Индекс и състояние на обикновените видове птици за България

(SEBI 1 – Обилие и разпространение на избрани видове)

Ключов въпрос:

Кои видове птици намаляват обилието и разпространението си в България?

Ключово послание

Общата тенденция за периода 2005 – 2015 г. за всички 38 вида, съставляващи индикатора е за намаление на числеността с 9%. От всички 71 вида птици, чието състояние е оценено през 2015 г., намаляващите са 21%, увеличаващите са 18%, стабилните са 23%, а тези с неопределена категория на тенденцията са 38%.

Дефиниция на индикатора

Индикаторът показва тенденциите в числеността на обикновените видове птици в България за определен период от време.

Индикаторите за популационни тенденции, какъвто е индексът на обикновените видове птици, осигуряват реална основа за оценка на степента на загуба на биологично разнообразие. Индикаторът включва и индекс на птиците от селскостопанските местообитания, който е важен индикатор за устойчивостта в управлението на земеделските земи.

Оценка на индикатора

Настоящата оценка включва единадесет годишен период (2005 – 2015 г.) и резултатите се основават на реални наблюдения на птици в пробни площадки с размер 1х1 кm. През 2015 г. са регистрирани 153 вида. Според класификацията на Общоевропейската схема за мониторинг на обикновените видове птици, оценяваните видове се разделят на три групи според обитаваната среда: земеделски земи, гори и „други“ типове среда. От оценените 38 вида, 44,7% обитават земеделските земи, 26% са горски видове и 29% обитават други типове местообитания.

Фиг. 1. Тенденция на индекса на обикновените видове птици за България 2005 – 2015 г. (базова година 2005=100%)

Източник: БДЗП

Сред видовете обитаващи земеделските земи с най-значителни отрицателни тенденции са ръждивогушото ливадарче (-68%), щиглецът (-52%) и обикновеният скорец (-41%). Увеличава се числеността единствено на голямото белогушо коприварче (227%). Стабилна тенденция има гургулицата и папуняка. От видовете, обитаващи горите, с положителна тенденция на популацията са еловия певец и червеногръдката. Със стабилни тенденции са голямото черноглаво коприварче, голям пъстър кълвач, обикновена чинка, сойка, кос и голям синигер. С отрицателна тенденция е горската бъбрица (-74%), а останалите имат неопределена тенденция, основно поради липса на достатъчно данни. В третата категория (видове обитаващи „други” типове среда) намаляващи видове са сивата врана (– 49%), сирийски пъстър кълвач (-56%) и домашно врабче (-31%). Увеличават се южният славей (34%) и черният бързолет (54%), а гугутката и свраката са със стабилни тенденции.

Намаляването на индекса за състоянието на популациите на птиците е признак за влошеното състояние на тези видове и средата, която обитават. Необходимо е целенасочено и успешно прилагане на агро-екологичните мерки в селското стопанство и въвеждане на по-адекватни стандарти за поддържане на добро екологично състояние на земеделските земи. Нужно е повишено внимание към влиянието на някои практики като премахването на храстите, разораването на пасищата и ползването на химикали в селското стопанство. Настъпването на култури като маслодайната рапица в селското стопанство поставя сериозни пречки пред видове като сивата овесарка и пъдпъдъка.

В допълнение на видовете съставляващи индикатора е оценено състоянието на още 33 вида. Тенденциите на цялата група са представени на фиг.2:

Фиг. 2. Разпределение на тенденциите на 62 вида птици, според категориите им

Източник: БДЗП

Източници на информация:

Информацията за този индикатор се събира в рамките на Общоевропейската схема за мониторинг на обикновените видове птици, която в България се прилага от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП): http://www.bspb.org/monitoring