Състояние на подземните води

През 2017 г. процента на пунктовете, в които се установяват наднормени стойности на средногодишните концентрации на нитрати е 12.38 % от общия брой пунктове за страната (което е занчително по-ниско  в сравнение с 2016 г., когато този процент е бил 20.89 %). Установените превишения на СК за нитрати са главно в пунктове привързани към най-плитките кватернерни или кватернерно–неогенски подземни води –  в алувиални отложения на реки (включително три крайдунавски низини (Брегово-Новоселска низина, Карабоазка низина и Попинско-Гарванска низина), междуречни отложения и котловинни наслаги (включително 7 пункта в . Порови води в Неоген - Кватернер - Ямбол – Елхово) (общо 30броя пунктове), както и в 14 пункта (част от мониторнговите пунктове),  разположени в 7 ПВТ, привързани към неогенски и палеогенски отложения .. В отделни мониторингови пунктове, разпорожени в 10 от карстовите подземни водни тела също са установени наднормени нитрати. В отделни пунктове на пукнатинни подземни водни тела (9 мониторингови пункта от 6 пукнатинни подземни водни тела), където отложенията са уязвими и се разкриват на земната повърхност средногодишните стойности на нитратите също са превишавали СК.   

За останалите 14 на брой показатели – рН, амониеви йони, електропроводимост, калций, магнезий, натрий, обща твърдост, перманганатна окисляемост, сулфати, хлориди, манган, желязо, нитритни йони и фосфати е съставена отделна карта (фиг. 35) с мониторингови пунктове, където средногодишните стойности за 2017 г. по някои от физико-химичните параметри превишават стъндартите за качество. От общо 156 подземни водни нела това са 58 подземни водни тела, където поне един пункт показва превишение на поне един от гореизброените показатели (като в тази бройка на са включени ПВТ, с превишиния само на калций и или магнезий и обща твърдост ).

Източник: ИАОС  

Основните превишения на СК са открити в плитки подземни води, които са по-уязвими на замърсяване. От общо 156 подземни водни тела 66 -  поне един пункт показва превишение на поне един от гореизброените показатели (като в 8 от тях превишинията са само на калций и или магнезий и обща твърдост ). 

В повечето ПВТ замърсяванията са установени в по един или в част от мониторинговите  пунктове – напр. в отделни пунктове на три от крайдунавските низини са установени манган и общо желязо над СК (съответно  за манган СК 0.05 mg/l и за общо желязо - СК 0.2 mg/l), в отделни пунктове са установени и превишения на магнезий (СК 80 mg/l),и фосфати (СК 0.5 mg/l),. 

Манган - над стандарта за качество (СК 0.5 mg/l), е установен в отделни пунктове на кватернерните тела на: р. Вит, р.Осъм, Врачански пороен конус, р. Батова, р. Врана, р. Камчия, р.Средецка – Мандра, р.Двойница, както и в отделни мониторнгови пунктове на  Неоген-Кватернера и Неогена на- Софийска котловина, . в Неогена - Ломско-Плевенска депресия, Карстово-порови води в неоген-миоцен-сармат Изгрев-Варна-Ботево-Батово, Порови води в неоген - сармат Созопол, Порови води в неоген – Бурга, Порови води в палеоген - еоцен Варна – Шабла, Порови води в Кватернер - Марица Изток, Порови води в Неоген - Кватернер - Хасково , Порови води в Кватернер - Горнотракийска низина, Порови води в Неоген - Кватернер - Сливенско- Стралджанска област, Порови води в кватернер - Неоген – Кюстендил и в единични пунктове на две пукнатинни тела - Г. Малинско - Панагюрски район и  Източно Родопски комплекс. 

Средногодишните стойности са превишавали СК за сулфатни йони (СК 250 mg/l) в единични пунктове на порови води в Неоген-Кватернера - Софийска долина, кватернера на р. Батова, ` кватернера на р.Двойница, палеоген - еоцен Варна – Шабла, Кватернер - Пирдоп - Златишка котловина, Неоген - Кватернер – Хасково, Кватернер - Горнотракийска низина, Неоген - Кватернер - Сливенско- Стралджанска област, Неоген - Кватернер- Пазарджик – Пловдивския,  Палеоген - Неоген - Марица Изток район,  Неоген - Кватернер - Ямбол – Елхово и в порови води на кватернер – Благоевград.

Фосфатите също показват превишения в единични пунктове на следните порови подземни водни тела - Кватернера - Островска низина , Неоген-Кватернера - Самоковска долина, Неоген-Кватернера - Знеполска долина, кватернера на р. Батова, кватернера на р.Средецка – Мандра, кватернера на р.Двойница, неоген – Бургас, палеоген - еоцен Варна – Шабла, еоген - Кватернер - котловина Долна баня – Костенец, Кватернер - Горнотракийска низина, Неоген - Кватернер- Пазарджик - Пловдивския район и в един пункт в района на подхранвене при с. Топчии на Карстови води в Русенската формация. 

Наднормени - натрий (СК 200 mg/l и хлориди (СК 250 mg/l, резултат на морска интрузия са установени в ограничени площи около с.Крапец и с. Тюленово на ПВТ  Порови води в неоген-сармат Североизточна и Средна Добруджа. В единични пунктове са установе също превишения на средногодишните стойности на натрий и хлориди в единични пунктове на следните порови подземни водни тела - Кватернера - р. Росица в Севлиевската котловина, кватернера на р.Средецка – Мандра, кватернера на р.Двойница, неоген - сармат Приморско, неоген - Бургас  и Неоген - Кватернер - Ямбол – Елхово и в Карстово-порови води в неоген-миоцен-сармат Изгрев-Варна-Ботево-Батово. 

Трендове на индикатора, връзка с други индикатори в схемата DPSIR

Направено е изчисление на трендове за индикатора нитрати, като основен замърсител на подземните води. Трендовете са определени според изискванията на Ръководството за докладване на състояние и трендове на водна околна среда и земеделски практики по Директива 91/676/CEE (Нитратна директива), февруари 2008 г. Изготвена е карта (фиг. 36) с класове на трендовете на изменение на нитратното съдържание в подземни води, като съотношение между средните стойности на концентрациите за два четиригодишни периода 2010 - 2013 г. и 2014 - 2017 г. Използвани са съответни цветове и символи. Трендовете за изменение са анализирани за всички пунктове в страната, където са били налични данни за двата четиригодишни периода.

Анализиран е тренда на изменението на нитратното съдържание в подземните води за двата горепосочени периода за страната според типа на мониторинговите пунктове – фиг. 37.

Източник:ИАОС

Резултатите показват, че при водите от Тип 0 - най-плитките разкрити подземни води преобладава процентът на пунктовете с тренд на незначителни изменения на концентрациите  на нитрати (36.07 %), следван от процентът на пунктовете със силно увеличение на концентрациите (24.59 %).

При подземни води от Тип 1a се наблюдават почти изравнени проценти на пунктовете, разпределени в петте вида тенденции, със много слабо доминиране на пунктовете със силно нарастване (23.68%).

При водите от Тип 1b с ниво на подземните води 15-30 m, също не се забелязва значимо преобладавене на някоя от тенденциите.

При най-дълбоко залягащите разкрити подземни води (тип 1с) най-висок е процентът на мониторинговите пунктове със слабоувеличение на нитратите от 1 до 5 mg/l (в 41.67 %), следван от процента на пунктовете с незначителни изменения на концентрациите (25%).

При закритите подземни води от Тип 2 се наблюдава слабо доминиране на пунктовете с незначителни изменения на концентрациите  на нитрати (28.36%).

За карстовите извори най-висок е делът на пунктовете с незначителни изменения на концентрациите  на нитрати (30.88%) и пунктовете със слабо намаление на концентрацията на нитрети (26.47%).

Тежки метали

Направеният анализ на съдържанието на тежки метали за 20-т годишен период (1998 – 2017 г.) показва наличие на единични превишения на СК или превишения, които в повечето случаи не са постоянни във времето.

Превишения на СК 0.01 mg/l за арсен се наблюдават в карстов извор Кобиляк, привързан към ПВТ BG1G0000K2S037 Карстови води в Предбалкана – за 20-годишния период стойностигте на арсена са наднормени и варират между 0.0124 до 0.0222 mg/l. (през 2017 варира от 0.0128 до 0.0222 mg/l).

В още няколко пункта са регистрирани отделни стойности на арсен над СК, но те не са постоянни във времето:

Пункт Оброчище, сондаж- „Автотранс Албена” ООД  -разположен в ПВТ  BG2G000000Q002 Порови води в кватернера на р. Батова арсенът през отделни години е наднормен и варира от 0.0142 до 0.0237 mg/l (за 2017 е 0.0216 mg/l). В този пункт са установени през годините и отделни наднормени стойности за никел – вариращи от от 0.0201 до 0.445 mg/l (за 2017 е 0.445 mg/l).

Пункт Петрич, Кладенец  -разположен в ПВТ BG3G00000PT044 Пукнатинни води - Западно- и централнобалкански масив BG2G000000Q002 Порови води в кватернера на р. Батова, арсенът през 2016 г. и 2017 г. е наднормен и варира от 0.017 до 0.022 mg/l (за 2017 е 0.019 mg/l)

Пункт Мадан – Златоград, Каптиран извор - чешма  -разположен в ПВТ  BG3G000PTPG049 Пукнатинни води - Източно Родопски комплекс, арсенът през 2017 е 0.0128 mg/l.

Запазват се превишенията на стандарта за качество (СК 0.05 mg/l ) за общ хром в кватернерните подземни водни тела: Порови води в Кватернера - Цибърска низина – пункт  Станево, дренаж -ПС "Станево" – със стойности за 2017 г. – от 0.0508 mg/l до 0.0543 mg/l и в Порови води в Кватернера - Карабоазка низина – пункт Брест, ТК4 - ПС "Брест"  през 2017 г. - 0.064 mg/l. Превишения за 2017 г. са установени в пункт Абрит, 148 капт. карстов извор – в подземно водно тяло - карстово-порови води в Неоген - Сармат Добруджа – до 0.0522 mg/l и в три пункта  в неогенски отложения: Приморско, ВТ5 "Бургасцвет—90 Танев"ЕООД – ПВТ BG2G000000N024: Порови води в неоген - сармат Приморско – стойнос 0.055, mg/l , в пункт , Бургас, ТК-1 "Топлофикация Бургас-Бургас- ПВТ BG2G000000N025 - Порови води в неоген – Бургас – стойнос 0.061, mg/l и в пункт Бургас, ТК1 "Денито-Бургас - ПВТ BG2G000000N025 - Порови води в неоген – Бургас– стойнос 0.182, mg/l .

Единични наднормени стойности за съдържание на олово (СК 0.01 mg/l) са установени в три пункта през 2017 г., а именно:

Превишения на цинк (1 mg/l) са установени в един мониторингов пункт: Пловдив, ТК №1 - "Мовенди", привързан към ПВТ Порови води в Неоген – Кватернер - Пазарджик – Пловдивския от 2011 г. до 2017 г. – като резултатите варират от 1.48 mg/l през 2013 г. до 3 mg/l през 2017 г. Също през 2017г. е измерено единично превишение на СК на цинк в пункт Кандилка, Извор в ПС "Кандилка", Вик Кърджали– в ПВТ BG3G000PTPG049 - Пукнатинни води - Източно Родопски комплекс- отчетената стойност е 2.5 mg/l.. Единични превишения на концентрацията на цинк през 2017 г. са установени в Софийската котловина – пункт София, Илиенци, ТК 2 "Софарма" ПВТ - BG1G000000N033 Порови води в Неогена - Софийска котловина – стойност 1.1 mg/l; пункт София, Люлин, "Симит-София" ЕООД - ПВТ - BG1G000000N033 Порови води в Неогена - Софийска котловина – стойност 2.8mg/l и в пункт Нови Искър, ТК, Керамична фабрика – ПВТ - BG1G00000NQ030 - Порови води в Неоген-Кватернера - Софийска долина – е определена стойност - 3.6 mg/l.

Превишения на СК за обща алфа активност (0.5 Bq/dm3) се установяват в три пункта на ПВТ BG3G00000NQ018 Порови води в Неоген - Кватернер- Пазарджик - Пловдивския район:

Пункт BG3G0000AQHMP033, Белозем, 3 Сондажа- ПС отделни превишаващи стойности са установени след 2013 г и варират през годините – от 0.507 Bq/dm3 до 0.81 Bq/dm3.

Пункт BG3G000000NMP057, Православен, ПС-ПБВ -тр.кл. отделни превишаващи стойности са установени след 2010 г и варират през годините – от 0.544 Bq/dm3 до 1.18 Bq/dm3.

Пункт BG3G000000NMP219, Раковски, Тръбен кладенец 1 "Гард Инвест. Превишение е установено през 2017 г.  0.6  Bq/dm3.

Превишения на обща алфа активнаст са регистрирани в още два пункта, привързани към други две тела: пункт Хасково, Сондаж № 1, ПС-ПБВ "Хасково - 1" от ПВТ Порови води в Неоген - Кватернер - Хасково- отчетени са превишения през  2016 и 2017 г. и варират от 1.37 Bq/dm3 до 1.92 Bq/dm3 и в пункт Окоп, Кладенец - ПС (само за с.Окоп)- ПВТ BG3G00000NQ054 Порови води в Неоген - Кватернер - Ямбол – Елхово, превишения са отчитани след 2010 г. и варират от 0.51 Bq/dm3 до 1.19 Bq/dm3. В пунктът Хасково, Сондаж № 1, ПС-ПБВ е установена единична наднормена стойност за обща бета активност през 2017 г.  -2.03 Bq/dm3.

През 2016 и 2017 г. са регистрирани превишения на СК за уран (0.06 mg/l) в пункт:  Хасково, Сондаж № 3, ПС-ПБВ "Хасково - 1" в ПВТ - BG3G00000NQ009 Порови води в Неоген - Кватернер – Хасково, вариращи от : 0.62 mg/l до 0.106 mg/l.

Единични превишения на уран са регистрирани в два пунктя ня ПВТ BG3G00000NQ018 Порови води в Неоген - Кватернер- Пазарджик - Пловдивския район  -през 2017 г. - в пункт  Първомай, Сондаж, в ПВТ - 0.56 mg/l и в пункт BG3G000000NMP057, Православен, ПС-ПБВ -тр.кл.0.49 . mg/l.

Пестициди и органични замърсители

Анализът на пестициди стартира през 1997 г. и именно затова анализираният период е 1998 - 2017 г. Резултатите от анализите показват наличие на триазинови пестициди (атразин, пропазин и симазин) от 1998 г. до 2006 г. и от 2006 до 2012 г. се наблюдава изчистване на подземните води от тези замърсители. След 2015 г. са установени превишения на атразин в двата пункта при с.Дуранкулак – пункт Дуранкулак, сондажен кладенец 2 – в подземно водно тяло BG2G000000N044 Порови води в неоген-сармат Североизточна и Средна Добруджа и в пункт Дуранкулак съответно през 2016 г .-  0.226 ug/l и през 2017 г. - 0.136 ug/l и сондажен кладенец 1, разположен в ПВТ BG1G000000N049 - Карстово-порови води в Неоген - Сармат Добруджа – съответно със стойности за 2016 г – до 0.249 ug/l и през 2017 г – до 0.189 ug/l. Атразин над СК е установен и в пункт Крива бара, ШК 5 ПС "Крива бара" - - ПВТ  - BG1G0000QAL013  Порови води в Кватернера - р. Лом – със стойност 0. 0.35 ug/l.

От 2006 г. се извършват анализи на тетрахлоретилен и трихролетилен и именно затова анализа е направен за единадесетгодишен период. За последните пет години (2013г. -2017г.) се установяват превишения на СК (10 ug/l) за тетрахлоретилен и трихлоретилен в отделни пунктове. В пункт Враца, ТК "Лалов и Вачев и през петте години се наблюдават превишения на тетрахлоретилен и трихлоретилен.  Превишенията на тетрахлоретилен са както следва: за 2013 г. - до 469.1 ug/l, за 2014 г.- 1021.6 ug/l, за 2015 г. – 2712 ug/l, за 2016г. – до 2708 ug/l и за 2017 г – до 2857 ug/l. За трихлоретилен са: 2014 г. - 34.9 ug/l ; за 2015г. - 89 ug/l; за 2016г. до 68.5 ug/l и за 2017 г – до 210.4 ug/l.

Отделни превишения на тетрахлоретилен са установени в пункт - Стара Загора, Сондаж -1 на "ЕМБУЛ ИНВЕСТМЪНТ" АД, разположен в ПВТ - BG3G000000Q012 - Порови води в Кватернер - Марица Изток, съответно със стойности – за 2014 г – 22 ug/l., за 2016 г. – до 13.9 ug/l.и за 2017 г – от 5.8 ug/l. до 209 ug/l.

За трихлоретилен са установени наднормени стойности през последните две години в пункт  Добрич, ТК ТСК - ДЗИ Ген. Тошево – Добрич – в ПВТ BG1G000000N049 - Карстово-порови води в Неоген - Сармат Добруджа съответно със стойности - 19.5 ug/l – за 2016 г и 20.9 ug/l – за 2017 г.

Референции към нормативни и стратегически документи

Наредба №1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, с изменение и допълнение, ДВ, бр. 15 от 21.02.2012 г., в сила от 21.02.2012 г., бр. 28 от 19.03.2013 г., в сила от 19.03.2013 г., доп., бр. 90 от 31.10.2014 г., в сила от 31.10.2014 г., изм. и доп., бр. 102 от 23.12.2016 г., в сила от 23.12.2016 г.)

Дефиниция на индикаторите

Индикатори за количествено състояние на подземните води са измерените нива в кладенци и дебити на извори. 

Източници на информация

Оценката на количественото състояние на подземните води за 2017 г. е направена на базата на оперативната хидрогеоложка информация от хидрогеоложките наблюдателни пунктове и станции, включени в месечния хидрометеорологичен бюлетин на НИМХ. 

Тенденции в изменението на дебита на изворите

Фиг. 38. Положителни тенденции на дебита на изворите (период 2008 – 2017 г.)