Емисии на парникови газове

Ключови послания

За периода 1988 – 2010 г, емисиите на основните парникови газове имат тенденция към намаляване. През 2010 г. са емитирани общи емисии на ПГ – 61472,06 Gg CO₂-екв. или 47,8 % от емисиите през базовата година.

Емисиите на парникови газове на човек от населението намаляват от 14,3 тона СО₂- екв. през 1988 г. до 8,2 тона СО₂- екв. през 2010 г. По този показател България се доближава до средния за Европейския съюз.

Анализът на данните от националните инвентаризации за периода до 2010 г. спрямо целта от Киото показва, че емисиите на парникови газове са значително по-ниски в сравнение с базовата 1988 г. и в момента България има необходимия резерв, който осигурява изпълнение на ангажиментите, поети с подписването на Протокола от Киото.

Дефиниция на индикаторите

Референции към съществуващи стратегически документи

Европейската схема за търговия с квоти на емисии парникови газове е пазарен механизъм на Общността, установен през 2005 г., за стимулиране на инвестициите в производство с ниски нива на въглеродните емисии. Схемата функционира на принципа „определи таван и търгувай” („cap and trade”) и през първите два периода на търговия (2005-2007 г. и 2008-2012 г.) се регламентира от Директива 2003/87/ЕО. На ниво държави-членки механизмът функционира на базата на разработените от всяка страна и одобрени с решения на ЕК национални планове за разпределение на квоти (НПРК).

България е включена по право в ЕСТЕ след присъединяването й към ЕС през 2007 г., но на практика реалното й участие започва след одобряване на НПРК за втория период на търговия (2008-2012 г.) с решение на ЕК от април 2010 г. Към момента на одобряване на НПРК схемата за търговия с квоти на емисии в България обхваща 132 инсталации. Общо квотите за разпределение се определят на малко под 206 млн. (205 892 286), включващи както квотите за обхванатите от схемата инсталации, така и тези в резерв за нови участници и за проекти по механизма „Съвместно изпълнение”(СИ) на Протокола от Киото.

От установяването й през 2005 г. до сега ЕСТЕ обхваща емисиите на въглероден диоксид (СО₂) от електроцентрали и други горивни инсталации, нефтени рафинерии, коксови пещи, желязо- и стоманодобивни заводи и инсталации за производство на цимент, стъкло, вар, тухли, керамика, целулоза, хартия и картон.

С Решение 406/2009/ЕО (Решението за разпределение на усилията) се въвеждат правила за определяне приноса на държавите членки при изпълнението на поетите ангажименти от Общността за периода 2013-2020 г. за намаляване на емисиите парникови газове от източници, непопадащи в обхвата на схемата за търговия с емисии (строителство, селско стопанство, транспорт, отпадъци). За всяка държава-членка са определени индивидуални цели за секторите извън схемата, които да доведат до общо намаляване на емисиите в ЕС от секторите извън ЕСТЕ с 10% спрямо нивото им през 2005 г.

За България е определен индивидуален ангажимент, позволяващ увеличаване на емисиите от секторите извън схемата с 20% спрямо нивото им от 2005 г.

Оценка на индикаторите

Данните от инвентаризацията на емисиите на ПГ за 2010 г. показват, че общите емисии на ПГ в CO₂ - екв. са 61472,06 гигаграма (Gg) без отчитане на поглъщането от сектор “Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство” (ЗППЗГС). Нетните емисии (с отчитане на поглъщането от ЗППЗГС) са 52795,78Gg.

В Таблица 1 са посочени емисиите на основните ПГ, сумарните емисии (без отчитане на ЗППЗГС) и делът на общите емисии от емисиите през базовата 1988 г., приети за 100 %.

Табл.1. Агрегирани емисии на ПГ (без сектор “Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство”), Gg CO₂-екв. и дял в проценти на общите годишни емисии спрямо базовата година  

Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2010 г,

Анализът на разпределението на основните ПГ в общите емисии (в CO₂ – екв.) за 2010 г. показва, че емисиите на CO₂ имат най-голям дял от общите емисии на ПГ – 78,17 %, емисиите на CH₄ - са на второ място с 13,58 %, а емисиите на N₂O с дял 7,77 % остават на трето място, F - газове са с дял от 0,48 % - на четвърто.

Фиг.4. Тенденция на емисиите на основните ПГ - CO₂, CH₄ и N₂O и общата емисия на ПГ (в това число HFCs, PFCs и SF₆) за периода 1988-2010, Gg CO₂ – екв. 

Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2009г,

Анализът на фиг. 4 показва, че за периода 1988 – 2010 г, емисиите на основните ПГ имат тенденция към намаляване. През 2010 г. са емитирани общи емисии на ПГ – 61472,06 Gg CO₂-екв. или 47,8 % от емисиите през базовата година, като минимума и бил през 2009г .

Тенденции в емисиите на парниковите газове по сектори от класификацията на IPCC

Сектор „Енергия”

В съответствие с номенклатурата на IPCC в енергийния сектор са включени емисии от изгаряне на горива за получаване на енергия. В този сектор са включени и неорганизирани емисии при добив, пренос и разпределение на твърди, течни и газообразни горива.

В България сектор „Енергия” има ключова позиция в националната икономика. Той е източник на 88,0 % от агрегираните емисии на ПГ за последната година на инвентаризация - 2010 г. Най-голям дял от агрегираните емисии на ПГ в сектора заемат емисиите на CO₂ – 96,2% от емисиите на сектора.

Най-голям дял от емисиите на ПГ имат горивни процеси за производство на енергия – 67,8 % от сумарните емисии на сектора. През 2010 г. се наблюдава увеличение на емисиите на ПГ с 2159,4 Gg CO₂-екв. спрямо 2009 г.

Сектор „Индустриални процеси”

Емисиите на ПГ от сектор “Индустриални процеси” се получават в резултат на технологичните процеси на производство и/или консумация на материални продукти. При този вид емисии не участват процесите на изгаряне. Тези процеси са източник на емисии на всички основни ПГ и ПГ- прекурсори.

Секторът емитира 6,3% от националните емисии на ПГ. Най-голям дял в емисиите на ПГ от сектор “Индустриални процеси” за 2010 г. има CO₂ – 85,4 %.

В сектора най-значими източници на ПГ са:

- производството на вар (CO₂);

- производството на цимент (CO₂);

- производството на амоняк (CO₂);

- употреба на варовици в десулфоризиращи инсталации в енергетиката(CO₂);

Фиг.5. Тенденция на емисиите на ПГ от индустриалните процеси

за периода 1988-2010 г., Gg CO₂ – екв.

Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2009г,

На фиг. 5 ясно се вижда, че в периода след 2000 г. се наблюдава тенденция за намаляване на емисиите на СО₂ от производство на метали, което се дължи на преустановяването на дейността на комбинат „Кремиковци”, поради което през 2010 г. се наблюдава най-големия минимум на ПГ за разглеждания период.

Сектор „Използване на разтворители”

Емисиите на ПГ в сектор “Използване на разтворители” са в резултат на процесите на производство и използване на бои и лепила, използване на разтворители в леката промишленост и бита, химическо почистване на дрехи, производство на растителни масла и производство на лекарства, Основно в този сектор се емитират неметанови летливи органични съединения (NMVOCs) и N₂O. Секторът не е ключов източник на емисии на ПГ.

Емисиите на NMVOCs и СО₂ за 2010 г. намаляват спрямо 2009 г. с 4 %, което се дължи на засиления контрол при използване на летливи органични съединения съгласно съществуващото законодателство и закриване на инсталации.

Източник на емисии на N₂O за 2010 г. е използването на N₂O за анастезия. Наблюдава се намаление на емисиите на N₂O за 2009 г. спрямо 2009 г. с 15 %.

Сектор „Селско стопанство”

Емисиите на ПГ от сектор “Селско стопанство” се получават в резултат на дейностите и процесите на производство и преработка на селскостопанска продукция, торене на почвите и третиране на животински отпадъци. Процесите и дейностите в този сектор са източници основно на CH₄ и N₂O.

Най-голям източник на емисии на CH₄ (като СО_{2 -} екв.)в сектора е ентеричната ферментация при селскостопанските животни – 20,4 % от емисиите на сектора. Най-значителни са емисиите на N₂O (като СО₂екв) от селскостопанските почви, като техният дял през 2010 г. е 56,1 %.

При изгарянето на растителни отпадъци от стърнищата се емитират известни количества ПГ- прекурсори на ПГ - CO и NO_x.

Сектор „Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство”

Секторътобхваща процесите на обмен на CO₂ между източниците на биомаса (горски насаждения, тревни и други насаждения, почви) и атмосферата. Обменът на потоците CO₂ от и към атмосферата представлява съвкупност от процеси, които са резултат и от антропогенна дейност. Така например поглъщането на CO₂ в горите е свързано със стопанисването и управлението на горски масиви, предназначени за промишлен добив на дървесина. Залесяването на пустеещи земи с цел спиране на ерозионни процеси също води до натрупване на CO₂ в биомаса.

Емисиите на CO₂ в атмосферата от сектора са свързани с прочистване и изгаряне на гори с цел създаване на селскостопански земи, както и от промени в органичните съставки на почвите вследствие на ерозия или обработка с химикали.

В тази категория се включват дейности, които също водят до промени в потоците на CO₂ от и към атмосферата. Това са дренажи на почви, изместване на периодите на култивация на растителни култури (основно в тропическите региони), както и редуване на по-дълги и по-къси периоди на култивация, наводняване вследствие изграждането на хидротехнически съоръжения, изменения в подземните води поради антропогенни или природни въздействия.

В инвентаризацията на ПГ за 2010 г., както и за предходните години, е определено нетното поглъщане на CO₂ от категория “Изменение на горите и други горски източници на биомаса”.

Поглъщането на CO₂ се формира от нетния баланс на усвоявания от атмосферата С и отсеченото количество биомаса /дървета/, което се използва за отопление, производство на хартия и други дейности, консумиращи биомаса.

Сектор „Отпадъци”

Емисиите на ПГ в сектор “Отпадъци” се получават в резултат на процесите на събиране, съхранение и третиране на твърди отпадъци от бита и обществения сектор и след третиране на отпадъчни води от домакинствата и промишлеността.

Твърдите отпадъци могат да се третират посредством депониране на сметища, рециклиране, изгаряне с цел унищожаване или за получаване на енергия. В този сектор се определят емисиите на ПГ само от процесите на гниене на депонираните твърди отпадъци,

Депонираните твърди отпадъци емитират СН₄ в резултат на процесите на анаеробно и аеробно разграждане на органичното им съдържание. В инвентаризацията за 2010 г., емисиите на метан от този източник са на първо място в България, емитирайки 3801,6 Gg (СО₂-екв.).

Вторият голям източник на СН₄ в този сектор е третирането на отпадъчните води в пречиствателните съоръжения, като се разглеждат самостоятелно третирането на индустриалните отпадъчни води и третирането на отпадъчни води от домакинствата и обществените сгради.

Тенденции в общите емисии на парникови газове по сектори за периода 1988-2010 г.

На следващата фигура са представени общите емисии на ПГ по сектори за периода 1988 - 2010 год. в Gg СО₂- екв. Включени са и количествата погълнат СО₂ от горите, което води до понижаване на емисиите.

Фиг. 6. Общи емисии на парникови газове по сектори за периода 1988 – 2010 г., Gg CO₂ - екв.

Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2010 г.

През 2009г. емисиите на ПГ са най-ниски за целия обследван период и са под 60 000 Gg CO₂ - екв. (58895 Gg CO₂ екв.). Анализът на фигурата показва, че сектор “Енергия” има най-голям дял от общите емисии на ПГ през 2010 г. – 75,6 %. На второ място е сектор „Селско стопанство” – 10,4% и на трето е сектор “Отпадъци” с 7,6 % от националните емисии. Сектор „Индустриални процеси” от трета позиция през 2008 г. вследствие на намалените производствени мощности заема четвърта позиция през 2010 г.

На следващите три графики са представени количествата на основните парникови газове, емитирани от различните сектори.

Фиг. 7, 8, 9 Дял на основните източници на емисии на ПГ през 2010 г.,%

Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2010 г.

Годишни емисии на парникови газове на човек от населението

Основен индикатор за оценка на емисиите на парникови газове в международен аспект са емисиите на парникови газове на човек от населението.

Фиг. 10 Годишни емисии на парникови газове на човек от населението,

тона СО₂ - екв.

Източник: ИАОС

Емисиите на парникови газове на човек от населението намаляват от 14,3 тона СО₂- екв. през 1988 г. до 8,2 тона СО₂- екв. през 2010 г. Най-ниски са били нивата през 2000 г. - 7,7 тона СО₂- екв. По този показател България се доближава до средния за Европейския съюз.

Фиг. 11. Емисиите на парникови газове в тон CO₂ еквивалент на човек за отделните страни през 2008г., тона СО₂ - екв.

Източник:ЕАОС

Средните годишни емисии на ПГ на човек от населението за ЕС през 2008 г. са около 10 тона СО₂-екв.

Годишни емисии на парникови газове за единица БВП

Емисиите на парникови газове са тясно свързани с икономическия растеж, тъй като с нарастване на икономическата активност нараства и потреблението на енергия и природни ресурси. Намаляването на тази зависимост е признак за устойчивост на развитието, поради което годишните емисии на парникови газове за производство на единица брутен вътрешен продукт (БВП) представляват важен индикатор. На следващата фигура са представени данни за този показател за България в периода 1999 – 2010 г.

Фиг. 12 Годишни емисии на парникови газове за единица БВП,

тона СО₂ - екв. за 1000 лева

Източник: ИАОС

За периода емисиите на парниковите газове, получени при създаване на 1000 лева брутен вътрешен продукт значително намаляват- от 2,62 тона СО₂ - екв. за 1999 г. през 2010 г. те достигат до 0,87 тона СО₂ – екв. Намаляването на емисиите за единица БВП е признак на устойчиво развитие на икономиката на страната. Между 1990 г. и 2007 г. емисиите на единица БВП намаляват в ЕС-27 с повече от една трета.