Води за къпане

Изисквания към качеството на водите за къпане (това са водите в официално обявените зони за къпане на открити водни площи - море, язовири, реки, езера, използвани масово от хората за къпане) и мониторинга, който се извършва, са регламентирани в Директива 2006/7/ЕО за управление качеството на водите за къпане и съответната българска наредба, транспонираща тези директива в националното законодателство - Наредба № 5 за управление на качеството на водите за къпане (обн., ДВ, бр. 53 от 2008 г., посл. изм. и доп., бр. 5 от 18.01.2013 г.), наричана по-надолу „Наредба № 5“.

Министерство на здравеопазването чрез своите териториални органи – Регионалните здравни инспекции извършва регулярен контрол и мониторинг на качеството на водите за къпане през сезона за къпане, чрез пробонабиране и анализ на водата най-малко веднъж на две седмици във всяка зона за къпане. Пробите се изследват по два микробиологични показателя – „ешерихия коли“ и „чревни ентерококи“. През сезон 2017г. са взети и изследвани общо 830 проби отх всичките 95 зони за къпане (91 по Черноморското крайбрежие и 4 във вътрешността на страната).

Съгласно изискванията на горепосоченото европейско и национално законодателство в тази област, водите за къпане се класифицират в следните категории – с отлично, добро, задоволително и лошо качество. Категоризацията се извършва ежегодно на базата на резултатите от анализите за последните поредни четири сезона за къпане. Това означава, че за категоризирането на водите за къпане за сезон 2017г. са използвани резултатите от всички анализи за съответната зона извършени за периода 2014-2017г.

Съгласно резултатите от провеждания мониторинг за сезон 2017г. зоните за къпане в България са:

-          с „отлично качество“ са 42 зони за къпане (или 44,2% от всички зони), при 61 зони за 2016г. ;

-          с „добро качество“  са 46 зони за къпане (или 48,4%), при 27 зони през 2016г.;

-          със „задоволително качество“ са 6 зони за къпане (или 6,3%), при 5 за 2016г.;

-          с „лошо качество“ –  1 зони за къпане (или 1,05%),  при 1 зона за 2016г.

За сравнение, съгласно общоевропейския доклад за качеството на водите за къпане за сезон 2017г. в Европейския съюз с отлично качество са 84,7% от зоните, с добро качество са 8,6%, със задоволително- 2,4% а с лошо качество – 1,4%.

Данните по-горе показват продължаваща тенденция за намаление броя на зоните с отлично качество за сметка на тези с добро качество на водите, поради което процентът на водите с отлично качество е относително нисък, а на тези с добро качество относително висок в сравнение със средните за Европа и като цяло качеството на водите за къпане в България е сравнително ниско спрямо по-голямата част от останалите държави-членки на ЕС.

Спрямо 2016 г. 5 от зоните за къпане в страната подобряват класификацията си като две от зоните (Лозенец – Централен плаж и Черноморец – Централен плаж) от „задоволително“ преминават в „добро“ качество, а три зони (Бургас-Централен плаж, Къмпинг Оазис - Царево и Слънчев бряг – х-л Виктория Палас) от добро променят категоризацията си на „отлично“ качество на водите.

Подобряването качеството на водите в Лозенец и Черноморец са добър пример за това как мерките предприети за изграждане на нови колектори и на нови съоръжения и реконструкция на пречиствателните станции за отпадъчни води (изграждане на ретензионен резервоар към ПСПВ „Лозенец“ и включване на отпадъчните води от гр. Черноморец към ПСПВ „Созопол“) имат съществен ефект по отношение качеството на водите за къпане.

Зоните, които влошават категоризацията си са общо 25. От тях 22 преминават от „отлично“ в „добро“ качество на водите, а три зони от „добро“ преминават в „задоволително“ качество. 

През сезон 2017г. с „лошо“ качество на водите за къпане продължава да бъде „Офицерски плаж“, гр. Варна, поради значително микробиологично замърсяване на водата.

Зоните със „задоволително“ качество на водите за къпане (т.е. в които също е имало значително отрицателно въздействия върху качеството на водите са: „Южен плаж“- гр. Варна, „Централен плаж“, гр. Варна, и „Аспарухово-централен плаж“ – гр. Варна, Северен плаж – гр. Бяла, Централен плаж – гр. Бяла и плаж „Чайка“ – гр. Бяла, област Варна .

Значително влошено е и качеството на водите през сезон 2017г. в сравнение с 2016г. и в зоните за къпане в област Кърджали (яз. „Кърджали“ и яз „Студен кладенец“).

При установени отклонения в качеството на водите за къпане, представляващи непосредствен риск за човешкото здраве, органите на държавния здравен контрол своевременно уведомяват другите компетентни органи – МОСВ или регионалните му структури – РИОСВ и Басейнови дирекции, областни управители и кметове за идентифициране на причините и предприемане на необходимите мерки. При опасност от възникване на здравен риск за хората се налага временна или постоянна забрана за къпане. През сезон 2017г. такива ограничени не са налагани.

На национално ниво не са докладвани данни за доказана причинно-следствена връзка между състоянието на водите за къпане и възникване на заболявания през сезон 2017г.

Актуална информация по време на сезона за къпане за качеството на водите за къпане се публикува на интернет-страниците на Министерство на здравеопазването и на Регионалните здравни инспекции - Бургас, Варна, Добрич, Кърджали и Разград.

Най-често причините са влошаване качеството на водите за къпане са свързани с недостатъчния брой и капацитет, както и недобрата поддръжка на станциите и съоръжения за пречистване на отпадъчни води при активно застрояване, а на места и презастрояване на крайбрежието. Нерегламентирани зауствания и изпускания на непречистени отпадъчни води, вкл. и от заведения, разположени на или в близост до плажовете, нерегламентирано заустване на отпадъчни води в дъждовни канализации, изливащи се в или в близост до зоните за къпане и др.