Защитени зони по директивата за местообитанията и директивата за птиците в България

(SEBI 8 – Защитени зони по Директивата за местообитанията и Директивата за птиците)

Ключов въпрос:

Предложени ли са достатъчно обекти по Директивата за местообитанията и Директивата за птиците?

Ключово послание

В България до края на 2015 г., са приети от Министерски съвет 340 защитени зони (353 на брой, но 13 са с обща граница по двете директиви) от мрежата “Натура 2000”, покриващи общо 34.4% от територията на страната (табл.1, фиг.6).

В края на 2015 г. броят на определените защитени зони, съгласно Директивата за птиците в България е 119 с площ 2 523 661 ha (22.7% от общата територия на страната) (фиг. 4), а броят на защитените зони съгласно Директивата за местообитанията е 234 с площ 3 326 963 ha (30% от общата територия на страната) (Фиг. 5). Защитените зони включват общо 282 135 ha морски пространства.

Табл. 1. Брой и площ на защитените зони от мрежата “Натура 2000” в България

	Брой	Площ [ha]	Територия [ha]	Морски пространства [ha]	% от нац. територия
Защитени зони за местообитанията	234	3 574 687	3 326 963	247 724	30 %
Защитени зони за птиците	119	2 578 150	2 523 661	54 489	22.7%
Общо Натура 2000	340*	4 105 320	3 823 184	282 135	34.4%

* 13 бр. от ЗЗ са с обща граница по двете Директиви

Дефиниция на индикатора

Индикаторът показва текущото състояние на изпълнението на Директивата за опазване на естествените местообитания и дивата фауна и флора (92/43/ЕИО) и Директивата за опазване на дивите птици (2009/147/ЕИО) от държавите-членки на ЕС и включва два компонента:

Тенденции в пространственото покритие на предложените зони;
Индекс на достатъчност, базиран на тези предложения (само за Директивата за местообитанията)

Обявяването на зони, определени съгласно директивите за местообитанията и за птиците е инструмент за спиране на загубата на биологично разнообразие и показва отговорността на държавата по неговото опазване и намаляване на загубата му.

Първият компонент "Тенденции в пространственото покритие на предложените зони, определени съгласно директивите за местообитанията и за птиците” представя промяната в площното покритие на предложените зони от държавите-членки в кm2 за определен времеви период.

Вторият компонент "Индекс на достатъчност" показва оценката на Европейската Комисия колко близо са държавите членки до целта да имат достатъчно предложени зони за опазване на местообитанията и видовете от интерес на общността. Държавите членки със 100% достатъчност са предложили достатъчно обекти, в съответствие с изискванията на Европейската Комисия (ЕК) за всички сухоземни типове местообитания от Приложение I и за сухоземните видове от интерес за Общността от Приложение II, наблюдавани на тяхна територия и оценени в съответствие със спецификациите на съответната директива.

Оценка на индикатора

По процентно покритие на мрежата „Натура 2000“ спрямо националната територия България се нарежда на трето място в ЕС, след Словения и Хърватия. Индексът на достатъчност мрежата „Натура 2000“ се доближава до 100%.

Фиг. 4. Промяна в броя и площта на определените защитени зони по Директивата за птиците

за периода 2007-2015 г., hа в България

Източник: МОСВ-НСЗП

Фиг. 5. Промяна в броя и площта на определените защитени зони по Директивата за местообитанията за периода 2007 – 2015 г., hа в България

Източник: МОСВ-НСЗП

Фиг. 6. Карта на защитените зони от екологичната мрежа „НАТУРА 2000“ в България

Източници на информация:

Министерство на околната среда и водите (МОСВ): http://natura2000.moew.government.bg/;

Европейска комисия (ЕК): http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/index_en.htm