Биологично разнообразие. национална екологична мрежа

Една от най-критичните заплахи за околната среда в глобален мащаб е загубата на биологично разнообразие. Под влияние главно на човешките дейности, в днешно време видовете изчезват от 100 до 1000 пъти по-бързо от нормалното. В последните десетилетия почти всички екосистеми и биоразнообразието, което е част от тях, са подложени на влянието на редица негативни фактори като разрушаване на местообитания, замърсяване, свръхексплоатация и промени в климата.

В тази връзка, са предприети редица действия на глобално, европейско и национално ниво, с обща цел „Спиране на загубата на биологично разнообразие до 2010”. Оценката за степента на постигане на тази цел се базира на индикатори за биологичното разнообразие.

Индикаторите за биологичното разнообразие са информационни инструменти, обобщаващи данни за:

• наличието, количеството или промяна в състоянието на организмите, показващи характера или измененията на биологичното разнообразие;

• въздействията, на които е подложено биологичното разнообразие;

• ефективността на мерките, които се предприемат за опазването на биологичното разнообразие.

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ НА ЕВРОПЕЙСКО НИВО

На европейско ниво ключовите индикатори за оценка на степента на загуба на биологично разнообразие са разработени в рамките на инициативата SEBI 2010 (Streamlining European 2010 Biodiversity Indicators). Това е набор от 26 индикатора, част от които проследяват директно състоянието и тенденциите на компонентите на биологичното разнообразие, докато други отразяват заплахи за биоразнообразието, устойчиво ползване, екосистемни услуги, финансиране, информиране на обществеността.

Настоящият доклад представя шест^* индикатора от набор SEBI 2010, съдържащи информация за биологичното разнообразие на България:

 Ключово послание

Общата тенденция за периода 2005 – 2010 г. за всички 38 вида е за намаление на числеността със 17%, което е с 3% повече спрямо предходната оценка за периода 2005–2009 г. Предходната оценка показва общо намаляване на индекса на птиците които обитават земеделските земи с 9%, докато настоящата показва допълнително намаляване до 16%. Предходната оценка показа положителна тенденция на състоянието на горските видове птици, но при настоящата тя е отрицателна с намаляване от 7% (Фиг.1).

Дефиниция на индикатора

Този индикатор показва тенденциите в числеността на обикновените видове птици в България за определен период от време.

Сложните индикатори за популационни тенденции, какъвто е индексът на обикновените видове птици, осигуряват реална основа за оценка на степента на загуба на биологично разнообразие. Индикаторът включва и индекс на птиците от селскостопанските местообитания, който е важен индикатор за устойчивостта в управлението на земеделските земи.

Източници на информация

Информацията за този индикатор се събира в рамките на Общоевропейската схема за мониторинг на обикновените видове птици, която в България се прилага от Българското дружество за защита на птиците.

http://www.bspb.org/

Оценка на индикатора

Настоящата оценка включва шестгодишен период (2005 – 2010 г.) и резултатите се основават на реални наблюдения на птици в пробни площадки с размер 1х1 кm. В посочения период са регистрирани 204 вида: 49% от общия брой видове, регистрирани в страната ни. Събраната информация достига за оценка на състоянието само на 38 вида. Според класификацията на Общоевропейската схема за мониторинг на обикновените видове птици, оценяваните видове се разделят на три групи според обитаваната среда: земеделски земи, гори и „други“ типове среда. От оценените 38 вида, 44,7% обитават земеделските земи, 26% са горски видове и 29% обитават други типове местообитания.

Сред видовете обитаващи земеделските земи с най-значителни отрицателни тенденции са пъдпъдъкът (–48%), обикновеният скорец (–41%), червеногърбата сврачка (–36%) и папунякът (–29%). Увеличава се числеността единствено на голямото белогушо коприварче (126%). Само един от видовете, обитаващи горите, е с положителна тенденция на популацията: гривякът (73%). Два от видовете са умерено намаляващи (сойка –30%; авлига–33%), а останалите имат неопределена тенденция, основно поради липса на информация. В третата категория (видове обитаващи „други” типове среда) е най-високият брой силно намаляващи видове: черният бързолет (–66%), сивата врана (–61%) и домашното врабче (–42%). Те са сред най-застрашените видове в настоящата оценка.

Намаляването на индекса за състоянието на популациите на птиците е признак за влошеното състояние на тези видове. Необходимо е целенасочено и успешно прилагане на агро-екологичните мерки в селските стопанства и въвеждане на по-адекватни стандарти за поддържане на добро екологично състояние на земеделските земи. Нужно е повишено внимание към влиянието на някои практики като премахването на храстите и разораването на пасищата. Настъпването на култури като маслодайната рапица в селското стопанство поставя сериозни пречки пред видове като полската чучулига, сивата овесарка и пъдпъдъка.

Тенденции на индикатора

Фиг. 1 Тенденция на индекса на обикновените видове птици за България (базова година 2005=100%)

Източник: БДЗП

Ключово послание

В края на 2010 г. броят на защитените територии в България е 953 с обща площ 582 458,1 ha (5,2% от територията на страната) (Фиг.2).

Дефиниция на индикатора

Индикаторът показва промяната на броя и общата площ на защитените територии по националното законодателство в България с течение на времето. Този индикатор може да бъде представен по IUCN категория, биогеографски регион и страна.

Обявяването на защитени територии е пряк отговор на загубата на биоразнообразие и следователно този индикатор показва отговорността за опазване на биоразнообразието и намаляване на загубата му. Индикаторът се базира на изчерпателни данни за всички официално обявени защитени територии в България. Според националното законодателство (Закон за защитените територии) защитените територии в страна са 6 категории, съответстващи на категориите на защита според IUCN- национални паркове, резервати, поддържани резервати, природни паркове, защитени местности и природни забележителности.

Източници на информация

- МОСВ/ИАОС

http://pdbase.government.bg/zpo/bg/index.jsp

- Статистически справочник, 2010

Оценка на индикатора

Наблюдава се тенденция към увеличаване на площта на защитените територии, като за периода 1991 – 2010 г. тя се е увеличила повече от два пъти. Промяната на броя на защитените територии е представена за периода 2004 – 2010 г., тъй като не може да се направи сравнимост на данните от предишните години, поради факта че след 2002 г. са заличени голям брой исторически места, чиито характеристики не отговарят на критериите за категоризация по Закона за защитените територии. За част от историческите места се констатира наличие на елементи от дивата природа и те са прекатегоризирани съответно в защитени местности или природни забележителности.

Тенденции на индикатора

Фиг. 2. Промяна на броя и площта на защитените територии за периода 1991 – 2010 г., hа

Източник: МОСВ/ИАОС

Ключово послание

В България към края на 2010 г. са приети от Министерски съвет 335 защитените зони (345 на брой, но 10 се припокриват) от мрежата “Натура 2000” покриващи общо 34,3% от територията на страната. В края на 2010 г. броят на определените защитени зони съгласно Директивата за птиците в България е 114 с обща площ 2 267 624 ha (20,4% от територията на страната) (Фиг.3), а броят на определените защитени зони съгласно Директивата за местообитанията е 231 с обща площ 3 330 101 ha (30% от територията на страната) (Фиг.4). Индексът на достатъчност е 94,3% .(Фиг.5).

Дефиниция на индикатора

Индикаторът показва текущото състояние на изпълнението на Директивата за местообитанията (92/43/ЕИО) и Директивата за птиците (79/409/ЕИО) от държавите членки на ЕС: 1. Тенденции в пространственото покритие на предложените зони; 2. индекс на достатъчност, базиран на тези предложения (само за Директивата за местообитанията)

Обявяването на зони, определени съгласно директивите за местообитанията и за птиците е пряк отговор на загубата на биоразнообразие и следователно този индикатор показва отговорността за опазване на биоразнообразието и намаляване на загубата му.

Първият подиндикатор "Тенденции в пространственото покритие на предложените зони, определени съгласно директивите за местообитанията и за птиците” представя промяната в площтното покритие на предложените зони от държавите членки в км². Целта на втория подиндикатор "Индекс на достатъчност" е да покаже колко близо са държавите членки до целта да имат достатъчно предложени зони. Държавите членки с 100% достатъчност са предложили достатъчно обекти, в съответствие с изискванията на Европейската Комисия за всички сухоземни типове местообитания от Приложение I и за сухоземните видове от интерес за Общността от Приложение II, наблюдавани на тяхна територия и оценени в съответствие със спецификациите на съответната директива.

Източници на информация

- Министерство на околната среда и водите – Дирекция НСЗП

http://www.natura2000bg.org/natura/bg/index1.php

- Статистически справочник, 2010

- База данни Натура 2000, заключения от Биогеографски семинари и Главна Дирекция „Околна среда“ към ЕК/Двустранни срещи със страните

http://www.eea.europa.eu/data-and-maps/figures/sufficiency-index-state-of-progress-by-member-states-in-reaching-sufficiency-for-the-habitat-directive-annex-i-habitats-and-annex-ii-species-2/csi008_fig04_2008_data.xls/at_download/file

-Евростат http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/table.do?tab=table&init=1&plugin=1&language=en&pcode=tsien160

Оценка на индикатора

Наблюдава се увеличаване на площта на защитените зони по Директивата за местообитанията през 2010 г. с 13 916,4 hа и нарастване на броят им с 3. Броят и площта на защитените зони по Директивата за птиците се запазват непроменени за периода 2007 – 2010 г. Индексът на достатъчност за периода 2008 – 2010 г. се запазва на 94,3%, въпреки че през 2010 г. са определени още 3 защитени зони по Директивата за местообитанията, но документацията е предадена в ЕК през следващата година и съответно към 2010 г. индексът не е преизчислен.

Тенденции на индикатора

Фиг. 3 Промяна в броя и площта на определените защитени зони по Директивата за птиците за периода 2007-2010 г., hа

Източник: МОСВ-НСЗП

Фиг. 4 Промяна в броя и площта на определените защитени зони по Директивата за местообитанията за периода 2007 – 2010 г., hа

Източник: МОСВ-НСЗП

Фиг. 5 Индекс на достатъчност (състояние на напредъка на държавите членки в постигане на процента на достатъчност за местообитанията от Приложение I и видовете от Приложение II на Директивата за местообитанията)

 Източник: ЕК/ЕАОС/Евростат

 Ключово послание

Кумулативният брой на чуждите за България видове нараства постоянно от 1900 г. (Фиг. 6, 7, 8, 9) Като чужди инвазивни и потенциално инвазивни за България са определени общо 50 вида папратови и семенни растения, 30 вида животни и 20 вида гъби. На най-силна инвазия от безгръбначни животни е подложена Черноморската екосистема. Най-уязвими за навлизането и натурализирането на чужди растителни видове са създадените от човека местообитания, следвани от крайречните местообитания.

Дефиниция на индикатора

Този индикатор е представен от два компонента: нарастване на броя на чуждите видове, които потенциално могат да станат инвазивни, за определен период от време (от 1900 г.) и списък на най-вредните инвазивни чужди видове.

Оценката на тенденцията в числеността се прави за 10-годишни интервали (от 1900 г.) по главни екосистеми [сухоземни, сладководни, морски] и по биологични групи [гръбначни животни, безгръбначни животни, първични продуценти (висши растения, мъхове, водорасли) и гъби]. Списъкът с най-вредните инвазивни чужди видове, застрашаващи биологичното разнообразие се прави на базата на два критерия: 1. видове, които имат сериозно вредно влияние върху биологичното разнообразие съгласно експертна оценка и 2. видове, които освен сериозно вредно влияние върху биологичното разнообразие могат да повлияят негативно и върху човешките дейности, здраве и/или икономически интереси. Този списък служи като инструмент за приоритизиране на управлението и други дейности, включително и като механизъм за ранно предупреждение.

Съгласно определението на Конвенцията за биологичното разнообразие и IUCN: чужди видове са видове, подвидове или по-ниски таксони интродуцирани извън тяхното естествено минало или настоящо разпространение (вкл. всякакви части, гамети, семена, яйца и др., чрез които могат да оцеляват и следователно да се размножават), докато инвазивни чужди видове са чужди видове, чието интродуциране и/или разпространение е заплаха за биологичното разнообразие и/ или екосистемните услуги, човешкото здраве и социално-икономическите ценности. Въпреки, че не всички чужди видове стават инвазивни, броят на чуждите видове интродуцирани в околната среда има пряка връзка с броя на видовете, които по-късно могат да станат инвазивни.

Източници на информация

Изследване на чуждите и инвазивните видове животни, растения и гъби в България е извършено от БАН в периода 2004 – 2006 г. в рамките на проекти „Оценка на инвазивните видове от българската флора и микота и мерки за ограничаване на тяхното въздействие върху местните видове и екосистеми” и , „Оценка на инвазивните видове от българската фауна и мерки за ограничаване на тяхното въздействие върху местните видове и екосистеми” финансирани от Министерството на околната среда и водите. В периода 2009 – 2010 г. е разширен обхватът на изследванията за чуждите и инвазивните видове растения по проект “Биология, екология и контрол на инвазивни чужди видове в българската флора”, финансиран от Фонд “Научни изследвания” към Министерството на образованието, младежта и науката

Оценка на индикатора

В периода 2004 – 2010 г. са обследвани чуждите видове за българската флора, фауна и микота - 44 вида животни, 160 вида висши растения и 20 вида гъби.

Животни

През периода 2004 – 2006 г. са изследвани 44 чужди за фауната на България видове животни от Черноморската екосистема пред българския бряг, от сладководните водоеми на страната, горските и агроекосистемите. От тях 19 вида са класифицирани като инвазивни, 11 вида – като потенциално инвазивни ( табл. 1) и 14 вида като неинвазивни. Обект на изследване е и един местен инвазивен вид мида. По-късно са установени и два изключително агресивни чужди инвазивни сладководни вида – мидата Dreissena bugensis (2005 – 2006 г.) – понтийски вид и рибата Perccottus glenii (2005 г.) с произход от Далечния Изток и Китай.

Като подложена на най-силна инвазия е определена Черноморската екосистема. Чуждите видове в нея са резултат от пасивен пренос с плавателни съдове или изливане на баластни води. За темповете на разпространение на чужди видове в Черно море по-ранни проучвания показват, че през периода 1990 – 2002 г. е установено почти три пъти нарастване на броят на интродуцираните видове в сравнение с 1980 – 1990 г. (Moncheva, Kamburska, 2002). Най-голяма част от чуждите видове произхождат от Северна Америка, Югоизточна Азия и Европа, по-малка част – от Кавказ, Африка, Австралия и Южна Америка.

От сухоземните видове, много безгръбначни, които заемат нови територии, са пренесени като вредители при внос на хранителни продукти, декоративна растителност, дървесина и други стоки.

Табл. 1. Списък на инвазивните и потенциално инвазивни за България видове животни

Легенда: ЧИ – чужд инвазивен вид; ЧПИ – чужд, потенциално инвазивен вид; МИ – местен инвазивен вид.Със знак ! са отбелязани видовете, включени в „Списък с най-опасните инвазивни чужди видове, застрашаващи биоразнообразието на Европа“ (2007. – In: Halting the loss of biodiversity by 2010: proposal for a first set of indicators to monitor progress in Europe. – EEA Technical Report, 11: 104-109.)

Източник: БАН /МОСВ

Растения

От изследваните 160 вида папратови и семенни растения, най-много видове са интродуцирани докъм 1920 г, след което има спад през периода 1920-до 1940 г. и леко увеличение след това (трябва да се има предвид, че данните до голяма степен отразяват интензивността на флористичните проучвания в страната и времето, в което даден вид е забелязан от учените, а не конкретната година на интродукция). За известен брой видове е много трудно да се определи как и кога точно са навлезли на територията на страната ни. За периода 1991 – 2010 г. са открити за първи път в страната над 40 чужди вида семенни растения, настанили се в естествени и полуестествени местообитания.

Според инвазивния си статус, изследваните растителни видове са поделени в следните групи: инвазивни и потенциално инвазивни – 30% и неинвазивни – 70% . 50 вида растения са определени като инвазивни и потенциално инвазивни (табл. 2). От тях общо 20 вида са включени в „Списък с най-опасните инвазивни чужди видове, застрашаващи биоразнообразието на Европа“ (2007. – In: Halting the loss of biodiversity by 2010: proposal for a first set of indicators to monitor progress in Europe. – EEA Technical Report, 11: 104-109)

Повече от половината чужди видове растения са били съзнателно интродуцирани от човека, най-вече като декоративни или хранителни растения. По отношение на произхода си, най-много чужди видове в България произхождат от Северна Америка, следвани от тези от Азия, Южна Америка и Средиземноморието.

Най-уязвими за навлизането и натурализирането на чужди видове са създадените от човека местообитания (изоставени обработваеми площи, крайпътни места, жп-линии, урбанизирани места, сметища), следвани от крайречните местообитания. Често създадените от човека местообитания подпомагат натурализирането и размножаването на чуждите видове, които след това преминават и в природните местообитания.

Табл.2. Списък на инвазивните и потенциално инвазивните чужди видове висши растения за България

Със знак ! са отбелязани видовете, включени в „Списък с най-опасните инвазивни чужди видове, застрашаващи биоразнообразието на Европа“

* Не е сигурно разграничаването между Cenchrus longispinus и C. incertus и следователно българският вид е смятан за представен в „Списък с най-опасните инвазивни чужди видове, застрашаващи биоразнообразието на Европа“

Източник: БАН /МОСВ

Гъби

По отношение на гъбите до 2004 г. не са провеждани специални проучвания за чуждите видове. Всички изследвани в рамките на проект „Оценка на инвазивните видове от българската флора и микота и мерки за ограничаване на тяхното въздействие върху местните видове и екосистеми” гъбни видове са паразитни и са класифицирани като инвазивни (табл. 3) . Най-много видове произхождат от Северна и Централна Америка, следвани от тези от Азия и Европа.

Табл. 3. Списък на инвазивни видове гъби в България

Със знак ! са отбелязани видовете, включени в „Списък с най-опасните инвазивни чужди видове, застрашаващи биоразнообразието на Европа“

Източник: БАН /МОСВ

Тенденции на индикатора

Фиг. 6 Кумулативен брой чужди видове, представени в сухоземните екосистеми

Източник: БАН /МОСВ

Фиг. 7 Кумулативен брой чужди видове животни, представени в сухоземните екосистеми

Източник: БАН /МОСВ

Фиг.8 Кумулативен брой чужди видове животни, представени в сладководните екосистеми

Източник: БАН /МОСВ

Фиг. 9 Кумулативен брой чужди видове безгръбначни животни, представени в морските екосистеми

Източник: БАН /МОСВ

Промяна в числеността на зимуващите водолюбиви птици в България

(няма аналог в набор SEBI 2010)

Ключово послание

В резултат от среднозимното преброяване през 2010 г. са установени общо 352 374 птици, като водолюбивите са 312 928. Установени са също 1 245 дневни грабливи птици, 10 нощни грабливи птици и 38 191 други видове. В сравнение с 2009 г. числеността на наблюдаваните корморани, гмурци и гмуркачи, чапли и щъркели, потапници и нирци, гъски и дърдавцови е значително по-висока. Най-многочислените видове тази година са: голямата белочела гъска (Anser albifrons - 114 666 бр.), лиската (Fulica atra - 62 670 бр.), зеленоглавата патица (Anas platyrhynchos – 30 053 бр.), кафявоглавата потапница (Aythya ferina - 24 781 бр.) и червеногушата гъска (Branta ruficollis - 23 279 бр.). През 2010 г. числеността на наблюдаваните пеликани, лебеди, патици и чайкови е значително по-ниска в сравнение с 2009 г.

Дефиниция на индикатора

Индикаторът представлява определяне на численост и видов състав на зимуващите в България популации от водолюбиви птици.

Среднозимното преброяване на водолюбивите птици се координира от Wetlands International и се осъществява в цяла Европа с цел да се определи размерът на евро­пейските популации на тези видове птици и да се оцени състоянието на влажните зони, където те зимуват. У нас то се провежда всяка година в средата на януари с три основни цели:

1. да се установи числеността, видовия състав и разпространението на зимуващите популации от водолюбиви птици;

2. да се установят заплахите за птиците и за ключовите за зимуването им влажни зони.

3. да се определят местата на концентрация на водолюбиви птици, които покриват 1% критерий на Конвенцията по влажните зони с международно значение, по специално като местообитания за водолюбиви птици (Рамсарска конвенция).

Източник на информация

Българско дружество за защита на птиците.

http://www.bspb.org/

Оценка на индикатора

За периода 1997 – 2010 г. се наблюдава спад наполовина на числеността на водолюбивите птици (Фиг.10)

Въпреки, че в краткосрочен план броят на зимуващите птици у нас за последните 5 години се променя в тесни граници и остава сравнително постоянен, в дългосрочен план за последните 10 години се забелязва намаляване на птиците с повече от 50%.

Варирането на числеността е в тясна зависимост от метеорологичните условия в страната и на север от нея. При по-меки зими с относително високи температури много от водолюбивите птици остават на север близо до местата от миграционния път и гнездовите находища. Същевременно в рамките на зимния период се наблюдава по-късно пристигане на някои от зимуващите видове поради по-късното застудяване. През последните години се установява и изместване на максимумите в числеността на някои водоплаващи птици – основно гъски, патици и потапници. Поради температурните промени в рамките на зимния период и в рамките на месец януари пиковете в числеността на водолюбивите птици не винаги попадат в периода на Средно-зимното преброяване, а се регистрират непосредствено преди или след него. Независимо от това намаляването на числеността е резултат и от намаляването в числеността на популациите на някои видове. Така например един от характерните зимуващи видове в страната – червеногушата гъска регистрира драстичен спад в световната си популация, като една от възможните причини е влошени условия в местата на зимуване и стациониране по време на миграция. В международен план се наблюдава и траен дългосрочен спад в популациите на редица многобройни зимуващи видове – като зеленоглавата патица и кафявоглавата потапница. Това дава основание да се направи извода, че дългосрочните промени отразяват от една страна промени в характеристиките на зимния период и температурните минимуми и максимуми, но за част от видовете се касае за конкретни негативни тенденции в световните или Евразийски прелетни популации и следва интерпретацията да се прави на база по-широка и пълна информация, обхващаща, както по-обширен регион и разнообразни параметри, така и допълнителна информация за конкретни видове и техните прелетни популации.

Тенденции на индикатора

Фиг.10 Промяна в числеността на водолюбивите птици за периода 1997 – 2010 г.

Източник: БДЗП