Състояние на повърхностните води

Ключови послания

През периода 1996-2010 г. се запазва тенденцията наблюдавана през последните години за подобряване на качеството на водите, но въпреки това все още има водни тела в риск. За тези тела са изготвени програми от мреки с цел достигане на добро екологично състояние до 2015 г.

За периода 1996-2010 г. концентрациите на NH₄-N (Амониев азот), БПК₅ (Биохимична потребност от кислород) и PO₄ (Ортофосфати) покават понижение.

За периода 1996-2010 г. без съществено изменение остават разтворен кислород и NO₃ (Нитратен азот)

През 2010 г. ясно личи тенденцията за подобряване качеството на повърхностните води в България по отношение на основните физико-химични показатели, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

През 2009-2010 г. по-голям процент 80% от наблюдаваните речни пунктове от главните поречия в България са в диапазона много добро–умерено състояние. Все още има водни тела в риск и за тези тела са изготвени програми от мерки с цел достигане на добро екологично състояние до 2015 г.

Физико-химично състояние на повърхностните води

Дефиниция на индикаторите

Основните индикатори, които се прилагат за оценка на химичното състояние на повърхностните води на национално и европейско ниво са средногодишните концентрации на следните основни показатели – разтворен кислород (DO), БПК₅ (BOD₅), ХПК (COD), амониев (NH₄- N) и нитратен (NO₃- N) азот, фосфати (PO₄)

Оценката на основните физикохимични показатели е направена на базата на средни годишни стойности категоризирани по Наредба №7/86 г., поради липсата на съвременна класификационна система за химично състояние на повърхностните води.

Източници на информация

Използвани са данни от мониторинговите мрежи за физико-химично състояние на повърхностните води и за хидробиологичен мониторинг, които са част от Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС).

Оценка на индикаторите

За оценка на индикаторите са използвани данни за периода 1996 – 2010 г. на базата на които са направени оценките.

Оценката на основните физико-химични показатели е направена на базата на средни годишни стойности категоризирани по Наредба №7/86 г., поради липсата на съвременна класификационна система за химично състояние на повърхностните води.

Фиг. 15. Изменение на концентрацията на основните индикатори на повърхностните води.

Източник:ИАОС

На фиг. 15 е показано изменението на концентрациите на основните индикатори за периода 1996-2010 г. от нея се вижда запазване на тенденцията за подобряване на качеството на водите. На следващата фиг.16 е представена динамиката, характеризираща изменението на индикаторите (показателите), която е направена на базата на средно годишни стойности на показателите, преизчислени спрямо 1996 г., която е избрана за базова. Този подход спомага за едно по-детайлно проследяване на динамиката на показателите за един по-дълъг период от време. От графиката личи запазване на тенденцията за подобряване на състоянието на водите по основните химични показатели.

Фиг. 16. Динамика на изменението на основните показатели в повърхностните води общо за страната за периода 1996-2010 г.

Източник: ИАОС

През 2010 г. влиза в сила нова Заповед за мониторинг (РД №715/02.08.2010)на министъра на околната среда и водите, която регламентира програми за мониторинг в съответствие с целите по първите Планове за управление на речните басейни (ПУРБ). Обект на мониторинг на химичното състояние са 519 пункта, разпределени в четирите района на басейново управление.

На територията на Дунавският район на басейново управление са разположени 174 пункта. Наблюдава се запазване на доброто качеството на водите по основните показатели (индикатори). Изменението на концентраците им за периода 2001-2010 г. е показано на фиг.17

Разтворен кислород – броят на пробите за първа категория е 82%, което представлява 143 от обследваните пунктове. По отношение на БПК₅ в първа категория попадат 133 пункта, което представлява 76% от всички обследвани пунктове. ХПК запазва тенденция за намаляване и през 2010 г., като броят на пробите за първа категория е 86%, което е 149 от общия брой пунктове на Дунавския район. Пунктовете, попадащи в първа категория по отношение на NH₄-N са 50%. NO₃ и PO₄ също запазват тенденцията от последните години за подобрение, като съответно за NO₃ пунктовете попадащи в първа категория, са 89%, а за PO₄ съответно 57%.

Фиг. 17. Изменение на концентрацията на основните индикатори на повърхностните води на територията на Дунавски район на басейново управление.

Източник:ИАОС

В Черноморския басейнов район има 114 пункта разположени по цялата територия на басейна. От тях по отношение на разтворен кислород в първа категория попадат 97% от обследваните пунктове. БПК₅ запазва тенденцията и през 2010 г., като 75% от пунктовете попадат в първа категория това представлява 85 от общият брой пунктове. По отношение на ХПК броят на пунктовете в първа категория е 82% от общия за района. За NH₄-N броят на пунктовете попадащи в първа категория е 26%. Пунктовете, попадащи в първа категория за показателя NO₃ са 83, което представлява 73% от пунктовете. И през 2010 г. се запазва тенденцията по оношение на PO₄ за намаляване на концентрацията, като броят на пунктовете попадащи в първа категория е 47% от обследваните пунктове за региона. Наблюдава се запазване на качеството на водите в района.

Фиг. 18. Изменение на концентрацията на основните индикатори на повърхностните води на територията на Черноморски район на басейново управление.

Източник:ИАОС

На територията на Източнобеломорския район на басейново управление са разположени 124 пункта. Наблюдава се запазване на доброто качество на водите по основните показатели (индикатори). Разтворен кислород – броят на пробите за първа категория е 91%, което представлява 112 от обследваните пунктове. По отношение на БПК₅ в първа категория попадат 79 пункта, което представлява 64% от всички. ХПК запазва своят тенденция за намаляване и през 2010 г., като броят на пробите за първа категория е 65%, което е 81 от общия брой пунктове на този басейнов район. Пунктовете, попадащи в първа категория по отношение на NH₄-N, са 30%. NO₃ и PO₄ също запазват тенденцията от последните години за подобрение, като съответно за NO₃ пунктовете, попадащи в първа категория са 84%, а за PO₄ съответно 41%.

Фиг. 19. Изменение на концентрацията на основните индикатори на повърхностните води на територията на Източнобеломорски район на басейново управление.

Източник: ИАОС

В Западнобеломорския басейнов район качеството на повърхностните води се запазва добро за периода на 2010 г. Общият брой на пунктовете, обект на мониторинг е 108 разположени по цялата територия на басейновия район. От тях по отношение на разтворени кислород в първа категория попадат 63% от обследваните пунктове, което е 68 от общия брой. БПК₅ запазва тенденцията и през 2010 г., като 55% от пунктовете попадат в първа категория - това представлява 59 от общия брой. По отношение на ХПК броят на пунктовете в първа категория е 36% от общия за района. За NH₄-N броят на пунктовете попадащи в първа категория е 38%. Пунктовете, попадащи в първа категория за показателя NO₃ са 72 броя, което представлява 67% от пунктовете. И през 2010 г.се запазва тенденцията по отношение на PO₄ за понижение на концентрацията, като броят на пунктовете, попадащи в първа категория, е 41% от обследваните за района.

Фиг. 20. Изменение на концентрацията на основните индикатори на повърхностните води на територията на Западнобеломорски район на басейново управление.

Източник: ИАОС

Хидробиологично състояние на повърхностните води

Дефиниция на индикатора

Изменение в числеността и разнообразието на индикаторни групи макрозообентос в реки, оценено чрез биотичен индекс¹. Индексът е чувствителен към органично и токсично замърсяване.

Източници на информация

Използвани са данни от Програмата за хидробиологичен мониторинг на повърхностни води, която е част от Националната система за мониторинг на околната среда на ИАОС.

Оценка на индикатора

Екологичната оценка на речните типове е извършена на базата на еднократни пробовземания през оптималния сезон (лято –есен) по методика, утвърдена със Заповед № РД - 412/15.06.11 г. на министъра на околната среда и водите. Екологичната оценка е направена на базата на извадка от данни за периода 2009 – 2010 г. за 110 пункта, представителни за главните речни поречия в България. Оценката е представена в 5 класа (много добро, добро, умерено, лошо, много лошо състояние) със съответен цвят, съгласно изискванията на Наредба №1 за мониторинг на водите от 11.4.2011г.(фиг.21).

Фиг.21. Екологична оценка на речни типове по макрозообентос за периода 2009 – 2010 г.

Източник:ИАОС

В Дунавски район реките с много добър и добър статус са Ерма, Нишава, Искър в района преди яз.Искър, р.Черни искър до с.Говедарци, р. Огоста до яз.Огоста, горното поречие на р.Лом, р. Вит до устието на р.Черни Вит и р.Янтра до Габрово. С умерен статус са реките Лесновска, Огоста след яз.Огоста до устието, р. Искър от с.Ребърково до с. Гиген (подобряване на състоянието има при с.Ореховица), р. Вит в района на Гулянци, Черни лом, Бели лом, р.Осъм в района на гр.Ловеч и гр.Левски, р.Янтра след гр. Велико Търново. С лош и много лош статус са р.Тимок при гр. Брегово (токсично замърсяване от мини „Бор”) в Р.Сърбия, р. Осъм при с. Черквица (от замърсяване от завода за хартия в Черквица), р.Росица след гр.Севлиево и Искър при гр.Нови Искър (токсично замърсяване), и реките Янтра и Русенски Лом при устието.

В Черноморски район реките с много добър и добър статус са Луда Камчия, Камчия в горното поречие при с.Тича, Хаджийска, Средецка преди гр.Средец, Ропотамо и Велека. С умерен статус са Камчия след гр.Дългопол, Айтоска, Факийска и Провадийска с изключение на района след гр. Провадия, където статуаса е лош. Лошо е състоянието и на р.Камчия след с.Миланово (след гр.Велики Преслав) и на р.Врана след гр.Търговище.

В Източнобеломорски район реките с много добър и добър статус са Марица при с.Радуил, р.Черна в горното течение (след гр.Смолян състоянието се влошава), Малка Арда при с.Баните, р.Въча при с.Йоаким Груево, Върбица до гр.Златоград, Тунджа до гр.Калофер. С умерен статус са Марица след гр.Пазарджик до гр.Свиленград, р.Тополница след язовира, р.Сазлийка след Гълабово, Арда от с.Вехтино до гр.Маджарово и след това състоянието се влошава, р.Маданска и р.Стряма при устието, Тунджа след гр.Павел Баня и гр.Елхово. Лошо е състоянието на р.Марица след гр.Белово, на р.Тополница преди яз. Тополница и р. Сазлийка след гр.Стара Загора.

В Западнобеломорски район реките с много добър и добър статус са Струма преди яз.Студена, Места, Арката, Канина, Доспад, Пиринска Бистрица при с. Пирин, Струмешница при границата. Умерено е състоянието на реките Изток, Глазне, Разметаница, Джерман и Срума от устието на р.Арката до гр.Благоевград. В много лошо състояние са Благоевградска Бистрица и Струма след гр. Благоевград и Санданска Бистрица след гр.Сандански.