Защитени територии по националното законодателство в българия

(SEBI 7 – Защитени територии по националното законодателство)

Ключово послание

 За периода 2004-2016 г. площта на защитените територии се е увеличила. В края на 2016 г. броят на защитените територии в България е 1 013 с обща площ 584 501.2 ha или 5.27 % от територията на страната.

Дефиниция на индикатора

Индикаторът показва промяната на броя и общата площ на защитените територии по националното законодателство в България в определен времеви обхват.

Обявяването на защитени територии е пряк отговор за намаляване на загубата на биоразнообразие и следователно този индикатор показва отговорността по опазване на биологичното разнообразието. Индикаторът се базира на изчерпателни данни за всички официално обявени защитени територии в България. Според националното законодателство (Закон за защитените територии) защитените територии в страната са 6 категории, съответстващи на категориите на защита според Световния съюз за защита на природата (IUCN) - национални паркове, резервати, поддържани резервати, природни паркове, защитени местности и природни забележителности.

Оценка на индикатора

Наблюдава се тенденция към увеличаване на броя и площта на защитените територии, за периода 2004-2016 г. (фиг. 1).

През 2016 г. е обявена 1 нова защитена територия от категорията „защитена местност”, с обща площ от 3 ha; намалена е площта на 1 защитена местност и е актуализирана площта на 9 защитени територии, на основание чл. 42, ал. 6 от Закона за защитените територии, във връзка с извършени по-точни замервания. През 2016 г. са утвърдени 27 плана за управление на защитени територии, а в процес на разработване са били 21 плана за управление.

Важна част от изпълняваните през периода дейности за развитие на мрежата от защитени територии е и поетапното издаване на актове за изключителна държавна собственост. Издаден е акт за изключителна държавна собственост на резерват „Червената стена“.

Към 2016 г. нито един от българските биосферни резервати не е отговарял на съвременните изисквания на Програмата „Човекът и биосферата“ на Юнеско, тъй като всички принадлежат към категориите с най-строга степен на защита съгласно българското законодателство (Закон за защитените територии): „резерват“ и „поддържан резерват“ и за тях са в сила режими на опазване и ползване, недопускащи осъществяването на дейности, свързани с устойчиво ползване на природни ресурси. В периода 2015-2016 г. с финансиране от ПУДООС (52 000 лева) и в партньорство с МОСВ беше реализиран проект „Подготовка на процеса на ревизия на мрежата от биосферни резервати в България“ на Българска Фондация Биоразнообразие.

Основната цел на проекта беше да подпомогне процеса на ревизия на биосферните резервати в България. Предмет на оценка по проекта бяха следните осем района, в които вече съществуват биосферни резервати от старо поколение: Природен парк Странджа (Резерват „Узунбоджак“), Национален парк „Централен Балкан“ (Резервати „Боатин“, „Джендема“, „Стенето“, „Царичина“), Западен Балкан (резерват „Чупрене“), Родопи (резервати „Купена“, „Дупката“, „Мантарица“), Родопи-Добростан (резерват „Червената стена“), езерото Сребърна (поддържан резерват „Сребърна“), Камчия (резерват „Камчия“), в които се намират биосферни резервати от досегашния „строг“ тип. Допълнително беше проучен природен парк „Беласица“, като изцяло нов район.

В резултат на направеното по проекта проучване относно подготвеността на „стари“ биосферни резервати за съвместяване със съвременните изисквания бяха определени няколко територии със сериозен потенциал да отговорят на съвременните изисквания. Това са: поддържан резерват „Сребърна“, резерват „Червената стена“, национален парк „Централен Балкан“ и резерват „Узунбуджак“.

За посочените обекти бяха изготвени номинационни формуляри за обявяването им като пост-севилски биосферни паркове, които бяха внесени в Секретариата на ЮНЕСКО през септември 2016 г.  Номинационните формуляри бяха одобрени с решения на съответните общински съвети и подписани от кметовете на съответните общини, от министъра на околната среда и водите, директора на Изпълнителна агенция по горите и председателя на Националния комитет по Програмата.

В периода 2014-2016 г. България беше поканена да участва в проект за обявяване на Европейски сериен обект на световно наследство на ЮНЕСКО - „Букови гори – общото наследство на Европа“, предвиждащ включване на територии от 10 европейски държави, включително най-представителните букови гори в деветте резервата на територията на Национален парк „Централен Балкан“. Номинационният формуляр за този обект беше подписан от посланиците на заинтересованите европейски държави към ЮНЕСКО и внесен за последващо процедиране в Центъра за световно наследство (Секретариат към Конвенцията за опазване на световното наследство на ЮНЕСКО) на 27 януари 2016 г.

Данните и цифровите граници на защитените територии се докладват ежегодно до Европейската агенция по околна среда (ЕАОС). Докладването се извършва съгласно Годишен план за управление на ЕАОС с цел поддържане на обща европейска база данни за териториите по силата на националното законодателство.

Източник: МОСВ/ИАОС

Източници на информация: