територии на разпространение, в които се провежда мониторинг на диви кози, са териториите на националните паркове “Рила”, “Пирин” и “Централен Балкан”, природен парк “Витоша”, както и територията на Западни Родопи - в областите Пазарджик, Смолян и Пловдив.
Числеността на наблюдаваните диви кози варира през различните години. На фиг. 7 е изобразена средната численост на наблюдаваните диви кози, регистрирани през пролетния и есенния сезон. На територията на НП „Рила“ са регистрирани най-голям среден брой диви кози.Увеличаване на регистрираните индивиди се наблюдава на територията на НП „Централен Балкан“ и НП „Рила“. Намаляване на средната численост се наблюдава в Западни Родопи и НП „Пирин“.
Източник: ИАОС (Информационна система към НСМСБР)
- 2. Численост от пролетния и есенния мониторинг на дива коза през периода 2010-2016 г.
В изследвания период числеността на дивите кози е сравнително постоянна. Разлики в числеността през отделните години се получават поради различните усилия (различен брой посетени територии в началото и в края на периода) за територията на Западни Родопи, както и поради лоши метеорологични условия в дните на провеждане на мониторинга.
Източник: ЧИАОС (Информационна система към НСМСБР)
Сравнението между данните, събрани през пролетния и есенния сезон показва, че през пролетта има по-голяма вариация в числеността на вида. Причините за това са – наличие на снежна покривка по типичните за вида места, което прави трудно достъпни местата за мониторинг и миграция на вида към по-благоприятни условия. Поради тази причина общата численост на националната популация се определя от средната численост на вида от наблюденията през двата периода. През есенния сезон, дивите кози се придържат в по-компактни групи, съответно данните от есенния мониторинг по местата на наблюдение са по-близки до реалната численост на вида.
- 2. Възрастова и полова структура на българската популация на дива коза (Rupicapra rupicapra)
Полова структура: съгласно данните от проведения мониторинг през пролетта и есента на 2016 г. са регистрирани средно 267 мъжки индивида и 595 женски индивида. Те са в съотношение 1:2. Съотношението на мъжките спрямо женските индивиди се запазва през целия период 2010 – 2016, само през 2012 г. съотношението на мъжки към женски индивиди е 1:3.
През 2016 г. се регистрира и увеличение на новородените спрямо данните от 2015 г., като са установени средно 125 индивида Наблюдава се и голям дял на неопределените по пол и възраст индивиди – 236 индивида.
На фиг. 9 е изобразено процентното съотношение на половете и възрастовите групи на дивите кози, чрез средна стойност за пролетните и есенните наблюдения.
Източник: ИАОС (Информационна система към НСМСБР)
Източници на информация:
