ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Промяна в числеността и състояние на зимуващите водолюбиви птици в България

 

Ключов въпрос:

Как се променя числеността на зимуващите популации на водолюбиви птици в България?

Ключово послание

state-bad.jpg Въпреки, че в краткосрочен план броят на зимуващите птици у нас за последните 5 години се променя в широки граници и остава сравнително постоянен, то броят на регистрираните водолюбиви видове птици през 2015 г. е един от най-ниските за последните 7 години. В резултат от среднозимното преброяване през 2015 г. са установени общо 237 656 индивида, което е с 7% повече от 2014 г., но с 45 % по-малко от 2013 г.

Дефиниция на индикатора

Индикаторът представлява определяне на численост и видов състав на зимуващите в България популации от водолюбиви птици. 

Среднозимното преброяване на водолюбивите птици се координира от Wetlands International и се осъществява в цяла Европа с цел да се определи размерът на евро­пейските популации на тези видове птици и да се оцени състоянието на влажните зони, където те зимуват. У нас то се провежда всяка година в средата на януари с три основни цели:

1. да се установи числеността, видовия състав и разпространението на зимуващите популации от водолюбиви птици;
2. да се установят заплахите за птиците и за ключовите за зимуването им влажни зони.
3. да се определят местата на концентрация на водолюбиви птици, които покриват 1% критерий на Конвенцията по влажните зони с международно значение, по специално като местообитания за водолюбиви птици (Рамсарска конвенция).

Оценка на индикатора

В резултат от среднозимното преброяване през 2015 г. са установени общо 237 656 индивида, което е с 7% повече от 2014 г., когато броят на зимуващите водолюбиви птици е бил 221 133, но с 45 % по-малко от 2013 г. когато са регистрирани 531 087 индивида. Най-многочислените видове за 2015 година са: зеленоглавата патица (Anas platyrhynchos – 70 125 индивида), голямата белочела гъска (Anser albifrons – 46 062 индивида), лиската (Fulica atra – 45 366 индивида), жълтокраката чайка (Larus michahellis – 9224 индивида), големия корморан (Phalacrocorax carbo – 7588 индивида) и кафявоглавата потапница (Aythya ferina - 6973 индивида). 

Въпреки, че в краткосрочен план броят на зимуващите птици у нас за последните 5 години се променя в широки граници и остава сравнително постоянен, то броят на регистрираните водолюбиви видове птици през 2015 г. е един от най-ниските за последните 7 години (Фиг. 7). 

Фиг.7. Промяна в числеността на водолюбивите
птици за периода 19982015 г.
 

Източник: БДЗП

Варирането на числеността е в тясна зависимост от метеорологичните условия в страната и на север от нея. При по-топли зими с относително високи температури много от водолюбивите птици остават на север. Същевременно в рамките на зимния период се наблюдава по-късно пристигане на някои от зимуващите видове поради по-късното застудяване. През последните години се установява и изместване на максимумите в числеността на някои водоплаващи птици – основно гъски, патици и потапници. Поради температурните промени в рамките на зимния период и в рамките на месец януари  пиковете в числеността на водолюбивите птици не винаги попадат в периода на Средно-зимното преброяване, а се регистрират непосредствено преди или след него. Независимо от това намаляването на числеността е резултат и от намаляването в числеността на популациите на някои видове. Така например един от характерните зимуващи видове в страната – червеногушата гъска регистрира спад в световната си популация, като една от възможните причини е влошени условия в местата на зимуване и стациониране по време на миграция. В международен план се наблюдава и траен дългосрочен спад в популациите на редица многобройни зимуващи видове – като зеленоглавата патица и кафявоглавата потапница, като последната вече е Световно застрашен вид съгласно категоризацията на IUCN. Това дава основание да се направи извода, че дългосрочните промени отразяват от една страна промени в характеристиките на зимния период и температурните минимуми и максимуми, но за част от видовете се касае за конкретни негативни тенденции в световните или Евразийски прелетни популации и следва интерпретацията да се прави на база по-широка и пълна информация, обхващаща,  както по-обширен регион и разнообразни параметри, така и допълнителна информация за конкретни видове и техните прелетни популации 

Източници на информация:

Изпълнителна агенция по околна среда, Българско дружество за защита на птиците, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, Национален природонаучен музей при БАН, СНЦ Зелени Балкани, Фондация за дивата флора и фауна, и други НПО













Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС