English
Контакти
Оценка на числеността на кафявата мечка (ursus arctos) в българия за периода 2011-2016 г.
|
Ключов въпрос: Каква е краткосрочната тендеция в изменението на числеността на кафявата мечка (Ursus arctos) в България в периода 2011-2016 г. съгласно данните от проведен мониторинг в рамките на Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР)? |
Ключово послание
Средната численост на кафявата мечка изчислена за периода 2011-2016 г. възлиза на 479 индивида, което включва данните от географските територии, в които е провеждан мониторинг на вида в рамките на НСМСБР. В последните години от периода се наблюдава намаляване на числеността на вида.
Дефиниция на индикатора
Индикаторът представлява средна оценка на числеността на кафявата мечка по географски територии, съгласно данните от проведения мониторинг на вида в рамките на НСМСБР, в периода 2011-2016 г. Числеността на кафявата мечка се оценява статистически като се използва Bootstrap метода интегриран в софтуерен продукт, разработен по проект „Оценка на състоянието на популацията на кафява мечка в България на база на математически, статистически и биологични анализи на данни от мониторинги”, финансиран от ПУДООС. Този метод позволява оценката на популацията да се прави на базата на данни (например уникални следи) от фиксирана територия и да се изчислят статистически, като се използват повторни данни от нови уникални следи при повторен мониторинг от същата територия.
Оценка на индикатора
Съгласно актулизираната методика за мониторинг на кафява мечка (Ursus arctos) към НСМСБР са определени 124 квадрата 10х10 км (ETRS grid) в местата за мониторинг, обхващащи основните географски територии на разпространение на вида в България – Средна Стара планина, Витоша, Верила, Плана, Рила, Пирин и Западни Родопи (фиг. 10). Във всеки квадрат са определени по два маршрута за мониторинг.
Съгласно направените изчисления за периода 2011-2016 г. се наблюдава намаляване на регистрираните следи и следи от жизнена дейност на териториите на Средна Стара планина, Рила и Пирин. За територията на Западни Родопи се наблюдават колебания в числеността през отделните години, като през 2016 г. има увеличаване на числеността на вида, спрямо изчисления брой индивиди за 2015 г. (фиг.11).
Източник: ИАОС (Информационна система към НСМСБР)
В таблица 3. са посочени средните числености на кафявата мечка за периода 2011-2016 г. по географски територии, включващи местата за мониторинг към НСМСБР.
Таблица 3. Средни числености на кафява мечка за периода 2011 - 2016 г. по географски територии
|
Географска територия |
Средна численост (бр.) |
|
Средна Стара планина |
86 |
|
Рила |
80 |
|
Пирин |
33 |
|
Западни Родопи |
271 |
|
Витоша, Верила, Плана |
9 |
|
Средна численост за целия период |
479 |
Източник: ИАОС (Информационна система към НСМСБР)
На фиг. 12 е представена тенденцията в числеността на кафявата мечка, обобщено за всички места за мониторинг за периода 2011-2016 г.
Източник: ИАОС (Информационна система към НСМСБР)
Най-голяма численост на вида общо за всички места за мониторинг е регистрирана през 2013 г., а през 2016 г. са установени най-малко индивиди.
В последните години от периода 2011-2016 г. се наблюдава намаляване на числеността на кафявата мечка в България.Това може да се дължи както на увеличаване на горскостопанските дейности в горите с голяма численост на вида, което води до безпокойството му и създаването на потенциален конфликт с него, така и на бракониерството, което води до намаляване на индивидите в популацията, а също и на метеорологични условия и други фактори, оказали влияние при регистриране присъствието на вида по време на проведения мониторинг.
Източници на информация
Мониторинг на кафявата мечка се изпълнява от служители на МОСВ, ИАОС, РИОСВ, ДНП „Рила“, ДНП „Пирин“, ДНП „Централен Балкан“, съвместно със служители на ДГС и ДЛС на територията на Западни Родопи, Средна Страна планина, Рила, Пирин и Витоша.
