Състояние на подземните води

Ключови послания

В периода 1996 – 2010 г. се наблюдава постепенно подобряване на качеството на подземните води за по-голяма част от показателите.

За периода 2000-2010 г. седем от деветте показатели за подземни води (амониеви, нитритни йони, перменганатна окисляемост, сулфати и хлориди, общо желязо и манган) показват понижение.

Процентите на пунктовете, в които средногодишните концентрации на нитрати превишават стандарта за качество за нитрати, в периода 1996-2010 г., показват незначителни изменения спрямо 1996 г., с леко повишение през 2008 и застой в последните три години.

Трендове на изменение на нитратното съдържание в подземни води за два тригодишни периода 2005 – 2007 г. и 2008 – 2010 г. показват преобладаване на процента на силно повишение на нитратното съдържание в разкритите подземни води; за водите от карстови извори се наблюдава силно понижение или липса на тенденция.

Замърсяване на подземните води

Дефиниция на индикаторите

Индикаторите са измерените концентрации на замърсителите, определени с Наредба №1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, с изменение от 08.01.2010 г.- активна реакция (рН), Електропроводимост, обща твърдост, перманганатна окисляемост, амониеви йони, нитрати, нитрити, сулфати, хлориди, фосфати, натрий, магнезий, цинк, живак, кадмий, мед, никел, олово, хром, желязо, манган, арсен, тетрахлоретилен и трихлоретилен и пестициди.

Източници на информация

Използвани са данни от мониторинговите мрежи за химично състояние на подземните води в базата данни на ИАОС за интервала 1996-2010 г.

Оценката на количественото състояние на подземните води за 2010 г. е направена на базата на оперативната хидрогеоложка информация от хидрогеоложките наблюдателни пунктове и станции, включени в месечния хидрометеорологичен бюлетин на НИМХ.

Оценка на индикаторите

Фиг. 22. Проценти на мониторинговите пунктове, при които граничните стойности на индикаторите, изразени в стандартите за качество на подземните води са били превишени в Р България [%]

Източник: ИАОС

Процентът на пунктове в националната мониторингова мрежа за химичното състояние на подземните води, в които годишните средни стойности надвишават стандартите за качество на подземните води, съгласно Наредба №1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, с изменение от 08.01.2010 г. са представени на фиг. 22. Стандартите за качество за отделните индикатори са изброени в легендата и са били използвани със задна дата за всички години, които са показани в графиката.

Фиг. 23. Концентрация на индикаторите за замърсяване на подземни води в България [индекс 1996 г. = 100] за периода 1996-2010 г.

Източник: ИАОС

Индексите за индивидуалните индикатори, определени спрямо една базова година – 1996 г. (15-годишен период) са изчислени като средноаритметични за страната от средногодишните стойности по мониторингови пунктове в националната мрежа за мониторинг на химичното състояние на подземните води.

След анализ на данните от мониторинга на подземните води, както и резултатите от статистическите обработки (фиг. 22 процент на пунктове с превишения на стандартите за качество през последните 15 год.) и движението на средните концентрации на индикаторите по години за страната – изчислени като процент спрямо концентрациите през 1996 г., представени на фиг. 23 се вижда, че основно повишаване на средната концентрация се наблюдава при нитратите – през годините 1997, 2001, 2002, 2008, 2009 и 2010 г. Наблюдава се едно покачване на средните концентрации на общо желязо спрямо 1996 г. за интервала 1998 – 2006 г., след което имаме понижаване - за последните 4 години.

При прегледа на резултатите трябва да се отчита фактът, че през разглежданите 15 години са извършени три изменения на мониторинговата мрежа за химичното състояние на подземните води – през 2006 г., 2007 г. и през 2010 г.

Основен замърсител на подземните води за страната са нитратите.

Това именно е причината, когато представяме състоянието на подземните водни тела в страната и на отделните мониторингови пунктове по мониторингови данни да отделим и представим съдържанието на нитрати за 2010 г. на отделна карта (фиг. 24), а всички останали параметри, а именно рН, електропроводимост, перманганатна окисляемост, амониеви йони, нитритни йони, фосфати, магнезий, натрий, общо желязо, манган и сулфати - на една обща карта (фиг. 25).

Подземните водни тела, са определени в лошо състояние по съдържание на нитрати, когато средногодишното съдържание на нитрати през 2010 г. на поне един от мониторинговите пунктове превишава СК - 50 mg/l.

Фиг. 24. Подземни водни тела и мониторингови пунктове със съдържание на нитрати над стандарта за качество на подземните води за 2010 г.

Източник: ИАОС

Подземните водни тела, са определени в лошо състояние, когато съдържат поне един мниторингов пункт, в който средногодишните стойности за 2010 г. на поне един показател, от останалите 11 параметъра, превишават съответните им СК.

Фиг. 25. Подземни водни тела и мониторингови пунктове с показатели над стандартите за качество на подземните води за 2010 г.

Източник: ИАОС

• Трендове на индикатора, връзка с други индикатори в схемата DPSIR

Направено е изчисление на тренд за индикатора нитрати, като основен замърсител на подземните води, след анализ на превишенията на средногодишните стойности на СК по години и след сравнението на средните стойности с една референтна година – 1996 г. Трендовете са определени според изискванията на Ръководството за докладване на състояние и трендове на водна околна среда и земеделски практики по Директива 91/676/CEE (Нитратна директива), февруари 2008 г. Изготвена е карта с класове на трендовете на изменение на нитратното съдържание в подземни води, като съотношение между средните стойности на концентрациите за два тригодишни периода 2005-2007 г. и 2008-2010 г. Използвани са съответни цветове и символи. Трендовете за изменение са анализирани за всички пунктове в страната, където са налични данни за шестте години според типа на мониторинговите пунктове за подземни води.

Фиг. 26. Тенденции в изменението на нитратното съдържание в подземни води за два тригодишни периода 2005-2007 г. /2008-2010 г.

Източник:ИАОС

Анализиран е тренда на изменението на нитратното съдържание в подземните води за двата горепосочени периода за страната според типа на мониторинговите пунктове:

Тип 0 - разкрити подземни води с ниво 0-5м,

Тип 1a - разкрити подземни води с ниво 5-15м,

Тип 1b - разкрити подземни води с ниво 15-30м,

Тип 1c - разкрити подземни води с ниво >30м,

Тип 2 - закрити подземни води,

Тип 3 - карстови извори.

Резултатите показват преобладаване на трендовете на силно повишение при най-плитките разкрити води - тип 0 (39,1%) и при разкритите подземни води от тип 1a (30,4%), но също и при дълбоко залягащите открити подземни води – тип 1c (37,5%), При по–дълбокозалягащите разкрити подземни води - тип 1b се забелязва преобладаване на тренд слабо повишение на концентрациите на нитрати (41,18%). При закритите подземни води - тип 2 преобладават пунктовете с липса на тенденция (32,5% от пунктовете). За водите от карстови извори се наблюдава преобладаване на случаите с липса на тенденция (25%) и силно понижение (30,19%).

• Тенденции в изменението на количественото състояние на подземните води в периода 2001 - 2010 г.

В изменението на дебита на изворите в периода 2001–2010 г. са установени много добре изразени положителни тенденции в около 65 % от наблюдаваните басейни с подземни води. Такива са тенденциите в Бистрец – Мътнишки, Искрецки, Милановски, Нишавски, Етрополски, Котленски, Скакавишки, Бобошево – Мърводолски, Гоцеделчевски (Струмска част), Чепински, Перущица – Огняновски и Настан – Триградски карстов басейн, в басейните на северното бедро на Белоградчишка и Преславска антиклинала, на масива Голо бърдо и в малм-валанжки водоносен комплекс на Североизточна България (фиг. 27).

За същия годишен период в 15% от наблюдаваните басейни с подземни води са установени добре изразени отрицателни тенденции на дебита. Такива са тенденциите в Градешнишко – Владимировски и Куклен – Добростански карстов басейн, в барем-аптски водоносен комплекс и в басейна на барем-аптски карстово-пукнатинни води на Североизточна България, както и в басейна на студени пукнатинни води в Източнородопски район (фиг. 28).

Фиг. 27. Положителни тенденции на дебита на изворите (период 2001-2010 г.)

Фиг. 28 Отрицателни тенденции на дебита на изворите (период 2001-2010 г.)

Без добре изразени тенденции е дебитът на изворите в около 20% от наблюдаваните случаи, съответно в басейните на платото Пъстрина, Златна Панега, Тетевенска антиклинала, Башдерменска и Стойловска синклинала (Странджански район), както и в част от Разложки карстов басейн.

В изменението на нивата на подземните води в периода 2001–2010 г. са установени по-добре изразени положителни тенденции в 64% от наблюдаваните басейни. Такива са тенденциите на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Искър, Русенски Лом, Камчия, Струма, Марица и Тунджа, в Горнотракийската низина, в Софийска, Дупнишка и Сливенска котловина, както и в сарматски водоносен хоризонт на Североизточна България. В малм-валанжки и барем-аптски водоносен комплекс на същия район на страната тенденциите са преобладаващо положителни (фиг. 29).

Фиг. 29. Положителни тенденции на водните нива в кладенците (период 2001 – 2010 г.)

За същия годишен период в 24% от наблюдаваните басейни са установени добре изразени отрицателни тенденции на водните нива. Тенденциите се проявяват на места в терасите на реките Янтра, Факийска, Места и Марица, както и в Кюстендилска, Карловска и Казанлъшка котловина (фиг. 30).

Фиг. 30. Отрицателни тенденции на водните нива в кладенците (период 2001 – 2010 г.)

Без добре изразени тенденции остават нивата на подземните води в 12 % от наблюдаваните басейни в терасата на р.Вит, на места в Казанлъшка и Сливенска котловина, както и в локални зони от разпространението на сарматски водоносен хоризонт на Североизточна България.