English
Контакти
Характеристика на водните ресурси и водоползването
Характеристика на водните ресурси и водоползването[1]
|
Ключов въпрос Колко са пресните водни ресурси на страната, как се формират, има ли риск от недостиг на вода? |
Ключови послания
Водните ресурси в България се формират предимно от външен приток и са неравномерно разпределени на територията на страната. През 2017 г. наличните възобновими пресни водни ресурси се оценяват на 82 095 млн м³ , което с около 18.5% по-малко спрямо средномногогодишната норма (1981 - 2017 г.). Спадът се дължи на по-малкия външен приток от р.Дунав,който формира 83.9% от възобновимите пресни ресурси на страната . Също така спад се отчита и на вътрешния отток (табл. 1). 
България се отличава с относително значими пресни водни ресурси в сравнение с други европейски страни, както по абсолютен обем, така и на човек от населението.
Недостиг на вода може да възникне в регионите със слаби валежи, голяма гъстота на населението, водоемки промишлени производства, съчетани със специфични природо-географски особености.
|
Налични възобновими пресни водни ресурси |
Дефиниция на показателя
Водните ресурси се отнасят до наличната за използване вода в дадена територия и включват пресните повърхностни и подземни води. Изчисляват се като сума от вътрешния отток (валежите минус действителната евапотранспирация) и външния приток. Външният приток отразява притока на води от съседни територии. С цел да се вземат предвид годишните колебания на валежите и изпаренията, възобновимите пресни водни ресурси се изчисляват от годишни данни, осреднени за период от поне 30 последователни години.
Оценка на индикатора
Наличните водни ресурси се определят от климатичните условия, геоморфологията, земеползването и трансграничните водни потоци. България се отличава с относително значими пресни водни ресурси в сравнение с други европейски страни. През 2017 г. пресните водни ресурси на България се оценяват на 82 095 млн. м3 или с 18.5% по-малко спрямо средномногогодишния обем (100 782.00 млн. м3, 1981-2017 г.). Спадът се дължи на по-малкия външен приток от р.Дунав, който формира 83.9% от възобновимите пресни ресурси на страната Също така спад се отчита и при вътрешния отток.
Таблица1. Налични възобновими пресни водни ресурси на България
Източник: МОСВ, Национален институт по метеорология и хидрология (БАН), Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" (ИАППД) към Министерство на транспорта.
Наред с България, най-голяма зависимост от външния приток се регистрира в Унгария, Сърбия, Холандия, Словакия и Хърватия.
Източник: Евростат (ten00001)
Пресните водни ресурси на човек от населението се считат за важен показател за измерване на устойчивостта на водните ресурси. Показателят разкрива различията между регионите в зависимост от гъстотата на населението, хидроложките и географските особености. Според "Световния доклад за развитието на водите" на Обединените нации една страна изпитва "воден стрес", когато годишните водни ресурси спадат под 1 700 m³ на жител. Пресните водни ресурси средно на човек в България се оценяват на 14 хил. м3 (1981 - 2017 г.), което поставя страната сред първите 10 европейски страни. Най-ниско равнище на пресните водни ресурси на човек се регистрира в Малта, Кипър, Чешка република и Полша.
Източник: Евростат (env_wat_res)
След приспадане на външния приток възобновими пресни водни ресурси на България се оценяват средномногогодишно на 15 839 млн. м3, които са неравномерно разпределени на територията на страната.
Източник: МОСВ, Национален институт по метеорология и хидрология (БАН), Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" (ИАППД) към Министерство на транспорта
Наличните възобновими пресни водни ресурси (без външния приток) средно на човек в страната се оценяват на 2 143 м3.
|
Ключов въпрос Какви са нуждите от вода в България, структурата на водоползването и основните тенденции? Какъв е натискът на водовземането върху водните ресурси в страната? |
|---|
Ключови послания
През 2017 г. на национално ниво не се регистрират значими изменения в равнището на водоползване спрямо предходната година. Равнището на водовземане през последните 3 години – 2015-2017г. в страната е сравнително устойчиво – 5.7 млрд м³ . По-големи количества са иззети през относително сухата 2011 г. – 6.4 млрд м³, а по малки през влажната 2014 г. – 5.4 млрд м³. Равнището на водовземане в страната се определя основно от необходимите води за охлаждащи процеси в енергетиката (предимно повърхностни), които съставляват значим дял във водоползването. Обикновено, след преработка тези води се връщат обратно във водоизточниците. България е сред европейските страни с високи равнища на иззетата вода средно на човек поради значимите водни обеми за охлаждащи процеси за енергетиката. Общият индекс на експлоатация на пресните водни ресурси показва, че в периода 2000 – 2017 г. няма стрес върху водната екосистема на България. През 2017 г. индексът е оценен на 5.6%, което е близо до средния за периода 2000 г. - 2016 г. 6.0%). |
Иззети пресни води по основни икономически дейности в България |
|---|
Дефиниция на показателя
Към пресните повърхностни води са отнесени водите на сушата, а към подземните - всички води, намиращи се под повърхността на земята във водонаситената зона, в пряк контакт със земните пластове. Към тези води не се включват морските и преходните води. Иззетите пресни води (бруто) са изчислени чрез сумарното количество води, иззети за собствено снабдяване на предприятията и за водоснабдяване (ВиК и напоителни системи). Не е включена водата за хидроенергия и за собствено снабдяване на домакинствата.
Източници на информация
Информацията се осигурява чрез провеждането на следните годишни статистически наблюдения:
- „Водоснабдяване, канализация и пречистване” - изчерпателно наблюдение. Данните се събират от дружествата за събиране, пречистване, доставяне на води (ВиК и напоителни системи).
- „Водопотребление” - частично статистическо наблюдение, съсредоточено върху по-големите водоползватели. Критерий за обхват - предприятия, за чиято дейност постъпват над 36 хил. м3 вода годишно. Доброволно представят данни и предприятия под този критерий. Водоползването за производство на хидроенергия е самостоятелно изследване и обхваща изчерпателно ВЕЦ/ПАВЕЦ. Не се наблюдава водовземането от физически лица.
Респондентите отчитат водните обеми чрез водомери, а при липса на такива - чрез капацитета на помпите, умножен по времето на тяхната работа; потребление на енергия от помпите, специфичен фактор и др. Резултатите са изчислени на база отчетените статистически данни, пропорции и оценки.
Оценка на индикатора
След 1990 г. вследствие преструктурирането на икономиката се регистрира тенденция на намаление на водовземането в страната. В периода 2000-2017 г. за водоснабдяване и за собствено потребление средногодишно се добиват около 6 млрд.м3 прясна вода. Водовземането след 2010 г. е под средогодишната ниво с изключение на относително сухата 2011 година. През 2017 г. иззетите пресни води за икономиката се оценяват на 5.7 млрд.м3, което е. което е 0.6% по-малко спрямо 2016 г., и с 6.9% по-малко спрямо средногодишното количество (2000 - 2016 г.) Повърхностните водоизточници осигуряват основната част от необходимите за икономиката води (90%).
Фиг. 4. Иззети пресни води, общо за страната
Източник: НСИ
Преобладаващата част от пресните води са добити чрез за охлаждащи процеси в енергийния сектор чрез собствено снабдяване – между 3.2 (2013 г.) и 4.4 млрд. м3 (2002г.) или средногодишно около 60% от иззетите пресни води (2000 - 2017 г.). Най-голям относителен дял е регистриран през периода 2015 -2017 г - 65% като абсолютният обем се оценява на 3.7 млрд. м3. Намалява делът от общото водовземане на индустрията (без охлаждане в енергетиката) от 9% през 2000г. до 4% през 2017 година. Делът на иззетата вода от общественото водоснабдяване ВиК през 2017г. се запазва 16% от иззетите пресни води- колкото е средния за периода 2000-2016 г. – 16%.
Фиг. 5. Структура на водочерпенето по основни дейности, общо за страната (%)
Източник: НСИ
Водоползването за производство на хидроенергия е самостоятелна категория. След 2010 г. се регистрира тенденция на нарастване,като максимумът е достигнат през 2015г. - преработената сурова вода е 26.9 млрд. м3. През 2017 г. иззета вода за производство на хидроенергия е 16.9 млрд.м3 или с 16.8% по-малко спрямо предходната 2016 година.
Регионалните различия в страната се определят от териториалното разположение на водоползващите дейности и други природо-географски особености. Водещо място заемат районите с голям дял на енергийно водоползване - Дунавски и Източнобеломорски басейнов район. Значимите обеми на водите за охлаждане поставят България сред страните с високо равнище на водовземане средно на човек от населението.
Източник: Евростат
|
Индекс на експлоатация на водните ресурси (ИЕВ) |
|---|
Дефиниция на показателя
Индексът на експлоатация на водите (ИЕВ) служи за оценка на натиска върху водните ресурси. Изчислява се чрез съотношението между количеството на иззетите води и наличните водни ресурси (дългосрочни средни или годишни ресурси). Счита се, че предупредителният праг, който отличава районите без стрес от тези с недостиг на вода е 20%, а над 40% - означава силен стрес върху ресурсите и неустойчиво водоползване. При праг, по-малък от 10%, няма стрес на водната екосистема, а при стойности между 10% и 20% - нисък стрес. Въпреки че показателят е в процес на усъвършенстване, чрез него може да се илюстрират тенденциите и регионалните различия. Индексът за страната е изчислен чрез иззетите пресни води (без тези за хидроенергия) и наличните възобновими пресни водни ресурси (100 782.00 млн. м3, средномногогодишни 1981 г.-2017 г.).
Източници на информация
Оценка на индикатора
Съгласно приетите прагове общият индекс на експлоатация ресурси след 1991 г. не показва стрес върху наличните пресни водни ресурси в България. Най-висок индекс на експлоатация е регистриран през 1990 г. (10,1%). През 2017 г. индексът е оценен на 5.6%, което е близо до средния за периода 2000 г. - 2016 г. 6.0%). Не се установяват определени различия между общия индекс на експлоатация през сухите и многоводните години. Натиск върху подземните ресурси е регистриран в периода 1990 – 1994 г., след което намалява и през последните години се доближава до граничния минимален праг (2017 г. – 10.8%).
Фиг.7. Индекс на експлоатация на пресните водни ресурси в България
Източник: МОСВ, НСИ
Наличните данни за европейските страни сочат недостиг на вода в Испания (2014 г.) и силен стрес върху пресните водни ресурси в Кипър и Малта (2015 г.).
Източник: Евростат (code: sdg_06_60)
|
Ключов въпрос Каква е структурата, какви са тенденциите на водоползването? Устойчиво ли е използването на водата в различни сектори от икономиката? |
Ключови послания
Използваните пресни и непресни води от крайните потребители в страната следват равнищата на иззетите води. През 2017 г. общото количество се оценява на 4.7 млрд.м3, което е на равнището на на средногодишния използван обем за периода 2011-2016 г. Относителният дял на използваната вода за индустрията е средногодишно 88% от общо използваната вода за икономиката. Най-големи количества се ползват за охлаждащи процеси в енергетиката, средногодишно 75% от общо използваните води (2000 - 2017 г.). Търсенето на вода за напояване зависи от вида на културите, засетите площи, както и от климатичните фактори. От 2006 г. търсенето нараства основно поради увеличаването на оризищата. като най-значими са водните обеми през относително сухата 2011 г. (322 млн. м3), а най-малки – през многоводната 2014 г. (258 млн.м3). Търсенето на вода за напояване на земеделски култури през 2017 г. спада до 287 млн. куб. м, или с 6.8% спрямо 2016 година. В сектор Селско, горско и рибно стопанство водата за напояване през 2017 г. се оценява на 255 млн. куб. метра Сравнително устойчиво е потреблението на питейната вода от домакинствата в страната. За периода 2000-2017 г. доставената вода от ВиК е между 250 и 290 млн.м3. През 2017 г. общото количество е 257 млн.м3 или 99 л средно на човек на ден. През 2017 г делът на общите загуби на вода от подадената вода от ВиК - 56.8% оставя без промяна спрямо 2016 година.В абсолютен размер загубите се оценяват на 521 млн. м3.
|
Използване на водите |
|---|
Дефиниция на показателя
Използваната вода е сума от използваните пресни и непресни води от собствено водоснабдяване и доставената вода от ВиК, напоителни системи и други предприятия (напр. сурова и отпадъчна вода, получена от съседни предприятия). Информацията по индустриални дейности се основава на отчетените данни, пропорции и оценки.
Източници на данни
НСИ - статистически изследвания за водите
Оценка на индикатора
Една част от иззетите води са за крайно потребление, а останалата част са загуби на вода (течове, изпарения, неточности при измерването и др. физически загуби). Загубите във водоснабдителния сектор (ВиК и хидромелиоративните системи) са 914 млн.м3. Общите загуби на вода във ВиК сектора през 2017 г. се оценяват на около 521 млн. м3, или 56.8% от подадената вода (57.6% средногодишно, 2013 – 2016 г.), които се формират основно по водопреносната мрежа (реални загуби).
Използваните пресни и непресни води от крайните потребители в страната следват равнищата на иззетите води. В периода 2000-2010 г. от предприятията и домакинствата са използвани средногодишно 5.2 млрд.м3.
През 2017 общото количество прясна вода се оценява на 4.7 млрд.м3, което е без промяна спрямо 2016 г. и е на равнището на средногодишния използван обем за периода 2011-2016 година.
Най-значими са водните количества, използвани в индустриалния сектор и за напояване.
Относителният дял на използваната вода за индустрията е средногодишно 88% от общо използваната вода за икономиката. В абсолютен размер водните количества за периода 2000-2017 г. варират между 3.8 млрд.м3 (2013г.) и 5.3 млрд.м3 (2003г.) или средногодишно около 4.4 млрд.м3. През 2017 г. те се оценяват на около 4.1 млрд.м3, което е близо до равнището на 2000 г. Преобладаващата част от промишленото водоползване е за охлаждащи процеси в енергетиката, които съставляват средногодишно около 75% от крайното потребление в страната (2000 - 2017 г.). Преработващата промишленост бележи тенденция на намаление - през 2017 г. са използвани около 243 млн.м3 или 2.2 пъти по-малко спрямо 2000 г.
През 2017 г. спрямо 2000 г. се отчита спад на водопотреблението :
- производство на основни метали (КИД -24) –около 4 пъти по-малко
- производство на кокс, рафинирани нефтопродукти, химични продукти, лекарствени вещества КИД (19-21) – общо около 3 пъти,
- производство на текстил и други (КИД 13-15), производство на хартия и картон (КИД-17) – около 2 пъти. Регистрира се спад и на използваната вода за добивната промишленост.
Търсенето на вода за напояване зависи от вида на културите, засетите площи, както и от климатичните фактори. За периода 2000-2005 г. водата, използвана за напояване, бележи тенденция на намаление като най-ниско равнище е регистрирано през многоводната 2005г. (144 млн.м3). През следващите години търсенето нараства основно поради увеличаването на оризищата. Търсенето на вода за напояване на земеделски култури през 2017 г. спада до 287 млн. куб. м, или с 6.8% спрямо 2016 година. В сектор Селско, горско и рибно стопанство водата за напояване през 2017 г. се оценява на 255 млн. куб. метра Най-значими са водните обеми за напояване през относително сухата 2011 г. (322 млн. м3), а най-малки – през многоводната 2014 г. (258 млн.м3).
Потреблението на вода в сектора на услугите през 2017 г. се оценява на 78 млн. м3, което е близо до средногодишния обем за периода 2000-2016 г. (77 млн.м3).
Сравнително устойчиво е потреблението на питейната вода от домакинствата в страната. За периода 2000-2017 г. доставената вода от ВиК е между 250 и 290 млн.м3. През 2017 г. общото количество е 257 млн.м3 или 99 л средно на човек на ден.
Фиг.9. Използвана вода по основни икономически сектори общо за страната
Източник:НСИ
С най-високо потребление през 2017 г. са домакинствата от Дунавски басейнов район (107л.чов.ден) Западнобеломорския (106 л/чов./ден.), а с най-ниско - Източнобеломорския район (89 л/чов./ден.).
|
Дял на населението, свързано с обществено водоснабдяване (ВиК) |
Дефиниция на показателя
Съотношение на населението, свързано с обществено водоснабдяване (ВиК) и общото население на дадена територия (средногодишно).
Източници на данни
НСИ – годишно статистическо наблюдение „Водоснабдяване, канализация и пречистване”
Оценка на индикатора
Посредством групови селищни водоснабдителни системи е осигурен достъп до питейна вода на 99.4% от населението на страната (2017 г.). По този показател България е в благоприятно положение спрямо някои други европейски страни. През 2017 г. 3.0% от населението на страната е било на режим на водоснабдяване поради недостиг на вода при 2.1% през 2016 г Преобладаващата част от населението на режим водоснабдяване през 2017 г. е била на сезонен режим ( до 180 дни ) е 2.8%.
Източник: Евростат
|
Ключов въпрос Какви са основните тенденции, свързани с образуването, отвеждането и пречистването на отпадъчните води от бита и индустрията, какви са разходите за опазване на водите и екосистемите? |
Ключови послания
Средногодишно около 80% от общо използваните води за икономиката (2000 - 2017 г.) се отвеждат във водните обекти или обществената канализация. През 2017 г. от икономиката и домакинствата са образувани около 428 млн. куб.м отпадъчни води и 3 725 млн. куб. м отработени води от охлаждащи процеси - общо те съставляват 87.8% от използваните води. Относителният дял на отпадъчните води, пречистени на място преди отвеждане във водни обекти, нараства и през 2017 г. достига 71% (65% - 2015 г;70%-2016г..). Броят на селищните пречиствателни станции за отпадъчни води се увеличава - от 68 през 2007 г. на 169 (в т. ч. 110 на 2000 е.ж.) през 2017 година . Нараства делът на отведените отпадъчни води общо образуваните от домакинствата в СПСОВ от 64 % през 2016 до 65% през 2017 година Нараства делът на населението свързано с обществена канализация - от 69.7% (2008 г.) на 76.0% (2017 г.). Увеличава се и делът на населението, свързано със селищни пречиствателни станции за отпадъчни води - от 43.9% през 2008 г. на 63.4% през 2017 година. На национално равнище се регистрира нарастване на дела на населението, свързано със СПСОВ с вторични методи и методи за допречистване - от 61.8% (2016 г.) на 63.2% (2017 година).
|
Отпадъчни води и пречистване |
Дефиниция на показателя
Образувани води от точкови източници са водите, които след употреба се отвеждат в обществената канализация и водните обекти. Разграничени са две категории - отпадъчни води и води от охлаждащи процеси. Пречистването на генерираните отпадъчни води включва третиране на място или в селищни станции (СПСОВ). Общото количество на водите, отведени във водни обекти е изчислено като сума от заустените от наблюдаваните предприятия, обществената канализация/СПСОВ и домакинствата със собствено/независимо третиране. Събраните отпадъчни води в обществената канализация включват и тези от неточкови източници (дъждовни, дренажни и други неразпределени води).
Източници на информация
НСИ - статистически изследвания за водите
Оценка на показателя
Отведените количества във водните обекти и обществената канализация след употреба са средногодишно около 4 млрд. м3 или 80% от общо използваните води за икономиката за периода 2000 - 2017 година. Преобладаващата част от тях са отработени води от охлаждане (87%), които се отвеждат предимно в повърхностните водни обекти. През 2017 г. количеството отработени води от охлаждащи процеси е 3 725 млн. куб. м - Количеството на образуваните отпадъчни води от точкови източници (без отработените охлаждащи води) през 2017 г. се увеличава с 2% спрямо 2016 г. до 428 млн. м3 , но са с 20% по-малко от средно за периода 2000-2016 година. За 2017 г. 62% от отпадъчните води се отвеждат в обществена каналиция с или без СПСОВ, а останалата част постъпва във водни обекти.
Образуваните отпадъчни води от индустрията намаляват и през 2017 г. (118 млн.м3) са повече от 2 пъти по-малко спрямо средното за периода 2000-2016 г. Основната част от индустриалните води се отвеждат във водни обекти (над 80%). Относителният дял на отпадъчните води, пречистени на място преди отвеждане във водни обекти, нараства и през 2017 г. достига 71% (65% - 2015 г;70%-2016г.).
Образуваните отпадъчни води от битовия сектор (домакинства и услуги) през 2017 г. са оценени на 271 млн. м3 като през годините запазват относително устойчиво равнище. Нараства делът на отведените отпадъчни води от домакинствата в СПСОВ от 64 % през 2016 до 65% през 2017 година.
Общото количество на отпадъчните води отведени във водни обекти от икономиката, домакинствата, обществената канализация и СПСОВ (вкл. дъждовни и други неточкови източници) през 2017 г. се оценява на 768 млн.м3 или с 9% по-малко спрямо средното за периода 2000-2016 г. След 2007 г. се регистрира тенденция на нарастване на отпадъчните води отведени от пречиствателни станции (селищни и производствени) от общо отведените във водни обекти – от 62% (2007 г.) на 73% (2017 г.); (75% - 2016г.). Подобряват се технологиите на пречистване - през 2007 г. с вторични и третични методи (допречистване) са обработени 51% от отведените отпадъчни води, а през 2017 г. - 73% (2016г.-69%).
Източник: НСИ
През 2017 г. са действали общо 169 СПСОВ (2007 г. - 62 бр.), от които 110 с капацитет над 2000 е.ж. От тях 39 бр. са с вторично пречистване и 69 бр. - с допречистване след вторичното (отстраняване на азот и /или фосфор).
Около 157 км е новоизградената и реконструираната канализационна мрежа през 2017 г. като общо за периода 2010 - 2017 г. е 1063 км. Около 59.9% от канализационната мрежа е въведена в експлоатация в периода 1961 - 1990 г., а 19.0% - през 1991 - 2015 година.
|
Дял на населението, свързано с обществената канализация и селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (СПСОВ) |
Дефиниция на показателя
Показателят се изчислява чрез съотношението на населението в селищата с обществена канализация/СПСОВ и средногодишното население. Възможно е делът на населението да бъде надценен поради наличието на селища с частично изградена канализационна мрежа. Не е включено населението, чиито води се извозват с цистерни в канализационна система или СПСОВ.
Източници на информация
НСИ –статистическо наблюдение „Водоснабдяване и канализация“, обхващащо изчерпателно ВиК операторите и общините, експлоатиращи СПСОВ.
Оценка на индикатора
Относителният дял на населението, свързано с обществена канализационна мрежа нараства от 66.7% (2000 г.), до 76.0% (2017 г), а свързаното със СПСОВ - от 36.9% (2000 г.), до 63.4% (2017 г.). С вторично и допречистване след вторичното е обхванато 63.2% от населението на страната през 2017 г. при 61.8% през 2016г. г. (39.7% - 2007 г.).
Източник: НСИ
Най-висок е делът на населението с вторично и допречистване след вторичното в Черноморския и Дунавския басейнов район – съответно 74.3% и 68.6%.
