Състояние на морските води

СЪСТОЯНИЕ НА МОРСКИТЕ ВОДИ[4]

 Ключови послания

 През 2017 г. крайбрежните води са преобладаващо категоризирани в умерено състояние.

 Нито едно водно тяло не е постига целите на РДВ за добро състояние на повърхностните води.

 Особено проблемно се отличава водното тяло на Варненския залив.

Екологично състояние на морските води

Изследванията върху хидрофизичните, хидрохимичните и биологичните елементи за качество на крайбрежните морски води по смисъла на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (Рамковата директива за водите - РДВ) през 2017 г. са проведени в 12 крайбрежни водни тела по мрежа от 23 станции обект на контролен и оперативен мониторинг с географско местоположение съгласно Таблица 3

През есенния сезон са проведени две експедиции с НИК „Академик” в едномилната крайбрежна зона съгласно схемата, показана на Фиг. 41. Хидрофизичните измервания, хидрохимичните анализи, пробонабирането за фитопланктон са проведени през първата половина на октомври и в края на ноември. Пробонабирането за макрозообентос и зоопланктон е извършено еднократно през месец октомври, а за макрофитобентос през август-септември на 13 полигона (Фиг. 42).

Табл. 3. Водни тела и станции на мониторинг в крайбрежните морски води през 2017 г.

Хидрофизични елементи за качество

Дефиниция на индикатор

Хидрологичното състояние на морската вода е определено чрез анализ на изменението на две основни хидрофизични характеристики – температурата T [°C] и солеността S [psu]. Еволюцията на техните полета позволява да се определят особеностите на пространствена структура на водните маси.

Оценка на индикатора

Мониторинговите наблюдения през 2017 г. са проведени в 12 водни тела. Поради характера на мониторинга в по-голямата си част изследванията обхващат крайбрежните води, като в повечето случаи максималната дълбочина е около 15-20 m. Измерванията са проведени в първата половина на октомври и в края на ноември и получените резултати отразяват моментното състояние на параметрите на средата, което в много случаи е силно повлияно от конкретните хидрометеорологични условия (синоптична изменчивост). Поради това е възможно да се направи единствено твърде обща характеристика на еволюцията на полета на температурата и солеността в началото и средата на есента.

Есенният сезон се характеризира с постепенно интензифициране на конвективното и ветровото размесване в резултат на понижаване на температурата. Данните показват, че температурата се отличава с по-голяма динамика, докато солеността е по-консервативна характеристика. В началото на изследвания период в някои по-дълбоки водни тела в южната част на изследвания регион все още се наблюдават остатъци от характерната за лятото стратификация. В други водни тела, намиращи се предимно в северната част на черноморското крайбрежие, поради повърхностното охлаждане и интензифициращото се ветрово размесване, са се формирали временни еднородни слоеве, следвани от слабо изразени клинове. В останалите водни тела преобладава хомогенната вертикална структура. С прехода към късна есен, тази картина се наблюдава почти във всички водни тела. При тези с малка дълбочина вертикални изменения на температурата и солеността практически липсват. 

Хоризонталните полета на температурата и солеността дават по-обобщена представа за тяхната динамика. На Фиг. 43 са представени хоризонталните полета на температурата и солеността в началото на есента. Повърхностната температура се изменя в интервала 18.2÷19.3°C, а солеността 16.5÷17.6 psu. В най- северните части се наблюдават води с произход от северозападния шелф, характеризиращи се с по-ниска температура (18.2÷18.3°C) и по ниска соленост 16.7÷17 psu. Навлизайки в акваторията на западния шелф, тези води се  смесват с по-солените маси като постепенно се трансформират. Влиянието им може да се проследи до пунктовете на наблюдение във Варненския залив, където солеността е 17.1 psu. Обширните акватории от н. Калиакра до Шкорпиловци, както пред и Бургаския залив се характеризират със сходен температурен режим - 18.7÷18.9°C. За централните части на региона, както и пунктовете Слънчев бряг, Равда и Созопол температурата е малко по-ниска – 18.3°C. Солеността от северните до южните части на изследвания регион се увеличава от 17.1 psu до 17.6 psu. Ситуацията в южната част се дължи на проникването на по-топли и по-солени води от откритоморската акватория в резултат на характерната мезомащабна циркулация. 

Динамиката на параметрите в двата залива значително се различават. Варненският залив е отворен и слабо вдаден в сушата, което определя по-интензивния водоoбмен, в резултат на което водите се характеризират с температура около 19.2°C. От друга страна, в Бургаския се наблюдава температура по-ниска от 18°C. Тази голяма разлика се дължи на факта, че измерванията в двата залива са проведени с голямо отстояние във времето – във Варненския залив в началото, а в Бургаския в средата на октомври – и трудно могат да се съпоставят. 

Повърхностната динамика на температурата и солеността в средата на есента (Фиг. 44) се определят от наличието на много добре изразена фронтална зона, образувана в северната част на изследвания регион, между водите в северозападната и западната шелфова зона, характеризираща се с температура 11.5÷12°С и хоризонтално изменение на солеността в диапазона 16÷17.5 psu. В останалата част от акваторията водите са относително хомогенни, като температурата и солеността се изменят незначително. Тази устойчива картина се нарушава единствено от втока на по-студени и по-пресни води от р. Камчия.

в началото на есента

 

Фиг. 44. Хоризонтални полета на температурата и солеността

в средата на есента

В началото на есента поради остатъците от лятната стратификация все още се наблюдават две водни маси (Фиг. 44а): крайбрежна, с температура в интервала 17.5÷19.5°C и соленост 16.6÷18 psu, и повърхностна, с температура в диапазона 15÷18°С и соленост около 18.2 psu. Очевидно, в крайбрежната водна маса се наблюдават по-големи колебания в солеността, докато в повърхностната – в температурата, което е в съгласие с климатичните особености. В средата на есента (Фиг. 44б) поради интензифициращото се ветрово и конвективно размесване се наблюдава наличието само на една водна маса (права на смесване) – повърхностната. Тя е напълно обособена и относително хомогенна, особено по отношение на температурата, която варира в интервала 11.3÷13°С, докато солеността се изменя в рамките на 2-3 psu (16÷18.5 psu).

Фиг. 44 (а и б). Т-S криви на изследваната акватория

за началото (а) и средата (б) на есента

 

Хидрохимични елементи за качество

Дефиниция на индикаторите

Анализът на резултатите за физикохимични елементи за качество, получени през 2017г. е изготвен по водни тела на основа на получените резултати за съответните параметри от двете експедиции по мониторингови станции, отнесени към съответстващите им водни тела. Получените резултати по-ниски от границата на определяне на аналитичните методи са превърнати в числа равни на 50% от нея.

Оценката на състоянието на водните тела по физикохимични елементи за качество е извършена на база класификационна система разработена от ИО-БАН въз основа на референтни стойности за показателите кислородна наситеност (OS%), разтворен кислород (DO), биохимична потребност от кислород БПК5 (BOD5) съдържание на амониев азот (N-NH4), нитритен азот (N-NO2), нитратен азот (N-NO3) и фосфатен фосфор (P-PO4) по сезони (Final report, 2007). Основна тежест в оценката на общото състояние имат кислородните условия на повърхността и на дъното, излишъкът на азот и фосфор. В подкрепа на тази оценка са разгледани и резултатите на всички анализирани параметри в междинния и придънен водни слоеве.

Категориите, залегнали в Наредба № Н-4/14.09.2012г. за класификация на екологичното състояние по физикохимични елементи за качество (ФХЕК) са: „Отлично” и „Добро” състояние на крайбрежните морски води. Когато измерените стойности на указаните параметри не се включват в диапазоните на тези категории, екологичното състояние се характеризира като „Умерено”. В Наредба № Н-4/14.09.2012г. са публикувани критерии за прилагане на класификационната система за оценка по физикохимични елементи за качество в категория „река, езеро и преходни води”, която не е приложима за категория „крайбрежни морски води”, защото класификационната система за морски води е сезонна, а не годишна. В „Общ подход за оценка на екологичното състояние и екологичния потенциал на повърхностните водни тела в Р България” т. 3 – Физикохимични елементи за качество, поддържащи биологичните е посочен същия критерий от Наредба № Н-4/14.09.2012 (стр. 41). За настоящата оценка е използвана частта от този подход, която е приложима и за крайбрежни морски.

Крайната годишна оценка на водното тяло по ФХЕК се получава като се вземе най-ниската оценка от - общото състояние и специфичните замърсители, където е приложимо.

Според правилата за оценка на екологично състояние, определянето на общото състояние по ФХЕК има поддържаща роля и се използва в случаите на постигнато Добро или Отлично състояние по БЕК.

Оценка на индикатора

Състоянието на водните тела е разгледано по пунктове и по елементи за качество на крайбрежни води включени в мониторинговата програма за 2017г. Обобщаването на съответните оценки става на принципа на най-ниската оценка и така се получава крайната оценка на водното тяло за 2017г. Съгласно класификационната система за оценка на състоянието на крайбрежните води на база физикохимични елементи за качество през есента (Наредба №Н-4/14.09.2012) можем да заключим, че през 2017г. от наблюдаваните дванадесет водни тела - седем са в Добро състояние на база общо състояние: BG2BS000C002 (Шабла - Камен бряг), BG2BS000C1113 (Каварна - н. Галата), BG2BS000C1008 (н. Емине – Св. Влас), BG2BS000C1108 (Св. Влас - Поморие), BG2BS000C1208 (Поморие – Сарафово), BG2BS000C1010 (Бургаски залив > 30м), BG2BS000C1011 (н. Акин – Маслен нос).

Пет водни тела не постигат критериите за Добро състояние и са оценени като в Умерено състояние: BG2BS000C001 (от Дуранкулак до н. Шабла), BG2BS000C1004 (н. Калиакра-Каварна), BG2BS000C005 (Варненски залив), BG2BS000C1006 (к.к. Камчия-Шкорпиловци), BG2BS000C1308 (Южен Бургаски залив <30м).

Водно тяло BG2BS000C001 (от Дуранкулак до н. Шабла) не постига Добро състояние, защото на двата пункта Крапец и Шабла е установен нарушен кислороден режим през изследвания период, както и завишени концентрации на фосфатния фосфор. Причина за умереното състояние на водно тяло BG2BS000C1004 (н. Калиакра-Каварна) е пресищането с кислород през октомври на станция Каварна и през ноември на станция Калиакра 2 и нарушения кислороден баланс през октомври на Калиакра 2. Умереното състояние на водно тяло BG2BS000C005 (Варненски залив) се дължи на нарушения кислороден баланс през целия изследван период на двете станции, пресищането с кислород през месец октомври и завишените концентрации на нитратен азот и фосфатен фосфор през ноември на станция Варненски залив юг. Нарушен кислороден баланс и завишени концентрации на фосфатния фосфор са причина и за умереното състояние на водно тяло BG2BS000C1006 (к.к. Камчия-Шкорпиловци). Причина за Умереното състояние на водно тяло BG2BS000C1308 (Южен Бургаски залив <30м) е нарушения кислороден баланс и пресищането с кислород.

Сравнение с предходната година (2016г.), когато са проведени пет мониторингови експедиции през пролетно-летния сезон в 17 водни тела, през 2017г експедициите са две през есента, а наблюдаваните водни тела са 12. От повтарящите се водни тела три са подобрили своето състояние (BG2BS000C1113, BG2BS000C1010, BG2BS000C1011), две са го влошили (BG2BS000C001, BG2BS000C1308), а три (BG2BS000C1004, BG2BS000C005, BG2BS000C1006) отново не постигат Добро екологично състояние.

2. Оценка на състоянието по биологични елементи за качество 

Биологичен елемент за качество – ФИТОПЛАНКТОН 

Дефиниция на индикатора

Изменение на интегриран мултипараметричен биологичен индекс (IBI), който в съответствие с изискванията на РДВ включва количествени параметри (обща численост [cells/l], обща биомаса [mg/m³] и хлорофил a [mg/m³], таксономично базирани метрики, характеризиращи състава и структурата на фитопланктонните съобщества и непараметрични индекси за оценка на биоразнообразието. Индикаторът е чувствителен към еутрофикация на средата (органични вещества и биогени). 

Оценка на индикатора

Оценката на екологичното състояние е извършена на базата на осреднени данни (46 фитопланктонни проби за анализ на таксономичен състав и структура на фитопланктонните съобщества и 138 проби за хлорофил а) от 23 станции на националната мониторингова мрежа (12 Водни тела) от 2 експедиции, проведени през есенен сезон  (началото на м.октомври и м. ноември 2017г) по методика и класификационна система (Moncheva, Boicenko, 2011), одобрена с Наредба 4/14.09.2012 и решение на Европейската Комисия (Commission Decission, 20Sept/2013).

Оценката на екологичното състояние на всяка станция се определя за всеки месец поотделно на базата на стойността на Интегрирания Биологичен индекс (IBI). Окончателното екологично състояние по станции се определя от аритметичната средна стойност на ежемесечните значения на IBI, като е взета предвид и категорията,  в която съответната станция е класифицирана най-често в ежемесечните оценки. Крайната оценка на екологичното състояние на дадено водно тяло по БЕК фитопланктон се определя като средно от всички мониторингови пунктове в съответното водно тяло.

Оценката е представена в 5 цветово кодирани класа (отлично, добро, умерено, лошо, много лошо състояние) съгласно изискванията на НАРЕДБА № Н-4/14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води (Фиг. 45).

По осреднени резултати за екологично състояние по БЕК фитопланктон през 2017 г. 7 пункта (30%) - Крапец, Шабла, Тюленово, Калиакра 2, В. залив-север, В. залив-юг и Прибой са в категория умерено, разположени в северната/централна част на българското крайбрежие, 16 станции постигат добро екологично състояние (70%) но в 3 станции (1 в северното крайбрежие (Галата 2)  и 2 в южното (Росенец, Бургас 2) стойностите на интегрирания биологичен индекс са на границата умерено добро (13 %). Не са установени станции в категория лошо и много лошо. Поради ограничения мониторинг проведен само през 2 месеца на есенен сезон и промяна на мониторинговите станции  сравнение с предходни години е нереално. 

На ниво водни тела 8 (66%) водни тела (BG2BS000C002, BG2BS000C1006, BG2BS000C1008, BG2BS000C1108, BG2BS000C1208, BG2BS000C1308, BG2BS000C1010, BG2BS000C1011) постигат добро екологично състояние прз 2017, а  4 водни тела (34%) са в умерено екологично състояние (BG2BS000C001, BG2BS000C1004, BG2BS000C005, BG2BS000C1113), като се запазва тенденцията водните тела разположени на юг да са в по-добро екологично състояние от тези разположени на север. Стойностите на интегрирания индекс (IBI),  с изключение на водно тяло BG2BS000C001 Дуранкулак – н. Шабла ,  при останалите водни тела в категория умерено  състояние са много близки да границата на умерено-добро – Таблица 4.

Характерна особеност за таксономичния профил на фитопланктонните съобщества през есенния сезон на 2017 е доминиране на типичните за сезона диатомеи (развиват се в хидродинамична среда, богата на неорганични биогени), като видовият състав през двата месеца е твърде сходен. С високо видово разнообразие са видовете от диатомейните комплекси на р. Chaetoceros (14 вида), р. Pseudo-nitzschia и р. Thalassiosira (10 вида). Различията между началото (октомври) и средата на есенния сезон (ноември) се състоят в различното пропорционално участие на доминантната група диатомеи в общата численост - през октомври варира от ~40% до 87%, а през ноември – в диапазона 26-58%, докато в биомасата % участие се запазва в еднакъв порядък от 70-97%. Динофлагелатите, независимо от високото видово разнообразие са изключително слабо представени по численост (<5%), а по биомаса само в отделни пунктове с ~20%. Специфика в таксономичната структура на фитопланктонните съобщества, особено силно изразена през преходния период  лято-есен (м. октомври) е разграничаването в доминантните комплекси между водните тела разположени в северната/централна  част (до водно тяло Прибой-Защитена зона Галата 2) и останалите водни тела. Доминантни в таксономичната структура по численост са видовете  диатомеи Cyclotella choctawhatcheeana (11-15% от общата численост, Skeletonema costatum /sp. (до 25% от общата численост), Thalassiosira rotula в северната част за сметка на увеличено % участие на видове от таксономичните групи Pyramimonadophyceae (10-12%), Prymnesiophyceae (17-20%) и микрофлагелати (11-14%) в общата численост на южните водни тела (характерни повече за летните фитопланктонни комплекси). Аналогично в биомасата, диатомеята Thalassiosira rotula формира 50-70% от общата биомаса във водните тела разположени на север и централната част, докато в останалите водни тела % участие на вида е редуцирано до ~7 - 30%. Тази специфика е повлияна основно от типологията на хидрофизичните характеристики на водите - въздействието на фронтална зона с произход от северозападния шелф, характеризираща се с по-ниска температура (18.2÷18.3°C), по- ниска соленост 16.7÷17 psu и по-високи концентрации на биогени (индикирано от значително по-високите концентрации (численост и биомаса) и продукция (О2 наситеност) на фитопланктона  във водните тела в северното крайбрежие, докато във водните тела в южната част (особено по-дълбоководните) са характерни индикации от лятната стратификация. През ноември качествената структура на фитопланктонните комплекси е относително по-хомогенна, в резултат на интензивното ветрово и конвективно размесване (наличието само на една хомогенна водна маса) и различията във фитопланктонните комплекси са свързани повече със специфичните характеристики на водните тела (дълбочина, дебелина на слоя на размесване, откритост) и локални въздействия, като дунавското влияние е ограничено само до двете най-северни водни тела (до пунк Калиакра2). Във водно тяло Варненски залив  ефектът на  локално въздействие  е особено силно изразен през октомври в резултат на ресуспендирането на богати на  биогени и органика седименти  и  въздействието на течението от езерата, които обезпечават поддържането на  високо количествено развитие на фитопланктона (категория  лошо по количествени метрики).

Биомасата на фитопланктона и през двата месеца варира в широки, но сходни граници (480-4050мг/м3 – октомври и 300-4350мг/м3 – ноември) съответстващи на категории на екологичното състояние умерено-отлично. Само в 3 водни тела (в северната част) през октомври и най-северния пункт (Крапец) през ноември величината на биомасата съответства на категория лошо. В сравнение с есента на 2015 (ноември) за станциите, включени в мониторинга, се увеличава честотата на категория умерено (в най-северните и най-южните водни тела). Подобна е тенденцията и по отношение на величините на хлорофил а - независимо от вариабилността, съответстват на категория отлично – умерено, като за разлика от 2015г нито един пунк не е в категория „много лошо“. За разлика от 2015, високата численост се дължи на относително пропорционално участие на комплекс от различни фитопланктонни видове, като не е регистрирана цъфтежна концентрация по численост.

- Биологичен елемент за качество - МАКРОФИТОБЕНТОС 

Дефиниция на индикатора

Екологичния коефициент за качество на индекса за комплекса на бентосните водорасли - Екологичен индекс (ЕИ) се определя от  средната стойност  на два екологични коефициента за качество на индексите – екологичен индекс (биомаса) изразяващ пропорцията на биомасата на чувствителните видове (съотношението на сумата от средната биомаса на съответната група от по-чувствителните видове към сумата от средните биомаси на всички видове) на всеки трансект и екологичен индекс (вертикално покритие), изразяващ пропорцията на вертикалното процентно покритие на по-чувствителните видове (съотношението на сумата от средното вертикално покритие към общата биомаса) на всеки трансект. Макрофитите са разделени на две основни групи по чувствителност и 7 подгрупи. С увеличаване на степента на еутрофикация, стойността на индекса намалява, като се променя от 10 до 0 и съответно екологичния коефициент за качество приема стойности от 1 до 0. Високите стойности на екологичния индекс (ЕИ) указват отлично и добро състояние, а по-ниските съответно умерено, лошо и много лошо (Dencheva, Doncheva, 2014; Dencheva, 2017; Dencheva, 2018). Индикаторът е чувствителен към еутрофикация на средата (органични вещества и биогени), както и към общо замърсяване с други контаминанти.

Оценка на индикатора

Състояние на макрофитобентосните съобщества през летния  сезон на 2017 година.

През 2017 г. летен сезон, по Българското крайбрежие бяха събрани проби от общо 19 полигона от които 5 - морски треви (52 проби) (Таблица 5) и 14 – макроводорасли (144 проби) (Таблица 5), от които 13 задължители и един допълнителен. По отношение на полигоните за морски треви, бяха предвидени 6 полигона, но поради липса на треви в полигон Елените, не бяха взети проби. Пробонабирането беше осъществено по методика описана в “Отчет Експедиционна дейност юли-октомври 2017", наличен на http://bgodc.io-bas.bg/documents/2017. 

 Табл. 5. Координати на изследваните полигони от макроводорасли и морски треви.

Крайната оценка на екологичното състояние на дадено водно тяло по БЕК макрофитобентос се определя като средно от всички мониторингови пунктове в съответното водно тяло. 

Екологичен коефициент за качество на екологичен индекс (биомаса).

През летния сезон най-високи стойности за екологичния коефициент за качество-екологичн индекс (биомаса) са установени за Света Параскева, Тюленово, Созопол-макроводорасли, Созопол-треви. Най-ниски стойности са изчислени за Галата (Романтика) (0.225), Крайморие (0.227), III буна (0.08), Ветеран (0.228), намиращи се в Бургаски и Варненски заливи. Тази тенденция за пространствено изменение в статуса на водно тяло BG2BS000C005 свързваме основно с влиянието от Варненско езеро, който е най-значим в южната и централната част на залива. Във водно тяло BG2BS000C1308 основните източници на замърсяване са Мандренско езеро, непречистени води и други контаминанти от Бургаски залив. Те оказват отрицателно влияние върху състоянето на полигон Крайморие (Беров,2013; Dencheva,2010) (Таблица 5). Най висок екологичен коефициент за качество на екологичния индекс (вертикално покритие) е установен за полигоните Света Параскева, Созопол-макроводорасли, Тюленово. Най-ниски са съответно стойностите за Галата (Романтика) , Крайморие, III буна, Ветеран.

Като цяло, в отлично състояние са 4 полигона с морски макрофити, като 3 от тях се намират във водно тяло BG2BS000C1011, в добро - 11 полигона, лошо-3, много лошо-1 (Таблица 6).

Табл. 6. Екологичен коефициент за качество на ЕИ (биомаса), екологично състояние на изследваните полигони според екологичен коефициент - ЕИ (биомаса) - летен сезон, 2017.              

Екологичен коефициент за качество на екологичен индекс – вертикално покритие (в.п.)

През летния сезон най-високи стойности за екологичния коефициент за качество-екологичния индекс (в.п.) са установени за Света Параскева, Тюленово, Созопол-макроводорасли. Най-ниски стойности са изчислени за Галата (Романтика) (0.223), Крайморие (0.221), III буна (0.08), Ветеран (0.221), намиращи се в Бургаски и Варненски заливи. Тази тенденция се наблюдава и при екологичния индекс ЕИ (биомаса). Обяснението по-горе в текста за причините за наблюдаваното състояние, важат и за този индекс.

Като цяло, в отлично състояние по този индекс  са 2 полигона с морски макрофити, като те се намират във водно тяло BG2BS000C1011, в добро - 3 полигона, умерено,-5, лошо-3, много лошо-1 (Таблица 7).

В Таблица 7 са представени стойностите на Екологичния коефициент за качество ЕИ (в.п) и екологичното състояние.

Табл. 7. Екологичен коефициент за качество на Екологичния индекс (в.п.) екологично състояние на изследваните полигони - летен сезон, 2017.              

Краен екологичен коефициент за качество на екологичния индекс по полигони.

При сравнението на двата индекса ЕИ (биомаса) и ЕИ (в.п.) е видно, че резултатите за състоянието не съвпадат (Таблици 7 и 8). ЕИ (в.п.) понижава оценката с един порядък, например от добро към умерено състояние или от по-високи към по-ниски стойности от еднакви състояния. Двата индекса отразяват различни структурно-функционални характеристики - пропорция на вертикално покритие и пропорция на биомаса на по-чувствителните видове макрофити. Те дават по-представителна оценка, въз основа на различни параметри на макрофитобентосните съобщества.

Крайната оценка за всеки полигон е представена като средна стойност между стойностите на екологичния коефициент за качество на двата индекса (Таблица 8).

Табл. 8. Краен Екологичен коефициент за качество на Екологичните индекси (средна стойност) и екологично състояние на изследваните полигони - летен сезон, 2017.

Въз основа на крайната оценка, получена от осредняването стойностите на двата екологични коефициента, 8 полигона са в добро състояние, 2 - в отлично, 3 - в лошо, един- мн. лошо състояние. 

Крайна оценка по водни тела

През 2017 г. са установени следните класове екологично състояние по водни тела (Таблица 9), (Фиг. 45):

В отлично състояние са две водни тела: BG2BS000C1011; BG2BS000C002, където полетата от чувствителния род Cystoseira от макроводораслите са най обширни и рода е в най-големи количества, поради благоприятните условия за неговото развитие.

В добро състояние са три водни тела: BG2BS000C004; BG2BS000C1108, BG2BS000C1208.

В умерено състояние са две водни тела: BG2BS000C1113 и BG2BS000C1308.

В лошо състояние е едно водно тяло: BG2BS000C005, където преобладават зелените като Ulva spp., Cldophora spp. и червени (Ceramium spp., Gelidium crinale) толерантни видове макроводорасли.

От изследваните водни тела 25% са в отлично състояние, 47.5% са в добро, 25%-умерено и 12.5%-лошо.

От Фиг. 46 е видно, че най-високи екологичен коефициенти за качество са изчислени за водни тела BG2BS000C1011 (0.958), BG2BS000C002 (0.858), BG2BS000C004 (0.824), BG2BS000C1208 (0.773) поради по-малко източници на антропогенен натиск в тези райони. Най-ниска стойност на екологичен коефициент за качество е установен за водно тяло BG2BS000C005 (0.358), следвано от BG2BS000C1113 (0.503).

Водното тяло BG2BS000C002 включва полигони за наблюдение, Шабла и Тюленово и е оценено в отлично състояние (Фиг. 46), както и през 2016 г. Водно тяло BG2BS000C004 запазва добро състояние, както и през 2016 г. Също BG2BS000C005 водно тяло е в лошо състояние, както през 2016 г. Умерено състояние е регистрирано в BG2BS000C1113, добро за BG2BS000C1208, BG2BS000C1108, както през 2016 г. Водно тяло BG2BS000C1308 е в умерено състояние, а през 2016 г. е установено лошо и BG2BS000C1011 е в отлично състояние в сравнение с 2016 г., когато е класифицирано като добро.

Вероятните видове натиск, които предизвикват наблюдаваното лошо екологично състояние на макрофитобентосните съобщества могат да се дължат на замърсители, постъпили чрез речния вток от р. Провадийска, Южнобургаски реки и пренесени чрез системата Белославско – Варненско езеро, Мандренското езеро във крайбрежните води, както и от директни зауствания на ПСОВ, непречистени канализационни води и от подземни води.

Табл. 9. Състояние на БЕК макрофитобентос в крайбрежните водни тела през 2017 г.     

 Фиг. 46. Крайно екологично състояние на водните тела от Българското Черноморско крайбрежие (2017 година). Червено-мн. лошо състояние; оранжево-лошо състояние; синьо-отлично; жълто-умерено; зелено-добро