Качество на питейните води

От първостепенно значение за общественото здраве и качеството на живот на населението е осигуряването му с безопасна и съответстваща на нормативните изисквания питейна вода, както и осигуряване непрекъснатост на водоподаването, предпоставка за което са централизираните водоснабдителни системи на населените места. По данни на НСИ (http://www.nsi.bg/ - Статистика на водите) от годишните статистически наблюдения за водоснабдяване и канализация през периода 2012 – 2015 г. 99.3% от населението в страната е свързано с обществено водоснабдяване, което е показател за висока степен на достъпност и осигуреност на потребителите с вода за питейно-битови цели, която е обект на мониторинг. Въпреки отбелязаните положителни тенденции, през същия период все още има населени места, където се налага въвеждане на сезонен или целогодишен режим на водоснабдяване, като за 2015г. с режим на водоснабдяване са били 1,7% от населението (данни за 2016г. все още не са публикувани).

Съгласно Закона за водите и Закона за здравето, компетентен орган в Република България в областта на контрола на качеството на питейните води на крана при потребителя е Министерство на здравеопазването. Отговорни за подаване на съответстваща на изискванията питейна вода и провеждане на пълния мониторинг са ВиК операторите. РЗИ контролират питейната вода при потребителя с цел защита на общественото здраве.

В страната са обособени общо около 2 600 зони на водоснабдяване. От тях 176 са големи - в денонощие се подават над 1000 куб. м. вода и/или се водоснабдяват над 5000 жители. Мониторингът се извършва в 11 000 пункта по органолептични, химични, микробиологични и радиологични показатели.

За 2016 г. от общия брой анализи на питейни води извършени от РЗИ, съответствие с нормите има при 98.7% от тях (97,8 за 2015 г. и 98,5 за 2014 г.).

От същия порядък е процента на съответствие, ако се вземат предвид резултатите не само от контрола извършван от РЗИ, но и от мониторинга провеждан от ВиК операторите.

Съгласно обобщените резултати от проведения от регионалните здравни инспекции през 2016 г. контрол на качеството на питейната вода при потребителя в централно водоснабдените населени места по микробиологични показатели са извършени 37 784 анализи. Съответствието с изискванията се отчита в 95,95% (при 95,7% за 2015 г.), като по здравно значимите показатели ешерихия коли и ентерококи съответствието е около 98%. Несъответствия по микробиологични параметри се наблюдават в по-голям процент в по-малки зони на водоснабдяване, с неефективно и непостоянно обеззаразяване на водата, както и в зони с амортизирана ВиК мрежа и чести аварии.

Фиг.50. Процент на анализите по микробиологични показатели,

съответстващи на изискванията за периода 2002 г. – 2016 г.

Източник:МЗ

По физико-химични (органолептични и химични) и радиологични показатели от РЗИ са извършени общо 213 338 анализа. Съответствие с нормативните изисквания е установено в 99,2% от тях.

Фиг.51. Процент на анализите по органолептични, химични и радиологични показатели,

съответстващи на изискванията за периода 2002 г. – 2016 г.

Източник:МЗ

Физико-химични показатели, по които са регистрирани отклонение в повече от 10 зони на водоснабдяване са:

- нитрати – това е показателя по който се отчита най-широко разпространено несъответствие - общо за страната се констатира отклонение от изискванията в 4,9% от пробите, като са засегнати 326 предимно малки зони на водоснабдяване в райони с развито земеделие и животновъдство. В около половината от зоните отклоненията по този показател са със сравнително траен характер. Този проблем е с многогодишна давност, като най-засегнати са водоснабдителни зони в областите Ст. Загора, В. Търново, Бургас, Ямбол, Плевен, Шумен, Хасково, Варна, Ловеч, Разград, Добрич, Русе, Търговище, Пловдив, Враца и Сливен. В преобладаващите случаи отклоненията са до два пъти над допустимата концентрация. В малка част от случаите се наблюдават отклонения и по показател нитрити.

В отделни райони на страната се регистрират отклонения и по други здравно значими химични показатели като:

- флуориди - отклонения са регистрирани в 10 малки зони в областите Бургас, Плевен и Хасково. Касае се за природно обусловено повишено съдържание на флуориди във води от подземни водоизточници, често ситуирани в близост до находища на богати на флуор минерални води. Експозицията на високи нива на флуориди в питейната вода се свързва с риск от развие на зъбна флуороза. Уязвими групи са кърмачетата и малките деца.

- хром - отклоненията по този показател имат регионален характер. Регистрирани са в около 17 малки зони преди всичко в областите Плевен и Монтана. Дължат се на естествено повишено съдържание на хром във водата и липса на пречистване.

Отклонения в химичния състав на питейните води продължават да се регистрират и по индикаторни показатели като:

- манган - наблюдават се в няколко региона и са свързани с естествените условия, при които се формират водите. Засегнати са населени места в 41 зони в областите, преди всичко в областите Хасково, Ямбол и Габрово, като най-сериозен остава проблемът в гр. Симеоновград и селата към зона „Брягово”, с. Николово, с. Сталево в обл. Хасково;

- желязо - отклонения по показател желязо се установяват в 57 зони най-често в гр. София, Хасково и Габрово.

- органолептични показатели (най-често мътност, и в по-малко случаи - цвят, мирис, вкус). В част от случаите отклоненията по тези показатели са свързани с наднормени количества желязо и манган в питейната вода, а в останалата се дължат на липса на пречистване на вода подавана от повърхностни водоизточници или често авариращи водоснабдителни мрежи на населените места;

- сулфати (в 12 зони), рН (в 14 зони).

При констатиране на отклонения от качеството на питейната вода, създаващи риск за здравето на населението регионалните здравни органи издават предписания (до ВиК оператори, общинска и областна управа и др.) със задължителни за изпълнение мерки и срокове, както и предписания и заповеди за ограничаване или преустановяване ползването или подаването на питейна вода, както и съответни препоръки към общинските и областните власти при възникване на аварийни бедствени ситуации, водещи до спиране или ограничаване на водоподаването и ползването на водата.

Чрез средствата за масова информация, както и чрез интернет страниците си регионалните здравни органи своевременно информират населението за наложени забрани и ограничения при ползването на питейните води, вкл. при бедствени и аварийни ситуации, и за мерките и препоръките, които следва да бъдат спазвани до възстановяване качеството на питейната вода.

В резултат от предприетите адекватни мерки от страна на органите на държавния здравен контрол и ВиК операторите, като цяло установените несъответствия през годината не са създали непосредствен и сериозен риск за здравето на потребителите.

През 2016г. не са регистрирани епидемиологични взривове свързани с питейните води.

Най-често установявани причини за констатираните отклонения са:

неефективна и непостоянна дезинфекция на водата поради липса на подходяща апаратура за правилно и непрекъснато дозиране на дезинфектантите;
лоша технологична схема на водоснабдяването, в т.ч. неправилно разположение на съоръженията за дезинфекция или недостатъчен брой на същите;
липса на пречиствателни станции и съоръжения за пречистване на питейни води;
остаряла, амортизирана и често аварираща водопроводна мрежа в населените места, в по-голямата си част изградена и въведена в експлоатация през 60-те и 70-те години на миналия век, включваща все още етернитови (азбестоциментови) водопроводи;
липса на санитарно-охранителни зони около водоизточниците или неспазване на режима на ограничения и забрани в тях;
неправилно използване на азотни минерални торове в разрез с добрите земеделски практики, неспазване на изискванията по отношение събирането, съхраняването и обезвреждането на торовия отпадък в животновъдството, липса на канализация и съоръжения за пречистване на фекално-битовите отпадъчни води в по-малките населени места;
използване на водоизточници с природно обусловено наднормено съдържание на някои елементи, като манган, флуор, арсен без съответно пречистване на водата;
грешки поради -ниска квалификация или недобросъвестно изпълнение на служебните задължения на служители на ВиК операторите;
въвеждане макар и временно на режимното водоснабдяване особено през лятото и есента в предимно малки населени места в страната.

От съществено значение за наличие на отклонения и влошена органолептика на водата е състоянието на вътрешните водопроводни инсталации в жилищните и административните сгради, за чието стопанисване са отговорни техните собственици.

Основните мерки, които следва да се предприемат за решаване на проблемите с качеството на питейните води, най-често свързани с необходимост от:

реконструкция и модернизация на водоснабдителните мрежи и съоръжения, изграждане на нови станции за пречистване и обеззаразяване на питейни води;
търсене и разкриване на нови водоизточници, създаване на връзки между зони на водоснабдяване, където е необходимо с оглед недопускане отклонения в качеството на подавана вода за питейно-битови цели;
актуализиране на санитарно-охранителните зони (СОЗ) около водоизточниците и засилен контрол върху спазването на забраните и ограниченията в тях от страна на водоснабдителните фирми и контролните органи;
подобряване на контрола върху спазване правилата на добрата земеделска практика и други мерки с цел недопускане замърсяването на водите с нитрати от земеделски дейности; реализиране на програми за обучение на фермерите - важна предпоставка за недопускане замърсяването на питейните води с нитрати и пестициди. Въвеждане на задължителен характер на правилата за добра земеделска практика във вододайните зони.

По препоръка на Министерство на здравеопазването Министерство на регионалното развитие и благоустройството предприе мерки за проектиране и изграждане на пречиствателни станции за питейни води за гр. Симеоновград и гр. Шумен.

В изпълнение на Стратегията за водния сектор са разработени и одобрени регионалните генерални планове за развитие на ВиК инфраструктурата на обособените територии, а през 2016г. започна разработването на регионални прединвестиционни проучвания, които да конкретизират мерките от генералните планове, свързани с определяне на основните проблеми с качеството на питейната вода, начините и сроковете за решаването им, възможните източници на финансиране и размера на необходимите средства за осъществяване на препоръчаните мерки.

От изключително значение за осигуряване на качествена вода за пиене е и дейността на Министерство на околната среда и водите и Басейновите дирекции за управление на водите към МОСВ по опазване от замърсяване и изтощаване на водните тела, от които се черпи вода за питейно-битови цели. В тази връзка се изпълнявате и мерки заложени в 4-те Плана за управление на водите на Басейновите дирекции за периода 2016-2021г. свързани с функционирането на водоснабдителните системи, изграждане на СОЗ около водоизточниците и др.