Състояние на повърхностните води
Ключов въпрос Подобрява ли се качеството на повърхностните води, което засяга, от една страна използването им като източници за питейно водоснабдяване и от друга страна - за местообитание на много видове водни организми? |
Ключови послания
Физико-химично състояние на повърхностните води |
Дефиниция на индикаторите
Основните индикатори, които се прилагат за оценка на химичното състояние на повърхностните води на национално и европейско ниво са средногодишните концентрации на следните основни показатели – разтворен кислород (DO), БПК5 (BOD5), амониев (NH4- N) и нитратен (NO3- N) азот, фосфати (PO4- P).
Оценката на основните физико-химични показатели, подкрепящи биологичните елементи за качество, е направена на базата на средни годишни стойности, които са оценени по Наредба Н-4 за характеризиране на повърхностните води от 14.09.2012 г. (публ. в ДВ, бр. 22/05.03.2013 г., в сила от 05.03.2013 г., изм. и доп., бр. 79 от 23.09.2014 г., в сила от 23.09.2014 г.). Оценката е типово специфична, за всеки тип водно тяло, категоризирана в три основни категории на състоянието – отлично, добро и умерено.
Източници на информация
Използвани са данни от мониторинговите мрежи за физико-химично състояние на повърхностните води, които са част от Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС).
Оценка на индикаторите
За оценка на индикаторите са използвани средни годишни стойности на основните индикатори за периода 1996-2017 г.
Оценката на индикаторите е показана на двете карти – фиг. 15 и фиг. 16, разделена в основните категории повърхностни води - категория река и категория езеро.
Източник:ИАОС
Фиг.16. Оценката на индикаторите – категория езеро
За Басейнова дирекция Дунавски район са обследвани 63 пункта за контролен и 188 пункта за оперативен мониторинг. Оценката на основните индикатори е както следва:
- Разтворен кислород О2 - 64% в отлично състояние, 26% в добро и 10% в умерено.
- Азот амониев NH4-N - 54% в отлично състояние, 34% са в добро и 12% в умерено.
- Нитратен азот NO3-N- 23% в отлично състояние, 37% са в добро и 40% са в умерено.
- Ортофосфати PO4-P - 47% в отлично състояние, 19% са в добро и 34% са в умерено.
- БПК5 - 29% са в отлично състояние, 45% са в добро, а 26% са в умерено.
За Басейнова дирекция Черноморски район са обследвани 92 пункта за контролен мониторинг, в това число и 14 за мониторинг на морски води, 100 пункта за оперативен мониторинг, включващи 23 пункта за мониторинг на морски води.
- Разтворен кислород О2 - 72% в отлично състояние, 17% в добро и 11% в умерено.
- Азот амониев NH4-N - 56% в отлично състояние, 22% са в добро и 22% в умерено.
- Нитратен азот NO3-N- 50% в отлично състояние, 22% са в добро и 28% са в умерено.
- Ортофосфати PO4-P - 41% в отлично състояние, 22% са в добро и 37% са в умерено.
- БПК5 - 28% са в отлично състояние, 41% са в добро, а 31% са в умерено.
За Басейнова дирекция Източно-беломорски район - 35 пункта за контролен мониторинг и 170 пункта за оперативен мониторинг.
- Разтворен кислород О2 - 64% в отлично състояние, 24% в добро и 12% в умерено.
- Азот амониев NH4-N - 29% в отлично състояние, 40% са в добро и 31% в умерено.
- Нитратен азот NO3-N- 29% в отлично състояние, 38% са в добро и 33% са в умерено.
- Ортофосфати PO4-P - 27% в отлично състояние, 19% са в добро и 54% са в умерено.
- БПК5 - 32% са в отлично състояние, 37% са в добро, а 31% са в умерено.
За Басейнова дирекция Западно-беломорски район са обследвани 140 пункта за оперативен мониторинг.
- Разтворен кислород О2 - 77% в отлично състояние, 18% в добро и 5% в умерено.
- Азот амониев NH4-N - 17% в отлично състояние, 66% са в добро и 17% в умерено.
- Нитратен азот NO3-N- 42% в отлично състояние, 33% са в добро и 25% са в умерено.
- Ортофосфати PO4-P - 19% в отлично състояние, 15% са в добро и 66% са в умерено.
- БПК5 - 19% са в отлично състояние, 47% са в добро, а 34 % са в умерено.
На фиг. 17 е изобразено изменението на концентрациите на основните индикатори за периода 1996-2017 г. От нея се вижда запазване на тенденцията за подобряване на качеството на водите, като дори при показателя ХПК, за който се наблюдава леко повишаване през последните години (2011-2013г.), за 2017 г. се отчита леко повишение на стойностите.
На фиг. 18 е показано изменението на средногодишните стойности на индикаторите за периода 1996-2017 г., преизчислено в % (проценти) спрямо 1996г., която е избрана като базова. От графиката ясно личи изменението и динамиката на показателите за дълъг период от време. Чрез този подход ясно се вижда запазване на тенденцията за подобряване на качеството на водите, което е и основна цел на управлението на водите.
Биологична оценка на състоянието на повърхностните води
По отношение на биологичните индикатори за повърхностни води от категория „реки” при 56% от наблюдаваните пунктове не се постигат целите за добро състояние и за категория „езеро“ при 30 % от наблюдаваните пунктове не се постигат целите за добро състояние.
Дефиниция на индикатора
Изменение в биомасата на фитопланкона (концентрация на хлорофил-а, µg/l) във водни обекти от категория „езеро“– езера и язовири. Индикаторът е чувствителен към замърсяване с биогени и еутрофикация.
Източници на информация
Използвани са данни от програмата за повърхностни води и хидробиологичен мониторинг, утвърдена със Заповед № РД-229/05.04.2017г., които са част от Националната система за мониторинг на околната среда.
Оценка на индикатора
Биологичната оценка на езерните типове е извършена на базата на средно-годишни стоиности от пробовземания през 2017г. по методика утвърдена с Наредба № Н-4 от 14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води. Оценката е представена в 5 класа (отлично, добро, умерено, лошо, много лошо състояние) със съответен цвят. (фиг.19).
Представени са данните от 33 пункта във водни обекти от категория „езеро“ – едно езеро и 32 язовира. Обобщено за територията на страната 70% от наблюдаваните пунктове са в интервала отлично - добро състояние, 6% са в умерено състояние и 24% попадат в интервала лошо - много лошо състояние или 30 % от наблюдаваните пунктове не постигат целите за добро състояние.
За 2017г. на национално ниво са налични данни за около 60% по-малко обекти в сравнение с 2016г. и за около 40% по-малко обекти в сравнение с 2015г. За черноморски район за 2017г. не са налични данни. Въз основа на наличните данни за периода 2015-2017г. водни обекти с трайна тенденция на влошено състояние са яз.Расово, яз.Бързина и яз.Бойка от дунавски регион и яз.Копринка от източнобеломорски район, които изискват мерки за подобряване на състоянието. В отлично и добро състояние са големите комплексни и питейни язовири, което е трайна тенденция.
Дефиниция на индикатора
Изменение в числеността и разнообразието на индикаторни групи макрозообентос в реки, оценено чрез биотичен индекс[2]. Индексът е чувствителен към органично и токсично замърсяване и към хидроморфологични промени.
Източници на информация
Използвани са данни от Програмата за хидробиологичен мониторинг на повърхностни води, утвърдена със Заповед № РД-229/05.04.2017г. на Министъра на околната среда и водите, която е част от Националната система за мониторинг на околната среда.
Оценка на индикатора
Оценката на речните типове е извършена на базата на еднократни пробовземания през оптималния сезон (лято – есен) по методика утвърдена с Наредба № Н-4 от 14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води. Оценката е представена в 5 класа (отлично, добро, умерено, лошо, много лошо състояние) със съответен цвят. (фиг.20).
През 2017г. оценката е направена на базата на данните от 512 пункта от главните речни поречия в България. За територията на страната 45% от пунктовете за категория река попадат в интервала отлично - добро състояние, 42% са в умерено състояние и 14% попадат в интервала лошо - много лошо състояние или 56% от наблюдаваните пунктове не постигат целите за добро състояние.
Фиг. 20. Биологична оценка на речни типове по макрозообентос за 2017 г.
За Дунавски район през 2017г. 53% от пунктовете са в интервала отлично-добро състояние, 36% от пунктовете са в умерено състояние и само 10% от пунктовете са в интервала лошо-много лошо състояние. Пунктовете с влошено състояние са от басейна на р.Искър (р.Малък Искър при гр. Роман, р.Искър при гр. Нови Искър, р.Блато на устие, р. Какач на устие), поречие Западно от Огоста – р.Тимок при гр.Брегово, поречие Русенски лом (р.Бели Лом след гр.Разград) и от басейна Дунавски Добруджански реки (след ПСОВ Кубрат, след ПСОВ Дулово).
За Черноморски район през 2017г. 53% от пунктовете са в интервала отлично-добро състояние, 38% са в умерено състояние и само 8% от пунктовете са в интервала лошо-много лошо състояние. Пунктовете с влошено състояние са от басейн Севернобургаски реки -в много лошото състояние е р.Айтоска след гр.Айтос, лошо е състоянието и на р.Славеева след гр.Айтос. В басейна на р.Провадийска лошо е състоянието на реката след гр.Каспичан и на р.Крива в района след гр.Нови Пазар. В поречието на р.Камчия е влошено състоянието на р.Андере след яз.Съединение, и на р.Поройна след гр.Шумен.
За Източнобеломорски район през 2017г. 32% от пунктовете са в интервала отлично-добро състояние, 50% са в умероно състояние и 18% от пунктовете са в интервала лошо-много лошо състояние. В басейна на р.Марица, както и през предходните години, има много речни участъци в лошо и много лошо състояние, свързано вероятно със замърсяване от непречистени градски и производствени води: в много лошо състояние е цялото поречие на р.Елшишка след “Панагюрски Мини ЕАД” (с.Елшица), р.Чепеларска след гр.Асеновград, р.Текирска след гр.Чирпан, р.Медет и р.Воздол, р.Съзлийка в участъка след гр.Стара загора и гр.Раднево. В поречието на р. Арда и р.Тунджа както и при предходната година преобладаващата част от пунктовете са в умерено състояние, като от поречието на р.Арда в лошо състояние са само р.Медет след гр.Медет и р.Черна след гр.Смолян и от поречието на р.Тунджа в лошо състояние са р.Тунджа при гр.Елхово, в участъка след гр.Казанлък и след ПС ТЕЦ-2, както и р.Асеновска след гр.Сливен и р.Калница в долното поречие (след с.Пчела).
За Западнобеломорски район през 2017г. 58% от пунктовете са в интервала отлично-много добро състояние, 31% от пунктовете са в умерено състояние и само 12% от пунктовете са в интервала лошо-много лошо състояние. В басейна на р.Доспат много лошо е състоянието на водите след гр.Доспат. В басейна на р.Места в лошо състояние е р. Златарица при устие (след Елешница) и р.Неврокопска след градки колектор на гр.Гоце Делчев, което е трайна тенденция. В басейна на река Струма трайно състоянието е влошено на р.Срума и р.Благоевградска Бистрица след гр.Благоевград, на р.Струма след гр.Перник, р.Банщица след гр.Кюстендил, р.Санданска Бистрица след гр.Сандански и р.Разметаница при устие.
Количествено състояние на повърхностните води |
---|
Дефиниция на индикатора
Индикатор за количествено състояние на повърхностните води е регистрирания (нарушен) отток[3].
Източници на информация
Оценката на количественото състояние на повърхностните води за 2017 г. е направена на базата на регистрирания (нарушен) отток при хидрометричните станции от опорната хидроложка мрежа към НИМХ.
Оценка на индикаторите
Общият обем на регистрирания повърхностен отток за страната през 2017 г. е 13385*106 m3. Сравнен със средномногогодишните норми за периодите 1961÷1990 г., 1971÷2000 г. и 1981÷2010 г., е съответно с 27.5%, 17.6% и с 14.1% по-малко.
Спрямо предходната 2016 г. е била с 28.9% по-маловодна.
Фиг. 21. Годишен обем на повърхностния отток за периода 2000 - 2017г.Източник:НИМХ
Участието на отделните водосборни басейни в сформирането на оттока през 2017 г. е както следва: 43.8% от реките в Дунавския водосборен басейн, 28.0% е формиран от реките в Източнобеломорския водосбор, 16.3% от реките в Западнобеломорския басейн, 12.0% от реките в Черноморския водосбор.
Таблица 2
Годишният обем на оттока в Дунавския водосборен басейн е 5857*106 m3, което сравнено със средномногогодишните стойности за периодите 1961÷1990 г., 1971÷2000 г. и 1981÷2010 г. е съответно с 6% по-малко и 6% и 11% повече.
Спрямо 2016 г. обемът на оттока във водосбора е намалял с 25%.
Като цяло годината беше с изразено пролетно-лятно пълноводие и есенно-зимно маловодие.
Годишният обем на оттока в Дунавския водосборен басейн е 5857*106 m3, което сравнено със средномногогодишните стойности за периодите 1961÷1990 г., 1971÷2000 г. и 1981÷2010 г. е съответно с 6% по-малко и 6% и 11% повече.
Спрямо 2016 г. обемът на оттока във водосбора е намалял с 25%.
Като цяло годината беше с изразено пролетно-лятно пълноводие и есенно-зимно маловодие.
Източник:НИМХ
Източник:НИМХ
Годишният обем на оттока в Черноморския водосборен басейн е 1604*106 m3, което сравнено със средномногогодишните норми за периодите 1961-1990 г., 1971-2000 г. и 1981-2010 г. е намалял съответно с 11%, 3% и 2%.
Спрямо 2016 г. обемът на оттока във водосбора се е увеличил с 8% като в поречието на р. Камчия и р. Батова е намалял съответно с 42.3% и 20.9%, а при южните реки се е увеличил с 61.4 до 100.7%.
Източник:НИМХ
Годишният обем на оттока в Източнобеломорския водосборен басейн е 3745*106 m3, което сравнено със средномногогодишните норми за периодите 1961÷1990 г., 1971÷2000 г. и 1981÷2010 г. е съответно с 43% по–малко и 35% и 34% по-малко.
Спрямо 2016 г. обемът на оттока във водосбора се е намалял с 38%.
Годишният обем на оттока в Западнобеломорския водосборен басейн е 2179*106 m3, което сравнено със средномногогодишните норми за периодите 1961-1990 г., 1971-2000 г. и 1981- 2010 г. е намалял съответно с 44%, 33% и 27%.
Спрямо 2016 г. обема на оттока във водосбора се е намалял с 38%.
Като цяло годината беше с изразено зимно и пролетно-лятно маловодие и есенно пълноводие.