English
Контакти
Състояние на подземните води
|
Ключов въпрос Подобрява ли се качеството на подземните води, което засяга от една страна използването им като източници за питейно водоснабдяване и от друга страна – за подхранване на водни и сухоземни екосистеми? |
Ключови послания
В периода 1997 – 2016 г. се наблюдава постепенно подобряване на качеството на подземните води за по-голяма част от показателите. Процентът на пунктовете, в които средногодишните стойности надвишават стандартите за качество (СК) на подземните води, показва тенденции на намаляване за всички показатели, с изключение на нитрати и хлориди. За показателите манган, общо желязо, амониеви йони, нитритни йони, перманганатна окисляемост, фосфати и електропроводимост се наблюдават по-значителни тенденции към понижаване на процента пунктове с превишения на СК. При нитрати и хлориди не се наблюдава ясно изразена тенденция за 20 - годишния период. За нитратите се наблюдава слабо понижение на процента на пунктовете с превишения, който през 2016 г. е 13.9% спрямо 2015 г. - 14.4%.
За периода 1997 - 2016 г. средногодишните концентрации на индикаторите, изчислени спрямо средните им концентрации през 1997 г. (базова година) показват тенденции на понижаване, с изключение на нитратните йони и хлоридите, за които няма изразена тенденция за целия период. При нитратите средногодишните стойности за всички години през 20-годишния период са били под базовата стойност през 1997 г., а за хлоридите средногодишните стойности са били над базовата стойност за периода 2008-2014 г., след което се снижават и са под базовата стойност.
Трендовете на изменение на нитратното съдържание в подземните води за двата четиригодишни периода 2009 – 2012 г. и 2013 – 2016 г., показват различно съотношение на преобладаващите пунктове в разкритите подземни води според дълбочината на водното ниво. В най-плитките (с ниво 0-5 m) – се наблюдава преобладаване на силно намаление (32 %), със сравнително висока стойност на процента на силно нарастване; при водно ниво 5-15 m – преобладават пунктовете със слабо нарастване (26.4 %); при водно ниво 15-30 m – пребладават пунктовете със слабо нарастване на съдържанието на нитрати (33.33 %), докато при най-дълбоките разкрити подземни води (с ниво > 30 m) – преобладава процентът на пунктовете с липса на тенденция (в 30.43 %), При закритите подземни води – най-високи са дяловете на пунктовете със слабо намаление (21 %) и пунктовете със силно нарастване (25 %)., а при карстовите извори най-висок е делът на пунктовете с тенденция на слабо намаление (31.87%).
От анализа на данните за периода 2007 г. – 2016 г. за измерени водни нива в кладенци и измерени дебити на извори - преобладават добре изразени положителни тенденции на покачване, както в дебита на изворите (69%), така и в нивата на кладенците( 59%) от всички наблюдавани пунктове. Отрицателни тенденциите на спадане на дебита на изворите и спадане на нивата на кладенците са установени в сравнително нисък процент от хидрогеоложките наблюдателни пунктове и станции, а именно – 17 % от изворите и в 32 % от кладенците. Без добре изразени тенденции на изменение и в състояние на относителна устойчивост е бил дебитът на изворите в около 14% от наблюдаваните извори и нивата на подземните води в около 9% от наблюдаваните кладенци.
|
Химично състояние на подземните води |
Дефиниция на индикаторите
Индикаторите представляват средногодишните стойности на концентрациите на замърсителите, определени с Наредба №1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води: активна реакция (рН), eлектропроводимост, обща твърдост, перманганатна окисляемост, амониеви йони, нитрати, нитрити, сулфати, хлориди, фосфати, натрий, калций, магнезий, цинк, живак, кадмий, мед, никел, олово, хром общ, желязо, манган, арсен, тетрахлоретилен и трихлоретилен и пестициди.
Източници на информация
Използвани са данни от мониторинговите мрежи за химично състояние на подземните води от базата данни на ИАОС, за интервала 1995 - 2016 г.
Оценка на индикаторите
Процентът на пунктовете от националната мониторингова мрежа за химичното състояние на подземните води, в които средногодишните стойности на показателите определени за последните 20 години са надвишавали стандартите за качество (СК) на подземните води, съгласно Наредба №1, са представени на фиг. 30 Стандартите за качество за отделните индикатори са изброени в легендата и са използвани за всички години, които са показани на фигурата.
Източник: ИАОС
След анализ на данните от мониторинга на подземните води, както и резултатите от статистическите обработки се установява, че по-значим е процентът на пунктовете с превишения на СК при показатели: общо желязо, манган и нитрати. За показателите манган и общо желязо се наблюдават значителни тенденции към понижаване на процента пунктове с превишения на СК. При нитратите не се наблюдава ясно изразена тенденция за целия 20-годишен период– снижаване се наблюдава в периода 1997 - 2004 г., след това има тенденция на слабо повишаване за периода 2005 - 2012 г., като след 2012 г. отново се наблюдава снижаване, като процентът на мониторингови пунктове с превишения на средногодишните стойности за нитратни йони е 15.4%, спрямо 2016 г. който е 13.9 %.
Относно фосфатите се наблюдава слабо изразена тенденция на понижение за целия 20 – годишен период, като тя е по-силно изразена след 2005 г. (за 2016 г. пунктовете с превишения на СК за фосфати са 4.1 %). Трендове на понижение се наблюдават и при процентът на пунктове, превишаващи СК за съдържание на амониеви йони, нитритни йони и перманганатна окисляемост. За съдържанието на сулфатите и стойностите на показател електропроводимост се наблюдава тенденция на понижение за 20-годишния период, а за хлоридите няма изразена тенденция, но броят на превишаващите пунктове за 20-годишния период варира в много ниски граниници между 0.47% и 1.66%.
Индексите за индивидуалните индикатори, определени спрямо една базова година – 1997г. (20-годишен период) са изчислени като средноаритметични стойности за всеки от мониторинговите показатели за страната от средногодишните стойности на всички мониторингови пунктове от националната мрежа за мониторинг на химичното състояние на подземните води. След анализ на средните концентрации на индикаторите по години за страната, изчислени спрямо средните им концентрации през 1997г.(базова година) се констатира, че всички показатели варират под или с незначителен процент над базовата 1997 г. Изключение правят показателите амониеви йони, фосфати, общо желязо и манган. Динамиката на установеното изменение на тези индикаторите е представена на фиг. 31.
Източник: ИАОС
Всичките показатели показват тенденция на намаление през 20-годишния период спрямо средните стойности на базовата година 1997г., с изключение на незначителни трендове на повишение на хлориди и калции.
Източник: ИАОС
Средната стойност на нитратите, които са основен замърсител за подземните води не показва ясно изразена тенденция за 20-годишния период, както и средните стойности за всички години са по-ниски от средната стойност на базовата 1997 г.
Основен замърсител на подземните води за страната са нитратите
Това е причината, поради която представяме на отделна карта състоянието на подземните води в страната (състоянието на водите в съответните мониторингови пунктове) по съдържание на нитрати за 2016 г. (фиг. 32), а всички останали задължителни параметри, представяме на една обща карта (фиг. 33).
Върху двете карти са представени подземните водни тела според тяхната геоложка възраст и мониторинговите пунктове, като са посочени пунктовете с превишения на стандартите за качество на подземните води. Не е извършено определяне на състоянието за всяко отделно ПВТ, защото това се прави по разработена национална методика от басейновите дирекции, като се използват налични данни както от националния, така и от проведения от оператори на разрешителни собствен мониторинг на подземните води.
През 2016 г. процента на пунктовете, в които се установяват наднормени стойности на средногодишните концентрации на нитрати е 20.89 % от общия брой пунктове за страната. Установените превишения на СК за нитрати са главно в пунктове, привързани към най-плитките подземни води – кватернерни, неогенски и палеогенски отложения, както и отделни пунктове на 5 пукнатинни, 9 карстови и 2 карстово-порови (неоген-сарматски) подземни водни тела, които в отделни свои участъци са уязвими на замърсяване.
За останалите 14 на брой показатели – рН, амониеви йони, електропроводимост, калций, магнезий, натрий, обща твърдост, перманганатна окисляемост, сулфати, хлориди, манган, желязо, нитритни йони и фосфати е съставена отделна карта (фиг. 33) с мониторингови пунктове, където средногодишните стойности за 2016 г. по някои от физико-химичните параметри превишават стъндартите за качество.
Основните превишения на СК са открити в плитки порови подземни води – главно на показатели общо желязо (СК 0.2 mg/l), манган (СК 0.05 mg/l) , фосфати (СК 0.5 mg/l), калций (СК 150 mg/l), магнезий (СК 80 mg/l) и обща твърдост(СК 12 mgeqv/l) и отделни пунктове с превишение на СК на електропроводимост(СК 2000 uS/cm) и сулфати (СК 250 mg/l). Общото желязо и манган са с повишени концентрации в пунктовете в порови горно-неогенски подземни водни тела. Натрий (СК 200 mg/l) и хлориди (СК 250 mg/l) над стандартите за качество са установени в отделни пунктове в близост до морето в 4 неоген-сарматски и неогенски ПВТ, като превишения на СК за натрий са регистрирани и в част от пунктовете в порови води в кватернерните отложения на р. Айтоска, на р. Средецка – Мандра и на р. Двойница.
В осем от карстовите подземни водни тела и две карстово-порови (26.3% от всички наблюдавани ПВТ) са регистрирани отделни пунктове с превишения на калций, магнезий, обща твърдост, общо желязо, фосфати и един пункт с превишение на СК за амониеви йони (СК 0.5 mg/l).
В осем пукнатинни подземни водни тела (34.9% от всички наблюдавани ПВТ) са установени превишаващи показатели – в отделни пунктове - общо желязо, 2 пункта – рН; еденични пунктове – калций, обща твърдост, манган и фосфати.
В осем от 12-те наблюдавани порови палеогенски и неоген-сарматски ПВТ са установени превишения в отделни мониторингови пунктове – на калций, магнезий, обща твърдост, желязо и манган. Установени са наднормени съдържания на сулфати в отделни пунктове на ПВТ BG3G0000PGN019 Порови води в Палеоген - Неоген - Марица Изток и BG2G00000PG026 Порови води в палеоген - еоцен Варна – Шабла.
В три от тези 12 ПВТ (с долно-неогенска възраст) са установени превишения на натрий и /или хлориди - в пунктове, разположени в близост до морето.
Източник: ИАОС
Трендове на индикатора, връзка с други индикатори в схемата DPSIR
Направено е изчисление на трендове за индикатора нитрати, като основен замърсител на подземните води. Трендовете са определени според изискванията на Ръководството за докладване на състояние и трендове на водна околна среда и земеделски практики по Директива 91/676/CEE (Нитратна директива), февруари 2008 г. Изготвена е карта (фиг. 34) с класове на трендовете на изменение на нитратното съдържание в подземни води, като съотношение между средните стойности на концентрациите за два четиригодишни периода 2009 - 2012 г. и 2013 - 2016 г. Използвани са съответни цветове и символи. Трендовете за изменение са анализирани за всички пунктове в страната, където са били налични данни за двата четиригодишни периода.
Източник:ИАОС
Анализиран е тренда на изменението на нитратното съдържание в подземните води за двата горепосочени периода за страната според типа на мониторинговите пунктове – фиг. 35.
Източник:ИАОС
Резултатите показват, че при водите от Тип 0 - най-плитките разкрити подземни води преобладава силно намаление, в 32 % от пунктовете, като с висок дял са и пунктовете със силно нарастване - 25 %. При подземни води от Тип 1a се наблюдава висок процент на пунктовете с тренд на слабо нарастване – 26.4 % и е висок процентът на пунктовете със силно намаление – 24 %. При водите от Тип 1b с ниво на подземните води 15-30 m, преобладават тенденциите на слабо нарастване на концентрацията на нитрати (33.33 % от пунктовете). При най-дълбоко залягащите разкрити подземни води (тип 1с) най-висок е процентът на мониторинговите пунктове с липса на тенденция (в 30.43 %), а процентът на пунктовете с тенденция на силно намаление и силно нарастване е еднакъв- по 22% и в двата случая.
При закритите подземни води от Тип 2 се наблюдават изравнени проценти на пунктовете със слабо намаление (21 %) и пунктовете със силно нарастване (25 %). За карстовите извори най-висок е делът на пунктовете със слабо намаление - 31.87% от всички карстови извори.
Тежки метали
Направеният анализ на съдържанието на тежки метали за 20-т годишен период (1997 – 2016 г.) показва наличие на единични превишения на СК или превишения, които в повечето случаи не са постоянни във времето.
Запазват се превишенията на стандарта за качество (СК 0.05 mg/l ) за общ хром в кватернерните подземни водни тела: Порови води в Кватернера - Цибърска низина и Порови води в Кватернера - Карабоазка низина – като за 2016 г. те варират от 0.0563 mg/l до 0.076 mg/l.
Превишения на СК 0.01 mg/l за арсен се наблюдават в карстов извор Кобиляк, привързан към ПВТ BG1G0000K2S037 Карстови води в Предбалкана, като за 2016 г. резултатите от двете пробовземания са: 0.0142 mg/l и 0.0138 mg/l. Единични превишения на арсен за 2016г. са установени в още два пункта: Константиново, ТК 3 "Флотски Арсенал,"ТЕРЕМ-КРЗ, отчетената стойност е- 0.0141 mg/l и в пункт Петрич, Кладенец- 0.022 mg/l.
Установени са две превишения на СК (0.001 mg/l) за живак в извора при Рудозем- Извор "Серафимовско дере"- през 2014г. са отчетени 0,0016 mg/l , а през 2016г. -0,00142 mg/l.
Превишения на СК за кадмий (0.005 mg/l) и за мед (0.2 mg/l) не са установени през 2016 г.
От 2008 г. до 2016 г. включително са наблюдавани превишения на никел (СК 0.02 mg/l) в пункт Оброчище, сондаж - „Автотранс Албена” ООД, привързан към ПВТ Порови води в кватернера на р. Батова – със стойност 0.0304 mg/l за 2016 г. Еднократни превишения на никел през 2016г. са установени в още три пункта: Бургас, ТК-1 "Топлофикация Бургас-Бургас" – отчетената стойност е 0.0225 mg/l, в пункт Оборище, Сондаж на самоизлив- 0.116 mg/l и в дренажа при Попинци и в двете пробовземания се установяват превишения -0.0162 mg/l и 0.157 mg/l.
През 2016 г. е установено единично превишение на стандарта за олово (СК 0.01 mg/l) в един мониторингов пункт - Пазарджик, Сондаж - ЕРЦ (0.022 mg/l) – в ПВТ BG3G00000NQ018 Порови води в Неоген - Кватернер- Пазарджик - Пловдивския район;
През 2015 г. е регистрирано единично превишение на СК за уран (0.06 mg/l) в пункт: Хасково, Сондаж № 3, ПС-ПБВ "Хасково - 1" в ПВТ - BG3G00000NQ009 Порови води в Неоген - Кватернер – Хасково, с отчетена стойност : 0.07 mg/l. През 2016 г. в друг пункт Хасково, Сондаж № 1, ПС-ПБВ "Хасково - 1" на същото ПВТ е отчетена наднормена стойност на уран- 0.098 mg/l.
Превишения на цинк (1 mg/l) са установени в един мониторингов пункт: Пловдив, ТК №1 - "Мовенди", привързан към ПВТ Порови води в Неоген – Кватернер - Пазарджик – Пловдивския от 2011 г. до 2016 г. – като резултатите варират от 1.48 mg/l през 2013 г. до 3 mg/l през 2016 г. Също през 2016г. е измерено единично превишение на СК на цинк в пункт Негушево, ТК 1 Негушево - ВиК София – в ПВТ BG1G00000K2039 Карстови води в Горно-Малинския масив- отчетената стойност е 1.16 mg/l.
Превишения на СК за обща алфа активност (0.5 Bq/dm3) се установяват след 2010 г. - в два пункта на ПВТ BG3G00000NQ018 Порови води в Неоген - Кватернер- Пазарджик - Пловдивския район – при Първомай и Белозем – резултатите варират от 0.507 до 1.44 Bq/dm3. Превишения са регистрирани в още два пункта, привързани към други две тела: пункт Хасково, Сондаж № 1, ПС-ПБВ "Хасково - 1" от ПВТ Порови води в Неоген - Кватернер - Хасково- отчетеното превишение за 2016г. е 1.37 Bq/dm3 и в пункт Окоп, Кладенец - ПС (само за с.Окоп)- ПВТ BG3G00000NQ054 Порови води в Неоген - Кватернер - Ямбол – Елхово, отчетеното превишение за 2016г. е 0.95 Bq/dm3.
Пестициди и органични замърсители
Анализът на пестициди стартира през 1997 г. и именно затова анализираният период е 1997 - 2016 г. Резултатите от анализите показват наличие на триазинови пестициди (атразин, пропазин и симазин) от 1998 г. до 2006 г. и от 2006 до 2012 г. се наблюдава изчистване на подземните води от тези замърсители. След 2012 г. са установени превишения на атразин в пункт Дуранкулак, сондажен кладенец 1, като стойностите са превишавали СК (0.1 ug/l) за последните 4 години и са съответно – за 2013 г. - 0.167 ug/l; 2014 г. - 0.182 ug/l, 2015 г. - 0.115 ug/l и за 2016 г. и в двете пробовземания се установяват превишения- 0.23 ug/l и 0.249 ug/l; За пропазин и симазин е установено по едно превишение през 2014г. в пункт Сава, ШК"Водно строителство", привързан към ПВТBG2G000000Q005 Порови води в кватернера на р. Камчия.
За периода 1997 - 1999 г. се установяват единични наднормени стойности за n,n/4.4/ - ДДД, n,n/4.4/ - ДДЕ, n,n/4.4/ - ДДТ, o,n/2.4/ - ДДЕ, метоксихлор, аметрин, хлордан, хептахлор, алдрин и диелдрин. След 2000 г. се наблюдава изчистване на подземните води от тези пестициди.
От 2006 г. се извършват анализи на тетрахлоретилен и трихролетилен и именно затова анализа е направен за десетгодишен период. За последните четири години (2013г. -2016г.) се установяват превишения на СК (10 ug/l) за тетрахлоретилен и трихлоретилен в отделни пунктове. В пункт Враца, ТК "Лалов и Вачев и през четирите години се наблюдават превишения на тетрахлоретилен и трихлоретилен. Превишенията на тетрахлоретилен са както следва: за 2013 г. - 401.7 ug/l и 469.1 ug/l, за 2014 г.- 1021.6 ug/l, за 2015 г. – 2712 ug/l и за 2016г. – 1698 ug/l и 2708 ug/l. и на трихлоретилен са: 2014 г. - 34.9 ug/l ; за 2015г. - 89 ug/l; за 2016г. и в двете пробовземания: 64.6 ug/l, 68.5 ug/l.
Референции към нормативни и стратегически документи
Наредба №1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, с изменение и допълнение, ДВ, бр. 15 от 21.02.2012 г., в сила от 21.02.2012 г., бр. 28 от 19.03.2013 г., в сила от 19.03.2013 г., доп., бр. 90 от 31.10.2014 г., в сила от 31.10.2014 г., изм. и доп., бр. 102 от 23.12.2016 г., в сила от 23.12.2016 г.).
|
Количествено състояние на подземните води |
Дефиниция на индикаторите
Индикатори за количествено състояние на подземните води са измерените нива в кладенци и дебити на извори.
Източници на информация
Оценката на количественото състояние на подземните води за 2016 г. е направена на базата на оперативната хидрогеоложка информация от хидрогеоложките наблюдателни пунктове и станции, включени в месечния хидрометеорологичен бюлетин на НИМХ.
Тенденции в изменението на дебита на изворите
Фиг. 36. Положителни тенденции на дебита на изворите (период 2007 – 2016 г.)
 |  |
|---|---|
 |
 |
Източник:ИАОС
За същия годишен период в 17% от наблюдаваните басейни с подземни води, голямата част от които разположени в Северна България, са установени добре изразени тенденции на спадане на дебита. Отрицателните тенденции на дебита са най-добре изразени в част от Бистрец-Мътнишки (BG1G0000TJK044), Искрецки (BG1G0000TJK046) и Милановски (BG1G0000TJK046) карстови басейни, както и в басейните на Тетевенска антиклинала (BG1G0000TJK045) и студени пукнатинни води в Рило-Пирински район (BG4G001PzC2021) (Фиг. 37).
Фиг. 37. Отрицателни тенденции на дебита на изворите (период 2007 – 2016 г.)
Източник:ИАОС
Без добре изразени тенденции на изменение и в състояние на относителна устойчивост, за периода 2007 – 2016 години, са дебитът на изворите в около 14% от наблюдаваните случаи, регистрирано в басейна на северното бедро на Белоградчишка антиклинала (BG1G0000TJK044), в част от Бистрец-Мътнишки (BG1G0000TJK044), Етрополски (BG1G0000TJK045) и Ловешко-Търновски (BG1G00000K1040) карстови басейни, както и в басейна на Башдерменска синклинала (район Странджа) (BG2G0000TJ042).
Тенденции в изменението на водните нива
В изменението на нивата на подземните води в кладенците през периода 2007– 2016 години са установени добре изразени тенденции на покачване в 59% от наблюдаваните случаи. Положителните тенденции на водните нива са най-добре изразени във Видинска (BG1G0000QAL002), Арчар-Орсойска (BG1G0000QAL003) и Белене-Свищовска (BG1G0000QAL008) низини, на места в терасите на реките Огоста (BG1G0000QAL015), Янтра (BG1G0000QAL020), Камчия (BG2G00000Q005), Струма (BG4G00000QN006) и Тунджа (BG3G00000NQ003), в части от Горнотракийска низина (BG3G000000Q013), Софийска (BG1G00000NQ030), Кюстендилска (BG4G000000Q005), Карловска (BG3G00000NQ002), Казанлъшка (BG3G00000NQ003) и Сливенска (BG3G00000NQ015) котловини, в сарматски водоносен хоризонт (BG2G000000N044) и малм-валанжски водоносен комплекс (BG2G000J3K1041) на Североизточна България, както и в Средногорска водонапорна система (BG3G0000Pt044) (Фиг. 38)..
Фиг. 38. Положителни тенденции на водните нива в кладенците (период 2007–2016 г.)
Източник:ИАОС
За същия годишен период в 32% от наблюдаваните случаи са установени добре изразени тенденции на спадане на водните нива в кладенците. Най-добре изразени са отрицателните тенденции на нивата установени на места в терасите на реките Русенски Лом (BG1G0000QAL021), Марица (BG3G000000Q013) и Русокастренска (BG2G00000Q009), в Дупнишка (BG4G000000Q005) и в част от Казанлъшка (BG3G00000NQ003) котловини, както и в част от Хасковски басейн (BG3G00000NQ009). В барем-аптски водоносен комплекс (BG1G0000K1b041) на Севироизточна България, както и в Ихтиманска водонапорна система (BG3G0000Pt044) тенденциите са преобладаващо отрицателни (Фиг. 39).
Фиг. 39. Отрицателни тенденции на водните нива в кладенците (период 2007 - 2016 г.)
Източник:ИАОС
Без добре изразени тенденции и относително устойчиви, в периода 2007 – 2016 години, останаха нивата на подземните води в около 9% от наблюдаваните случаи, установени на места в Козлодуйска низина (BG1G0000QAL005) и терасите на реките Искър (BG1G0000QAL017) и Факийска (BG2G00000Q009), както и в части от Горнотракийска низина (BG3G000000Q013), Софийска (BG1G00000NQ030), Карловска (BG3G00000NQ002) и Сливенска (BG3G00000NQ015) котловини.
Източник:ИАОС