Радиационно състояние на околната среда
Ключов въпрос Радиационното състояние на околната среда в България представлява ли заплаха за здравето на населението и състоянието на екосистемите? |
---|
Ключови послания
През 2010 г. Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон не е регистрирала стойности на радиационния гама фон, различни от естествените.
Не е наблюдавана тенденция за повишаване на обемната специфичната активност на естествените и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух
При наблюдението на радиационното състояние на необработваеми почви не са констатирани надфонови стойности на специфичната активност на естествените и техногенни радионуклиди.
Повърхностните водни течения и басейни в страната са в добро радиационно състояние
Радиационен гама фон
Дефиниция на индикатора
Естественият радиационен гама-фон е физична характеристика на околната среда и представлява лъчевото поле, в което се намират всички живи организми на Земята. Определя се от йонизиращите лъчения, източник на които са вторичното космично лъчение и естествените радионуклиди, намиращи се в атмосферния въздух, почвите, водите, храните и човешкото тяло. Мощността на дозата му е специфична за всеки пункт, област, регион.
Данните за мощността на дозата гама-лъчение за страната се получават в реално време от 27 постоянни мониторингови станции на Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон, администрирана от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).
Автоматизираната система има за цел да осигурява оперативна информация в случай на инцидентно повишаване на радиационния фон, както при ядрена авария на територията на страната ни, така и при трансграничен пренос. Тя обезпечава с данни в реално време Аварийния център на Агенцията за ядрено регулиране и Гл. Дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” към Министерството на вътрешните работи, с което се осигурява възможност в случай на радиационна авария да се приложат своевременно подходящи мерки за защита на населението и околната среда.
Оценка на индикатора
През годината не са наблюдавани стойности, различни от естествените, характерни за съответния пункт. Най-ниската средногодишна стойност на мощността на дозата е определена в Локалната мониторингова станция Силистра - 66 nGy/h, а най-високата - връх Ореляк - 146 nGy/h. На фиг.1 са представени средногодишни стойности на радиационния гама-фон за периода 2008 – 2010 г. във всичките 27 постоянни мониторингови станции в страната.
Фиг.1. Средногодишни стойности на радиационния гама фон в България, 2008-2010г.
Източник: ИАОС
Атмосферна радиоактивност
Дефиниция на индикатора
Наличието на естествени и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух, служи като индикатор за определяне на атмосферната радиоактивност.
Оценката на атмосферната радиоактивност се основава на измервания на обемната специфична активност на естествени и техногенни радионуклиди, отложени върху аерозолни филтри чрез автоматично пробонабиране на аерозоли (обем над 900 m3) в стационарни станции и последващ гама- спектрометричен анализ.
Пробонабирането се извършва два пъти месечно в София, Варна, Бургас, Враца, Монтана и ежемесечно - в Бухово, Яна и Свищов.
Оценка на индикатора
Данните за радиологичните параметри на атмосферен въздух са получени в резултат от радиологичния мониторинг, извършен през 2010 г. от ИАОС.
През 2010 г. не са регистрирани повишения на специфичната активност на естествени и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух. Измерените стойности на проби от гореизброените станции не се отличават от предходни години и показват концентрации на техногенен 137Cs < 0,21 mBq/m3 (минимално детектируемата активност (МДА)) и на космогенен 7Be в интервала от 0,85 до 9,9 mBq/m3.
През периода са извършени и аерозолни пробонабирания с преносимо пробовземно устройство при обем на преминалия през филтъра въздух по-голям от 7000 m 3 в пунктове: Гълъбово, Стара Загора и Остра могила. Получените резултати показват концентрации на 137Cs < 0,004 mBq/m3 (МДА) и 7Be (1,92÷24,1 mBq/m3), което е доказателство за липса на радиоактивно замърсяване на атмосферния въздух през годината в Старозагорския регион.
Не се наблюдава тенденция на повишаване на обемната специфичната активност на естествените и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух в наблюдаваните пунктове от мрежата за радиологичен мониторинг на ИАОС в сравнение с минали години.
Радиационно състояние на необработваеми почви
Дефиниция на индикатора
Специфична активност на естествените и техногенни радионуклиди в почви, неповлияни от стопанска дейност в страната.
Оценка на индикатора
Данните от радиологичния мониторинг на необработваеми почви се получават в резултат от анализите, извършени от лабораториите за радиационни измервания на ИАОС през 2010 г. и са дадени на фиг. 2.
Фиг. 2. Специфична активност на естествени радионуклиди в необработваеми почви, Bq/kg
Източник: ИАОС
При оценката на получените данни за стойностите на специфичните активности на естествените радионуклиди за повърхностния почвен слой (0÷20 cm) в отделните мониторингови пунктове не са констатирани надфонови стойности.
Факт е, че най-засегнати от ядрената авария в Чернобил през 1986 г. са почвите в Южна България. Те са обект на ежегодни контролни наблюдения в системата за радиологичен мониторинг на околната среда. Данните за специфичната активност и динамика на техногенния 137Cs, отложен вследствие аварията, характеризират петнисти замърсявания на почвите (фиг.3)
Най-високи стойности през годината са регистрирани в Пловдивска и Смолянска области, като напр.: с. Бяла черква – 330 Bq/kg, с. Манастир- 287 Bq/kg, гр. Лъки - 198 Bq/ kg, Юндола - 155 Bq/kg, с. Добралък -143 Bq/kg, гр. Първомай – 139 Bq/kg, с. Брестовица – 126 Bq/ kg.
Фиг. 3. Специфична активност на техногенен 137Cs в необработваеми почви , Bq/kg
Източник: ИАОС
При сравнение на данните, с тези от предходни години, се наблюдава тенденция към общо намаляване на специфичната активност на техногенния 137Cs, което се обяснява с глобалното му преразпределение при естествените миграционни процеси. Естествените радионуклиди, съдържащи се в проби от необработваеми почви, запазват стойностите на специфичните си активности.
Радиационно състояние на повърхностни води
Дефиниция на индикатора
Обща алфа- и обща бета-активност, съдържание на естествен уран и специфична активност на Радий-226 на повърхностни води
Радиологичният мониторинг на реките, езерата и язовирите в страната се осъществява чрез мрежа от пунктове и се изразява в наблюдение на радиологичните показателите във води. Посредством радиохимичен анализ на пробите се определя обща алфа- и обща бета-активност, съдържание на естествен уран и специфична активност на Радий-226.
Оценка на индикатора
Данните за радиологичните параметри на повърхностни води, са получении в резултат на провеждания от ИАОС радиологичен мониторинг, през 2010 г. и са дадени на фиг. 4.
Фиг. 4. Обща бета-активност на повърхностни води, Bq/l
Източник: ИАОС
През 2010 г. е проведен системен мониторинг на радиационното състояние в 84 пункта по поречията на по-големите реки и други водни обекти в страната както и в 8 пункта от р. Дунав.
Анализът на данните за обща бета-активност на водите на р. Дунав и останалите основни реки, езера и язовири установява стойности значително под ПДК (Наредба №7/1986 г. за показатели и норми за определяне качеството на течащи повърхностни води , ПДК- 0.75 Bq/l ).
Това налага извода, че през годината водните обекти в страната, като цяло, са били в добро радиационно състояние.
Тенденцията е радиологичните показатели, в сравнение с предходни години, да запазват стойносттите си, характерни за дадения мониторингов пункт в страната. Това е израз на липса на радиоактивно замърсяване на този компонент на околната среда.
Радиологичен аспект на въздействие на АЕЦ „Козлодуй” върху околната среда в 30-км зона |
---|
-
радиационен гама-фон;
-
атмосферна радиоактивност;
-
съдържание на техногенни радионуклиди в необработваеми почви;
-
радиологични показатели в повърхностни води от 30-km зона на АЕЦ „Козлодуй” и дебалансни води от централата;
-
съдържание на техногенни радионуклиди в дънните утайки.
Анализ и оценка на информацията
Фиг. 5 Радиационно състояние на околната среда в 30- km зона на АЕЦ „Козлодуй” през 2010 г.
Източник: ИАОС