Оценка на числеността и значимостта на подземните местообитания на пещеролюбивите видове прилепи в България през 2014/2015 г.

Ключово послание

 Общата численост, установена по време на зимния мониторинг (2014/2015 г.) в 68 подземни местообитания, е 144 262 индивида от 16 вида прилепи. Общата численост, установена по време на летния мониторинг (2015 г.) в 91 подземни местообитания, е 126 129 индивида от 17 вида прилепи.

От изследваните общо 118 подземни местообитания, 5 са определени като подземни местообитания за прилепите с европейска значимост, 16 - с национална значимост, а 97 имат регионална значимост.

Редовният мониторинг на състоянието и заплахите в значимите местообитания е от ключово значение за опазването на прилепите.

Дефиниция на индикатора

Индикаторът представлява моментна оценка на числеността на пещеролюбивите видове прилепи в България, както и на значимостта на техните подземни местообитания, на база данните от проведен мониторинг през зимата на 2014/2015 г. и лятото на 2015 г. в общо 118 подземни местообитания (убежща). Приложена е методиката за мониторинг на прилепи към Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие. Пещеролюбивите прилепи в България са 10 вида, които живеят постоянно или сезонно в подземни убежища като пещери, пропасти, минни галерии, бункери, катакомби, тунели, подземия и други подобни структури с постоянен микроклимат. Значимостта на тези подземни убежища се определя от числеността на прилепите, които зимуват или се размножават в тях поради специфичните подходящи условия. Числеността на колониите при пещеролюбивите видове прилепи е в пряка зависимост от състоянието на подземните им убежища. Колкото условията са по-близки до естествените и безпокойството липсва или е незначително, толкова по-големи и многовидови са колониите. Единични екземпляри или малки колонии от други видове, извън типичните пещеролюбиви, също могат да бъдат намерени в подземните местообитания. 

Оценка на индикатора

В рамките на Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие, през 2014/2015 г. е проведен зимен и летен мониторинг на пещеролюбивите видове прилепи - Rhinolophus ferrumequinum, Rhinolophus euryale, Rhinolophus hipposideros, Rhinolophus blasii,      Rhinolophus mehelyi, Myotis myotis, Myotis blythii, Myotis emarginatus, Myotis capaccinii, Miniopterus schreibersii. Зимният мониторинг е проведен в периода декември 2014 – април 2015 г., като са обследвани 68 обекта (подземни убежища на прилепи), с общо 74 посещения. Летният мониторинг е проведен в периода май – октомври 2015 г., като са обследвани 91 обекта с общо 111 посещения.

Общата численост, установена по време на зимния мониторинг (2014/2015 г.) е 144 262 индивида от 16 вида прилепи (Табл. 2). Най-висока е общата численост на зимуващите пещерни дългокрили (Miniopterus schreibersii) - 103 141 индивида, големите подковоноси (Rhinolophus ferrumequinum) - 11 826 индивида и южните подковоноси (Rhinolophus euryale) - 10 911 индивида. В десет от изследваните зимни подземни местообитания е установена обща численост на всички прилепи над 2 000 индивида. Най-големият брой прилепи в едно убежище е 45 467 индивида. Най-големият регистриран брой видове в едно убежище е 7 вида.   В 55,9% от зимните убежища живеят прилепи с численост на всички видове от 1 до 499 индивида. Високата концентрация на прилепи в по-малък брой убежища е особено добре изразена през зимните месеци - само в три пещери зимуват 60% от всички пещеролюбиви видове в България. 

Таблица 2 Обща численост и брой убежища, в които са наблюдавани прилепите по време на зимния мониторинг 2014/2015 г.         

Източник: Финален доклад по проект, финансиран от ПУДООС: „Теренно наблюдение на прилепи съгласно схемата за мониторинг към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие“ (НПМ- БАН) 

Общата численост, установена по време на летния мониторинг (2015 г.) е 126 129 индивида от 17 вида прилепи (Табл. 3). Най-висока е общата численост на пещерните дългокрили (Miniopterus schreibersii) - 60 260 индивида, големите нощници (Myotis myotis/blythii) - 31 398 индивида и южните подковоноси (Rhinolophus euryale) - 11 525 индивида. В 7 от изследваните летни подземни местообитания е установена обща численост на всички прилепи над 5 000 индивида. Най-големият брой прилепи в едно убежище е 15 479 индивида. Най-големият брой видове, които се размножават в едно убежище е 6, регистриран в 3 пещери. Концентрация на големи прилепни числености (над 10 000 индивида) в едно убежище през лятото е много по-слабо изразена в сравнение със зимата. В четири пещери се размножават 29% от всички пещеролюбиви видове в България. Половината от всички изследвани убежища (49,5%) поддържат общи летни числености в класа от 1 до 499 индивида.

Таблица 3 Обща численост и брой убежища, в които са наблюдавани прилепите по време на летния мониторинг 2015 г.        

Източник: Финален доклад по проект, финансиран от ПУДООС: „Теренно наблюдение на прилепи съгласно схемата за мониторинг към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие“ (НПМ- БАН) 

От изследваните по време на мониторинга 118 обекта, 5 убежища - Деветашката пещера, Дяволското гърло, Парниците, Орлова чука и Изоставените водни резервоари към рудник са определени като подземни местообитания за прилепите с Европейска значимост. 16 убежища имат национална значимост, тъй като в тях зимуват или се размножават големи колонии от над 4 вида прилепи. 97 убежища имат регионална значимост като места за размножаване, зимуване или са транзитно местообитание на големи прилепни колонии.

Редовният мониторинг на състоянието и заплахите в значимите местообитания е от ключово значение за опазването на прилепите. 

Източник на информация

Финален доклад по проект, финансиран от ПУДООС: „Теренно наблюдение на прилепи съгласно схемата за мониторинг към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие“ (изпълнител Нaционален природонаучен музей - БАН)