English
Контакти
Състояние на повърхностните води
|
Ключов въпрос Подобрява ли се качеството на повърхностните води, което засяга, от една страна използването им като източници за питейно водоснабдяване и от друга страна - за местообитание на много видове водни организми? |
Ключови послания
През периода 1996-2016 г. се запазва тенденцията, наблюдавана през последните години за подобряване на качеството на водите. Въпреки тази тенденция все още има водни тела определени в риск, като за подобряване на състоянието им са изготвени програми от мерки за достигане на добро екологично състояние.
За периода 1996-2016 г. концентрациите на O2 (разтворен кислород), NH4-N (Амониев азот), N-NO3 (Нитратен азот), БПК5 (Биохимична потребност от кислород) и PO4-P (Ортофосфати) показват намаляване на нивата си от предходни години. Леко понижаване има при ХПК (химична потребност от кислород) през последните три години.
През 2016 г. се наблюдава запазване на тенденцията за подобряване качеството на повърхностните води в България по отношение на основните физико-химични показатели, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.
През 2016 г. направената оценка на индикативните основни физико-химични показатели, поддържащи биологичните елементи за качество, показва, че голяма част от обследваните пунктове попадат в категорията отлично-добро състояние.
|
Физико-химично състояние на повърхностните води |
Дефиниция на индикаторите
Основните индикатори, които се прилагат за оценка на химичното състояние на повърхностните води на национално и европейско ниво са средногодишните концентрации на следните основни показатели – разтворен кислород (DO), БПК5 (BOD5), амониев (NH4- N) и нитратен (NO3- N) азот, фосфати (PO4- P).
Оценката на основните физико-химични показатели, подкрепящи биологичните елементи за качество, е направена на базата на средни годишни стойности, които са оценени по Наредба Н-4 за характеризиране на повърхностните води от 14.09.2012 г. (публ. в ДВ, бр. 22/05.03.2013 г., в сила от 05.03.2013 г., изм. и доп., бр. 79 от 23.09.2014 г., в сила от 23.09.2014 г.). Оценката е типово специфична, за всеки тип водно тяло, категоризирана в три основни категории на състоянието – отлично, добро и умерено.Източници на информация
Оценка на индикаторите
За оценка на индикаторите са използвани средни годишни стойности на основните индикатори за периода 1996-2016 г.
Оценката на индикаторите е показана на двете карти – фиг. 15 и фиг.16 , разделена в основните категории повърхностни води - категория река и категория езеро.
Източник:ИАОС
Фиг.16. Оценката на индикаторите – категория езеро
За Басейнова дирекция Дунавски район са обследвани 124 пункта за контролен и 126 пункта за оперативен мониторинг. Оценката на основните индикатори е както следва:
- Разтворен кислород О2 - 81% в отлично състояние, 13% в добро и 6% в умерено.
- Азот амониев NH4-N - 70% в отлично състояние, 21% са в добро и 9% в умерено.
- Нитратен азот NO3-N- 36% в отлично състояние, 37% са в добро и 27% са в умерено.
- Ортофосфати PO4-P - 67% в отлично състояние, 19% са в добро и 14% са в умерено.
- БПК5 - 42% са в отлично състояние, 42% са в добро, а 16% са в умерено.
За Басейнова дирекция Черноморски район са обследвани 115 пункта за контролен мониторинг, в това число и 33 за мониторинг на морски води, 98 пункта за оперативен мониторинг, включващи 23 пункта за мониторинг на морски води.
- Разтворен кислород О2 - 64% в отлично състояние, 18% в добро и 18% в умерено.
- Азот амониев NH4-N - 38% в отлично състояние, 29% са в добро и 33% в умерено.
- Нитратен азот NO3-N- 32% в отлично състояние, 19% са в добро и 49% са в умерено.
- Ортофосфати PO4-P - 53% в отлично състояние, 21% са в добро и 26% са в умерено.
- БПК5 - 53% са в отлично състояние, 28% са в добро, а 19% са в умерено.
За Басейнова дирекция Източно-беломорски район - 36 пункта за контролен мониторинг и 198 пункта за оперативен мониторинг.
- Разтворен кислород О2 - 74% в отлично състояние, 14% в добро и 12% в умерено.
- Азот амониев NH4-N - 41% в отлично състояние, 32% са в добро и 27% в умерено.
- Нитратен азот NO3-N- 46% в отлично състояние, 34% са в добро и 20% са в умерено.
- Ортофосфати PO4-P - 12% в отлично състояние, 61% са в добро и 27% са в умерено.
- БПК5 - 50% са в отлично състояние, 30% са в добро, а 20% са в умерено.
За Басейнова дирекция Западно-беломорски район са обследвани 141 пункта за оперативен мониторинг.
- Разтворен кислород О2 - 84% в отлично състояние, 10% в добро и 6% в умерено.
- Азот амониев NH4-N - 39% в отлично състояние, 32% са в добро и 29% в умерено.
- Нитратен азот NO3-N- 62% в отлично състояние, 31% са в добро и 7% са в умерено.
- Ортофосфати PO4-P - 62% в отлично състояние, 19% са в добро и 19% са в умерено.
- БПК5 - 52% са в отлично състояние, 36% са в добро, а 12 % са в умерено.
На фиг. 17 е изобразено изменението на концентрациите на основните индикатори за периода 1996-2016 г. От нея се вижда запазване на тенденцията за подобряване на качеството на водите, като дори при показателя ХПК, за който се наблюдава леко повишаване през последните години (2011-2013г.), за периода 2014-2016 г. се отчита понижение на стойностите.
На фиг. 18 е показано изменението на средногодишните стойности на индикаторите за периода 1996-2016 г., преизчислено в % (проценти) спрямо 1996г., която е избрана като базова. От графиката ясно личи изменението и динамиката на показателите за дълъг период от време. Чрез този подход ясно се вижда запазване на тенденцията за подобряване на качеството на водите, което е и основна цел на управлението на водите.
Биологична оценка на състоянието на повърхностните води
По отношение на биологичните индикатори за повърхностни води от категория „реки” и категория „езеро“ през 2016 г. преобладаващата част от наблюдваните пунктове (над 50%) не постигат целите за добро състояние.
Дефиниция на индикатора
Изменение в биомасата на фитопланкона (концентрация на хлорофил-а, µg/l) във водни обекти от категория „езеро“– езера и язовири. Индикаторът е чувствителен към замърсяване с биогени и еутрофикация.
Източници на информация
Използвани са данни от програмата за повърхностни води, утвърдена със Заповед № РД-167/31.03.2016г. на министъра на околната среда и водите, която е част от Националната система за мониторинг на околната среда.
Оценка на индикатора
Биологичната оценка на езерните типове е извършена на базата на средно-годишни стоиности от пробовземания през 2016 г. по методика утвърдена с Наредба № Н-4 от 14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води, като е направено сравнение с предходните години. Оценката е представена в 5 класа (отлично, добро, умерено, лошо, много лошо състояние) със съответен цвят (фиг.19). Представени са данните от 85 пункта във води от категория „езеро”.
За територията на страната 35% от пунктовете от категория „езеро” попадата в интервала отлично - добро състояние, 10% са в умерено състояние и 55% попадат в интервала лошо - много лошо състояние или в 65% от пунктовете не са постигнати целите за добро състояние.
В Дунавски басейнов район почти половината (48%) от наблюдаваните обекти през 2016 г. са в интервала лошо - много лошо състояние. Всички наблюдавани 5 язовира от поречие Русенски лом са в интервала лошо - много лошо състояние, както и равнните язовири от поречие Огоста (яз.Трикладенци и яз.Бързина), поречие Западно от Огоста (яз.Полетковци, яз.Расово и яз.Хр.Смирненски на р.Лом) и поречие Дунавски добруджански реки (яз.Оногур), което е дългогодишна тенденция. Състоянието на водите при големите комплексни язовири и питейните язовири е по-добро и в интервала добро - отлично състояние, като само при яз.Ястребино през 2016 г. е отчетено влошаване на състоянието. Единственото естествено езеро за този басейнов район – ез.Сребърна е в отлично състояние.
В Източнобеломорски басейнов район мрежата за мониторинг на язовири е разширена през 2016г. (около 4 пъти спрямо предходната година), при което е установено, че преобладаващата част от наблюдаваните обекти (70%) са в интервала лошо-много лошо състояние, което налага провеждането на допълнителни проучвания. При големите комплексни и питейни язовири състоянието на водите е добро с изключение на яз.Пясъчник, където състоянието е лошо, което е дългосрочна тенденция и при яз.Кърджали през 2016 г. е отчетено влошаване на състоянието.
В Черноморския басейнов район преобладаващата част от наблюдаваните обекти през 2016 г. са в интервала лошо - много лошо състояние (90%) и само за яз.Съединение състоянието е определено като умерено. Влошеното състояние е дългогодишна тенденция (спрямо проучванията през 2011-2013 г.) за обектите от поречие Мандренски реки - яз.Мандра, ез.Мандра, от поречие Северно-бургаски реки – яз.Ахелой и от поречието на река Провадииска - Белославско езеро.
В Западнобеломорски басейнов район преобладаващата част от наблюдаваните обекти (90%) през 2016 г. са в интервала отлично - много добро състояние, като за тези обекти това е дългогодишна тенденция. Само при яз.Дренов дол е установено влошаване на състоянието.
Дефиниция на индикатора
Изменение в числеността и разнообразието на индикаторни групи макрозообентос в реки, оценено чрез биотичен индекс[2]. Индексът е чувствителен към органично и токсично замърсяване и към хидроморфологични промени.
Източници на информация
Използвани са данни от програмата за хидробиологичен мониторинг на повърхностни води, утвърдена със Заповед № РД-167/31.03.2016г. на Министъра на околната среда и водите, която е част от Националната система за мониторинг на околната среда.
Оценка на индикатора
Оценката на речните типове е извършена на базата на еднократни пробовземания през оптималния сезон (лято – есен) по методика утвърдена с Наредба № Н-4 от 14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води. Оценката е представена в 5 класа (отлично, добро, умерено, лошо, много лошо състояние) със съответен цвят (фиг.20). Представени са данните от 260 пункта от главните речни поречия в България през 2016г. и е направена съпоставка с предходните година .
За територията на страната 43% от пунктовете от категория „река” попадата в интервала отлично - добро състояние, 48% са в умерено състояние и 9% попадат в интервала лошо - много лошо състояние или в 57% от пунктовете не са постигнати целите за добро състояние.
В Дунавски басейнов район през 2016 г. преобладават пунктовете в интервала отлично - добро състояние (50%), сходен е процентът на пунктовете в умерено състояние -44% и пунктовете в интервала лошо-много лошо състояние са 6%. В басейна на река Вит, Огоста, и Реки западно от Огоста преобладават пунктовете в добро състояние, като за тези три басейна това е дългогодишна тенденция. В басейна на реките Янтра, Осъм и Русенски лом преобладават пунктовете в умерено състояние, т.е. запазва се тенденцията за подобряване на състоянието от лошо към умерено, но при р.Бели лом след гр.Разград традиционно състоянието е лошо. В басейна на река Искър в лошо състояние е р.Бебреш и нейните притоци в районите след гр.Трудовец и гр.Ботевград и в много лошо състояние е р.Малък Искър при с.Калугерово, но в сравнение с предходната година е подобрено състянието на р.Малък Искър при с.Лъга от много лошо до умерено и на р.Искър при Ребърково от умерено до добро. При дунавските добруджански реки състоянието е много лошо на р.Сухо дере след ПСОВ Генерал Тошево, което налага допълнителни проучвания и мерки.
В Черноморски басейнов район през 2016г. преобладават пунктовете в умерено състояние - 48% и с малко по-нисък, но сходен процент са пунктовете в интервала отлично-добро състояние - 43%. В интервала лошо-много лошо състояние са 8% от пунктовете, което е положителна тенденция. Много лошо е състоянието на р.Поройна и р.Айтоска след гр.Айтос, което е установено и в предходните години, лошо е състоянието и на р. Славеева след гр.Айтос, на р.Мехмечкьойска при устието и на р.Давидовска след гр.Търговище.
Фиг. 20. Биологична оценка на речни типове по макрозообентос за 2016 г.
В Източнобеломорски басейнов район през 2016 г. преобладават пунктовете в умерено състояние - 58%, следвани от пунктовете в интервала отлично - добро състояние (27%). В интервала лошо-много лошо състояние са 16% от пунктовете и всички са в басейна на р.Марица: над 30 речни участъка сa с трайно влошено състояние, сред които – р.Марица след гр.Белово, р.Чепинска след гр.Велинград, р.Мътница при гр.Велинград, р.Луда Яна след гр.Панагюрище, р.Стара след ГК на гр.Карлово, р.Сребра след гр.Раковски, р.Мътивир след гр.Ихтиман, р.Блатница при гр.Раднево, р.Стряма при устие, след заустване на “Свиневъдство” ЕАД при с.Маноле, р.Меричлерска след гр.Меричлери, р.Медет преди устие.
В Западнобеломорски басейнов район през 2016г. преобладават пунктовете в интервала отлично - добро състояние (50%), сходен е процентът на пунктовете в умерено състояние – 43% и пунктовете в интервала лошо-много лошо състояние са 7 %. Много лошо е състоянието на р.Доспат след гр.Доспат (след градски колектор) и лошо е състоянието на р.Санданска Бистрица преди устие, р.Неврокопска след ГК на Гоце Делчев, р.Златарица преди устие, р.Банщица след гр.Кюстендил и р.Струма при гр. Радомир, което е дългогодишна тенденция.
|
Количествено състояние на повърхностните води |
|---|
Дефиниция на индикатора
Индикатор за количествено състояние на повърхностните води е регистрирания (нарушен) отток[3].
Източници на информация
Оценката на количественото състояние на повърхностните води за 2016 г. е направена на базата на регистрирания (нарушен) отток при хидрометричните станции от опорната хидроложка мрежа към НИМХ.
Оценка на индикаторите
Общият обем на регистрирания повърхностен отток за страната през 2016 г. е 18828*106 m3. Сравнен със средномногогодишните норми за периодите 1961÷1990 г., 1971÷2000 г. и 1981÷2010 г., е съответно с 2 %, 16 % и с 20.8 % повече.
Спрямо предходната 2015 г. е била с 37.3 % по-маловодна.
Фиг. 21. Годишен обем на повърхностния отток за периода 2000 - 2016 г.
Източник:НИМХ
Участието на отделните водосборни басейни в сформирането на оттока през 2016 г. е както следва: 41.5% от реките в Дунавския водосборен басейн, 31.8% е формиран от реките в Източнобеломорския водосбор, 18.7% от реките в Западнобеломорския басейн, 7.9% от реките в Черноморския водосбор.
Таблица 2
Годишният обем на оттока в Дунавския водосборен басейн е 7816*106 m3, което сравнено със средномногогодишните норми за периодите 1961÷1990 г., 1971÷2000 г. и 1981÷2010 г. е съответно с 26%, 41% и 48% повече.
Спрямо 2015 г. обемът на оттока във водосбора е намалял с 13 %.
Като цяло годината беше с изразено пролетно пълноводие и лятно-есенно маловодие.
Източник:НИМХ
Източник:НИМХ
Годишният обем на оттока в Черноморския водосборен басейн е 1492*106 m3, което сравнено със средномногогодишните норми за периодите 1961-1990 г., 1971-2000 г. и 1981-2010 г. е намалял съответно с 17%, 10% и 9% повече.
Спрямо 2015 г. обемът на оттока във водосбора е намалял с 45%.
Като цяло годината беше с изразено пролетно пълноводие и лятно-есенно маловодие.
Източник:НИМХ
Годишният обем на оттока в Източнобеломорския водосборен басейн е 5995*106 m3, което сравнено със средномногогодишните норми за периодите 1961÷1990 г., 1971÷2000 г. и 1981÷2010 г. е съответно с 9% по–малко и 4% и 6% повече.
Спрямо 2015 г. обемът на оттока във водосбора се е намалял с 56%.
Годишният обем на оттока в Западнобеломорския водосборен басейн е 3525*106 m3, което сравнено със средномногогодишните норми за периодите 1961-1990 г., 1971-2000 г. и 1981- 2010 г. е намалял съответно с 9%, и увеличен съответно с 8% и 17%.
Спрямо 2015 г. обема на оттока във водосбора се е намалял с 27%.
Като цяло годината беше с изразено пролетно пълноводие и лятно-есенно маловодие.
[2] Clabby, K. J., J. J. Bowman. (1979) Report of Irish Participants. - In: Ghetti, P.F. 3rd Technical Seminar on Biological Water Assessment Methods, Parma, 1978. Vol.1. Commission of the European Communities