English
Контакти
Индекс и състояние на обикновените видове птици за България
(SEBI 1 – Обилие и разпространение на избрани видове)
|
Ключов въпрос: Кои видове птици намаляват обилието и разпространението си в България? |
Ключово послание
Общата тенденция за периода 2005 – 2017 г. за общо 50 вида, съставляващи индикатора, е за увеличение на числеността с 11%. Това се дължи изцяло на положителните тенденции при горските видове и птиците от други типове местообитания. Запазва се силно неблагоприятната тенденция на видовете, обитаващи земеделските земи (-27%). От всички 76 вида птици, чието състояние е оценено през 2017 г., намаляващите са 16%, увеличаващите са 25%, стабилните са 25%, а тези с неопределена категория на тенденцията са 34%.
Дефиниция на индикатора
Индикаторът показва тенденциите в числеността на обикновените видове птици в България за определен период от време.
Индикаторите за популационни тенденции, какъвто е индексът на обикновените видове птици, осигуряват реална основа за оценка на степента на загуба на биологично разнообразие. Индикаторът включва и индекс на птиците от селскостопанските местообитания, който е важен индикатор за устойчивостта на селскостопанските практики.
Оценка на индикатора
Настоящата оценка включва тринадесет годишен период (2005 – 2017 г.) и резултатите се основават на реални наблюдения на птици в пробни площадки с размер 1х1 км. Според класификацията на Общоевропейската схема за мониторинг на обикновените видове птици, оценяваните видове се разделят на три групи според обитаваната среда: земеделски земи, гори и „други“ типове среда. От оценените 76 вида (100%), 27 вида (36%) обитават земеделските земи, 16 вида (21%) са горски видове и 33 вида (43%) обитават други типове местообитания. За изчислението на индекса са използвани данните за 50 широко разпространени вида птици (18 вида от земеделските земи, 12 горски вида и 20 вида от други местообитания). Базова година е 2005 =100%.
Източник: БДЗП
Сред видовете, обитаващи земеделските земи, с най-значителни отрицателни тенденции са посевната врана (-94%) и конопарчето (-73%). С отрицателна тенденция в числеността са още 6 вида птици от селскостопанските земи. Запазва се увеличението на числеността на голямото белогушо коприварче (266%). С положителна тенденция са само още два вида, обитаващи земеделски земи, това са яребицата и грандинската овесарка. Останалите 7 вида, типични за този тип местообитания са със стабилна численост.
От видовете, обитаващи горите, с положителна тенденция на популацията са пойния дрозд, черешарката и още 6 горски вида птици. Със стабилни тенденции са три горски вида - обикновена чинка, сойка и кос. С отрицателна тенденция в числеността е единствено горската бъбрица (-50%).
В третата категория (видове обитаващи „други” типове среда) намаляващи видове са сивата врана (-46%), чавката (-44%) и обикновената кукувица (-33%). В тази категория най-значитнелно увеличение се наблюдава при ястребогушото коприварче (+722%) и фазана (+287%). Умерено увеличение има и при още 6 вида. Стабилни са популациите на обикновения мишелов, домашното врабче и още 7 вида.
Намаляването на индекса за състоянието на популациите на птиците е признак за влошеното състояние на тези видове и средата, която обитават. Причините за преобладаващо неблагоприятни промени в числеността на птиците, обитаващи местообитания, които под някаква форма са повлияни от селскостопанските политики и практики, са свързани премахването на полските граници (синори), премахването на храстите, разораването на пасищата, химизацията и най-общо, процесите на интензификацията в селското стопанство. Тенденциите на цялата група са представени на фиг.2:
Източник: БДЗП
Източници на информация:
Информацията за този индикатор се събира в рамките на Общоевропейската схема за мониторинг на обикновените видове птици, която в България се прилага от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП): http://www.bspb.org/monitoring
