ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Управление на водните ресурси и качество на водите

ОПАЗВАТ ЛИ СЕ ВОДИТЕ В Р БЪЛГАРИЯ ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ И ПОСТИГА ЛИ СЕ ДОБРО КАЧЕСТВО НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ И ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ? 

Опазване качеството на природните и питейни води е първостепенна задача на обществото, за да се гарантират здравословни условия за живот на индивида и висок стандарт на общественото здраве.

През периода 1996-2016 г. се наблюдава запазване на тенденцията за подобряване на качеството на повърхностните води. През 2016 г. се запазва тенденцията за подобряване качеството на повърхностните води в България по отношение на основните физико-химични показатели, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Направената оценка през 2016 г. на индикативните основни физикохимични показатели поддържащи биологичните елементи за качество (ЕК) показва, че голяма част от обследваните пунктове попадат в категорията отлично-добро състояние.

През 2016 г., както и през 2015 г. по отношение на биологичните индикатори преобладаващата част от водите не постигат целите за добро състояние.

Общият обем на регистрирания повърхностен отток за страната през 2016 г. е 18828*106 m3. Сравнен със средномногогодишните норми за периодите 1961÷1990 г., 1971÷2000 г. и 1981÷2010 г., е съответно с 2 %, 16 % и с 20.8 % повече.

Спрямо предходната 2015 г. е била с 37.3 % по-маловодна.

В периода 1997 – 2016 г. се наблюдава постепенно подобряване на качеството на подземните води за по-голяма част от показателите. Процентът на пунктовете, в които средногодишните стойности надвишават стандартите за качество (СК) на подземните води, показва тенденции на намаляване за всички показатели, с изключение на нитрати и хлориди. За показателите манган, общо желязо, амониеви йони, нитритни йони, перманганатна окисляемост, фосфати и електропроводимост се наблюдават по-значителни тенденции към понижаване на процента пунктове с превишения на СК. При нитрати и хлориди не се наблюдава ясно изразена тенденция за 20 - годишния период.

Трендовете на изменение на нитратното съдържание в подземните води за двата четиригодишни периода 2009 – 2012 г. и 2013 – 2016 г., показват различно съотношение на преобладаващите пунктове в разкритите подземни води според дълбочината на водното ниво. В най-плитките (с ниво 0-5 m) – се наблюдават пунктове със силно намаление, така и пунктове със силно нарастване; при водно ниво 5-15 m – преобладават пунктовете със  слабо нарастване; при водно ниво 15-30 m – пребладават пунктовете със слабо нарастване на съдържанието на нитрати, докато при най-дълбоките разкрити подземни води (с ниво > 30 m) – преобладава процентът на пунктовете с липса на тенденция.  При закритите подземни води – най-високи са дяловете на пунктовете със слабо намаление и пунктовете със силно нарастване, а при карстовите извори най-висок е делът на пунктовете с тенденция на слабо намаление.

 От анализа на данните за периода 2007 г. – 2016 г. за измерени водни нива в кладенци и измерени дебити на извори - преобладават добре изразени положителни тенденции на покачване, както в дебита на изворите, така и в нивата на кладенците от всички наблюдавани пунктове. Отрицателни тенденциите на спадане на дебита на изворите и спадане на нивата на кладенците са установени в сравнително нисък процент от хидрогеоложките наблюдателни пунктове и станции, а именно – 17 % от изворите и в 32 % от кладенците. Без добре изразени тенденции на изменение и в състояние на относителна устойчивост е бил дебитът на изворите в около 14% от наблюдаваните извори и нивата на подземните води в около 9% от наблюдаваните кладенци.

 

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ И ВОДОПОЛЗВАНЕТО

СЪСТОЯНИЕ НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ

СЪСТОЯНИЕ НА МОРСКИТЕ ВОДИ

СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

ПОЛИТИКИ ЗА ОПАЗВАНЕ И ПОДОБРЯВАНЕ ВА КАЧЕСТВОТО НА ВОДИТЕ

КАЧЕСТВО НА ПИТЕЙНИТЕ ВОДИ

ВОДИ ЗА КЪПАНЕ













Copyright 2000-2017 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Сайтът е посетен 76 387 пъти през януари 2017 г. Дизайн и изработка: ИАОС