ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Характеристика на водните ресурси и водоползването

Характеристика на водните ресурси и водоползването[1]

Ключов въпрос

Колко са пресните водни ресурси на страната, как се формират, има ли риск от недостиг на вода?

 Ключови послания

state-good.jpg През 2016 г. наличните възобновими пресни водни ресурси са с около 0.8% повече спрямо средномногогодишната норма (1981 - 2016 г.). България се отличава с относително значими пресни водни ресурси в сравнение с други европейски страни, както по абсолютен обем, така и на човек от населението.

state-bad.jpg Водните ресурси в България се формират предимно от външен приток и са неравномерно разпределени на територията на страната.

state-moderate.jpg Недостиг на вода може да възникне в регионите със слаби валежи, голяма гъстота на населението, водоемки промишлени производства, съчетани със специфични природо-географски особености. 

  

Налични възобновими пресни водни ресурси

Дефиниция на показателя

Водните ресурси се отнасят до наличната за използване вода в дадена територия и включват пресните повърхностни и подземни води. Изчисляват се като сума от вътрешния отток (валежите минус действителната евапотранспирация) и външния приток. Външният приток отразява притока на води от съседни територии. С цел да се вземат предвид годишните колебания на валежите и изпаренията, възобновимите пресни водни ресурси се изчисляват от годишни данни, осреднени за период от поне 30 последователни години.

Оценка на индикатора

Наличните водни ресурси се определят от климатичните условия, геоморфологията, земеползването и трансграничните водни потоци. България се отличава с относително значими пресни водни ресурси в сравнение с други европейски страни. През 2016 г. пресните водни ресурси на България се оценяват на 102 083 млн. м3 или с 0.8% повече спрямо средномногогодишния обем (101 317 млн. м3, 1981-2016 г.). Преобладаващата част от възобновимите пресни ресурси на България (84.3%, средномногогодишно) се определят от външния приток, както в повечето страни от Дунавския басейн.

Таблица1. Налични възобновими пресни водни ресурси на България

Средномногого-дишна

(1981-2016)

2014

2015

2016

Валежи

72702

115306

82073

74713

Действителна евапотранспирация

56818

90476

52052

56314

Вътрешен отток

15884

24830

30021

18399

Действителен външен приток

85433

93910

75961

83684

Общ действителен отток

103789

130870

118826

103696

Общо възобновими пресни водни ресурси

101317

118740

105982

102083

Подхранване във водоносния слой

5451

5526

5543

5451

Налични подземни води, достъпни  за годишно използване

5137

4776

4793

5137

Постоянни ресурси от прясна вода  (95% обезпеченост)

70903

.

.

.

Източник: МОСВ, Национален институт по метеорология и хидрология (БАН), Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" (ИАППД) към Министерство на транспорта.

Наред с България, най-голяма зависимост от външния приток се регистрира в Унгария, Сърбия, Холандия, Словакия и Хърватия. 

Фиг. 1. Налични възобновяеми пресни водни ресурси за някои европейски страни
(последни налични данни, средномногогодишни) 

        

  ИзточникЕвростат (ten00001)

Пресните водни ресурси на човек от населението се считат за важен показател за измерване на устойчивостта на водните ресурси. Показателят разкрива различията между регионите в зависимост от гъстотата на населението, хидроложките и географските особености. Според "Световния доклад за развитието на водите" на Обединените нации една страна изпитва "воден стрес", когато годишните водни ресурси спадат под 1 700 m³ на жител. Пресните водни ресурси средно на човек в България се оценяват на 14 хил. м3 (1981 - 2016 г.), което поставя страната сред първите 10 европейски страни. Най-ниско равнище на пресните водни ресурси на човек се регистрира в Малта, Кипър, Чешка република и Полша.

 Фиг. 2. Налични възобновими пресни водни ресурси на България,
без притока на р. Дунав (средномногогодишни: 1981-2015 г.) 

Източник: Евростат (env_wat_res) 

След приспадане на външния приток възобновими пресни водни ресурси на България се оценяват средномногогодишно на 15884 млн. м3, които са неравномерно разпределени на територията на страната.

  Фиг. 3. Пресни водни ресурси на човек от населението за някои европейски страни
(дългосрочна средногодишна, последни налични данни) 

 ИзточникМОСВ, Национален институт по метеорология и хидрология (БАН), Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" (ИАППД) към Министерство на транспорта

Наличните възобновими пресни водни ресурси (без външния приток) средно на човек в страната се оценяват на 2228 м3, а в най-гъсто населените басейнови райони са под 1700 м3/чов. (средногодишно, 1981-2016).

Фиг. 4. Налични възобновими пресни водни ресурси средно на човек по басейнови райони, без външен приток (средногодишно,1981-2016 г.)

Източник: МОСВ, Национален институт по метеорология и хидрология (БАН), Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" (ИАППД) към Министерство на транспорта


Ключов въпрос

Какви са нуждите от вода в България, структурата на водоползването и основните тенденции? Какъв е натискът на водовземането върху водните ресурси в страната?

Ключови послания

state-good.jpgИззетата прясна вода за икономиката на страната през 2016 г. е 5.7 млрд. м3, което е 1% спрямо 2015 г., но е с 6.8% по-малко спрямо средногодишното количество (2000 - 2016 г.). През 2016 г. на национално ниво не се регистрират значими изменения в равнището на водоползване спрямо предходната година.

state-good.jpg Равнището на водовземане в страната се определя основно от необходимите води за охлаждащи процеси в енергетиката (предимно повърхностни), които  съставляват значим дял във водоползването. Обикновено, след преработка тези води се връщат обратно във водоизточниците. България е сред европейските страни с високи равнища на иззетата вода средно на човек поради значимите водни обеми за охлаждащи процеси за енергетиката.

state-good.jpg Общият индекс на експлоатация на пресните водни ресурси показва, че в 2000 – 2016 г. няма стрес върху водната екосистема на България. 

Иззети пресни води по основни икономически дейности в България

 Дефиниция на показателя

Към пресните повърхностни води са отнесени водите на сушата, а към подземните - всички води, намиращи се под повърхността на земята във водонаситената зона, в пряк контакт със земните пластове. Към тези води не се включват морските и преходните води. Иззетите пресни води (бруто) са изчислени чрез сумарното количество води, иззети за собствено снабдяване на предприятията и за водоснабдяване (ВиК и напоителни системи). Не е включена водата за хидроенергия и за собствено снабдяване на домакинствата. 

Източници на информация

Информацията се осигурява чрез провеждането на следните годишни статистически наблюдения:

  • „Водоснабдяване, канализация и пречистване” - изчерпателно наблюдение. Данните се събират от дружествата за събиране, пречистване, доставяне на води (ВиК и напоителни системи).
  • „Водопотребление” - частично статистическо наблюдение, съсредоточено върху по-големите водоползватели. Критерий за обхват - предприятия, за чиято дейност постъпват над 36 хил. м3 вода годишно. Доброволно представят данни и предприятия под този критерий. Водоползването за производство на хидроенергия е самостоятелно изследване и обхваща изчерпателно ВЕЦ/ПАВЕЦ. Не се наблюдава водовземането от физически лица.

Респондентите отчитат водните обеми чрез водомери, а при липса на такива - чрез капацитета на помпите, умножен по времето на тяхната работа; потребление на енергия от помпите, специфичен фактор и др. Резултатите са изчислени на база отчетените статистически данни, пропорции и оценки.

Оценка на индикатора

След 1990 г. вследствие преструктурирането на икономиката се регистрира тенденция на намаление на водовземането в страната.  В периода 2000-2016 г. за водоснабдяване и за собствено потребление средногодишно се добиват около 6 млрд.м3 прясна вода. Водовземането след 2010 г. е под средогодишната норма с изключение на относително сухата 2011 г. През 2016 г. иззетите пресни води за икономиката се оценяват на 5.7 млрд.м3, което е на равнището на предходната година. Повърхностните водоизточници осигуряват основната част от необходимите за икономиката води (90%).

Фиг. 5. Иззети пресни води, общо за страната

    Източник: НСИ 

Преобладаващата част от пресните води са добити за охлаждащи процеси в енергийния сектор чрез собствено снабдяване – между 3.2 (2013 г.) и 4.4 млрд. м3 (2002г.) или средногодишно около 60% от иззетите пресни води (2000 - 2016 г.). Най-голям относителен дял е регистриран през 2015 и 2016 г - 65% като абсолютният обем се оценява на 3.7 млрд. м3.

Водите, добити за водоснабдяване (от ВиК сектора и напоителни системи) бележат тенденция на намаление. През 2016 г. са иззети 1.7 млрд.м3 или с 26% по-малко спрямо 2000 г. Най-ниското равнище е достигнато през относително многоводната 2014 г. (1.5 млрд.м3). В периода 2011–2016 г. водите за водоснабдяване съставляват около 29% от общото водочерпене. 

Фиг. 6. Структура на водочерпенето по основни дейности, общо за страната (%)
                                            

Източник: НСИ

Водоползването за производство на хидроенергия е самостоятелна категория. След 2010 г. се регистрира тенденция на нарастване и през 2015 г. преработената сурова вода достига най-високо равнище - 26.9 млрд. м3 (2016 г. – 21.6 млрд. м3). 

Регионалните различия в страната се определят от териториалното разположение на водоползващите дейности и други природо-географски особености. Водещо място заемат районите с голям дял на енергийно водоползване - Дунавски и Източнобеломорски басейнов район. Значимите обеми на водите за охлаждане поставят България сред страните с високо равнище на водовземане средно на човек от населението.

Фиг.7. Иззети пресни води средно на човек за някои европейски страни
(последни налични данни)

Източник: Евростат

Индекс на експлоатация на водните ресурси (ИЕВ)

Дефиниция на показателя

Индексът на експлоатация на водите (ИЕВ) служи за оценка на натиска върху водните ресурси. Изчислява се чрез съотношението между количеството на иззетите води и наличните водни ресурси (дългосрочни средни или годишни ресурси). Счита се, че предупредителният праг, който отличава районите без стрес от тези с недостиг на вода е 20%, а над 40% - означава силен стрес върху ресурсите и неустойчиво водоползване. При индекс, по-малък от 10%, няма стрес на водната екосистема, а при стойности между 10% и 20% - нисък стрес. Въпреки че показателят е в процес на усъвършенстване, чрез него може да се илюстрират тенденциите и регионалните различия. Индексът за страната е изчислен чрез иззетите пресни води (без тези за хидроенергия) и наличните възобновими пресни водни ресурси (101317 млн. м3, средномногогодишни 1981 г.-2016 г.).

Източници на информация

НСИ - статистически изследвания за водите
МОСВ - налични възобновими пресни водни ресурси

Оценка на индикатора

Съгласно приетите прагове общият индекс на експлоатация ресурси след 1991 г. не показва стрес върху наличните пресни водни ресурси в България. Най-висок индекс на експлоатация е регистриран през 1990 г. (10,1%). През 2016 г. индексът е оценен на 5.6%, което е близо до средния за периода 2000 г. - 2015 г. (6.0%).  Не се установяват определени различия между общия индекс на експлоатация през сухите и многоводните години. Натиск върху подземните ресурси е регистриран в периода 1990 – 1994 г., след което намалява и през последните години се доближава до граничния минимален праг (2016 г. – 10.9%).

Фиг.8. Индекс на експлоатация на пресните водни ресурси в България

Източник: НСИ

Наличните данни за европейските страни сочат недостиг на вода в Испания (2014 г.) и силен стрес върху пресните водни ресурси в Кипър и Малта (2015 г.). 

Фиг. 9. Индекс на експлоатация на пресните водни ресурси за някои европейски страни

 

Източник: Евростат (code: sdg_06_60)

 

Ключов въпрос

Каква е структурата, какви са тенденциите на водоползването? Устойчиво ли е използването на водата в различни сектори от икономиката?

Ключови послания

 

state-moderate.jpg Използваните пресни и непресни води от крайните потребители в страната следват равнищата на иззетите води. За периода 2000-2010 г. от предприятията и домакинствата са използвани средногодишно 5.2 млрд.м3. През 2015 г. и 2016 г. общото количество се оценява на 4.7 млрд.м3, което е на равнището на средногодишния използван обем за периода 2011-2016 г.

state-moderate.jpg Относителният дял на използваната вода за индустрията е средногодишно 88% от общо използваната вода за икономиката. Най-големи количества се ползват за охлаждащи процеси в енергетиката, средногодишно 74% от общо използваните води (2000 - 2016 г.).

state-moderate.jpg Търсенето на вода за напояване зависи от вида на културите, засетите площи, както и от климатичните фактори. От 2006 г. търсенето нараства основно поради увеличаването на оризищата. През 2016 г. използваната вода за напояване е около 306 млн. м3 като най-значими са водните обеми  през относително сухата 2011 г. (322 млн. м3), а най-малки – през многоводната 2014 г. (258 млн.м3).

state-good.jpg Сравнително устойчиво е потреблението на питейната вода от домакинствата в страната. За периода 2000-2016 г. доставената вода от ВиК е между 250 и 290 млн.м3. През 2016 г. общото количество е 257 млн.м3 или 100 л средно на човек на ден. 

state-good.jpg Общите загуби на вода във ВиК сектора достигат най-ниско равнище през 2016 г. (517 млн. м3) или с около 15% по-малко спрямо 2000 г. Намалява и техният относителния дял от подадената от тях вода – от 61% (2000 г.) на 56.8% (2016 г.). 

 

Използване на водите

Дефиниция на показателя

Използваната вода е сума от използваните пресни и непресни води от собствено водоснабдяване и доставената вода от ВиК, напоителни системи и други предприятия (напр. сурова и отпадъчна вода, получена от съседни предприятия). Информацията по индустриални дейности се основава на отчетените данни, пропорции и оценки.

Източници на данни

НСИ - статистически изследвания за водите 

Оценка на индикатора

Една част от иззетите води са за крайно потребление, а останалата част са загуби на вода (течове, изпарения, неточности при измерването и др. физически загуби). Регистрира се тенденция на намаление на загубите във водоснабдителния сектор (ВиК и хидромелиоративните системи). За периода 2000-2010 г. общите загуби съставляват 19% от нетно иззетите пресни води в страната, а за 2011-2016 г. – 17%. През 2016 г. техният дял е около 17%, въпреки че в абсолютен размер нарастват до 973 млн.м3 (със 7%  повече спрямо 2015 г.).

Общите загуби на вода във ВиК сектора през 2016 г. се оценяват на около 517 млн. м3, или 56.8% от подадената вода (60.8% средногодишно, 2000 – 2015 г.), които се формират основно по водопреносната мрежа (реални загуби).

Използваните пресни и непресни води от крайните потребители в страната следват равнищата на иззетите води. В периода 2000-2010 г. от предприятията и домакинствата са използвани средногодишно 5.2 млрд.м3. През 2016 г. и 2015 общото количество се оценява на 4.7 млрд.м3, което е на равнището на средногодишния използван обем за периода 2011-2016 г.

Най-значими са водните количества, използвани в индустриалния сектор и за напояване.

Относителният дял на използваната вода за индустрията е средногодишно 88% от общо използваната вода за икономиката. В абсолютен размер водните количества за периода 2000-2016 г. варират между 3.8 млрд.м3 (2013г.) и 5.3 млрд.м3 (2003г.) или средногодишно около 4.4 млрд.м3. През 2016 г. те се оценяват на около 4 млрд.м3, което е близо до равнището на 2000 г. Преобладаващата част от промишленото водоползване е за охлаждащи процеси в енергетиката, които съставляват средногодишно около 75% от крайното потребление в страната (2000-2016 г.). Преработващата промишленост бележи тенденция на намаление - през 2016 г. са използвани около 214 млн.м3 или 2.5 пъти по-малко спрямо 2000 г. Отчита се спад на водопотреблението в  сектор производство на основни метали – през 2016 г. е около 4 пъти по-малко спрямо 2000 г., производство на кокс, рафинирани нефтопродукти, химични продукти, лекарствени вещества – около 3 пъти, производството на хранителни продукти, текстил, хартия и картон – около 2 пъти. Регистрира се спад и на използваната вода за добивната промишленост.

Търсенето на вода за напояване зависи от вида на културите, засетите площи, както и от климатичните фактори. За периода 2000-2005 г. водата, използвана за напояване, бележи тенденция на намаление като най-ниско равнище е регистрирано през многоводната 2005г. (144 млн.м3). През следващите години търсенето нараства основно поради увеличаването на оризищата. Общото количество, използвано за напояване през 2016 г. се оценява на 306 млн. м3. Най-значими са водните обеми  за напояване през относително сухата 2011 г. (322 млн. м3), а най-малки – през многоводната 2014 г. (258 млн.м3). 

Потреблението на вода в сектора на услугите през 2016 г. се оценява на 67 млн. м3, което е под средногодишния обем за периода 2000-2015 г. (78 млн.м3). 

Сравнително устойчиво е потреблението на питейната вода от домакинствата в страната. За периода 2000-2016 г. доставената вода от ВиК е между 250 и 290 млн.м3. През 2016 г. общото количество е 257 млн.м3 или 100 л средно на човек на ден.   

Фиг.10. Използвана вода по основни икономически сектори общо за страната


Източник:НСИ

С най-високо потребление през 2016 г. са домакинствата от  Западнобеломорския и  Дунавски басейнов район  (около 107 л/чов./ден.), а с най-ниско - Източнобеломорския район (89 л/чов./ден.).

  

Дял на населението, свързано с обществено водоснабдяване (ВиК)

 Дефиниция на показателя

Съотношение на населението, свързано с обществено водоснабдяване (ВиК) и общото население на дадена територия (средногодишно).

Източници на данни

НСИ – годишно статистическо наблюдение „Водоснабдяване, канализация и пречистване”

Оценка на индикатора

Посредством групови селищни водоснабдителни системи е осигурен достъп до питейна вода на 99.3 % от населението на страната (2016 г.). По този показател България е в благоприятно положение спрямо някои други европейски страни.

Фиг. 11. Дял на населението, свързано с обществено водоснабдяване за някои европейски страни,
(последни налични данни)

Източник: Евростат

 

Ключов въпрос

Какви са основните тенденции, свързани с образуването, отвеждането и пречистването на отпадъчните води от бита и индустрията, какви са разходите за опазване на водите и екосистемите?

Ключови послания

 

state-moderate.jpg Средногодишно около 80% от общо използваните води за икономиката (2000 - 2016 г.) се отвеждат във водните обекти или обществената канализация.

state-good.jpgНараства дела на пречистените от индустрията  отведени във водни обекти отпадъчни води от 65% през 2015 г. на 70% през 2016 година.

state-good.jpg Нараства делът на населението свързано с обществена канализация - от 69.7% (2007 г.) на 75.7% (2016 г.). Увеличава се и делът на населението, свързано със селищни пречиствателни станции за отпадъчни води - от 42.3% през 2007 г. на 63.1% през 2016 година. Броят на селищните пречиствателни станции за отпадъчни води се увеличава - от 62 през 2007 г. на 174 през 2016 година.

 

Отпадъчни води и пречистване

Дефиниция на показателя


Образувани води от точкови източници са водите, които след употреба се отвеждат в обществената канализация и водните обекти. Разграничени са две категории - отпадъчни води и води от охлаждащи процеси. Пречистването на генерираните отпадъчни води включва третиране на място или в селищни станции (СПСОВ). Общото количество на водите, отведени във водни обекти е изчислено като сума от заустените от наблюдаваните предприятия, обществената канализация/СПСОВ и домакинствата със собствено/независимо третиране. Събраните отпадъчни води в обществената канализация включват и тези от неточкови източници (дъждовни, дренажни и други неразпределени води).

Източници на информация

НСИ - статистически изследвания за водите 

Оценка на показателя

Отведените количества във водните обекти и обществената канализация след употреба са средногодишно около 4 млрд. м3 или 80% от общо използваните води за икономиката (2000 - 2016 г.). Преобладаващата част от тях са отработени води от охлаждане (87%), които се отвеждат предимно в повърхностните водни обекти.

Количеството на образуваните отпадъчни води от точкови източници (без отработените охлаждащи води) намалява и през 2016 г. спада до 420 млн. м3(2016 г.) или с 34% по-малко спрямо 2000 г. Половината от отпадъчните води се отвеждат във водните обекти, а останалата част постъпва в обществената канализация и СПСОВ.

Образуваните отпадъчни води от индустрията намаляват и през 2016 г. (118 млн.м3) са 2 пъти по-малко спрямо 2000 г. Основната част от индустриалните води се отвеждат във водни обекти (над 80%). Относителният дял на отпадъчните води, пречистени на място преди отвеждане във водни обекти, нараства и през 2016 г. достига 70% (65% - 2015 г.).  

Образуваните отпадъчни води от битовия сектор (домакинства и услуги) през 2016 г. са оценени на 262 млн. м3 като през годините запазват относително устойчиво равнище. Нараства относителният дял на отведените в обществената канализация и СПСОВ битови отпадъчни води и през 2016 г. достига 76% от образуваните.

Общото количество на отпадъчните води отведени във водни обекти от икономиката, домакинствата, обществената канализация и СПСОВ (вкл. дъждовни и други неточкови източници) през 2016 г. се оценява на 803 млн.м3 или с 8.6% по-малко спрямо 2000 г. След 2007 г. се регистрира тенденция на нарастване на отпадъчните води отведени от пречиствателни станции (селищни и производствени) от общо отведените във водни обекти – от 62% (2007 г.) на 75% (2016 г.). Подобряват се технологиите на пречистване - през 2007 г. с вторични и третични методи (допречистване) са обработени 50% от отведените отпадъчни води, а през 2016 г. - 69%.

Фиг.12. Дял на пречистените отпадъчни води, отведени във водни обекти
(от точкови и от неточкови източници, без отработени охлаждащи води)

Източник: НСИ

През 2016 г. са действали общо 174 СПСОВ (2007 г. - 62 бр.), от които 109 с капацитет над 2000 е.ж. От тях 39 бр. са с вторично пречистване и 66 бр. - с допречистване след вторичното (отстраняване  на азот и /или фосфор).

Около 265 км е новоизградената и реконструираната  канализационна мрежа през 2016 г. като общо за периода 2010 - 2016 г. е 906 км. Около 59.9% от канализационната мрежа е въведена в експлоатация в периода 1961 - 1990 г., а 19.0% - през 1991 - 2015 година

Дял на населението, свързано с обществената канализация и селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (СПСОВ)

Дефиниция на показателя

Показателят се изчислява чрез съотношението на населението в селищата с обществена канализация/СПСОВ и средногодишното население. Възможно е делът на населението да бъде надценен поради наличието на селища с частично изградена канализационна мрежа. Не е включено населението, чиито води се извозват с цистерни в канализационна система или СПСОВ.

Източници на информация

НСИ –статистическо наблюдение „Водоснабдяване и канализация“, обхващащо изчерпателно ВиК операторите и общините, експлоатиращи СПСОВ.

Оценка на индикатора

Относителният дял на населението, свързано с обществена канализационна мрежа нараства  от 66.7% (2000 г.), до 75.7% (2016 г), а свързаното със СПСОВ - от 36.9  (2000 г.), до 63.1% (2016 г.). С вторично пречистване и допречистване след вторичното (третично почистване) е обхванато 61.8% от населението на страната през 2016 г. (39.7% - 2007 г.) като най-висок е делът на населението в Черноморския  и Дунавския басейнов район – съответно 68.3% и 67.6%..


Фиг. 13.  Дял на населението, свързано с обществена канализация и СПСОВ по
басейнови райони за управление на водите през 2016 г.

 

 Източник: НСИ  

Фиг. 14. Население, свързано със селищни пречиствателни станции за някои европейски страни
Източник: Евростат  


[1] Темата е разработена от Националния статистически институт 













Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС