Състояние на морските води

Състояние на морските води^[1]

 Ключови послания

 През 2016 г. крайбрежните води са преобладаващо категоризирани в умерено състояние.

 Нито едно водно тяло не е постига целите на РДВ за добро състояние на повърхностните води.

 Особено проблемно се отличава водното тяло на Варненския залив.

Екологично състояние на морските води

Изследванията върху хидрофизичните, хидрохимичните и биологичните елементи за качество на крайбрежните морски води по смисъла на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (Рамковата директива за водите - РДВ) през 2016 г. са проведени в 17 крайбрежни водни тела по мрежа от 44 станции с географско местоположение съгласно Фиг. 40.

В периода 30.01 - 20.09.2016 г. са проведени девет експедиции с НИК „Академик” в едномилната крайбрежна зона съгласно схемата, показана на Фиг. 40. Хидрофизичните измервания са проведени ежемесечно, пробонабирането за фитопланктон и зоопланктон е извършено пет пъти в пролетно-летния сезон, пробонабирането за макрозообентос – еднократно през лятото, а за макрофитобентос – двукратно през пролетно-летния сезон по собствена мрежа от 37 полигона, представителни за този биологичен елемент на екологичното качество, представена на Фиг. 41.

Дефиниция на индикатор

Хидрологичното състояние на морската вода е определено чрез анализ на изменението на две основни хидрофизични характеристики – температурата T [°C] и солеността S [psu]. Еволюцията на техните полета позволява да се определят особеностите на пространствена структура на водните маси.

Оценка на индикатора

Измерванията през 2016 г. обхващат в по-голямата си част крайбрежните води, като максималната дълбочина е преобладаващо около 15-20 m. По тази причина са наблюдавани само определени характеристики от вертикалното разпределение на температурата и солеността: повърхностен размесен слой, сезонен термоклин, а в някои случаи и сезонен халоклин. Въпреки провежданите регулярни наблюдения, обхващащи периода януари - септември, получените резултати отразяват моментното им състояние, което в много случаи е силно повлияно от конкретните хидрометеорологични условия (синоптична изменчивост). Поради това не е възможно да се направи характеристика на еволюцията на хидрологичните полета.

На Фиг. 42 а и 42б са представени хоризонталните полета на температурата и солеността през януари. Повърхностната температура се изменя в интервала 5.5÷6.7°C, а най-ниската температура (5.5°C) е измерена в северната част на изследвания регион (пунктовете Крапец и Балчик). В района на пунктовете Шабла, Крапец и Балчик се усеща влиянието на Дунавския вток. В централната част температурата е в диапазона 6.1÷6.4°C, а на юг достига до 6.7°C. Повърхностната соленост в района на изследване се изменя в много тесни граници 17.4÷17.6 psu. Термохалинните характеристики на водите в двата големи залива се различават от прилежащите им водни маси поради обособеностите на водните тела. При Варненския залив това е по-слабо изразено поради факта, че е той е отворен, което определя по-интензивния водоoбмен с откритоморската акватория. Този залив се характеризира с температура около 5.8°C и соленост 17.4 psu. За разлика от него, температурата в Бургаския залив е относително по-висока 6.5°C, а солеността във вътрешността на залива е 16.9 psu. В северната част, поради активните процеси на смесване, вертикалното разпределение се определя от повърхностен размесен слой с дебелина около 8 m и термохалининни характеристики - Т=6°C и S=17.2 psu. Слоят на термо- и халоклина е разположен на дълбочина 8-14 m и се характеризира с положителни вертикални градиенти. На максималната дълбочина температурата е 7.5°C, а солеността 17.9 psu. В останалите части водният стълб е хомогенен с температура в интервала 6÷6.8°C, а солеността 17.4÷17.6 psu

През февруари (Фиг. 42 в и 42 г) отново най-ниската температура (6.6÷6.9°C) и соленост (16.4÷16.9 psu) се измерени в северната част на района, където се наблюдава и фронталната зона между водите, проникващи от северозападния шелф, и локалните водни маси.

Източник:ИО

Фиг.41. Схема на разположението на пунктовете за мониторинг

по БЕК макрофитобентос през 2016 г.

Източник:ИО

В централните части температурата е 7.5÷7.7°C, а на юг достига до 8.2°C. Най-високите температури през февруари са измерени в Бургаския залив – 8.7÷8.8°C. В акваториите в близост до заливите и в пункт Камчия солеността е около 16.9 psu. В по-откритите пунктове на наблюдение (Галата, Двойница, Бургаски залив) и в южната част тя е около 17.6 psu. Вътрешността на Бургаския залив се характеризира с относително по-ниска соленост 16.3 psu. Водният стълб е размесен, като характеристиките се изменят незначително с увеличаване на дълбочината.

Фиг.42. Хоризонтални полета на Т и S през януари (а и б), феврурари (в и г)

и март (д и е)

Източник:ИО

Повърхностното разпределение на температурата през март е подобно на това през февруари, но температурите са по-високи с около 1°C в северната и централната част, а в южната част и в Бургаския залив – с 2°C. По отношение на температурата, вертикалното разпределение е хомогенно, като се изменя в интервала 7.6÷8.2°C. За март е характерно понижаване на солеността с около 2 psu. Повърхностното разпресняване е най-ясно изразено в северната част, където солеността е 14.8 psu. Tази по-ниска соленост обхваща повърхностния 7 m слой, след това в слоя на повърхностния (сезонния) халоклин тя се повишава до 17 psu. Влиянието на тези води може да се проследи до северната част на Бургаския залив, където в резултат на смесването солеността се повишава до 15.7 psu. Във вътрешността на залива тя е 16 psu, а в южната част на района на изследване – 16.2 psu. С изключение на северната, в останалите части солеността е относително хомогенно разпределена, като се повишава постепенно с увеличаване на дълбочината в интервала 16÷17.21 psu.

Повърхностната температура през април се повишава постепенно, като от север на юг е в диапазона 11.6÷14.6°C (Фиг. 43 а). Продължава отчетливо да се откроява влиянието на по-студените води (11.6°C) от северозападния шелф. Намаляващата интензивност на основното черноморско течение благоприятства образуването на антициклонални вихри, които се разпространяват в средната част на шелфа. Те се характеризират с присъствието на по-топли (14.4°C) и по-солени (17.4 psu) откритоморски води (Фиг. 43б). В резултат на това, в северната част на изследвания регион се оформя фронтална зона между тези водни маси с различни термохалинни характеристики. По-високите температури в Бургаския залив се дължат на по-интензивното затопляне на крайбрежните води, чиято соленост е 16.5 psu.

Фиг.43. Хоризонтални полета на Т и S през април (а и б), май (в и г) и юни (д)

Източник:ИО

Най-северните части се характеризират с хомогенно вертикално разпределение, като в целия воден стълб температурата е в интервала 11.6÷12°C, а солеността – 17.7 psu. В останалата част от изследваната акватория се наблюдава повърхностен размесен слой, който в северните и централните части е с дебелина 5 m, а в южните около 9 m. Температурата в него се повишава от 12.8°C на север, до 14.6°C на юг. Следва сезонният термоклин, който на север е в слоя 5 – 8 m, a температурата в него се понижава с 3°C. На юг той е в слоя 9 – 15 m и се характеризира с по-големи вертикални градиенти, тъй като температурата се понижава с 4°C. На максималната дълбочина температурата в северните части е около 9.5°C, а в южните – 8.9°C. Вертикалното разпределение на солеността е консервативно и е сходно с това на температурата. В размесения слой тя е 17 psu, в слоя на сезонния халоклин се повишава с около 0.9 psu, а на дъното достига 18.3 psu.

През май по ръба на шелфа се наблюдава добре оформена фронтална зона, характеризираща се с температура 18-19°C (Фиг. 43 в). В северната част на изследвания район, вероятно в резултат на крайбрежен ъпвелинг, се наблюдават води с по-ниска температурата и по-висока соленост. Ядрото на тези води се намира в района на пунктовете Каварна и Балчик и се характеризира с температура 12.4-12.7°C и соленост 17.6 psu (Фиг. 43 г). Това явление може да се проследи и при пунктове Балчик, Албена, Златни Пясъци, Варненския залив и Галата. В южната част водите са с относително по-висока температура (17.6÷18°C) и соленост (17.5 psu). Високите температури във вътрешността на Бургаския залив (19°C) се дължат на по-интензивното затопляне на крайбрежните води със соленост 16.5 psu.

Вертикалното разпределение се характеризира повърхностен размесен слой, който достига до дълбочина 11 m, като само в най-южните части долната му граница е на 13 m дълбочина. Температурата в него е от 16°C на север, до 17.8°C на юг. Солеността се изменя в много тесни граници - 16.8÷17.2 psu. Изключение правят пунктовете Балчик, Албена и Златни Пясъци, при които този слой се характеризират с по-ниска температура (12.6°C) и по-висока соленост (17.6 psu). В по-дълбоководните пунктове се наблюдава и слоя на сезонния термо- и халоклин, в който температурата се понижава с около 5°С, а солеността се повишава с 1.3 psu. До дъното следва понижение на температурата до 9°C, а солеността се повишава до 18.3 psu.

Фиг.44. Хоризонтални полета на Т и S през юли (а и б), август (в и г)

и септември (д и е)

Източник:ИО

Повърхностната температура през юли се променя в много тесен интервал 25.4÷26°C (Фиг. 44а). Подобно на май се наблюдава зона на ъпвелинг при пунктовете Каварна и Балчик, характеризираща се с температура 22.4°C и соленост 17 psu. Тези стойности се проследяват и до максималната дълбочина на измерване. В полето на повърхностната соленост се наблюдава фронтална зона (Фиг. 44 б), която може да се проследи по ръба на шелфа, разделяща откритоморските води, със соленост около 17 psu, от водите във вътрешната част на шелфа. От своя страна те се характеризират с относително по-ниски солености – около 15.6÷16 psu. В пунктове Албена и Златни Пясъци, а също така и в двата залива солеността е по-ниска от 15 psu.

При плитководните пунктове температурата и солеността са постоянни в целия воден стълб, като стойностите им при различните пунктове варират в много тесни граници – 25.5÷26°C за температурата и 15.4÷15.9 psu за солеността. При дълбоководните се наблюдават типичните за лятото характеристики на вертикалното разпределение. Размесеният слой в северните части достига до дълбочина 11 m, а в южните – 20 m. Термохалинните му характеристики са в интервалите, посочени за плитководните пунктове, с изключение на най-южните, където солеността в слоя е 17.2 psu. Слоят на сезонния термоклин (20-28 m) се характеризира с големи вертикални градиенти, тъй като температурата в него се понижава с 15°C, като на дъното е в интервала 9.2÷10°C. При разпределението на солеността в слоя на халоклина се наблюдават повишение с около 2 psu, като това следва до дъното, където стойността й е 18.2 psu.

Температурата на повърхността през август в целия регион е по-висока от 25°C, като най-високи стойности са измерени в Бургаския залив – 26.4°C (Фиг. 44 в). Повърхностната соленост се определя от фронтална зона между водите, проникващи от северозападния шелф, чието влияние се простира до акваторията южно от Варненския залив, и тези в средната и южната част на българския шелф (Фиг.44 г). Фронталната зона обхваща централната част на изследвания район и се характеризира със соленост 17.3 psu. Изключение прави Бургаския залив, където солеността е 16-16.3 psu.

Повърхностните полета на температурата и солеността през септември се характеризират с по-голяма степен на хомогенност, което се определя от еднообразните хидрометеорологични условия и слабата динамика на водите (Фиг. 44 д и 44 е). Температурата е в диапазона 24÷24.6°C, а солеността – 17÷17.3 psu, с изключение на заливите, където тя е около 16.7 psu.

Вертикалното разпределение през август е подобно на това през юли, както по отношение на наблюдаваните структури, така и по отношение на термохалинните им характеристики. Единственото различие е, че в резултат на по-интензивното вертикално размесване, повърхносният размесен слой при дълбоководните пунктове достига до около 29 m дълбочина. За септември е характерно понижаване на температурата в размесения слой с около 1°C и изкачване на горната граница на сезонния термо- и халоклин отново до 20 m дълбочина. Поради добре изразената стратификация, под тази граница, стойностите са съизмерими с тези при предходните два месеца.

Получените стойности на T и S са в рамките на климатичните норми с изключение на солеността в края на пролетта и началото на лятото, когато са наблюдавани относително по-ниски стойности.

Дефиниция на индикаторите

Оценката на екологичното състояние на водните тела по физикохимични елементи за качество е извършена на база:

а) референтни стойности по сезони за показателите кислородна наситеност (OS%), разтворен кислород (DO), биохимична потребност от кислород БПК5 (BOD5) съдържание на амониев азот (N‑NH4), нитритен азот (N‑NO2), нитратен азот (N‑NO3) и фосфатен фосфор (P‑PO4) въз основа на класификационна схема разработена от ИО-БАН и публикувана в Наредба № Н‑4/14.09.2012. Основна тежест в оценката на общото състояние имат кислородните условия на повърхността и на дъното, излишъкът на азот и фосфор. В подкрепа на тази оценка са разгледани и резултатите на всички анализирани параметри в междинния и придънния водни слоеве.

б) средно годишни стойности (СГС) за всички синтетични и несинтетични замърсители поотделно, които са оценени спрямо съответните им в Стандарта за Качество на Околната Среда (СКОС) - Приложение №7 към Наредба № Н-4/14.09.2012. Извършена е проверка на максимално допустимите им концентрации, с цел установяване на пикови замърсявания.

Категориите, залегнали в Наредба № Н-4/14.09.2012г. за класификация на екологичното състояние по физикохимични елементи за качество са „Отлично” и „Добро” състояние на крайбрежните морски води. Когато измерените стойности на указаните параметри не се включват в диапазоните на тези категории, екологичното състояние се характеризира като „Умерено”.

Крайната годишна оценка на водното тяло по физикохимични елементи за качество (ФХЕК) се получава като се вземе най-ниската оценка от - общото състояние и специфичните замърсители, където е приложимо.

Според правилата за оценка на екологично състояние, определянето на общото състояние по ФХЕК има поддържаща роля и се използва в случаите на постигнато Добро или Отлично състояние по БЕК.

Оценка на индикатора

Състоянието на водните тела е разгледано по пунктове, по сезони и по елементи за качество на крайбрежни води включени в мониторинговата програма за 2016 г. Крайната оценка на водното тяло е най-ниската получена през 2016 г. Съгласно класификационната система за оценка на състоянието на крайбрежните води на база физикохимични елементи за качество (Наредба № Н-4/14.09.2012 г.) можем да заключим, че през 2016 г. от наблюдаваните седемнадесет водни тела - девет са в добро състояние. Това са: BG2BS000C001 (Дуранкулак – н. Шабла), BG2BS000C002 (Шабла - Камен бряг), BG2BS000C1003 (Камен бряг – н. Калиакра), BG2BS000C1007 (Шкорпиловци - н. Емине), BG2BS000C1008 (н. Емине – Св. Влас), BG2BS000C1108 (Св. Влас - Поморие), BG2BS000C1208 (Поморие – Сарафово), BG2BS000C1308 (Южен Бургаски залив <30м) и BG2BS000C1012 (н. Маслен нос - устието на р. Резовска < 30м).

Осем водни тела: BG2BS000C1004 (н. Калиакра - Каварна), BG2BS000C1013 (Каварна -н. Галата), BG2BS000C005 (Варненски залив), BG2BS000C1113 (н. Галата -к.к. Камчия), BG2BS000C1006 (к.к. Камчия - Шкорпиловци), BG2BS000C1010 (Бургаски залив > 30м), BG2BS000C1011 (Маслен нос – н. Коракя), BG2BS000C1112 (Маслен нос – устието на р. Резовска > 30м) не постигат критериите за добро състояние и са оценени като в умерено състояние.

Водно тяло BG2BS000C1004 (н. Калиакра - Каварна) не постига добро състояние, защото на пункт Каварна е установен нарушен кислороден режим през двата сезона – пролет и лято, като през юли кислородната наситеност на дъното е едва 49%. Причина за умереното състояние на водно тяло BG2BS000C1013 (Каварна - н. Галата) е пресищането с кислород през пролетта на всички станции и нарушения кислороден баланс през лятото особено през юли, когато е наблюдаван кислороден дефицит на дъното на всички пунктове и екстремно висок амониев азот (1.063 mg/l) на станция Албена. Причина за Умереното състояние на Варненски залив е основно нарушения кислороден баланс и завишените концентрации на нитритен азот през април и фосфатен фосфор през май, юли и август на станция Варна залив-юг. Това водно тяло е силно хидрологично повлияно от системата Варненско - Белославско езера и е подложено на сериозен антропогенен натиск. Нарушен кислороден баланс и завишени концентрации на фосфатния фосфор са причина и за умереното състояние на водните тела BG2BS000C1113 и BG2BS000C1011, а на BG2BS000C1006 15 пъти завишената концентрация на амониевия азот (0.328 mg/l) през юли. Водни тела BG2BS000C1010 и BG2BS000C1112 получават крайна оценка Умерено състояние главно за нарушения кислороден баланс в придънния слой на трите пункта през летния сезон за целия изследван период.

По отношение на специфичните замърсители всички наблюдавани станции през периода 2015‑2016 г. са оценени в добро състояние, защото концентрациите им не превишават съответните им стандарти в Приложение №7 към Наредба № Н‑4/14.09.2012 г.

Обобщената оценка на водните тела по ФХЕК за 2016 г. не може да се съпостави с оценките от мониторинга през предходните години, защото броят и границите на водните тела, както и пунктовете в тях са променени. Тенденцията за не постигане на добро състояние по ФХЕК в горещите точки – Варненски и Бургаски заливи се запазва.

Дефиниция на индикаторa

Изменение на интегриран мултипараметричен биологичен индекс (IBI), който в съответствие с изискванията на РДВ включва количествени параметри (обща численост [cells/l], обща биомаса [mg/m³] и хлорофил a [mg/m³], таксономично базирани метрики, характеризиращи състава и структурата на фитопланктонните съобщества и непараметрични индекси за оценка на биоразнообразието. Индикаторът е чувствителен към еутрофикация на средата (органични вещества и биогени).

Оценка на индикатора

Оценката на екологичното състояние  е извършена на базата на осреднени данни (125 фитопланктонни проби за анализ на таксономичен състав и структура на фитопланктонните съобщества и 375 проби за хлорофил а)  от 5 експедиции, проведени през 2 сезона – пролет (април-май) и лято ( юли, август, септември) от 25 станции на националната мониторингова мрежа (17 Водни тела ) по методика и класификационна система (Moncheva, Boicenko, 2011 г.), одобрена с Наредба 4/14.09.2012 г. и решение  на Европейската Комисия (Commission Decission, 20Sept/2013).

Оценката на екологичното състояние на всяка станция се определя за всеки месец поотделно на базата на стойността на Интегрирания Биологичен индекс (IBI). Окончателното екологичното състояние  по станции се определя от аритметичната средна стойност на ежемесечните значения на IBI, като е взета предвид и категорията,  в която съответната станция е класифицирана най-често в ежемесечните оценки. Крайната оценка на екологичното състояние на дадено водно тяло по БЕК фитопланктон се определя като средно от всички мониторингови пунктове в съответното водно тяло.

Оценката е представена в 5 цветово кодирани класа (отлично, добро, умерено, лошо, много лошо състояние) съгласно изискванията на НАРЕДБА № Н-4/14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води и е оценена тенденцията в екологичното състояние за последните три години (Фиг. 45.).

По осреднени резултати за екологично състояние по БЕК фитопланктон през 2016 г. от изследваните 25 станции 22 станции (88%) са в категория умерено, но  за 2 станции Варна север (BG2BS00000MS005) и Росенец (BG2BS00000MS011)  стойностите са по-близки до категория лошо; 1 станция  - Варна юг (BG2BS00000MS006)  е в категория лошо (4%),  и 2 станции (8%) -  Велека (BG2BS00000MS013) и Царево 2 (BG2BS00000MSRev6) постигат добро екологично състояние (на границата на умерено).

В сравнение с 2014 г. и 2015 г., 2 станции постигат добро екологично състояние, а ст. Варна юг запазва категорията лошо – Фиг. 45.

На ниво водни тела през 2016 г. две водни тела (BG2BS000C1112 – Царево2,  BG2BS000C1012- Велека) постигат добро екологично състояние (на границата умерено), 1 водно тяло (BG2BS000C005 – Варна залив) е в лошо екологично състояние и останалите 14 водни тела – 5 в северното крайбрежие  (BG2BS000C001, BG2BS000C002, BG2BS000C1003, BG2BS000C1004,  BG2BS000C1013) и 9 в южното (BG2BS000C1113, BG2BS000C1006, BG2BS000C1007, BG2BS000C1008, BG2BS000C1108, BG2BS000C1208, BG2BS000C1308, BG2BS000C1010, BG2BS000C1011) – в умерено. За водно тяло BG2BS000C1308 - Росенец стойността на IBI е по-близка до категория лошо. В сравнение с 2014 г. и 2015 г. има подобрение в екологичния статус на две водни тела (11%), водно тяло Варна залив запазва лошо състояние (5.5%), а повечето водни тела (83%) остават в категория умерено състояние.

Фиг.45. Категории на екологичното състояние на крайбрежните морски

 Източник: ИО

води на мониторинговите станции по БЕК фитопланктон (осреднени данни на мултипараметричен биологичен индекс IBI (EQR): А) 2016 г. (април-септември) Б) 2015 г. (август-ноември) и В) 2014 г. (май-септември); вертикалните линии съответстват на максимална/минимална  стойност на IBI.

Характерна особеност за таксономичната структура  през пролетния сезон на 2016 г. е отчетливото доминиране и цъфтежни концентрации на коколитофоридата Emiliania huxleyi (Prymnesiophyceae), със значителна продължителност (през април и май) и пространствен мащаб  на цъфтежа (обхванат е целия Черноморски басейн), обусловено от особеностите на хидродинамичните процеси и пренос на води от северозападния шелф, което в значителна степен определя и хомогенния характер на разпределение на фитопланктонните популации, добре илюстрирано от сателитните изображения – Фиг. 46.

Фиг.46. Сателитно изображение на цъфтеж на Emiliania huxleyi (7 Май, 2016, MODIS instruments on NASA’s Aquasatellite https://eoimages.gsfc.nasa.gov/images/imagerecords /88000/88017/BlackSea_amo_2016128_lrg.jpg)

 Източник: ИО

Пространственият мащаб на цъфтежа предопределя непостигането на добро екологично състояние на крайбрежните водни тела.

Друга характерна особеност е повишеното участие на типичните за сезона диатомеи в таксономичния профил на фитопланктонните съобщества (видове от род Chaetoceros и род Thalassiosira), цъфтеж на Cyclotella choctawhatcheeana (през април) в някои водни тела (станции Златни пясъци - Галата, Варна залив, Камчия) и в същото време ко-доминантно значение на диатомов комплекс от видове, характерни за еутрофна среда, основно комплекс на р. Pseudonitzshiа (през май), по-силно изразено във водните тела разположени в северната и отчасти централната част на българското крайбрежие, независимо, че цъфтежните концентрации на доминантния вид Pseudonitzschia delicatissima остават под екстремумите, регистрирани в условията на интензивна еутрофикация. Цъфтеж на индикаторния вид динофлгелат Prorocentrum cordatum е регистриран във водно тяло Варна залив. Независимо от посочените характеристики в обилието, пропорционалното участие на динофлагелатите в общата биомаса на фитопланктона се запазва високо, респективно съотношението диатомеи:динофлагелати (Bac:Din) варира в граници, отклоняващи се от референтните за пролетния сезон, което определя повечето водни тела в категория лошо-много лошо.

Съществено отклонение от типичната референтна таксономична структура за пролетния сезон по численост е и повишеното участие на видовете от C-функционалната група, дребноразмерни динофлагелати от р. Glenodinium и р. Gymnodinium.

Летният период на 2016 г. се характеризира с относителни ниски стойности на количествените метрики (численост и биомаса) в сравнение с пролетния период. Диспропорцията в таксономичната структура е индуцирана от високото процентно участие на дребноразмерни видове от таксономичните класове Chlorophyceae, Prasinophyceae и хетеротрофните динофлагелати, поради което преобладаващата категория по тази метрика е умерено-лошо. Характерна особеност е доминирането на диатомеи в общата биомаса през м. август.

Предвид особеностите в метеорологичните и хидрологични режими на 2016 г., посочените специфики във фитопланктонните съобщества, особено в пространственото разпределение и рaзвитие в отделните водни тела, са резултат от взаимодействието на регионални фактори (дунавско течение и фронталните вихри през пролетта), интензитета на хидродинамичните процеси (ъпвелинг) и локални фактори, особено силно изразени във водно тяло на Варненския залив. Допълнителните цъфтежи на динофлагелатите Prorocentrum cordatum (1.3х10⁶ cells/l - май) и Heterocapsa triquetra (биомаса 1385.217 mg/m³), диатомеите Cyclotella choctawhatcheeana (1.5-1.6х10⁶ cells/l – април) , Pseudo-nitzschia delicatissima (1.5х10⁶ cells/l-май), екстремумите в количественото развитие (хлорофил а 22 mg/m³ в повърхностните хоризонти през май и 8-4 mg/m³ през целия летен период) в това водно тяло, са сигнатури на висока степен на еутрофност на средата, модулирани от локални фактори. Според моделни изследвания (Moncheva et al., 2015) през периода юни-септември влиянието на крайбрежното течение в залива с посока север – юг има съществено значение в биогенния поток, наред с течението от Варненското езеро, като основен източник на антропогенен  натиск във водно тяло Варненски залив.

Положителна особеност през 2016 г. е повишена честота на категорията „добро екологично състояние“ през летния период във водните тела, в сравнение с тенденциите, установени през последните години.

- Биологичен елемент за качество - МАКРОФИТОБЕНТОС 

Дефиниция на индикатора

Индексът за комплекса на бентосните водорасли се определя от пропорцията на биомасата на чувствителните видове (съотношението на сумата от средната биомаса на съответната група от по-чувствителните видове към сумата от средните биомаси на всички видове) на всеки трансект. Макрофитите са разделени на две основни групи по чувствителност и 7 подгрупи. С увеличаване на степента на еутрофикация, стойността на индекса намалява, като се променя от 10 до 0 и съответно екологичния коефициент за качество приема стойности от 1 до 0. Високите стойности на екологичния индекс (ЕИ) указват отлично и добро състояние, а по-ниските съответно умерено, лошо и много лошо (Dencheva, Doncheva, 2014; Dencheva, 2017 г.). 

Оценка на индикатор

Състояние на макрофитобентосните съобщества през пролетния сезон на 2016 година.

През пролетния сезон на 2016 г. най-високи стойности на екологичния коефициент за качество са установени за Поморие – треви (0.73), Ченгене скеле-треви (0.58), Несебър (0.62)-макроводорасли. Преди нос Форос-треви се изключва от оценката по водни тела, поради факта че не са отчетени полетата от макроводорасли, стелещи се на дъното, и по този начин крайната стойност е значително завишена, което не отговаря на големия антропогенен натиск в тази зона. Най-ниски стойности за екологичния коефициент за качество са установени в полигони Галата (Романтика) (0.05) и Крайморие (0.11), Траката-юг (0.41), Почивка (0.31) - макроводорасли. Най – лошо състояние във Варненски залив е установено за полигони Галата и Почивка, дължащо се на дългогодишната антропогенна преса в района на Варна и постъпващите замърсени води от Варненско езеро чрез каналите. Влошено състояние е установено и за Траката – север и Траката – юг, вероятно дължащо се и на влиянието на точковите източници (канал изливащ се в тази част, както и по-малка тръба с отпадъчни води), за разлика от миналата година, когато е установено умерено състояние. През последните години поради нарасналите темпове на строителство, се наблюдава влошено състояние на съобществата, както от макроводорасли, така и морски треви. Количеството на Cystoseira barbata намалява, увеличава се количеството епифити. Тази година през пролетта са измерени високи стойности на амония (62 µg/l), а през лятото-изключително високи стойности за нитратите (64 µг/л в Траката юг и 196,55 µg/l – в Траката - север), общ азот (398 µg/l – Траката – юг и 1285,10 µg/l – Траката - север), общ фосфор (93 µg/l – Траката юг и 20,18 µg/l – Траката север), както и ниско съдържание на кислород ( 4.99 ml/l).

Полигон Крайморие е в много лошо състояние, а Ченгене скеле е в умерен статус, като по-отдалечен от основните източници на замърсяване (Таблица 3). Тук установеното състояние е свързано с източници от антропогенен характер: влиянието на вътрешен Бургаски залив и Мандренско езеро, Нефтохим Бургас, както и заустващите точкови източници на замърсяване.

Поморие, което е по-отдалечено от тези източници на антропогенен натиск е в добро състояние.

Несебър е в умерено състояние. Полузатвореният характер на този полигон, намиращ се в пристанището на Несебър и затрудненият водообмен благоприятстват влошените условия в тази зона.(Таблица 3).

Отличен статус не е установен. В добър статус е 1 полигон, в умерен - 3 полигона, 2 полигона са в лош статус и 2 полигона – в много лош (Таблица 3).

 Таблица 3. Екологичен коефициент за качество и екологично състояние на изследваните полигони през пролетен сезон, 2016 г.

Състояние на макрофитобентосните съобщества през летния сезон на 2016 година.

През летния сезон, най-високи стойности за екологичния коефициент за качество, са установени за Резово, Синеморец, Ахтопол, Преди Ахтопол, Царево, Света Параскева, Иракли, Созопол. Най-ниски стойности са изчислени за Галата (Романтика) (0.09), Крайморие (0.11), Почивка (0.3), Ченгене скеле (0.4), Ветеран (0.25), Траката север (0.36), намиращи се в Бургаски и Варненски заливи, поради причините, описани по-горе (Таблица 4). Като цяло, в отлично състояние са 16 полигона с морски макрофити, където антропогенния натиск е минимален или липсва, като 9 от тях се намират във водно тяло BG2BS000C1012.  В добро състояние са 13 полигона, умерено-2, лошо-4, много лошо-2 (Таблица 4).

Таблица 4. Екологичен коефициент за качество, екологично състояние на изследваните полигони - летен сезон, 2016 г.

Състояние на водните тела през 2016 година.

Усреднените резултати от пролетния и летния сезон показват следните класове екологично състояние за БЕК макрофитобентос през 2016 г. (Таблица 4, Фиг. 8):

- Отлично състояние е определено в три водни тела: BG2BS000C007, BG2BS000C0012, BG2BS000C004;

- Добро състояние е установено в шест водни тела - BG2BS000C002, BG2BS000C003, BG2BS000C1013, BG2BS000C1108, BG2BS000C1208, BG2BS000C1011;

- Умерено състояние е характерно за водно тяло BG2BS000C1113;

- Лошо състояние е определено в две водни тела: BG2BS000C005, BG2BS000C1308.

От Таблица 3 е видно, че най-висок екологичен коефициент за качество са изчислени за водни тела BG2BS000C1012 (0.99), BG2BS000C007 (0.9),  BG2BS000C004 (0.92) поради по-малко източници на антропогенен натиск в тези райони.

От водните тела 25% са в отлично състояние, 50% са в добро, 8.3% - в умерено и 16.7% - в лошо.

Вероятните видове натиск, които предизвикват наблюдаваното лошо екологично състояние на макрофитобентосните съобщества могат да се дължат на замърсители, постъпили чрез речния вток от р. Провадийска, южнобургаски реки и пренесени чрез системата Белославско – Варненско езеро, Мандренското езеро в крайбрежните води, както и от директни зауствания на ПСОВ, непречистени канализационни води и от подземни води.

Таблица 5. Краен екологичен коефициент за качество и екологичен статус на водните тела от българското Черноморско крайбрежие през 2016 г.

Фиг. 47. Крайно екологично състояние на водните тела от Българското Черноморско крайбрежие (2016 год.)

Източник: ИО

- Биологичен елемент за качество МАКРОЗООБЕНТОС 

Дефиниция на индикаторите

За оценка на екологичното състояние са използвани индексите видовото богатство, определено като общия брой на видове в пробата (S), видовото разнообразие на Шенон (H’) и морският биотичен индекс (AMBI) Borja et al. (2000, 2003), които са комбинирани чрез метода на нормализирания мултиметричен индекс M-AMBI_n (Sigovini et al., 2013). Индексите са чувствителни по отношение на еутрофикация (кислородни условия в придънни води, натоварване органични вещества) и физически натиск върху дъното.

Актуализираните класификационни системи за оценка на състоянието на макрозообентоса по петстепенна скала (Тодорова, 2017) са включени в Програмата за мониторинг по Дескриптори 1, 6 - Дънни местообитания по РДМС (http://www.bsbd.org/UserFiles/File/Sea/Морска_стратегия_Р_България.pdf) и следва да бъдат отразени и в Наредба Н-4.

Оценката на състоянието в даден пункт се определя от средната стойност (от три репликатни проби) на комбинирания индекс M-AMBIn, приведен към коефициент за екологично качество EQR_M-AMBIn. Крайната оценка на екологичното състояние на дадено водно тяло по БЕК макрозообентос се определя от средната стойност за EQR_M-AMBIn от всички пунктове.

Оценка на индикатора

Усреднените стойности на индикатора по пунктове, представени в Таблица 4, позволяват да бъдат изведени следните оценки за екологичното състояние на БЕК макрозообентос на ниво водно тяло:

Отлично екологично състояние е определено в две водни тела: BG2BS000C1208 (пункт Поморие) и BG2BS000C1011 (пунктове Созопол, Ропотамо 1, Ропотамо 2, Бегликташ). Оценката се подкрепя от наличието на високо видово разнообразие в зообентосното съобщество, доминирането в структурата на числеността на чувствителния вид бяла пясъчна мида Chamelea gallina и присъствието на други чувствителни видове като пясъчните миди Lucinella divaricata, Gouldia minima, охлювът Bittium reticulatum, амфиподата Microdeutopus versiculatus, ланцетникът Branchiostoma lanceolatum. Отличното състояние, установено в пункт Поморие, е възможно да се обуславя от наличието на обширни скални рифове във водното тяло BG2BS000C1208, които вероятно осъществяват ефективно локално пречистване на водите, чрез усвояване на биогените и филтриране на суспендираните органични вещества от обрастващите ги съобщества от макроводорасли и безгъбначни организми.

Таблица 6. Средни стойности на EQR_M-AMBIn по водни тела и екологично състояние по БЕК макрозообентос през 2016 г.

• Добро екологично състояние е установено в девет водни тела: BG2BS000C001 (пунктове Дуранкулак, Крапец, Шабла), BG2BS000C002 (пункт Тюленово), BG2BS000C1003 (пунктове Русалка, Калиакра), BG2BS000C1004 (пункт Каварна), BG2BS000C005 (пунктове Варн. залив север, Варн. залив юг), BG2BS000C1008 (пунктове Елените, Емине, Кокетрайс), BG2BS000C1308 (пунктове Росенец, Черноморец), BG2BS000C1012 (пунктове Приморско 1, Варвара, Ахтопол, Велека 1), BG2BS000C1112 (пунктове Приморско 2, Царево 2, Велека 2). Оценката се подкрепя от доминирането на различни чувствителни видове в структурата на макрозообентосното съобщество според типа на конкретния биотоп - Chamelea gallina, Upogebia pusilla, Donax semistriatus, Donax trunculus и наличието на редица други чувствителни видове - Lucinella divaricata, Gastrana fragilis, Acanthocardia paucicostata, Spisula subtruncata, Tellina tenuis, Tellina fabula, Magelona papillicornis, Bittium reticulatum.

Въпреки доброто състояние, съгласно усредните стойности за екологичния коефициент за качество EQR_M-AMBIn, някои от мониторинговите пунктове в изброените водни тела, а именно Шабла, Приморско 2 и Велека 2, са в умерено състояние. В пункт Шабла (водно тяло BG2BS000C001) вероятният локален източник на антропогенен натиск е предприятие „Проучване и добив на нефт и газ” АД. В пункт Приморско 2 (водно тяло BG2BS000C1112) вероятният натиск е свързан с урбанизираната територия и туризъм в гр. Приморско. В пункт Велека (водно тяло BG2BS000C1112) източникът на натиск е неопределен.

• Умерено екологично състояние е определено в шест водни тела: BG2BS000C1013 (пунктове Балчик, Албена, Златни пясъци, Галата), BG2BS000C1113 (пунктове Прибой, ЗЗ Галата 1, ЗЗ Галата 2), BG2BS000C1006 (пунктове Камчия, Шкорпиловци), BG2BS000C1007 (пунктове Черни нос, Двойница, Иракли), BG2BS000C1108 (пунктове Слънчев бряг, Равда), BG2BS000C1010 (пунктове Бургас 2, Агалина). Оценката за умерено състояние се подкрепя от преобладаването в структурата на зообентоса на толерантни и опортюнистични видове като Aricidea claudiae , Heteromastus filiformis, Prionospio cirrifera, Oligochaeta, както и от понижени стойности на видовото богатство и разнообразие.

Вероятните източници на антропогенен натиск по отношение на крайбрежните води в тези водни тела са курортните комплекси „Албена“ и „Златни пясъци“ (водно тяло BG2BS000C1013), гр. Бяла, гр. Обзор и р. Двойница (водно тяло BG2BS000C1007), вакационните селища „Черноморец“, „Прибой“ и „Фичоза“ и рибарското селище, намиращо се в района между „Черноморец“ и „Прибой“ (водно тяло BG2BS000C1113), р. Камчия и комплекс „Камчия“ (водно тяло BG2BS000C1006), физически смущения от мобини дънни риболовни уреди (водно тяло BG2BS000C1010).

• Лошо и много лошо екологично състояние не са установени през 2016 г.
  

- Биологичен елемент за качество ЗООПЛАНКТОН

Оценката на екологичното състояние на незадължителния биологичен елемент за качество - зоопланктон за 2016 г. е извършена на база анализ на 125 проби от 25 станции, отбрани в 17 водни тела в едномилната зона в 5 последователни експедиции, осъществени с НИК „Академик”, с честота и периодичност, съответстваща на пелагичните физикохимични елементи и БЕК фитопланктон. Проведените експедиции обхващат два сезона – пролет (април, май) и лято (юли, август, септември).

Дефиниция на индикаторите

Оценката на екологичното състояние на водните тела се базира на класификационна система, разработена за първи път при извършения мониторинг на крайбрежните морски води през 2012 г. (Доклад оценка на екологичното състояние на морските води по РДВ, 2013). Изборът на показатели съответства на предложения набор от индикатори в Ръководството за мезозоопланктон на Черно море (Korshenko, Alexandrov, 2005 (updated 2014)), както и на наличната информация за тях в исторически план (1967-2009), за установяване граничните стойности при категоризацията на състоянието. Класификационната система се основава на количествените параметри - биомаса на мезозоопланктона, биомаса на видовете Noctiluca scintillans и Mnemiopsis leidyi и непараметричния индекс за видово разнообразие (индекс на Shannon-Weaver). Индикаторът биомаса на мезозоопланктона има сезонен характер и съответните гранични стойности са определени в съответствие със сезонните изменения на зоопланктонното съобщество. Индикаторите „Биомаса на N.scintillans” и „Биомаса на M.leidyi” са категоризирани за сезоните, в които формират „цъфтежи”,  докато индексът на Shannon-Weaver няма сезонен характер. При определянето на състоянието на водното тяло при наличието на повече от един пункт е приложен методът на „one out, all out”, т.е приема се по-ниското ниво в оценката. При оформянето на крайната оценка за водното тяло на база сезонните изследвания и различните метрики се прилага методът на „тежест” или значимост на индикатора, а именно биомасата на мезозоопланктона >H (A) и H (B)> биомаса на N. scintillans и биомаса на M. leidyi.

Биомаса на мезозоопланктона [mg/m³] Индикаторът отразява структурата на мезозоопланктонното съобщество, наличният хранителен ресурс за зоопланктоноядните риби, ларвите и младите екземпляри на хищните риби.

Индекс на Shannon Weaver за видово разнообразие [bit.ind^-1] - определянето на индекса зависи не само от броя видове, но и от значението на всеки един от тях отнесен към общото обилие на видовете т.е обединява видовото богатство в съобществото и изравнеността вътре в него.

Биомаса на Noctiluca scintillans [mg/m³] - представлява приносът на биомасата на N. scintillans към общата биомаса на мезозоопланктона. Видът се храни с фитопланктон, зоопланктон и детрит, реагира бързо на променящите се температурни и трофични параметри, пренася големи количества органична материя от повърхността към дъното, не служи за храна на други организми и се разглежда като краен потребител в хранителната верига „dead-end”.

Биомаса на Mnemiopsis leidyi [g/m³] - Оценката на състоянието на популацията на инвазивния вид се използва като биологичен индикатор за развитието на мезозоопланктона и функционирането на пелагичната трофична верига. Влиянието на Мнемиопсиса се отразява на мезозоопланктонната биомаса, особено през пролетно-летните месеци, като води до намаляването й.

Оценка на индикатора

Състоянието на водните тела по БЕК зоопланктон за периода април-септември 2016 г. е определено, както следва:

• Отлично и добро екологично състояние не е регистрирано
• Умерено екологично състояние е отчетено във водните тела - BG2BS000C001 (Крапец, Шабла), BG2BS000C002 (Шабла), BG2BS000C1004 (Каварна), BG2BS000C005 (Варна залив – север, Варна залив – юг), BG2BS000C1113 (Прибой), BG2BS000C1006 (Камчия), BG2BS000C1007 (Двойница),  BG2BS000C1108 (Равда), BG2BS000C1208 (Поморие), BG2BS000C1308 (Росенец), BG2BS000C1112 (Царево 2)
• Лошо екологично състояние е регистрирано BG2BS000C1003 (Русалка, Калиакра), BG2BS000C1013 (Балчик, Албена, Златни пясъци, Галата), BG2BS000C1008 (Елените) BG2BS000C1010 (Бургас 2, Малсен нос), BG2BS000C1011 (Созопол, Ропотамо), BG2BS000C1012 (Велека)
• Много лошо екологично състояние не е регистрирано

Фиг.48. Категории на екологичното състояние на крайбрежните морски води по водни тела през 2016 г. (април, май, юли, август, септември) според БЕК зоопланктон (EQR- осреднена мезозоопланктонна биомаса) и граници на екологичните класове.

Източник:ИО

Фиг. 48. представя обобщено екологичното състояние на крайбрежните морски води по водни тела през 2016 г. по БЕК зоопланктон съгласно средните стойности на EQR на индикатора мезозоопланктонна биомаса.

Получените резултати по БЕК зоопланктон свидетелстват за не постигане на отлично/добро състояние в изследваната акватория на крайбрежните морски води през 2016 г., като тенденцията в сравнение с годините от 2012 г. до 2015г. по БЕК зоопланктон (незадължителен елемент по РДВ) е към поддържане състоянието между умерено - лошо, но с по-висок процент към умерено. Няма изразена зависимост за разграничаване на северни и южни водни тела. Прави впечатление, че водните тела в лошо състояние на север са курортни комплекси и много вероятно съответните локални антропогенни източници да въздействат на състоянието на средата.

Екологично състояние на морските води

Съгласно изискванията на РДВ при определянето на екологичното състояние на повърхностните води, биологичните (БЕК), физико-химичните (ФХЕК) и хидроморфологичните (ХМЕК) елементи на качеството имат различна относителна роля.

За оценка на състоянието като отлично е необходимо всички БЕК, както и подкрепящите ги ФХЕК и ХМЕК да бъдат в отлично състояние, отговарящо на референтните условия.

За да бъде оценено състоянието като добро е необходимо доброто състояние на всички БЕК да бъде съпроводено от състояние на ФХЕК, което:

а) поддържа функционирането на екоситемата и

б) отговаря на установените стандарти за специфични замърсители.

В случай, че всички БЕК са в добро състояние, а някой от ФХЕК не е в добро състояние, тогава крайното състояние се определя като умерено.

Състоянието се определя като умерено, лошо или много лошо, ако някой от БЕК се намира в съответното състояние. В тези случай физико-химичните елементи влияят непряко върху оценката на състоянието, чрез своето въздействие върху условията за БЕК.

При класифициране на екологичното състояние на дадено водно тяло РДВ изисква да се използва най-ниската стойност на мониторинговите резултати за биологичните и физико-химичните елементи на качеството.

Така описаните изисквания за категоризиране на екологичното състояние са приложени при определяне на окончателното състояние на водните тела на крайбрежните морски води през 2016 г., както е представено в Таблица 5 и визуализирано на картата на Фиг. 10. Обобщената картина на състоянието на крайбрежните води е следната:

ü   В добро екологично състояние е категоризирано едно водно тяло - BG2BS000C1012, в което състоянието е отлично по БЕК макрофити и добро по БЕК фитопланктон и БЕК макрозообентос. Доброто състояние се поддържа от добро състояние на общите хидрохимични условия (биогени и кислород) и се подкрепя от определените средногодишни концентрации на специфичните замърсители, които отговарят на установените стандарти.

По БЕК фитопланктон състоянието е определено като добро (на границата умерено) независимо от отклоненията по някои от индивидуалните метрики от категория добро, въз основа на поддържане на всички количествени метрики на нива, съответстващи на категории добро - отлично през летния период и стойностите на интегрирания индекс (IBI).

БЕК макрозообентос е доминиран от чувствителния вид бялата пясъчна мида Chamelea gallina, съпътствана от разнообразен комплекс други чувствителни миди (Donax semistriatus, Donax trunculus, Lucinella divaricata, Tellina tenuis, Spisula subtruncata) и ракообразни (Gammarus insensibilis, Bathyporeia guilliamsoniana), което рефлектира в много ниски стойности на индекса на чувствителност AMBI и високи стойности на комбинирания индекс M-AMBIn, отговорящи на добро-отлично състояние.

По физикихимични елементи за качество, водното тяло BG2BS000C1012 се характеризира в добро екологично състояние въз основа на отговарящите на класификационната система биогенни елементи, умерено към добро по кислородно съдържание и наситеност общо състояние и по-ниските концентрации на специфичните замърсители от СГС–СКОС и МДК - СКОС.

-  В умерено екологично състояние са категоризирани преобладаващата част от водните тела, общо 14:

Водно тяло BG2BS000C001

Водно тяло BG2BS000C002

Водно тяло BG2BS000C1003

Водно тяло BG2BS000C1004

Водно тяло BG2BS000C1013

Водно тяло BG2BS000C1113

Водно тяло BG2BS000C1006

Водно тяло BG2BS000C1007

Водно тяло BG2BS000C1008

Водно тяло BG2BS000C1108

Водно тяло BG2BS000C1208

Водно тяло BG2BS000C1010

Водно тяло BG2BS000C1011

Водно тяло BG2BS000C1112

 

Умереното състояние в тези водни тела се определя от умерения статус на БЕК фитопланктон повсеместно, като във водно тяло BG2BS000C1113 умерен статус показват също БЕК макрофити и БЕК зообентос, а във водно тяло BG2BS000C1010 - БЕК зообентос.

Умереното състояние на БЕК фитопланктон е въз основа на пространствения обхват на цъфтежни концентрации на коколитофоридата Emiliania huxleyi  през пролетния сезон, поддържане на високи числености през летния период, високи концентрации на хлорофил а (пролет и лято), ниски стойности на индикаторното съотношение диатомеи:динофлагелати през пролетта и стойностите на Интегрирания биологичен индекс (IBI).

Състоянието на БЕК макрофити във водно тяло BG2BS000C1113 се променя от лошо до добро в посока от север на юг, като крайното състояние е оценено като умерено. Лошото състояние на полигон Ветеран е обусловено от доминирането на зелени водорасли Ulva rigida и Ulva intestinalis -толерантни към еутрофикация видове макроводорасли.

Умереното състояние на БЕК зообентос се изразява в повишено обилие на опортюнистични олигохети и полихети (Prionospio cirrifera, Heteromastus filiformis), както и понижено видово разнообразие, които се отразяват в повишени стойности индекса на чувствителност AMBI и понижени стойности на индексите за разнообразие и комбинирания индекс M-AMBIn.

Умереното състояние по физикохимични елементи за качество се дължи основно на нарушения в кислородния баланс и повишеното съдържание на фосфатен фосфор през летния сезон. Измерените високи концентрации на нитратен азот във водни тела BG2BS000C1003, BG2BS000C1004, BG2BS000C1013 и амониевия азот на водни тела BG2BS000C1013 и BG2BS000C1006 също допринасят за умереното състояние.

ü   В лошо състояние са категоризирани две водни тела. Водно тяло BG2BS000C005 е категоризирано в лошо състояние по два елемента – БЕК фитопланктон и БЕК макрофити. Водно тяло BG2BS000C1308 е в лошо състояние по БЕК макрофити.

По БЕК фитопланктон състоянието е лошо въз основа на количествено развитие в цъфтежни концентрации на коколитофоридата Emiliania huxleyi  през пролетния сезон, допълнителните цъфтежи на видовете Prorocentrum cordatum, Cyclotella choctawhatcheeana , Pseudo-nitzschia delicatissima, Heterocapsa triquetra, екстремуми в концентрацията на хлорофил а и през двата сезона, стойностите на Интегрирания биологичен индекс (IBI) и еутрофикационния индекс TRIX, сигнатури на висока степен на еутрофност на средата, модулирани от локални въздействия.

Състоянието на БЕК макрофити във водно тяло BG2BS000C005 варира пространствено от север на юг от умерено (Траката) към лошо (Почивка) и много лошо (Галата). Крайното състояние е оценено като лошо и се дължи на преобладаването на толерантните видове макроводорасли и морски треви.

Състоянието на БЕК макрофити във водно тяло BG2BS000C1308 варира от много лощо (Крайморие) до умерено (Ченгене скеле-треви). Крайното лошо състояние се обуславя от преобладаването на толерантните видове макрофити. Много лошото състояние на полигон Крайморие през двата сезона се дължи на толерантни видове от които доминира опортюнистичния вид Ulva rigida. На Ченгене скеле лошото състояние през лятото се дължи на доминирането на толерантния вид Zannichellia pallustris, а през пролетта двата вида Zostera noltei (чувствителен) и Zannichellia pallustris са с близки стойности на количествените параметри.

Основна причина за умереното състояние на водно тяло BG2BS000C005 по физикохимични елементи за качество е нарушения кислороден баланс и измерените високи концентрации на фосфатен фосфор през целия изследван период, нитратен и амониев азот през лятото и нитритен азот през пролетния сезон. Във водно тяло BG2BS000C1308 физикохимичните елементи са в добро състояние.

Таблица 7. Състояние на крайбрежните водни тела по биологични и физикохимични елементи за качество и крайна оценка на екологичното състояние през 2016 г.

Водно тяло	Биологични елементи за качество				Физико-химични елементи за качество		Екологично състояние
	Фитопланктон	Макрофити	Макрозообентос	Незадължителен БЕК зоопланктон	Общо състояние (биогени и кислород)	Специфични замърсители
BG2BS000C001	Умерено	Не е определяно	Добро	Умерено	Добро	Добро	Умерено
BG2BS000C002	Умерено	Добро	Добро	Умерено	Добро	Не е определяно	Умерено
BG2BS000C1003	Умерено	Добро	Добро	Лошо	Добро	Добро	Умерено
BG2BS000C1004	Умерено	Отлично	Добро	Умерено	Умерено	Не е определяно	Умерено
BG2BS000C1013	Умерено	Добро	Умерено	Лошо	Умерено	Добро	Умерено
BG2BS000C005	Лошо	Лошо	Добро	Умерено	Умерено	Добро	Лошо
BG2BS000C1113	Умерено	Умерено	Умерено	Умерено	Умерено	Не е определяно	Умерено
BG2BS000C1006	Умерено	Не е определяно	Умерено	Умерено	Умерено	Добро	Умерено
BG2BS000C1007	Умерено	Отлично	Умерено	Умерено	Добро	Добро	Умерено
BG2BS000C1008	Умерено	Не е определяно	Добро	Лошо	Добро	Не е определяно	Умерено
BG2BS000C1108	Умерено	Добро	Умерено	Умерено	Добро	Не е определяно	Умерено
BG2BS000C1208	Умерено	Добро	Отлично	Умерено	Добро	Добро	Умерено
BG2BS000C1308	Умерено	Лошо	Добро	Умерено	Добро	Добро	Лошо
BG2BS000C1010	Умерено	Не е определяно	Умерено	Лошо	Умерено	Добро	Умерено
BG2BS000C1011	Умерено	Добро	Отлично	Лошо	Умерено	Не е определяно	Умерено
BG2BS000C1012	Добро	Отлично	Добро	Лошо	Добро	Добро	Добро
BG2BS000C1112	Добро	Не е определяно	Добро	Умерено	Умерено	Не е определяно	Умерено

Фиг.49. Карта на екологичното състояние на крайбрежните води

по водни тела през 2016 г.

Източник:ИО

Референции към нормативни и стратегически документи 

Доклад оценка на екологичното състояние на морските води (РДВ), 2013, Договор № 0-33-18 от 12.06.2013 между Министерство на Околната среда и водите и Институт по Океанология - БАН, Варнa за изпълнение на задължения по извършване на мониторинг на Черно море, на основание чл.171, ал.2, т.3 от Закона за водите

Наредба № Н-4 от 14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води, обн., ДВ, бр. 22 от 5.03.2013 г., в сила от 5.03.2013 г., изм. и доп., бр. 79 от 23.09.2014 г., в сила от 23.09.2014 г.

Тодорова В., 2017. Зообентосни индикатори за оценка на състоянието на пясъчните местообитания. В: Тодорова В. и Милкова Т. (Редактори). Финален доклад по проект „Проучвания на състоянието на морската околна среда и подобряване на програмите за мониторинг, разработени съгласно РДМС (ISMEIMP)”, ИО-БАН и БДЧР – Варна, 2017, ISBN:978-619-7244-02-1, 23-47

Borja Á., J. Franco, V. Perez, 2000. A marine biotic index to establish the ecological quality of soft-bottom benthos within European estuarine and coastal environments. Mar. Pollut. Bull., 40, pp. 1100–1114.

Borja, A., Franco, J., Muxika, I., 2003. Classification tools for marine ecological quality assessment: the usefulness of macrobenthic communities in an area affected by a submarine outfall. ICES CM 2003/Session J-02, Tallinn, Estonia, 24–28 September.

Commission Decision, Official Journal of the European Union L 266/1, 20 September 2013, Anex I.

Korshenko A., Alexandrov B., 2005 (updated 2014). Zooplankton Manual of Biological methodology in the Black Sea area. GEF/UNDP Black Sea Ecosystem Recovery Project (BSERP)-RER/01/G33/A/1G/31, Black Sea Commission.

Moncheva S., Stefanova K., Doncheva V., Hristova O., Dzhurova B., Racheva E., 2015. Plankton indicators to inform Eutrophication Management. In: Ozhan E. (Editor), Proceedings of the Twelfth International Conference on the Mediterranean Coastal Environment MEDCOAST’15, 06-10 October 2015, Varna, Bulgaria MEDCOAST, Mediterranean Coastal Foundation, Dalyan, Mugla, Turkey, 2015, ISBN:978-605-85652-4-1351 – 362

Sigovini M., Keppel E., Tagliapietra D, 2013. M-AMBI revisited: looking inside a widely-used benthic index. Hydrobiologia 717:41–50.

 

---

[4] Институт по океанология – БАН, Варна. Периодът, районът и източникът на данни са идентични за всички приложени индикатори за оценка на екологичното състояние на крайбрежните морски води, представени в настоящия доклад.