Промяна в числеността и състояние на популацията на белия щъркел в България при седмото международно преброяване 2014 – 2015 г.

Ключово послание

 Общо в България са установени 6981 гнезда, от които 5825 са заети от размножаващи се двойки. Броят на двойките бели щъркели се е увеличил с 1007 (21%) в сравнение с предишното преброяване през 2004 – 2005 г. Темпът на нарастването се увеличава и се превръща в трайна тенденция на нарастване, която за първи път е установена при предишното преброяване през 2004 – 2005 г. 

Дефиниция на индикатора

Индикаторът представлява определяне на броя на гнездата на белия щъркел в страната, тяхното разположение, заетост от размножаващи се двойки, заплахи и др. От 1930 г. насам веднъж на 10 г. се провежда едновременно преброяване на гнездата на белия щъркел във всички европейски страни. България се включва в това преброяване през 70-те години.

Седмото международно преброяване на белия щъркел е проведено през 2014 – 2015 г. Посетени са всички общини в България и са събрани данни за броя, заетостта и местоположението на гнездата, броя малки и заплахите за гнездата. Приложена е Методика за провеждане на национално преброяване на белия щъркел в България, която е част от Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР).

Оценка на индикатора

Районите с най-голяма численост и плътност на белия щъркел са долините на реките Марица, Струма и Тунджа, Софийското и Самоковското поле, някои места около Дунав и Бургаските езера. Общо в България са установени 6981 гнезда, от които 5825 са заети от размножаващи се двойки. Броят на двойките бели щъркели се е увеличил с 1007 (21%) в сравнение с предишното преброяване през 2004 – 2005 г. (Петров и др., 2007). Забелязва се, че темпът на нарастването се увеличава и се превръща в трайна тенденция на нарастване, която за първи път е установена при предишното преброяване през 2004 – 2005 г. (Петров и др., 2007), когато числеността се е увеличила с 590 двойки (фиг. 8). Въпреки това данните показват и значими регионални различия. С някои изключения, като област Плевен, белият щъркел намалява или е стабилен в повечето области от Северна България, докато значително увеличение на гнездящите двойки има в Южна България, особено в областите Пловдив, Хасково, София-област, Кърджали и Благоевград. Най-много от заетите гнезда са в областите Пловдив, Хасково и София. Сред общините с най-много заети щъркелови гнезда е Самоков с 198 гнезда, следвана от Петрич (188 гнезда), Тунджа (154 гнезда), Хасково (147 гнезда) и Харманли (123 гнезда). Населените места с най-много щъркелови гнезда са: село Драгушиново (община Самоков) – 51 гнезда; село Кулата (община Петрич) – 42 гнезда; село Белозем (община Раковски) – 38 гнезда; село Белчин (община Самоков) – 31 гнезда; град Съединение (област Пловдив); град Хаджидимово (област Благоевград); село Звиница (община Кърджали); село Караджалово (община Първомай) и село Равно поле (община Елин Пелин) имат по 29 гнезда (фиг. 9). Средната плътност на популацията на белия щъркел в страната (брой гнездящи двойки на 100 км²) е 5,25 двойки на 100 км². За сравнение по време на Шестото международно преброяване (2004 – 2005) плътността е била 4,3 двойки. 

Общият брой на регистрираните малки в младежко оперение е 14 235. Те са отгледани от 5201 успешни двойки. Двойките без малки са 560, а тези с неизвестен гнездови успех са 69. Гнездовият успех, изчислен като среден брой малки на общия брой загнездили двойка е 2,44. Продуктивността - средният брой малки на успешна двойка е 2,73. По-голямата част от гнездата, 5874 от 6981, са разположени на електрически стълбове. В сравнение с преброяването през 1994 г. броят на гнездата на дървета е намалял значително – от 1233 на 201. От всички 5874 гнезда на стълбове са обезопасени чрез монтиране на изкуствени платформи 2741 гнезда, докато при миналото преброяване обезопасени са били едва 804 гнезда. Рискови и нуждаещи се от обезопасяване са 3098 гнезда, повечето от които (86%) са разположени на стълбове.. 

 Източник: БДЗП 

Източник: Чешмеджиев Св., Г. Попгеоргиев, Св. Спасов, Ц. Петров, Ст. Стойчев (ред.). 2016. Белият щъркел в България III. БДЗП, Природозащитна поредица, книга 31. София. стр.60 

Източници на информация:

Информацията за този индикатор е събрана в рамките на Седмото международно преброяване на белия щъркел през 2014 – 2015 г, което в България е организирано и координирано от Изпълнителната агенция по околна среда и Българското дружество за защита на птиците/Birdlife Bulgaria (http://www.bspb.org/monitoring).