Управление на водните ресурси и качество на водите

Опазване качеството на природните и питейни води е първостепенна задача на обществото, за да се гарантират здравословни условия за живот на индивида и висок стандарт на общественото здраве.

През периода 1996-2017 г. се запазва тенденцията наблюдавана през последните години за подобряване на качеството на повърхностните води. През 2017 г. направената оценка на индикативните основни физикохимични показатели поддържащи биологичните елементи за качество ЕК показва, че голяма част от обследваните пунктове попадат в категорията отлично-добро състояние. През 2017 г. се наблюдава запазване на тенденцията за подобряване качеството на повърхностните води в България по отношение на основните физико-химични показатели, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

През 2017г., както и през 2016г. по отношение на биологичните индикатори преобладаващата част от водите не постигат целите за добро състояние.

Общият обем на регистрирания повърхностен отток за страната през 2017 г. е 13385*10⁶ m³. Сравнен със средномногогодишните норми за периодите 1961÷1990 г., 1971÷2000 г. и 1981÷2010 г., е съответно с 27.5 %, 17.6 % и с 14.1 % по-малко.

Спрямо предходната 2016 г. е била с 28,9 % по-маловодна.

В периода 1998 – 2017г. се наблюдава постепенно подобряване на качеството на подземните води за по-голяма част от показателите. Процентът на пунктовете, в които средногодишните стойности надвишават стандартите за качество (СК) на подземните води, показва тенденции на намаляване за всички показатели, с изключение на нитратите.

Трендовете на изменение на нитратното съдържание в подземните води за двата четиригодишни периода 2010 – 2013 г. и 2014 – 2017 г., показват различно съотношение на тенденциите при мониторинговите пунктове в различните типове разкритите подземни води според дълбочината на водното ниво.

От анализа на данните за периода 2008 г. – 2017 г. за измерени водни нива в кладенци и измерени дебити на извори - преобладават добре изразени положителни тенденции на покачване, както в дебита на изворите (69%), така и в нивата на кладенците( 59%) от всички наблюдавани пунктове. Отрицателни тенденциите на спадане на дебита на изворите и спадане на нивата на кладенците са установени в сравнително нисък процент от хидрогеоложките наблюдателни пунктове и станции, а именно – 17 % от изворите и в 32 % от кладенците. Без добре изразени тенденции на изменение и в състояние на относителна устойчивост е бил дебитът на изворите в около 14% от наблюдаваните извори и нивата на подземните води в около 9% от наблюдаваните кладенци.