English
Контакти
Състояние на почвите
|
Ключов въпрос Осигуряват ли почвите в България плодородие?
|
|---|
Ключово послание
Почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на запасеност с биогенни елементи/органично вещество.
Запасеност на почвите с биогенни елементи
Съдържанието и съотношението на биогенните елементи в почвата имат пряка връзка с почвеното плодородие и с храненето на растенията.
Дефиниция на индикатора
Запасеността на почвите с биогенни елементи се определя чрез концентрациите на общ азот, органичен въглерод и общ фосфор.
Оценка на индикатора
Оценката се извършва в рамките на Националната мрежа за почвен мониторинг, въз основа на равномерна мрежа 16x16 km, в която се извършват проучвания в 397 пункта (базова мрежа/мрежа за широкомащабен мониторинг), чрез анализ и оценка за съдържанието на трите биогенни елемента: азот, органичен въглерод и фосфор.
Пунктовете са разположени в земеделски земи. При избора на точното им местоположение се спазват следните изисквания:
- отстояние от пресечна точка на не повече от 2 км
- почвеното различие и начинът на ползване да съответства на съответната пропорция на национално ниво
През 2010 г. са изследвани общо 2382 броя проби от 397 пункта. Оценката на данните за биогенните елементи е извършена чрез статистическа обработка на резултатите в две дълбочини. Получените стойности се сравняват с числата, характеризиращи оптимална запасеност с биогенни елементи.
Съгласно чл.10(1) от Наредбата за мониторинг на почвите са разработени схеми за мониторинг, включващи параметри на наблюдение. Параметрите, оценяващи съдържанието на орг. С, общ N и P са в пет степенна скала (много ниско, ниско, средно, високо и много високо).
Табл. 2 Статистически данни за измерените съдържания на биогенни елементи в обработваеми земи(1) и в пасища и ливади(2) за 2005 - 2010 година
|
Статистическа стойност |
орг. С, g/kg |
общ N, g/kg |
общ P, mg/kg |
орг. C/ общ N |
||||
|
1 |
2 |
1 |
2 |
1 |
2 |
1 |
2 |
|
|
І дълбочина |
|
|||||||
|
брой |
276 |
121 |
276 |
121 |
276 |
121 |
276 |
121 |
|
минимална |
5,79 |
7,57 |
0,52 |
0,57 |
315,33 |
236,83 |
3,59 |
6,72 |
|
максимална |
51,1 |
118,44 |
4,36 |
10,71 |
3524,33 |
2844,33 |
29,00 |
31,64 |
|
медиана |
17,62 |
21,25 |
1,66 |
2,07 |
763,17 |
711,00 |
10,30 |
10,06 |
|
средна |
18,03 |
25,71 |
1,74 |
2,5 |
838,03 |
805,33 |
10,47 |
10,48 |
|
ІІ дълбочина |
|
|||||||
|
брой |
276 |
121 |
276 |
121 |
276 |
121 |
276 |
121 |
|
минимална |
5,13 |
4,73 |
0,59 |
0,51 |
249,00 |
229,00 |
3,68 |
5,15 |
|
максимална |
53,5 |
92,43 |
4,30 |
8,61 |
3500,00 |
3043,67 |
26,21 |
15,80 |
|
медиана |
15,88 |
16,93 |
1,49 |
1,73 |
733,06 |
703,33 |
10,20 |
10,03 |
|
средна |
16,52 |
20,89 |
1,60 |
2,11 |
810,93 |
782,91 |
10,37 |
10,01 |
|
средна запасеност |
10-15 |
1,33-1,95 |
553-924 |
10-12 |
||||
Източник: ИАОС
Фиг. 2. Разпределение на биогенните елементи в почвите по степен на запасеност за 2005 – 2010 г. за обработваеми земи и пасища и ливади (*)
Източник: ИАОС
Графиката изобразява параметрите за запас на биогенни елементи за 2010 г. в пет степенна скала и тяхното разпределение в броя пунктове за обработваеми и необработваеми земи. В обработваемите земи преобладават пунктовете с високо съдържание на органичен въглерод (38,8%), средна запасеност с азот (38%) и фосфор (42,3%), докато при необработваемите преобладават пунктове, в които органичният въглерод и азот са с високо съдържание, а фосфора се характеризира със средни стойности.
Получената информация за 2010 г. показва сравнително добра запасеност с биогенни елементи. Стойностите и при трите наблюдавани показателя са над средните за страната, а съотношението C/N показва благоприятни условия за разграждане/ минерализиране на органичното вещество.
На база получените данни за периода 2005-2010 г. се налага изводът, че почвите в страната се характеризират с добра запасеност на биогенни елементи. Стойностите на медианата са изцяло над регламентираните в наредбата стойности за средна запасеност с азот, фосфор и въглерод.
ПРОЦЕСИ НА УВРЕЖДАНИЯ НА ПОЧВИТЕ
Увреждане (деградация) на почвите е процес на настъпване на неблагоприятни промени в строежа и/или физико-химичните им свойства, водещ до нарушаване на основните им функции. Увредени почви са тези почви, които са ерозирани, вкислени, замърсени, засолени, уплътнени, запечатани или с намаленопочвено органично вещество (чл.2 от Закон за почвите, в сила от 06.11.2007 г.).
|
Ключов въпрос Какви са необратимите загуби на почва вследствие на деградационните процеси? |
|---|
Ключови послания:
В периода 2005 – 2010 г. се наблюдава тенденция към ограничаване на водоплощната ерозия, както по отношение на площното разпространение, така и по отношение на средногодишните почвени загуби.
В периода 2005 – 2010 г. ветровата ерозия запазва относително постоянна площ на разпространение и загуби на почва.
В периода 2000 – 2006 г запечатаните почви представляват около 4,9% от общата територия на страната, но има райони където този процент е значително по-висок.
В периода 2005 – 2010 г. има тенденция към увеличаване на свлачищните процеси. Увеличават се броят на свлачищата, а също и площта на засегнатите територии.
|
Ерозия на почвите (Агроекологичен индикатор, IRENA 23 на ЕК/СИЦ (EC/JRC)). |
|---|
Водоплощна ерозия
Податливостта на почвите към ерозия изцяло зависи от климатичните особености, начините на земеползване и земеделските практики. Водоплощната ерозия се проявява, както в земи за земеделско ползване (пасища, нива, трайни насъждения), така и в земи за горскостопанско ползване.
Дефиниция на индикатора за водоплощна ерозия
Загуба на почва (t/ha) и засегнати от водоплощна eрозия площи (ha).
Оценка на индикатора
-
Водоплощна ерозия на земеделските земи
Оценката на средногодишните загуби на почва от ерозия за дадени климатични, почвени, топографски и стопански условия се извършва с помощта на математически модел, базиран на уравнение USLE1и с използване на географска информационна система (ГИС). По този начин е възможно на територията на цялата страна (и/или на конкретна територия) да се локализира действителният ерозионен риск, оценят загубите почва, правят различни анализи и прогнози в зависимост от конкретните нужди.
През последните пет години (2005–2010 г.), се наблюдава слаба тенденция към ограничаване на процеса на водоплощната ерозия, както по отношение на площното й разпространение, така и по отношение на средногодишните почвени загуби.
| Фиг. 3 Действителен риск от водоплощна ерозия | Табл. 3 Степени на интензивност на действителния риск от водоплощна ерозия | ||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 |
|
Източник: ИАОС
През 2010 г. с много висок риск от проява на водоплощна ерозия на почвата са само 2% от земеделските земи на територията на страната; а тези с висок ерозионен риск са 5%. (Фиг.3 и табл.3). В зависимост от начина на земеползване средногодишният интензитет на ерозията през 2010 г. варира от 20,6 t/ha при трайните насаждения до 8,0 t/ha при нивите; 6,4 t/ha при пасищата. Общата площ на засегнатите територии в страната, засегнати от ерозия в различна степен е 9 565 987 ha, със средногодишен интензитет 5,3 t/hа.
-
Водоплощна ерозия на земите от горския фонд
Определянето степента на ерозия на почвите от горския фонд се извършва съгласно утвърдена методика, съгласно Наредба № 6, ДВ бр.7 от 27/01/2004 за борба с ерозията и свлачищата в горския фонд и строежът на укрепителни съоръжения. Оценката на степента на ерозия се извършва за всеки горски подотдел при провеждане на лесоустройствените ревизии (Табл. 4).
Табл. 4
|
Степен на ерозия |
Площ (ha) |
|
Слабо ерозирани |
ерозиран хумусен хоризонт (А) |
|
Средно ерозирани |
ерозиран преходен хоризонт (В) |
|
Силно ерозирани |
ерозиран скелетен хоризонт (С) |
|
Много силно ерозирани |
ерозирана е основната скала (D) |
Източник: ИАГ
Според данните от последните лесоустройствени проекти общата класифицирана площ по степен на засегнати от ерозия площи в горските територии е около 292 000 ha. Най-много са ерозираните площи в Регионалните управления на горите: Благоевград, Кърджали, Кюстендил, София и Смолян.
Ветрова ерозия
Дефиниция на индикатора за ветрова ерозия
Загуба (износ) на почва (t/ha) и засегнати от ветрова eрозия площи (ha).
Оценка на индикатора
Оценката на средногодишните загуби на почва от ерозия за дадени климатични, почвени, топографски и стопански уславия се прави с помощта на: математически модел базиран на уравнение WEQ2и с използване на географска информационна система (ГИС). По този начин е възможно, на територията на цялата страна (и/или на конкретна територия) да се локализира действителния ерозионен риск, да се оценят почвените загуби, да се правят различни видове анализи и прогнози.
През последните пет години (2005 – 2010 г.), се наблюдава слаба тенденция към ограничаване на процеса на ветровата ерозия, както по отношение на площното й разпространение, така и по отношение на средногодишните почвени загуби.
|
Фиг. 4. Действителен риск от ветрова ерозия |
Табл. 5 Степени на интензивност на действителния риск от ветрова ерозия | ||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|
|
Източник: ИАОС
За разлика от водоплощната ерозия, която е характерна за планински и хълмисти условия, ветровата ерозия се проявява главно при големи и открити равнини.
През 2010 г. ветровата ерозия запазва относително постоянна площ на разпространение 34% (3 801 819 ha) от обработваемите земи в страната със средногодишен 0,21 t/ha/y.
Засегнатите площи с много висок са 87 163 ha, а тези с умерен ерозионен риск са 700 379 hа. (Фиг. 5 и Фиг.6).
| Фиг. 5 Разпределение на площите (hа) засегнати от ветрова ерозия по степен на ерозионен риск | Фиг. 6. Тенденции в разпределението на ветровата ерозия за страната |
|---|---|
 |
 |
Източник: ИАОС
Политики за ограничаване на почвената ерозия
През последните години се провежда последователна политика за ограничаване на процеса в няколко направления:
-
ежегоден мониторинг, провеждан от Изпълнителната агенция по околна среда за територията на цялата страна, данните от който се използват за планиране ползването на земите по начин, ограничаващ процесите на ерозия;
-
информиране и подпомагане на земеделските производители при планиране на ползването в дадено стопанство от регионалните структури на МЗХ /Национална служба по съвети в земеделието (НССЗ);
-
спазване на добрите земеделски и екологични условия МЗХ;
-
подкрепа на земеделските производители чрез компесаторни плащания за дейности, ограничаващи процеса МЗХ/НССЗ.
Почвено запечатване
Този индикатор е част от списъка на ЕАОС с основните екологични индикатори (EEA Core set of indicators, CSI 014) - „загуба на земи”.
Дефиниция на индикатора
Площ на почвите с трайно покритие на почвените повърхности с непропусклив материал поради застрояване и/или изграждане на инфраструктура
Оценка на индикатора
Почвеното запечатване блокира част от функциите на почвата, които са важни за екосистемите и биоразнообразието. В периода 2000 – 2006 г запечатаните почви представляват около 4,9 % от общата територия на страната, но има райони където този процент е значително по-висок. Процесът е по-силно изразен за Черноморското крайбрежните и високопланинските курорти, където строителството бележи много висок ръст. Очаква се през следващите години процесът да е още по-силно изразен поради планираните за реализация инфраструктурни проекти. Увеличеното завземане на земя за урбанизиране става главно за сметка на земеделските земи. През последните десетилетия почвеното запечатване се оценява като съществена заплаха за унищожаване на почвите в България. Същите тенденции са характерни и за останалите европейски страни, където темпът на нарастване на запечатаните почви за периода (2000 – 2006 г.) се увеличава средно с 9 %, спрямо периода (1990 – 2000 г.). На фиг. 7 е представен средногодишния темп на нарастване на градските територии в европейските страни спрямо всички урбанизирани територии (темпът е изчислен спрямо 2000 г.).
Фиг. 7. Средногодишен дял на нарастване на градските територии в Европа, спрямо 2000 г.,%
Източник: ЕАОС, 2011 г., CSI 014
Структурата на ползване на земята по класове земно покритие през периода 1990-2006 г. (Фиг. 8) се запазва относително постоянна, със слаба тенденция за нарастване на урбанизираните територии в определени райони на страната - най-вече за нуждите на туризма (в крайморските и планинските територии на страната).
Фиг. 8 Разпределение на територията на страната по класове земно покритие
Източник: ИАОС, Проект „Корине земно покритие – промени”
Свлачища
Свлачищата се дължат на природни и техногенни фактори. Това са геолого-тектонски характеристики на района, движение по разломи, земетресения, колебания на нивата на подземни води, интензивни валежи, ерозия, както и на динамични въздействия в резултат на човешка дейност: извършване на дълбоки изкопи, прокарване на пътища, добив на полезни изкопаеми, претоварване на горната част на свлачищата от насипи и ново строителство. Проявата на свлачищна активност е предимно през пролетния сезон, след снеготопене и след интензивни валежи
Дефиниция на индикатора за свлачища
-
Брой на регистрираните свлачища за една година
-
Обща площ в (ha) - засегната от свачищни процеси.
Оценка на индикатора
За периода 2005 – 2010 г. се наблюдава тенденция към увеличаване на свлачищните процеси. За периода 2000 – 2010 г. в страната са регистрирани 1 625 свлачища с обща площ от 20 692 ha(Фиг. 9).
През 2010 г. са регистрирани 68 нововопроявени свлачища с обща площ около 170 ha. Свлачищата са регистрирани в райони, в които не са извършвани проекто-проучвателни работи и съответно на са изпълнявани укрепителни мероприятия.
| Фиг. 9 и 10. Разпределение на площите, засегнати от свлачищни процеси, (hа) и брой свлачища - регистриране през 2010 г. | |
|---|---|
 |  |
Източник: МРРБ и ИАОС
Замърсяване на почвите
Почвените замърсявания са два вида: дифузни (чийто основен източник са земеделските практики) и локални (минни обекти и индустриални предприятия).
В резултат на локалните и дифузните почвени замърсявания настъпват промени в състава на почвата и качеството на произвежданата продукция.
|
Ключов въпрос Замърсени ли са почвите в България? Балансирано ли е торенето на земеделските земи по отношение на качеството на почвите? В каква степен необезопасените складове или ББ кубове за съхранение на забранени и негодни за употреба продукти за растителна защита, представляват заплаха за състоянието на почвите? |
|---|
Ключови послания
През периода 2005 – 2010 г. почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на замърсяване с тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители, в това число PAH 16, PCB 6 и 8 Хлорорганични пестициди.
През 2010 г. в сравнение с предходната година, не се наблюдава съществено изменение на количеството употребени минерални торове, както по видове, така и като общи количества. В процент към използваната земеделска площ в страната, наторените площи представляват 39,4% - за азотните торове, почти 8% - за наторените с фосфорни и 4,12% за наторените с калиеви торове почви.
За периода 2000 – 2010 г. се наблюдават стабилни положителни тенденции в управлението на складовете за забранени и негодни за употреба продукти за растителна защита. Намалява броят на необезопасените складове и количествата на забранени и негодни за употреба пестициди, които се съхраняват в тях.
Дифузно замърсяване на почвите
Дефиниция на индикатора
Дифузното замърсяване се оценява чрез определяне на концентраците на тежки метали - Zn, Cu, Pb, Cd, Ni, Co, Cr, As, Hg и устойчиви органични замърсители- РАН 16, РСВ-6 и хлорорганични пестициди в почвени проби
Оценка на индикатора
По отношение на тежките метали
За оценка на замърсяването на почвите с тежки метали през 2010 г. са извършени са 7 146 анализи на почвени проби, набрани от всичките 397 пункта от базовата мрежа. Получените данни са сравнени с максимално допустими концентрации (МДК) съгласно Наредба №3 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, в сила от 12.08.2008 г.
В следващите таблици е отразен общият брой на пунктове, съответно в обработваеми и необработваеми земи, замърсени с тежки метали и металоиди в двете дълбочини(0-20/0-10 и 20-40/10-40).
Табл. 6. Брой пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг с установени превишения на МДК през 2005-2010 г. за обработваеми земи
|
|
Cu |
Zn |
Pb |
Cd |
As |
Ni |
Cr |
Hg |
|
Повърхностен слой |
3 |
- |
1 |
- |
4 |
1 |
2 |
- |
|
Подповърхностен слой |
2 |
- |
1 |
- |
3 |
1 |
1 |
- |
Източник: ИАОС, Национална система за мониторинг на почви 2005-2010 г.
Табл. 7. Брой пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг с установени превишения на МДК през 2005-2010г. за пасища и ливади
|
|
Cu |
Zn |
Pb |
Cd |
As |
Ni |
Cr |
Hg |
|
Повърхностен слой |
1 |
- |
4 |
1 |
1 |
4 |
1 |
- |
|
Подповърхностен слой |
1 |
- |
4 |
1 |
1 |
5 |
1 |
- |
Източник: ИАОС, Национална система за мониторинг на почви 2005-2010 г.
В обработваемите земи замърсяването се дължи основно на мед, хром и арсен, а при необработваемите основните замърсители са олово и никел. Концентрациите на замърсителите превишават от 1,1 до 1, 8 пъти максималната концентрация в почвата при обработваемите и от 1,2 до 3,3 пъти МДК в необработваемите земи.
В таблица е отразена статистическата обработка на данните за тежки метали и металоиди в почвите от националната мрежа. Съдържанието на тежките елементи отново е измерено в двете дълбочини:0-20/20-40 cm за обработваемите земи и 0-10/10-40 cm за пасища и ливади, като е сравнено с pH на почвата.
Табл. 8. Статистически данни за измерените съдържания на тежки метали и металоиди в обработваеми земи(1) и в пасища и ливади(2) за периода 2005- 2010 г.
|
Статистическа стойност |
pH |
Cu, mg/kg |
Zn, mg/kg |
Cd, mg/kg |
Pb, mg/kg |
Ni, mg/kg |
Cr, mg/kg |
As, mg/kg |
Hg, mg/kg |
|||||||||
|
1 |
2 |
1 |
2 |
1 |
2 |
1 |
2 |
1 |
2 |
1 |
2 |
1 |
2 |
1 |
2 |
1 |
2 |
|
|
І дълбочина- повърхностен слой |
||||||||||||||||||
|
Брой |
276 |
121 |
276 |
121 |
276 |
121 |
276 |
121 |
276 |
121 |
276 |
121 |
276 |
121 |
276 |
121 |
276 |
121 |
|
Мин. |
4,8 |
4,7 |
7,2 |
5,03 |
28,4 |
19,2 |
0,06 |
0,1 |
7,2 |
5,3 |
3,6 |
5,0 |
11,0 |
5,4 |
1,0 |
0,9 |
0,01 |
0,01 |
|
Макс. |
8,6 |
8,12 |
269,1 |
127,9 |
179,5 |
170,4 |
0,78 |
3,5 |
108,9 |
193,1 |
257,9 |
232,9 |
234,2 |
344,3 |
40,0 |
60,7 |
0,67 |
0,4 |
|
Медиана |
6,9 |
6,21 |
25,7 |
25,44 |
66,6 |
69,6 |
0,2 |
0,2 |
18,2 |
22,3 |
36,6 |
31,2 |
52,3 |
51,7 |
7,6 |
6,1 |
0,12 |
0,11 |
|
Средна |
6,9 |
6,32 |
34,6 |
30,7 |
68,4 |
73,6 |
0,23 |
0,3 |
20,1 |
28,9 |
37,0 |
35,0 |
57,7 |
61,8 |
7,9 |
8,1 |
0,14 |
0,12 |
|
ІІ дълбочина- подповърхностен слой |
||||||||||||||||||
|
Брой |
276 |
121 |
276 |
121 |
276 |
121 |
276 |
121 |
276 |
121 |
276 |
121 |
276 |
121 |
276 |
121 |
|
|
|
Мин. |
4,81 |
4,74 |
3,9 |
4,74 |
31,2 |
18,3 |
0,04 |
0,07 |
7,8 |
5,28 |
2,8 |
5,62 |
10,5 |
6,63 |
1,1 |
0,9 |
|
|
|
Макс. |
8,64 |
8,12 |
166,5 |
104,1 |
170,3 |
173,7 |
1,13 |
4,27 |
97,0 |
186,9 |
270,1 |
237,04 |
225,1 |
354,8 |
36,9 |
72,8 |
|
|
|
Медиана |
6,91 |
6,24 |
25,1 |
23,76 |
66,5 |
67,54 |
0,19 |
0,18 |
18,2 |
21,85 |
36,8 |
31,77 |
52,2 |
50,79 |
7,5 |
6,0 |
|
|
|
Средна |
6,91 |
6,37 |
33,0 |
29,80 |
67,9 |
72,91 |
0,22 |
0,28 |
19,9 |
27,86 |
37,4 |
36,14 |
57,8 |
62,57 |
7,8 |
8,1 |
|
|
|
МДК7 |
|
|
150 |
140 |
320 |
390 |
2 |
2,5 |
100 |
130 |
110 |
80 |
200 |
250 |
25 |
30 |
1,5 |
1,5 |
Източник: ИАОС, Национална система за мониторинг на почви 2005-2010 г.
1-обработваеми земи
2-пасища и ливади
За периода 2005 – 2010 г. в обработваемите земи с регистрирани стойности над МДК за тежки метали са 2,77% от общия брой пунктове за страната, докато процентното разпределение за пасищата и ливадите възлиза на 3,27% от общия брой. Превишенията на максимално допустимите концентрации се наблюдават в едни и същи пунктове за целия период от 2005 година насам.
Получените резултати за периода 2005 – 2010 г. позволяват да направим извод, че почвите в страната са в добро състояние по отношение на замърсяването с тежки метали и металоиди. Няма данни за замърсяване с живак.
По отношение на устойчивите органични замърсители
За 2010 г. са извършени 3277 броя анализи от 113 броя пункта от базовата мрежа. Определени са концентрациите на РАН 16, РСВ-6 и хлорорганични пестициди в почвените проби. Стойностите са оценени чрез МДК по Наредба №3 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, в сила от 12.08.2008 г.
През 2010 г. не са отчетени замърсявания на почвите с устойчиви органични вещества, което се дължи основно на промените в българското земеделие през последните години с намалена употреба на химикали и торове.
Измерените съдържания в периода 2005 – 2010 г. са в пъти по- ниски от максимално допустимите концентрации. Полихлорираните бифенили са под границата на откриване, а 98,9% от полиароматните въглеводороди са под МДК.
Наторяване на почвите
Основният натиск по отношение на запасеността на почвите с биогенни елементи идва от селското стопанство и по-специално употребата на минерални торове.
Употреба на минерални торове
Дефиниция на индикаторите
-
Употребени количестваазотни торове (N); фосфорни торове (Р2O5) и калиеви торове (К2O) – общо и на единица земеделска площ
-
Обща наторена площ земеделски земи и % от използваната земеделската площ
Оценка на индикаторите
По данни на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), през 2010 г. в страната са употребени: 199 083 тона азотни торове (N); 39 034 т фосфорни торове (Р2O5) и 20 799 т калиеви торове (К2O). Констатира се нарастване на използваните азотни, фосфорни и калиеви торове спрямо предходната година. Увеличението е при общото количество на употребените минерални торове, като нарастването е най-значително при азотните торове, следвано от калиевите и фосфорни торове, в сравнение с предходната година.
Табл. 9. Употребени количества минерални торове в земеделието в t и като kg/ha спрямо използваната земеделска площ
|
Година |
Всичко торове |
Азот |
Р205 |
К20 |
||||
|
t |
kg/ha |
t |
kg/ha |
t |
kg/ha |
t |
kg/ha |
|
|
2001 |
178734 |
38,06 |
167962 |
35,77 |
8474 |
1,81 |
2298 |
0,49 |
|
2002 |
177935 |
37,89 |
155411 |
33,09 |
21400 |
4,56 |
1124 |
0,24 |
|
2003 |
167607 |
35,71 |
140930 |
30,03 |
23874 |
5,09 |
2803 |
0,60 |
|
2004 |
197980 |
37,18 |
164958 |
30,98 |
29904 |
5,61 |
3118 |
0,58 |
|
2005 |
188452 |
35,80 |
159506 |
30,29 |
25113 |
4,77 |
3833 |
0,73 |
|
2006 |
185847 |
35,80 |
152766 |
29,4 |
25278 |
4,87 |
7803 |
1,50 |
|
2007 |
221059 |
43,20 |
177936 |
34,77 |
29607 |
5,78 |
13516 |
2,64 |
|
2008 |
217425 |
42,62 |
173917 |
34,09 |
30558 |
6,0 |
12950 |
2,54 |
|
2009 |
220037 |
43,74 |
177553 |
35,30 |
30661 |
6,09 |
11823 |
2,35 |
|
2010 |
258916 |
51,25 |
199083 |
39,40 |
39034 |
7,73 |
20799 |
4,12 |
Източник на информацията : БАБХ
Табл. 10. Наторени площи с азотни, фосфорни и калиеви торове ( хил. ha)и като процент от използваната земеделска площ
|
Година |
Наторени площи с N |
Наторени площи с Р205 |
Наторени площи с К20 |
% от използваната земеделска площ |
||
|
N |
Р205 |
К20 |
||||
|
2001 |
1468,4 |
92,15 |
22,17 |
26,70 |
1,96 |
0,47 |
|
2002 |
1586,0 |
68,56 |
12,51 |
29,78 |
1,46 |
0,26 |
|
2003 |
1846,9 |
72,88 |
30,66 |
34,67 |
1,37 |
0,57 |
|
2004 |
1757,6 |
96,55 |
28,63 |
32,97 |
1,81 |
0,54 |
|
2005 |
1832,6 |
129,10 |
47,20 |
34,81 |
2,45 |
0,89 |
|
2006 |
1934,2 |
196,9 |
77,4 |
37,27 |
3,79 |
1,49 |
|
2007 |
1972,6 |
174,5 |
95,3 |
37,38 |
3,41 |
1,86 |
|
2008 |
2068,7 |
218,0 |
163,4 |
40,55 |
4,27 |
3,2 |
|
2009 |
2190,5 |
318,4 |
124,9 |
43,6 |
6,3 |
2,4 |
|
2010 |
1957,8 |
327,5 |
235,9 |
38,75 |
6,48 |
4,67 |
Източник на информацията : БАБХ
Употреба на оборска тор
Дефиниция на индикаторите
-
Оползотворено количество оборски тор
-
Обща площ, наторена с оборски тор
Оценка на индикаторите
През 2010 г. са оползотворени 71 260 тона оборски тор (Фиг.11), с които са наторени приблизително 6 964 ha. Наблюдава се намаляване на количеството на внесения оборски тор и увеличаване на площта, върху която е употребен оборският тор, спрямо предходната година. Наторени са предимно културите: зеленчуци, лозя, овощни, картофи и технически.
Фиг. 11. Използвани количества оборски тор (хил. t) и наторени площи (хил. hа)
Източник на информацията : БАБХ
Локално замърсяване на почвите
От локалните източници, представляващи заплаха за състоянието на почвите са извършени наблюдения по отношение на складовете, съхраняващи забранени продукти за растителна защита. Складовете с негодни за употреба пестициди са обект на ежегодна инвентаризация от ИАОС/МОСВ, НСРЗ/МЗХ и МВР/ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”. Съгласно общоприетата на национално ниво класификация тези места се делят на 3 вида - централни общински складове, изоставени складове за негодни за употреба пестициди и ББ кубове. Във връзка с наличието на складове със залежали и/ или забранени продукти за растителна защита, допълнително се обследват райони/ площадки в близост до тях - места, в които се очаква замърсяване на прилежащите терени, вследствие на течащи покриви, разградени постройки и излагане на продуктите на атмосферните влияния.
Дефиниция на индикатора
-
Брой на необезопасените складове за съхранение на забранени и негодни за употреба продукти за растителна защита.
-
Количества на забранени и негодни за употреба пестициди в необезопасени склада?
Оценка на индикаторите
Към 31 декември 2010 г. на територията на страната са регистрирани 307 необезопасени склада за забранени и негодни за употреба пестициди, 1929 броя ББ кубове и 74 централизирани склада, намирщи се в 304 населени места.
На Фиг.12 е показан броят ББ кубове, централизирани и необезопасени склада, съхраняващи излезли от употреба продукти за растителна защита.
| Фиг. 12. Съхранение на забранени и негодни за употреба пестициди, брой ББ кубове/ складове | Фиг.13. Количества забранени и негодни за употреба пестициди, t |
|---|---|
 |
 |
Източник: ИАОС, „Електронен регистър на забранените продукти за растителна защита”
Общото количество забранени и негодни за употреба пестициди за 2010 г. възлиза приблизително на 14117,21 тона (при 11 943 t за 2003 г., когато започват ежегодните инвентаризации и 14031,63 тона за 2009 г.) , като 54,9% от тях са трайно депонирани в 1929 броя ББ куба, а 30,47% са препакетирани и прибрани в 74 централни склада и само 14,65% от пестицидите се съхраняват в изоставени (необезопасени) склада.
Фиг. 13 проследява движението към препакетиране и съхранение в централни складове или трайно депониране в ББ кубове на количествата забранени и негодни за употреба пестициди.
1 USLE - Universal Soil Loss Equation, http://www.fao.org/docrep/t1765e/t1765e0e.htm
2 Wind Erosion Equation, http://www.weru.ksu.edu/nrcs/weq.html
Забравена парола?