ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Оценка на числеността на кафявата мечка (ursus arctos) в българия за периода 2011-2017 г.

Ключов въпрос:

Каква е краткосрочната тендеция в изменението на числеността на кафявата мечка (Ursus arctos) в България в периода 2011-2017 г. съгласно данните от проведен мониторинг в рамките на  Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР)?

Ключово послание

state-bad.jpg Средната численост на кафявата мечка за периода 2011-2017 г., възлиза на 461 индивида. За 2017 г. изчислената численост на вида е 364 индивида. Оценката е направена въз основа на данни от проведен мониторинг в представителните географски територии на вида в България. В периода 2011-2017 г. се наблюдава намаляване на числеността на вида.

Дефиниция на индикатора

Индикаторът представлява оценка на числеността на кафявата мечка по географски територии, съгласно данните от проведения мониторинг на вида в рамките на НСМСБР, в периода 2011-2017 г. Числеността на кафявата мечка се оценява статистически като се използва Bootstrap метода интегриран в софтуерен продукт, разработен по проект  „Оценка на състоянието на популацията на кафява мечка в България на база на математически, статистически и биологични анализи на данни от мониторинги”, финансиран от ПУДООС.  Този метод позволява оценката на популацията да се прави на базата на  данни (основно уникални следи) от фиксирана територия и да се изчислят статистически, като се използват повторни данни от нови уникални следи при повторен мониторинг от същата територия.

Оценка на индикатора

Съгласно методиката за мониторинг на кафява мечка (Ursus arctos) към НСМСБР са определени 126 квадрата 10х10 км (ETRS grid) в местата за мониторинг, обхващащи основните географски територии на разпространение на вида в България – Средна Стара планина, Витоша, Верила, Плана, Рила, Пирин и Западни Родопи (фиг. 9). Във всеки квадрат са определени по два маршрута за мониторинг. През 2017 година са посетени 85 ETRS квадрата.

Фиг.9. Места за мониторинг на кафява мечка (Ursus arctos), съгласно методиката за мониторинг
към Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие

Съгласно направените изчисления оценката на числеността на кафявата мечка за 2017 г. възлиза на 364 индивида. Това е най-ниската стойност на числеността на вида за периода 2011-2017 г., т.е. през 2017 г. са регистрирани най-малък брой следи и следи от жизнена дейност на териториите, където се провежда годишен мониторинг на вида. На територията на Западни Родопи се наблюдават колебания в числеността през отделните години, като през 2017 г. има намаляване на числеността на вида, спрямо изчисления брой индивиди за 2016 г. Намаление в броя на регистрираните следи през 2017 г. се наблюдава и на територията на Пирин. Увеличение в числеността на кафявата мечка се наблюдава на територията на Средна Стара планина, която включва територията на НП Централен Балкан, ПП „Българка“ и Защитена зона BG0001493 „Централен Балкан - буфер“.  Тенденцията в числеността на кафявата мечка в основните територии за мониторинг в периода 2011-2017 г. е представена на фиг10. 

Фиг.10. Тенденция в числеността на кафявата мечка на основните места
за мониторинг на вида в периода 2011-2017 г., бр.

Източник: ИАОС (Информационна система към НСМСБР)

В таблица 2. са посочени средните числености на кафявата мечка за периода 2011-2017 г. по географски територии, включващи местата за мониторинг към НСМСБР.

Таблица 3. Средни числености на кафява мечка за периода 2011 - 2017 г. по географски територии

Географска територия

Средна численост (бр.) за периода 2011-2017 г.

Средна Стара планина

84

Рила

76

Пирин

31

Западни Родопи

260

Витоша, Верила, Плана

10

Средна численост за целия период

461

Източник: ИАОС (Информационна система към НСМСБР)

На фиг.11 е представена тенденцията в числеността на кафявата мечка, обобщено за всички места за мониторинг за периода 2011-2017 г.

Фиг.11. Тенденция в числеността на кафявата мечка (Ursus arctos) обобщено
за всички места за мониторинг за периода 2011-2017 г., бр.

Източник: ИАОС (Информационна система към НСМСБР)

Най-голяма численост на вида общо за всички места за мониторинг е регистрирана през 2013 г., а през 2017 г. са изчислени най-малко индивиди - 364.

За периода 2011-2017 г. се наблюдава постепенно намаляване на числеността на кафявата мечка в България. Като причини за това могат да се посочат урбанизацията в някои райони, увеличаване на туристическия поток, увеличаване на горскостопанските дейности, което води до безпокойството на вида и създаване на потенциален конфликт с него. Друга причина е бракониерството, което води до намаляване на индивидите в популацията.

Източници на информация

ИАОС, Национална система за мониторинг на състоянието биологичното разнообразие

Мониторинг на кафявата мечка се изпълнява от служители на МОСВ, ИАОС, РИОСВ, ДНП „Рила“, ДНП „Пирин“, ДНП „Централен Балкан“, съвместно със служители на ДГС и ДЛС на територията на Западни Родопи, Средна Страна планина, Рила, Пирин и Витоша.

 













Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС