ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2010 г. (издание 2012 г.)

Лични средства

Радиационно състояние на околната среда

Ключов въпрос

Радиационното състояние на околната среда в България представлява ли заплаха за здравето на населението и състоянието на екосистемите?

 

Ключови послания

state-good.jpg През 2010 г. Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон не е регистрирала стойности на радиационния гама фон, различни от естествените.

state-good.jpg Не е наблюдавана тенденция за повишаване на обемната специфичната активност на естествените и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух

state-good.jpg При наблюдението на радиационното състояние на необработваеми почви не са констатирани надфонови стойности на специфичната активност на естествените и техногенни радионуклиди.

state-good.jpgПовърхностните водни течения и басейни в страната са в добро радиационно състояние

 

Радиационен гама фон

 

Дефиниция на индикатора

Естественият радиационен гама-фон е физична характеристика на околната среда и представлява лъчевото поле, в което се намират всички живи организми на Земята. Определя се от йонизиращите лъчения, източник на които са вторичното космично лъчение и естествените радионуклиди, намиращи се в атмосферния въздух, почвите, водите, храните и човешкото тяло. Мощността на дозата му е специфична за всеки пункт, област, регион.

 

Данните за мощността на дозата гама-лъчение за страната се получават в реално време от 27 постоянни мониторингови станции на Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон, администрирана от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).

Автоматизираната система има за цел да осигурява оперативна информация в случай на инцидентно повишаване на радиационния фон, както при ядрена авария на територията на страната ни, така и при трансграничен пренос. Тя обезпечава с данни в реално време Аварийния център на Агенцията за ядрено регулиране и Гл. Дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” към Министерството на вътрешните работи, с което се осигурява възможност в случай на радиационна авария да се приложат своевременно подходящи мерки за защита на населението и околната среда.

 

Оценка на индикатора

През годината не са наблюдавани стойности, различни от естествените, характерни за съответния пункт. Най-ниската средногодишна стойност на мощността на дозата е определена в Локалната мониторингова станция Силистра - 66 nGy/h, а най-високата - връх Ореляк - 146 nGy/h. На фиг.1 са представени средногодишни стойности на радиационния гама-фон за периода 2008 – 2010 г. във всичките 27 постоянни мониторингови станции в страната.

 

Фиг.1. Средногодишни стойности на радиационния гама фон в България, 2008-2010г.

 

rad1_html_m28795bf8.gif

Източник: ИАОС

 

Атмосферна радиоактивност

 

Дефиниция на индикатора

Наличието на естествени и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух, служи като индикатор за определяне на атмосферната радиоактивност.

Оценката на атмосферната радиоактивност се основава на измервания на обемната специфична активност на естествени и техногенни радионуклиди, отложени върху аерозолни филтри чрез автоматично пробонабиране на аерозоли (обем над 900 m3) в стационарни станции и последващ гама- спектрометричен анализ.

Пробонабирането се извършва два пъти месечно в София, Варна, Бургас, Враца, Монтана и ежемесечно - в Бухово, Яна и Свищов.

 

Оценка на индикатора

Данните за радиологичните параметри на атмосферен въздух са получени в резултат от радиологичния мониторинг, извършен през 2010 г. от ИАОС.

През 2010 г. не са регистрирани повишения на специфичната активност на естествени и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух. Измерените стойности на проби от гореизброените станции не се отличават от предходни години и показват концентрации на техногенен 137Cs < 0,21 mBq/m3 (минимално детектируемата активност (МДА)) и на космогенен 7Be в интервала от 0,85 до 9,9 mBq/m3.

През периода са извършени и аерозолни пробонабирания с преносимо пробовземно устройство при обем на преминалия през филтъра въздух по-голям от 7000 m 3 в пунктове: Гълъбово, Стара Загора и Остра могила. Получените резултати показват концентрации на 137Cs < 0,004 mBq/m3 (МДА) и 7Be (1,92÷24,1 mBq/m3), което е доказателство за липса на радиоактивно замърсяване на атмосферния въздух през годината в Старозагорския регион.

 

Не се наблюдава тенденция на повишаване на обемната специфичната активност на естествените и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух в наблюдаваните пунктове от мрежата за радиологичен мониторинг на ИАОС в сравнение с минали години.

 

Радиационно състояние на необработваеми почви

 

Дефиниция на индикатора

Специфична активност на естествените и техногенни радионуклиди в почви, неповлияни от стопанска дейност в страната.

 

Оценка на индикатора

Данните от радиологичния мониторинг на необработваеми почви се получават в резултат от анализите, извършени от лабораториите за радиационни измервания на ИАОС през 2010 г. и са дадени на фиг. 2.

 

Фиг. 2. Специфична активност на естествени радионуклиди в необработваеми почви, Bq/kg

rad1_html_mb69d3ab.png

Източник: ИАОС

 

При оценката на получените данни за стойностите на специфичните активности на естествените радионуклиди за повърхностния почвен слой (0÷20 cm) в отделните мониторингови пунктове не са констатирани надфонови стойности.

Факт е, че най-засегнати от ядрената авария в Чернобил през 1986 г. са почвите в Южна България. Те са обект на ежегодни контролни наблюдения в системата за радиологичен мониторинг на околната среда. Данните за специфичната активност и динамика на техногенния 137Cs, отложен вследствие аварията, характеризират петнисти замърсявания на почвите (фиг.3)

Най-високи стойности през годината са регистрирани в Пловдивска и Смолянска области, като напр.: с. Бяла черква – 330 Bq/kg, с. Манастир- 287 Bq/kg, гр. Лъки - 198 Bq/ kg, Юндола - 155 Bq/kg, с. Добралък -143 Bq/kg, гр. Първомай – 139 Bq/kg, с. Брестовица – 126 Bq/ kg.

 

Фиг. 3. Специфична активност на техногенен 137Cs в необработваеми почви , Bq/kg

 

rad1_html_6d77f5b0.png

 

Източник: ИАОС

 

При сравнение на данните, с тези от предходни години, се наблюдава тенденция към общо намаляване на специфичната активност на техногенния 137Cs, което се обяснява с глобалното му преразпределение при естествените миграционни процеси. Естествените радионуклиди, съдържащи се в проби от необработваеми почви, запазват стойностите на специфичните си активности.

 

Радиационно състояние на повърхностни води

 

Дефиниция на индикатора

Обща алфа- и обща бета-активност, съдържание на естествен уран и специфична активност на Радий-226 на повърхностни води

 

Радиологичният мониторинг на реките, езерата и язовирите в страната се осъществява чрез мрежа от пунктове и се изразява в наблюдение на радиологичните показателите във води. Посредством радиохимичен анализ на пробите се определя обща алфа- и обща бета-активност, съдържание на естествен уран и специфична активност на Радий-226.

 

Оценка на индикатора

Данните за радиологичните параметри на повърхностни води, са получении в резултат на провеждания от ИАОС радиологичен мониторинг, през 2010 г. и са дадени на фиг. 4.

 

Фиг. 4. Обща бета-активност на повърхностни води, Bq/l

rad1_html_43797ff4.png

Източник: ИАОС

 

През 2010 г. е проведен системен мониторинг на радиационното състояние в 84 пункта по поречията на по-големите реки и други водни обекти в страната както и в 8 пункта от р. Дунав.

Анализът на данните за обща бета-активност на водите на р. Дунав и останалите основни реки, езера и язовири установява стойности значително под ПДК (Наредба №7/1986 г. за показатели и норми за определяне качеството на течащи повърхностни води , ПДК- 0.75 Bq/l ).

Това налага извода, че през годината водните обекти в страната, като цяло, са били в добро радиационно състояние.

Тенденцията е радиологичните показатели, в сравнение с предходни години, да запазват стойносттите си, характерни за дадения мониторингов пункт в страната. Това е израз на липса на радиоактивно замърсяване на този компонент на околната среда.

 

Радиологичен аспект на въздействие на АЕЦ „Козлодуй” върху околната среда в 30-км зона

Радиационнното влияние на дейността на АЕЦ „Козлодуй върху околната среда е предмет на системни изследвания от пуска на централата до момента. За оценката на това въздействие се извършва ведомствен радиологичен контрол по регламентирани дългосрочни програми, съгласувани с контролните органи в страната, в т. ч. и с МОСВ.
Държавното регулиране на безопасното използване на ядрената енергия се осъществява от Председателя на Агенцията за ядрено регулиране. Министрите на околната среда и водите, на здравеопазването, на вътрешните работи осъществяват специализиран контрол по отношение на АЕЦ „Козлодуй”.
Министерството на околната среда и водите извършва надведомствен радиологичен мониторинг в „наблюдаваната” зона на АЕЦ Козлодуй”.
 
Радиологичният мониторинг се състои в непрекъснато и периодично наблюдение на горепосочените индикатори:
  • радиационен гама-фон;

  • атмосферна радиоактивност;

  • съдържание на техногенни радионуклиди в необработваеми почви;

  • радиологични показатели в повърхностни води от 30-km зона на АЕЦКозлодуй” и дебалансни води от централата;

  • съдържание на техногенни радионуклиди в дънните утайки.

 

Анализ и оценка на информацията

В резултат от извършвания от лабораториите на ИАОС през 2010 г., радиологичен мониторинг на 30-km зона на АЕЦ Козлодуй”, може да се наблюдава цялостния радиационен статус на околната среда в този район (фиг. 5).
 

Фиг. 5 Радиационно състояние на околната среда в 30- km зона на АЕЦ Козлодуй” през 2010 г.

rad1_html_m3677f159.png

Източник: ИАОС

 
Получените през 2010 г. данни, сравнени с резултати от минали години не показват неблагоприятни тенденции в радиационната обстановка и екологичния статус на околната среда, произтичащи от експлоатацията на атомната централа.
В изпълнение на изискванията на чл. 35, 36 от Договора ЕВРАТОМ и Препоръка 473/2000 на ЕК нашата страна ежегодно докладва данни от извършвания радиологичен мониторинг на околната среда към Общоевропейската база данни – REM и ежедневно изпраща информация за радиационния гама фон към Европейската система за обмен на радиологични данни – EURDEP.







Профил на купувача - обществени поръчки


Такси за предоставяне на административни услуги по разрешителни режими


Тарифа за таксите, които се събират в системата на МОСВ


Достъп до обществена информация


Защита на личните данни


Сигнали по ЗЗЛПСПОИН


Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда


Годишен бюлетин за качество на атмосферен въздух (КАВ)


Тримесечен бюлетин

 


Ежедневен бюлетин за качеството на въздуха


Последни регистрирани превишения на алармените прагове за NO2, SO2 и O3


Достъп на общини до данни за качество на въздуха в реално време


Ежедневен бюлетин за радиационната обстановка


EURDEP-widget (Европейска платформа за обмен на радиологични данни)


Националeн регистър за квоти за емисии на парникови газове


Национална информационна система за докладване по ЕРИПЗ


Мониторинг на отпадъците (информационна система, публични регистри)


Национална система за мониторинг на биологично разнообразие


Червена книга на Република България


Оперативна програма „Добро управление”


Проекти по Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г.


"Проект „Корине земно покритие 2018 - България”


Проект по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г.


Програма "Хоризонт 2020" на ЕС за научни изследвания и иновации


Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж"


Проект по Оперативна програма "Административен капацитет"


Програма за Консултантска Помощ (ААР)


BG02.PDP1 „Надграждане на геоинформационната система за управление на водите и докладване“


BG03.PDP1 Проект "Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (IBBIS)"


Регистър на защитените територии в България


Регистър на вековните дървета в България


Бюлетин за климатичната адаптация в Европа (ADAPT)

Вход


Забравена парола?







Профил на купувача - обществени поръчки


Такси за предоставяне на административни услуги по разрешителни режими


Тарифа за таксите, които се събират в системата на МОСВ


Достъп до обществена информация


Защита на личните данни


Сигнали по ЗЗЛПСПОИН


Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда


Годишен бюлетин за качество на атмосферен въздух (КАВ)


Тримесечен бюлетин

 


Ежедневен бюлетин за качеството на въздуха


Последни регистрирани превишения на алармените прагове за NO2, SO2 и O3


Достъп на общини до данни за качество на въздуха в реално време


Ежедневен бюлетин за радиационната обстановка


EURDEP-widget (Европейска платформа за обмен на радиологични данни)


Националeн регистър за квоти за емисии на парникови газове


Национална информационна система за докладване по ЕРИПЗ


Мониторинг на отпадъците (информационна система, публични регистри)


Национална система за мониторинг на биологично разнообразие


Червена книга на Република България


Оперативна програма „Добро управление”


Проекти по Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г.


"Проект „Корине земно покритие 2018 - България”


Проект по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г.


Програма "Хоризонт 2020" на ЕС за научни изследвания и иновации


Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж"


Проект по Оперативна програма "Административен капацитет"


Програма за Консултантска Помощ (ААР)


BG02.PDP1 „Надграждане на геоинформационната система за управление на водите и докладване“


BG03.PDP1 Проект "Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (IBBIS)"


Регистър на защитените територии в България


Регистър на вековните дървета в България


Бюлетин за климатичната адаптация в Европа (ADAPT)

Вход


Забравена парола?

Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС