Климат

Характеристики на валежите и температурата

Ключов въпрос

Какви са били температурите в България през 2010?

Ключово послание

19 от последните 22 години след 1989 г. са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха в България спрямо климатичната норма на базисния период 1961 – 1990 г.;

За периода 1971-2010 г. средната приземна температура на въздуха в страната се е увеличила с 1,5^оС;

Тенденцията към затопляне, започнала от края на 1970-те продължава и през 2010 г. ;

2010 г. е между 10-те най-топли години, а десетилетието 2001-2010 г. е по-топло от предходното (1991 - 2000г.);

Средната годишна температура през 2010 г. е с 1°C над климатичната норма. Това е поредната 13-та година с температури по-високи от обичайните за страната;

Лятото на 2010 е с 1,7^оС по-топло от климатичните стойности, със средномесечни температури през август, по-високи от тези през обикновено най-топлия месец на годината – юли;

През второто полугодие на 2010 г., още един месец е по-топъл от предходния. В редица метеостанции са регистрирани рекордно високи средномесечни температури през ноември.

Дефиниция на индикатора

Условията на температурата и валежите и по-общо казано, състоянието и динамиката на атмосферата(т.е.метеорологичните условия),влияят върху броя на природни и антропогенни процеси, които влияят върху състоянието на околната среда. Високите температури увеличават образуването на тропосферен озон през лятото и поради по-висока скорост на изпарение, те намаляват влажността на почвата, засягат отводняване, увеличавате утрофикацията на стоящите води, и не на последномясто могат да доведат до пожари. Метеорологичните условия също влияят върху някои сектори на националната икономика и по този начин увеличават натиска върху околната среда от тези сектори.Температурата влияе върху консумацията на енергия за отопление и климатизация, като по този начин засяга замърсяването на въздуха, свързано с производството на енергия. Температурата и валежите също оказват и значителен ефект върху селското стопанство, чрез употребата на вода за напояване, торене, агрохимикали, разпространение на вредители и количеството на добивите.Други засегнати сектори включват горското стопанство и в малка степен, услугите. Екстремни метеорологични условия, като наводнения, дългосрочни периоди на суша и силни ветрове, могат да причинят големи щети на националната икономика. Температурата на въздуха също оказва влияние върху човешкото здраве. Извънредно високи температури, които са все по-чести през лятото, носят рискове за здравето,като например повишен риск от инфекции и по-висок стрес, което може да доведе, например, до тежки пътно транспортни произшествия.

Метеорологичните условия изискват широк спектър от стратегии и поставяне на политически цели за качеството на въздуха, качеството и количеството на водните ресурси, управлението на водите, енергетиката, селското стопанство, горското стопанство и опазването на човешкото здраве.

Фиг. 1. Предходни и прогнозни влияния и последици от изменението

на климата за основните биогеографски региони в Европа

Оценка на индикатора

Фиг.2. Аномалии на температурата на въздуха в България спрямо периода 1961-1990

червено	по ложителна аномалия на средната годишна температура спрямоклиматичната норма на периода 1961-1990 г.;
синьо	отрицателна аномалия на средната годишна температура спрямоклиматичната норма на периода 1961-1990 г.
залено	филтър (пълзящо средно) за определяне на вариациите в аномалиите на средната годишна температура;
жълто	линеен тренд в аномалиите на средната годишна температура за периода 1971-2010 г

Източник: НИМХ

Колебания в средната стойност на годишните, максималните денонощни валежи, снежната покривка

Годишната сума на валежите е била около нормалната (110%). Особено валежни са били януари, октомври и декември, когато месечните валежи са достигнали 200-220% от нормалните. По-сух е бил периодът април-септември. Най-големите измерени денонощни валежи не надвишават 80-90 mm.

Средно в ниската част на страната през зимните месеци се образувала снежна покривка в 10-15 дни. Най-много сняг е имало през февруари, когато средната височина на снежната покривка е била 24-30 cm. Снежна покривка се е образувала и в отделни дни (средно 3-5) и през март. Най-голямата измерена дебелина на снежната покривка е в Добруджа – 115 cm.

Климатични сценарии за България

Под егидата на проект СECILIA климатични сценарии за България бяха симулирани чрез прилагане на регионалния модел ALADIN (фиг. 3)

Фиг. 3 ALADIN сценарии за изменението на климата в България в края на 21-ви век

Годишни температурни промени (в ° C) в края на 21-ви век, в сравнение с 1961-1990

Източник: НИМХ

Изводи от проекта CECILIA за България

Годишни промени за валежи (в %) в края на 21-ви век, в сравнение с 1961-1990

Зимите ще бъдат по-меки и през следващите десетилетия;
Ледените дни ще намалеят, а високата температура, ще се отрази на яровизацията^¹ през зимата на редица земеделски култури;
Сегашните летни условия постепенно ще изчезнат, тъй като ще бъде по-горещо със средни максимални температури на въздуха над 30°С най-често в равнинните райони на страната;
Броят на летните дни ще се увеличи до 90 дни в периода 2021-2050. Процентът от летните дни се очаква да нарасне с 18-20% над 40% в повечето равнинни места в Южна България;
Горещите дни ще се увеличат до 30% до края на 21-ви век

Източници на информация

НИМХ – БАН

http://weather.bg/

1 необходимост от период с ниски температури за развитието на някои растения