Шум и здраве

През 2009 г. са приети от общинските съвети и докладвани пред Европейската Комисия от Министъра на околната среда и водите първите разработени за Република България Стратегически шумови карти за трите най-големи града на страната – София, Пловдив и Варна. Общата оценка на шумовото състояние на градовете показва, че най-слабо въздействие върху шумовите нива имат железопътния трафик и промишлените предприятия, а основните причинители на наднормени нива на шум са интензивния автомобилен трафик и въздушния транспорт.
През годината е проведен контрол на шумовото излъчване от 301 промишлени източника, като 262 от тях отговарят на нормативните изисквания. Не е регистрирано увеличение на броя на издадените наказателни постановления в сравнение с 2008 г. за неспазване изискванията на Закона за защита от шум в околната среда.
Проведените непрекъснати измервания на авиационен шум за 2009 г. показват, че в жилищните квартали, западно от летище София, денонощните 24-часови еквивалентни нива на шума при наличие на полети са в границите на нормите (66 dB(A)), съгласно българското законодателство.

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО В ОБЛАСТТА НА ШУМА В ОКОЛНАТА СРЕДА И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АНГАЖИМЕНТИТЕ НА СТРАНАТА ПО ЛИНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

За разглеждания период няма влязло в сила ново законодателство в областта на шума в околната среда.

През 2009 г. бяха разработени, одобрени и докладвани до Европейската комисия първите стратегически шумови карти (СШК) за агломерациите с над 250 000 жители – София, Пловдив и Варна. Чрез тях е направена обща оценка на нивата на шум в съответната градска територия, предизвикани от различни източници и е представена предходната, настоящата и очакваната шумова ситуация. Отразен е броят на населението, жилищата, детските, учебните, лечебните, научноизследователските заведения и обществените сгради, които са изложени на различни нива на шумово натоварване. Шумовите карти са основа за определяне на приоритетните проблеми при разработването на плановете за действие, включващи конкретни мерки за ограничаване на шумовото замърсяване, чието разработване стартира непосредствено след одобрението на картите.

Закъснение се регистрира и при разработването на шумови карти за основните пътища с над 6 000 000 преминавания годишно. Основните причини за това са липсата на административен капацитет и финансови средства от страна на компетентните органи. В България няма основни железопътни линии с над 60 000 преминавания годишно и основни летища с над 50 000 самолетодвижения годишно, за които следва да се разработват шумови карти.

Основните цели и приоритети в следващите години в областта на защитата от шум в околната среда са:

• Ускоряване на процеса на разработване на планове за действие, като се осигурят необходимите финансови средства, включително на местната власт;

• Своевременно стартиране на процеса на разработване на стратегически шумови карти за следващия период на докладване, с краен срок края на 2012 г.;

• Подобряване на контрола върху източниците на шум в околната среда от страна на компетентните органи.

ПРЕГЛЕД НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ СТРАТЕГИЧЕСКИ ШУМОВИ КАРТИ

В изпълнение на чл. 5, ал. 1 и ал. 6 от Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС), кметовете на общини възлагат за разработване СШК за агломерациите, а Общинските съвети ги одобряват. Компетентния орган по представянето под формата на доклад на СШК пред Европейската комисия е министърът на околната среда и водите.

Данни от Стратегическа шумова карта на агломерация София

Основен източник на шум за населението на агломерация София е автомобилния трафик. 58,92% от населението на София е изложено на над гранични стойности за показателя L24 – денонощно ниво на шума, а 72,23% – на над гранични стойности за показателя Lнощ – нощно ниво на шум. Същевременно 100% от детски, лечебни, учебни, научноизследователски заведения и обществени сгради са изложени на над гранични стойности за показателя Lвечер – вечерно ниво на шума, а 99,78% – на над граничните стойности за L24 и 99,78 % – за Lнощ_. Много ограничено е влиянието на шума от железопътния трафик. Почти липсва население изложено на нива на шум над граничните стойности за L24, а 0,32% е изложено на нива на шум над граничните стойности за Lнощ. По отношение обектите, подлежащи на усилена шумозащита и обществените сгради – 6,93% са изложени на нива на шум от железопътен трафик над граничните стойности за L24 и 17,69% - за Lнощ_.

Много ограничено е влиянието на шума от въздухоплавателните средства. Почти липсва население изложено на нива на шум над граничните стойности за L24 и Lнощ. По отношение обектите, подлежащи на усилена шумозащита и обществените сгради – 343 броя са изложени на нива на шум над граничните стойности за Lвечер_.

Промишлените източници на шум също не оказват неблагоприятно влияние върху акустичната среда на град София. Липсват жители, изложени на нива на шум над граничните стойности от тези източници. Този факт може да бъде обяснен с тяхното локално действие и разположението им предимно в промишлените зони на града.

Данни от Стратегическа шумова карта на агломерация Пловдив

Основния източник на шум за населението на агломерация Пловдив е автомобилния трафик. 73,98% от населението на Пловдив е изложено на нива на шум над граничните стойности за показателя L24, а 73,40% – на нива на шум над граничните стойности за Lнощ. Същевременно 100% от детски, лечебни, учебни, научноизследователски заведения и обществени сгради са изложени на нива на шум над граничните стойности за Lвечер, а 99% – над граничните стойности за L24 и Lнощ.

Много по-малко е влиянието на шума от железопътния трафик. Само 0,13% от населението е изложено на нива на шум над граничните стойности за L24, а 0,47% - над граничните стойности за Lнощ. По отношение обектите, подлежащи на усилена шумозащита и обществените сгради – 8,89% са изложени на нива на шум от железопътен трафик над граничните стойности за L24 .

Направените изчисления за въздухоплавателните средства показват, че нивата на шум, които достигат до жилищните територии на агломерация Пловдив са в диапазона 0 – 20 dB(А), което е под граничните стойности за нива на шум в околната среда. Липсата на влияние от този вид източник може да бъде обяснено с отдалечеността на летище Пловдив от жилищните територии на град Пловдив.

Промишлените предприятия също не натоварват акустичната среда на град Пловдив. Липсват жители, изложени на надгранични стойности на шум излъчен от тези източници. Това се дължи на тяхното разположение - предимно в промишлените зони на града.

Данни от Стратегическа шумова карта на агломерация Варна

Основния източник на шум за населението на агломерация Варна е автомобилния и въздушния трафик. За показателя L24 от съпоставката на резултатите следва, че 341 300 жители са изложени на шум от пътен трафик, а 105 100 жители на град Варна са изложени на шум породен от въздушен трафик. Шума създаван от железопътния трафик засяга 2 400 души, а на въздействието на шума предизвикан от промишлени източници са изложени 2 700 граждани.

За показателя Lнощ, са представени данни за броя на хората изложени на наднормени нива на шум: за пътния трафик броят им е 323 300 жители, за шума предизвикан от въздушен трафик броят им е 48 100 души, за шума от железопътен трафик – 1 300, а за промишлен шум – 1 700 жители.

По отношение на сградите, подлежащи на усилена защита от шум (училища, детски градини и лечебни заведения) - 410 броя са изложени на нива на шум над граничните стойности за показателя Lнощ.

ШУМ В УРБАНИЗИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ¹

Състояние

Националната система за контрол, ограничаване и снижаване на шума в населените места на Министерството на здравеопазването (МЗ) е изградена и функционира от 1971 година като основен управленски инструмент за проследяване и профилактика на неблагоприятните здравно-екологични ефекти от разпространението и въздействието на фактора шум. Класифициран като стресогенен агент и изявен рисков за здравето фактор, шумът в условията на урбанизираната среда е обект на контрол от осъвременената в последните години Национална система за мониторинг на шума в околната среда Нейна оперативна мрежа са всички Регионални инспекции по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ).

Резултатите от контрола през 2009 г. са представени за всичките 28 области на Република България - за 27 -те областни градове и градовете от Софийска област ­Ботевград, Самоков и Своге, от област Велико Търново - Горна Оряховица и Свищов, от област Кюстендил - Дупница, от област Стара Загора - Казанлък и от област Търговище - Попово и Омуртаг - общо 36 града в страната. Проведеното от РИОКОЗ системно наблюдение за определяне на шумовото натоварване в градовете отговаря на изискванията на "Методика за определяне броя, разположението и разпределението на пунктовете за мониторинг на шума, както и периодичността на измерванията и/или изчисленията на шумовите нива" на МЗ.

Данните от общо 727 измервателни пункта, които са отчитали еквивалентното шумово ниво за дневния период от денонощието Leq ден, разпределени по шумови диапазони за 2009 г., са представени в Таблица 1.

Таблица 1. Разпределение на пунктовете за регистриране на шумапо градове и шумови нива за 2009 г., dB(А)

Източник: МЗ

Процентното разпределение на броя на наблюдаваните пунктове по съответните диапазони от общия брой пунктове е следното: под 58 dB(А) – 19,3%, 58 - 62 dB(А) – 16,3%, 63 - 67 dB(А) - 31,2% (спрямо 28,5% за 2008 г.), 68 - 72 dB(А) - 26,3% (спрямо 26% за 2008 г.), 73 - 77 dB(А) - 7%. Данните показват неблагоприятна акустична среда с преобладаващи високи нива на шума за 2009 г. в урбанизираните територии.

Анализ на състоянието

Действието на фактора шум е най-отчетливо изразено в градовете с население над 100 000 жители. Шумовото им натоварване зависи както от интензитета на шума, така и от продължителността на неговото въздействие. Най-силно въздействие оказва транспортният шум - неговият дял е 80-85% от общото шумово състояние на градовете. Непрекъснатото увеличаване броя на моторните превозни средства в движение и грешките в градоустройственото планиране са основните причини за оформянето на урбанизирана среда с утежнен, неблагоприятен за човешкото здраве акустичен режим. Процентното съотношение на пунктовете за мониторинг, според измерените стойности по шумови диапазони в dB(А) за последните 10 години е представено на фигура 1.

Фиг. 1. Разпределение на регистрираните стойности по шумови диапазони за периода 2000 – 2009 г., %

Източник: МЗ

Анализът на съществуващите данни показва, че като цяло нивото на шума в населените места константно запазва високите си надгранични стойности. Проследяваните дневни шумови нива в градовете показват че за периода 2000 – 2009 г. преобладаващи са диапазоните 68–72 dB(A) и 63–67 dB(A) при норма 55-60 dB(A). Неблагоприятното задържане на високите стойности на шумовите нива в големите градове на страната, където плътността на населението е висока, означава утвърдена тежка акустична обстановка, свързана с възникване на здравен риск.

През 2009 г. с 1,35% са нарастнали случаите на установени най-ниски шумови нива - под 58 dB(A) в 10 от контролните пунктове в сравнение с предходната година. Увеличен е делът на традиционно характерния за страната диапазон 63-67 dB(A) с 2,71%. Това е слабо изразена положителна тенденция, дължаща се на намаляването на шума в 14 контролни пункта - 7 от София и 7 от Благоевград и преминаването им от съседния по-висок диапазон 68-72 dB(A) в по-ниския. Положителен факт са също отсъствието през 2009 година на високите стойности на шумови нива в диапазона 78-82 dB(A) и намаляването с 1,93% на шума от диапазона 73-77 dB(A) в 14 от контролните пунктове в сравнение с 2008 година. Неблагоприятно е обаче подчертаното задържане на високите шумови нива от диапазона 68-72 dB(A) в градовете Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Враца, Габрово, Сливен, Кюстендил, Дупница, Хасково. Във връзка с голямата плътност на застрояване и гъстота на обитаване София остава лидер по рискова шумова експозиция на населението. Регламентираните допустими шумови нива са превишени в 70% от контролните пунктове в страната.

Степента на риска от увреждане на човешкото здраве под въздействието на шума в околната среда е трудно установима, защото този вредно действащ агент не е изолиран, а участва в изключително сложна комбинация от рискове за здравето, свързани с химични, физични, биологични, социални и психологични фактори. Характерен подход за ограничаване въздействието на шума в условията на градската среда и установяване на акустичен комфорт е посредством добра организация на транспорта, пътната инфраструктура, начина на застрояване и организация на териториите. Друга съществена мярка е създаване и поддържане на "тихи зони", включващи сгради подлежащи на усилена защита от шум, каквито са детските и лечебните заведения и тези за научноизследователска и учебна дейност.

На вниманието на кметовете на общините са предоставени данни за акустичната среда през 2009 г., които са включени в Общинските програми за опазване на околната среда на съответните общини. Така представените данни за акустичната обстановка в градовете целят подпомагането на кметовете при вземането на управленски решения за намаляване на шумовите нива.

При обсъждане на общинската програма в гр. Бургас е изготвено техническо задание за стратегическа карта за шум, същото предстои за градовете Стара Загора, Казанлък, Плевен и Русе.

В гр. Бургас е проведено обсъждане на доклада за извършената работа през Фаза I на пилотния проект за цялостна модернизация на транспортната система в града.

Интересно е решението на община Пловдив за екраниране на транспортния шум чрез мрежа от многоетажна растителност и чрез озеленяване с подходящи видове храсти и дървета, разположени шахматно. Те могат да намалят нивото на шума с 20-25 dB.

Чрез представените от РИОКОЗ данни и анализи от контрола на шумовото натоварване в градовете, Националната система за мониторинг на шума в околната среда утвърждава позицията си на ефективно звено от здравната профилактика, имаща за цел опазването на общественото здраве посредством изграждането на среда, с благоприятен здравен еквивалент.

АВИАЦИОНЕН ШУМ

Състояние²

Разположението на летище София в източния край на столицата дава своето отражение най-вече върху населените градски части, разположени западно от летището. Акустичното състояние в тези райони се определя от интензивността на самолетодвиженията по основните коридори за отлитане и долитане на летище София и индивидуалните шумови характеристики на въздухоплавателните средства (ВС), както и от наземния транспортен шум.

Фиг. 2. Интензивност на полетите до/от летище София, брой самолетодвижения за периода 2000 – 2009 г.

Източник: МТ – ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация”

В последните години се забелязва устойчив ръст в трафика на Летище София (24 784 самолетодвижения за 2000 г., 48 626 за 2008 г.). Тази тенденция е нарушена от лекия спад в трафика през 2009 г. – 45 698 самолетодвижения.

Данни от Автоматичната система за мониторинг на авиационен шум на „Летище София” ЕАД³

„Летище София” ЕАД извършва собствени непрекъснати измервания на шум в съответствие с изискванията на Наредба № 2/05.04.2006 за дейността на националната система за мониторинг на шума в околната среда и за изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация от промишлени източници на шум в околната среда към ЗЗШОС, чрез система за мониторинг на авиационен шум.

Системата се състои от шест стационарни и един мобилен терминал, чието разположение е съобразено с прогнозния шумов контур на летище София за 2007/2008 г. L_Аeq 60 dB (A). Системата работи на принципа на разпределеното управление, като всеки един от терминалите функционира самостоятелно, а централен компютър–сървър събира и обработва допълнително данните от всички терминали.

Терминалите на системата са инсталирани на местата за мониторинг на шума, определени от „Проект на система за мониторинг на авиационния шум”, възложен и приет от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” към Министерство на транспорта. Местоположенията на терминалите са както следва:

• W1 – западния край на летище София на около 920 m от западния праг за излитане и кацане

• W2 – кв. В. Левски, ул. „Гр. Цамблак” №18, покрив на 106 ОУ „Гр. Цамблак”

• W3 – кв. Подуяне, ул. „Плакалница” №51, покрив на сградата на общината

• W4 – кв. Подуяне, ул. „Ст. Чумаков” №1, покрив на 74 ОДЗ

• Терминал E1 – източен край на летище София на около 960 m източно от праг 27 на пистата за излитане и кацане

• Терминал E2 – „Далечна приводна станция – Изток”, територия на Държавно предприятие “Ръководство на въздушното движение” (ДП РВД), с. Кривина.

Регистрирането на шума в западно направление, което обхваща гъсто населена градска част, се осъществява посредством терминалите W1, W2, W3 и W4, а в източно направление от терминалите Е1 и Е2.

От началото на 2007 г., за всеки тримесечен период, „Летище София” ЕАД предоставя на ИАОС отчети за акустичната обстановка в района на летището, които се публикуват като част от тримесечните бюлетини за състоянието на околната среда, изготвяни от агенцията.

Граничните стойности на показателите за шум в околната среда са регламентирани с Наредба № 6/26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните част на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението към ЗЗШОС. По отношение на територии, подложени на въздействието на авиационен шум тези стойности са: Lден – 65 dB(А), Lвечер – 65 dB(A), Lнощ – 55 dB(A) и денонощното ниво L₂₄ (L_DEN) – малко над 66 dB(A). L₂₄ (L_DEN) се изчислява по формула, в която се отчитат конкретните гранични стойности за дневно, вечерно и нощно ниво на шума, като вечерното и нощното ниво са завишени с наказателни коефициенти съответно от 5 и 10 dB(А).

Измерените нива на шум за различните периоди на денонощието са:

• Lден - дневните 12-часови еквивалентни нива (07:00:00 – 18:59:59 ч.) са в интервала 57-62 dB(А).
• Lвечер - вечерните 4-часови еквивалентни нива (19:00:00 – 22:59:59 ч.) са в интервала 57-60 dB(А).
• Lнощ - нощните 8 часови еквивалентни нива (23:00:00 – 06:59:59 ч.) са в интервала 48 – 53 dB(А). В района на терминал W1, който се намира в границите на летищния комплекс са регистрирани нощни стойности и над 55 dB(А): 55 – 57 dB(А).

Данни от Автоматичната система за мониторинг на авиационен шум към МОСВ

Изпълнителната агенция по околна среда осъществява надведомствен мониторинг на „Летище София” ЕАД чрез Автоматичната система за мониторинг на авиационен шум. Тя се състои от 5 бр. локални измерителни станции, чрез които се събира и обработва информацията за шумовото натоварване от прелитащите над жилищните територии на гр. София въздухоплавателни средства. Измерителните станции на системата са разположени под най-интензивно използваните регламентирани въздушни трасета и се намират, както следва: станция „В”- кв. Орландовци, станция „С”- кв. Редута, станция „D”-кв. Подуене, станция „F”- кв. Челопечене и станция „Е” – кв. Кривина.

Съгласно утвърдените в Наредба № 6/26.06.2006 г. към ЗЗШОС показатели за шум отчитащи границите и степента на дискомфорт, които предизвиква излагането на шум, като допълнителен показател за оценка на акустичната обстановка се използва Lamax. Тази величина представя максималното ниво на шума при прелитане на летателно средство над определена територия и граничната и стойност е 85 dB(А). Процентното разпределение по шумови диапазони на регистрираните максимални шумови нива от станция „Е”-кв. Кривина, намираща се в един от най-силно изложените на въздействие на авиационен шум райони, за периода 2001-2009 г. е представено на фигура 3.

Фиг. 3. Разпределение на регистрираните максимални шумови нива за кв. Кривина по шумови диапазони за периода 2001 – 2009 г.,%

Източник: ИАОС

Анализ на акустичното състояние по данни от двете автоматизирани системи

Анализирайки информацията от автоматизираните системи за мониторинг на авиационен шум на „Летище София” ЕАД и на ИАОС, могат да се направят следните изводи за акустичното състояние на околната среда:

• Резултатите от непрекъснатите собствени измервания от системата за мониторинг на авиационен шум на „Летище София” ЕАД за 2009 г показват, че западно от летището денонощните 24-часови еквивалентни нива на шума при наличие на полети са в границите на нормите, постановени от българското законодателство, с регистрирани стойности по-ниски от 66 dB(A). Прави впечатление, че върху акустичното състояние за територията на район „Подуяне” освен прелитащите въздухоплавателни средства, много силно влияние оказва и интензивния поток на движението по булевардите „Ботевградско шосе”, „Владимир Вазов” и „Тодорини кукли”. Това обяснява и близките стойности между еквивалентните нива на шум при наличие и без наличие на полети, регистрирани от терминали W3 и W4. Измерените шумови нива от терминал Е1, разположен в източния край на летище София, непосредствено до околовръстното шосе на гр. София са доста по-високи от регистрираните нива от терминалите, разположени западно от летището. Тези нива са с около 10 dB(А) по-високи от нивата, регистрирани от терминал Е2, разположен също източно от пистата за излитане и кацане, намиращ се в с. Кривина. Измерените нива на общия шум L_DENТotal и на фоновия шум L_DENBackgroung за 24-часов период от терминал Е1 са от порядъка на 70 dB, което основно се дължи на леко и тежкотоварния трафик по околовръстния път, тъй като терминалът регистрира едновременно автомобилен и самолетен шум, като броят на регистрираните шумови събития от преминаващи моторни превозни средства превишава многократно броя на излитащи и кацащи ВС.

• Данните за регистрираните шумови събития от измерителната станция в кв. „Кривина” на системата за мониторинг на авиационен шум на ИАОС за периода 2001-2009 г. показват намаляване на процента на шумовите събития, попадащи в наднормения диапазон 85-90 dB(A). За 2006 в него попадат 4,7% от всички регистрирани шумови събития; 1,1% - за 2007 г. и по 1,0% - за 2008 г. и 2009 г. Най-високи стойности на авиационен шум са били регистрирани от системата през 2002 г., когато 0,6% от шумовите нива са попаднали във интервала 95-100 dB(A). За разглеждания период се наблюдава тенденция към намаляване на заемания дял от диапазона 80-85 dB(A) от общото процентно разпределение на регистрираните шумови нива при прелитане на самолет. През 2009 г. се регистрира изместване в разпределението на максималните шумови нива към по-ниски шумови диапазони в сравнение с предходните две години. Най-голям процент авиационни събития попадат в интервала 70-75 dB(A) – 61% спрямо 43% за 2008 г. и 40% за 2007 г., а в по-високия шумов диапазон 75-80 dB(A) се разпределят 26% от регистрираните шумови събития за 2009 г., спрямо 41% за 2008 г. и 45,6% за 2007 г.

ШУМ ОТ ПРОМИШЛЕНИ ИЗТОЧНИЦИ

Мерки за подобряване на състоянието

Контролът в системата на МОСВ по отношение на шума, излъчван от промишлени източници, се осъществява чрез РИОСВ.

Превантивен контрол

Превантивният контрол се извършва чрез процедурите за оценка на въздействието върху околната среда, екологична оценка и издаване на комплексни разрешителни. Във всички издадени комплексни разрешителни през 2009 г. е включено и условие “Шум”. С това условие се контролира спазването на определените граничните стойности на нивата на шума по границата на промишлената площадка и в мястото на въздействие – най-близката жилищна територия. Операторите са задължени да провеждат собствени периодични измервания, съгласно “Методика за определяне на общата звукова мощност, излъчвана от промишлено предприятие и определяне нивото на шума в мястото на въздействие”.

Текущ контрол

Контролът на промишлените предприятия, извън Приложение № 4 към чл. 117 от ЗООС е регламентиран в Наредба № 2/05.04.2006 към ЗЗШОС и Заповед № РД-348/21.05.07 г. на министъра на околната среда и водите за начина на контрол на промишлените източници по отношение на излъчвания от тях шум в околната среда.

Изпълнението на графика за 2009 г. и сравнение с извършените проверки през предишни години е дадено в Таблица 2.

Таблица 2. Контрол на промишлените източници по отношение на излъчвания от тях шум в околната среда

Източник: МОСВ

В изпълнение на графика и по жалби, общо са проведени измервания на нивата на шума от 301 промишлени източници. В резултат на измерванията е констатирано, че 262 от тях отговарят на нормативните изисквания. През 2009 г. се наблюдава увеличаване на броя извършени проверки в сравнение с тези през 2008 г. Броят на издадените наказателни постановления във връзка с неспазване изискванията на Закона за защита от шум в околната среда се задържа на същото ниво.

Процентното разпределение на наблюдаваните промишлени източници в различните територии и устройствени зони е представено на фигура 4. В най-голяма част - 75% от всички проверени промишлени източници, са разположените в промишлени зони, 17% са разположени в близост до жилищни зони, а само 1% - до обекти с повишени изисквания за шумозащита.

През 2009 г. се запазва устойчивата тенденция от предходни години, като най-голям е процента на промишлените източници, разположени в производствено-складови територии и зони. В резултат на това, шумът създаван от промишлени дейности не утежнява допълнително акустичната среда на населените места.

Фиг. 4. Разпределение на броя на контролираните източници на шум в границите на различните устройствени зони и извън тях, %

Източник: ИАОС

Разпределението на данните, получени от собствените периодични измервания на операторите, измерванията по жалби и сигнали и изпълнението на годишния график на РИОСВ, по диапазони на измереното ниво на шум по границата на промишлените източници е представено в Табл.3.

Таблица 3. Разпределение на промишлените обекти според регистрираните нива, брой

Източник: ИАОС

Съгласно заложените гранични стойности за нивата на шума от таблица № 2 на Приложение № 2 на Наредба № 6/26.06.2006г към ЗЗШОС, са представени графики, показващи измерените стойности на излъчения шум от промишлени източници в съответните места на въздействие за регламентираните периоди от денонощието.

Регистрираните еквивалентни шумови нива в мястото на въздействие – жилищни зони и територии, излъчени от промишлени източници, които са работили през дневния период на денонощието, обхващащ интервала от 7 до 19 ч. са представени на фигура 5.

Фиг. 5. Измерени нива на шума, излъчван от промишлени източници през 2009 г., dB(A)

Източник: ИАОС

При извършените измервания се наблюдава превишаване на нормативно установената гранична стойност от 55 dB(А), при 9 от общо 163 извършени проверки.

Регистрираните еквивалентни шумови нива в местата на въздействие – производствено-складови територии и зони, жилищни зони, централни градски части/територии с интензивен автомобилен трафик, за различните периоди от денонощието са представени на фигура 6.

Фиг. 6. Измерени нива на шума, излъчван от промишлени източници през 2009 г., dB(A)

Източник: ИАОС

• При регистрираните 31 измервания на шум излъчен от промишлени източници в място на въздействие – жилищни територии и зони в нощния период са регистрирани две превишения на граничните стойности.

• За вечерния период в жилищните територии и зони са извършени 25 измервания на примишлен шум и не са наблюдавани превишения на граничната стойност от 50 dB(А).

• От 21 проверени промишлени източника, разположени в централните градски части и в териториите подложени на въздействието на интензивен автомобилен трафик, 3 са излъчвали шум превишаващ нормативно заложената стойност от 60 dB(А) за дневния период, в който са работили.

• При регистрираните общо 22 еквивалентни шумови нива излъчвани от промишлени източници намиращи се в производствено-складови територии и зони, не се наблюдава надвишаване на нормативно предвидените гранични стойности от 70 dB(А) за дневния, вечерния и нощния период.

• От проведени три измервания на нива на шум в място на въздействие – сгради, подлежащи на усилена защита от шум и в трите случая са регистрирани надгранични стойности.

• В случая на 110 извършени измервания на шумови излъчвания от промишлени източници не е регистриран шум в мястото на въздействие.

• В изпълнение на нормативната уредба, регламентираща контрола на шума от промишлени източници, през 2009 г. са издадени 38 предписания, и са съставени 8 наказателни постановления.

1 Информацията е предоставена от Министерство на здравеопазването

2 Информацията е предоставена от Министерство на транспорта – Главна дирекция „ Гражданска въздухоплавателна администрация”

3 Виж 2